РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Нова Загора, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тридесети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно
наказателно дело № 20242220200017 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Н. Х. Н. от гр. *********, чрез адв. Г., против НП №24-
0306-001047 от 03.10.2023 г. издадено от началник група на РУ – Нова Загора към от
ОДМВР Сливен, с което на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Счита,
че НП не съдържа задължителните реквизити за място на нарушението, тъй като същото е
посочено бланкетно. На следващо място излага доводи, че процесният автомобил не е бил в
движение при извършване на проверката.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв. Г. счита, че НП е незаконосъобразно
и моли съда за неговата отмяна, по мотиви подробно изложени в жалбата. Позовава се на
семейното положение и трудовата заетост на наказаното лице. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение.
Ответникът – ОДМВР – Сливен не изпраща процесуален представител. В писмено
становище постъпило по делото, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение на
прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на
страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 11.09.2023 г. в 17:05 часа, в гр. Нова Загора на ул. „ Г. Бенковски“ до № 23 в
посока запад-изток Н. Х. Н. като водач на лек автомобил, „Хонда“ модел „ЦРВ“, с рег. №
****, отказва да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества
и/или техните аналози по надлежния ред с техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен
1
номер ARLK-0024. Издаден е талон за изследване с номер 117762.
При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № 0585787 от
11.09.2023 г., а въз основа на него и процесното НП.
По делото е изискана информация от боди камери на полицейските служители и на
камера от полицейския автомобил, но същите не са представени, тъй като не са съхранени за
толкова дълъг период (Писмо УРИ №306000-5988 от 30.05.2024 г. на Началника на РУ-Нова
Загора).
По делото са изискани и записите от камерите на РУ-Нова Загора, но същите не са
представени, тъй като не са съхранени за толкова дълъг период (Писмо с рег. № УРИ 306000-
8012/19.07.2024 г. на Началника на РУ – Нова Загора).
В показанията си полицейските служители Т., В. и С. посочват, че са видели
наказаното лице да управлява МПС-то и след подаден светлинен сигнал е спрял автомобила
и е отказал да даде проба за наркотици. Всичките свидетели заявяват, че други лица
очевидци на проверката не са присъствали. Разпознават лицата доведени от защита като
лица, които са пристигнали в полицейското управление след обаждане на Н..
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите Т., В. и
С., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и
съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са
достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от
състава на нарушението.
Тези показания се конфротнират с показанията на св. К. и св. И., които твърдят, че
наказаното лице не е управлявало автомобила, а е стояло в него на шофьорската седалка при
изключен двигател.
Съдът подложи на внимателна проверка показанията на свидетелите К. и И.. РС не
изгради фактическите си констатации на данните, изводими от техните показания, за това че
наказаното лице не е управлявало автомобила и същият е бил паркиран. Приема за
недостоверни показанията на тези свидетели, тъй като те не се потвърждават от
фактическото изложение на свидетелите Т., В. и С..
Следва да се отбележи, че в показанията си св. К. (л.79 по делото) посочва, че колата
на наказаното лице е била спряна, а зад нея е бил патрулен автомобил извършващ проверка.
Т.е към момента на спиране на автомобила същият не е бил очевидец, а е пристигнал на
един по-късен етап. В показанията си св. И. (л. 80 по делото) не си спомня основни
елементи от процесната ситуация от това, кой служител е извършил проверката и кой е
съставил акта, до това какво е било облеклото на другите присъстващи. В съдебна зала
посочи св. В., като заяви, че не го е виждал на проверката.
Съдът преценява свидетелските показания на св. К. и св. И. за противоречиви,
избирателни, неподкрепени и изолирани от доказателствената съвкупност.
Същите се опровергават от устойчивите, последователни, изключително детайлни и
безпротиворечиви показания свидетелите Т., В. и С., възприел пряко и непосредствено
фактическата обстановка.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
2
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и
съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели,
предявяване на АУАН, и сроковете за това.
Съдът намира, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на НП не са
нарушение разпоредбите на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които изискват да
бъде извършено точно, ясно и прецизно описание на твърдяното нарушение в двата
процесуални документа (АУАН и НП), като се посочи мястото на нарушението, поради което
доводите на жалбоподателя в обратната посока са неоснователни.
Мястото е описано точно и ясно като гр. Нова Загора на ул. „ Г.Бенковски“ до № 23 в
посока запад-изток.
Несъмнено мястото на извършване на нарушението е част от обстоятелствата, при
които е извършено, т.е. описание на нарушението (чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН), защото е
определящо в много аспекти, вклч. подсъдност, доказване и др.
Безспорно елемент от правото на защита е възможността нарушителят да разбере за
какво е привлечен да отговаря, като в тази връзка значими са и реквизитите на АУАН и НП
съответно по чл. 42, т. 3 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В конкретния случай, е достатъчно
индивидуализирано мястото на извършване на претендираното нарушение, в процесните
АУАН и наказателно постановление. В този смисъл в АУАН и НП се съдържат в достатъчна
степен описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, за
да е налице спазване на разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
По отношение на приложението на материалния закон:
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лева. Нормата е задължаваща, доколкото изисква определено поведение на визираните
в нея лица, изразяващо се в предприемане на активни действия.
Видно от цитираната разпоредбата, за да е съставомерен отказът, лицето следва да
притежава качеството "водач" на МПС, трамвай или самоходна машина. Съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в от § 6, т. 25 на ДР на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява
пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
От приетите по делото гласни и писмени доказателства се установява, че именно Н. е
управлявал автомобила на посочената в АУАН дата и място. Безспорно е по делото, че Н. е
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство,
съответно е отказал да извърши и изследване относно метода на кръвно изследване, въпреки
издадения му талон за изследване № 117762 от 11.09.2023 г. Наказаното лице е получило
талона, което действие е удостоверил със своя подпис, но е отказал да даде изследване.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до
3
доказване на противното. Жалбоподателят не е успял да представи доказателства, които да
опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и съдържа
съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в
съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство, а
с подкрепят от показанията на свидетелите Т., В. и С..
Въз основа на установеното нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП,
законосъобразно е издадено процесното наказателно постановление, с което на Н. са
наложени предвидените от законодателя две кумулативни наказания, в указания от нормата
фиксиран размер.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на 64д, ал. 1 от ЗАНН на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен по реда на
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, претендирано в писмена молба,
приложена по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №24-0306-001047 от 03.10.2023 г. издадено от началник група
на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен, с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на
Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. Х. Н. с ЕГН ********** от гр. ********* да заплати на ОДМВР-
Сливен, сумата от 80 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. Х. Н. с ЕГН ********** от гр. ********* да заплати по сметка на РС-
Нова Загора, сумата от 20 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4