Определение по дело №2416/2020 на Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………………2021 г.                                                                                             гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, двадесет и четвърти състав

на седемнадесети май 2021 г., в закрито заседание

в следния състав:       

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Милачков

административно дело №2416 по описа за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.144, ал.1 от АПК вр. чл.248 от ГПК.

С решение №296 от 09.03.2021 г., съдът е оставил без разглеждане жалбата на Д.К.Г. ***, против заповед № 3370/24.09.2020 г. на Кмета на Община Варна, в частта, с която е разрешено на Т.П. – собственик на ПИ 69 по КП на СО “Черешова градина“, землище с. Константиново, Община Варна и Д.Д. собственик на ПИ 70 по КП на СО “Черешова градина“, землище с. Константиново, Община Варна, прокарване на временен път с ширина 3.50 м. през поземлен имот: 38354.213.130 по КК на землище с. Константиново, община Варна, записано в КР собственост на В. Й. Д., засегната площ 130 кв.м. и е прекратил е съдебното производство по адм.дело №2416/2020 г. в тази му част.

Със същото решение е оставена без уважение жалбата на Д.К.Г. ***, против заповед № 3370/24.09.2020 г. на Кмета на Община Варна, с която е разрешено на Т.П. – собственик на ПИ 69 по КП на СО “Черешова градина“, землище с. Константиново, Община Варна и Д.Д. собственик на ПИ 70 по КП на СО “Черешова градина“, землище с. Константиново, Община Варна, прокарване на временен път с ширина 3.50 м. през поземлен имот: 38354.213.131 по КК на землище с. Константиново, Община Варна, записано в КР собственост на Д.К.Г., засегната площ 178 кв.м.

Със същото решение Д.К.Г. *** представлявана от кмета на Общината сумата от 100 лв./сто лева/ и на адвокат М.К.Д. сумата от 1200 лв./хиляда и двеста лева/, адвокатско възнаграждение, като то е присъдено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

С молба от 09.04.2021 г., процесуалния представител на Г. е сезирал съда с искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.248 от ГПК. Твърди, че неправилно адвокатското възнаграждение е присъдено при условията на чл.38 от ЗА, тъй като по делото липсват доказателства, че защитаваните от адв. Д. заинтересовани страни са в затруднено материално положение. Напротив, твърди се, че по дело водено пред ВРС, П. е заплатил на адв. Д. сума за защита в размер на 800 лв. Молбата е за изменение на решението в частта за разноските, като на адв. Д. не се присъжда адвокатско възнаграждение, респективно да и бъде присъдено такова в минимален размер.

Ответната страна не изразява становище по молбата.

            При така установената фактическа обстановка съдът намира, че молбата на адв. Х. е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

По същество искането на адв. Х. се основава на съображението, че не са налице доказателства за затруднено материално положение на заинтересованите страни, респективно не са налице основания за прилагане на чл.38 от ЗА.

От една страна съдът намира, че горното възражение е направено несвоевременно. Видно от доказателствата по делото, договорите за правна помощ сключен между адвокат Д. и заинтересованите страни Д., Н. и П., в който е посочено, че защитата е безплатна поради липса на средства, са представени по делото преди приключване на съдебните прения и от страна на ответника не е направено възражение в тази насока.

От друга страна, съдът намира, че тълкуването на разпоредбата на чл.38 от ЗА налага извода, че преценката за обстоятелството дали търсещия правна защита има материални затруднения е предоставена на адвоката, който предоставя защитата, а не на органа, пред който се предоставя тя.

На следващо място, съдът намира за необходимо да отбележи, че възнаграждението на адв. Д. е определено на основание чл.8, ал.2 т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Дори, съгласно актуалната към момента на депозиране на жалбата и постановяване на решението редакция на текста, възнаграждението е определено под минималния размер. Съгласно посочения текст възнаграждението би трябвало да бъде 900 лв. Адв. Д. е защитавала три от заинтересованите страни по делото. Съдът е съобразил, че Д. и Н. са съсобственици на ПИ 38354.213.70 и е определил възнаграждение от 600 лв. За защитата на П., който е собственик на ПИ 38354.213.69 и който е със самостоятелни права в процеса, съдът е определил друго възнаграждение на адв. Д., отново под минималния размер – 600 лв., съобразявайки фактическата сложност на делото.

            Предвид изложеното съдът намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното и на основание чл.144 от АПК, §2 от ДР на ДОПК, вр. чл. 248, ал.1 ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Д.К.Г., адв. Д.Х. за изменение на решение №296 от 09.03.2021 г по адм.д.№2416 по описа на Административен съд гр. Варна за 2020 г., в частта относно разноските.

Определението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВАС.

 

 

 

Административен съдия: