МОТИВИ
към присъда № 50/14.10.2016 година по НОХД № 554/2016
година по описа на ЕРС.
Производството е образувано по
обвинителен акт на Районна прокуратура
гр.Елхово, с който срещу подсъдимия М.Ц.И., с ЕГН ********** ***, е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК - за това, че на 06.12.2015
година около 01.15 часа в гр.Елхово, обл.Ямбол, по
ул.„Ангел Вълев“ до кръстовище с път I – 7, в посока към гр.Болярово,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Форд“, модел
„Ескорт“ с рег. № У *** КК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 1,52 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо
средство „Алкотест Дрегер
7410+“, с инвентарен № ARSM 0135.
Прокурорът в с.з. поддържа повдигнатото
против подсъдимия И. обвинение. Счита
извършеното от подсъдимия деяние за доказано от обективна и субективна страна.
Моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия И. за виновен по
повдигнато му обвинение, като с
оглед липсата на критичност на подсъдимия към извършеното деяние и
наличието на предходно осъждане, да му определи
наказание при превес на
отегчаващите вината му обстоятелства, в
максималния предвиден от закона размер,
а именно три години лишаване от свобода
и глоба в размер на 1000.00 лв., както и на основание чл.343 г от НК да му наложи наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от три години.
Подсъдимият М.Ц.И., участва в с.з. лично и заедно с редовно
упълномощен защитник -
адвокат Я. от АК – Стара
Загора. Дава подробни обяснения по
делото, не се признава за виновен. В хода на съдебните прения,
защитникът на подсъдимия адв.Я. пледира съдът да
признае подсъдимия за невиновен по
повдигнатото му обвинение, с доводи
обвинението да не е било доказано
по безспорен начин и подсъдимия
да не е автор на деянието, за което е
ангажирана наказателната му отговорност. В тази връзка защитникът излага
становище да е било безспорно установено
по делото, че друго лице, а не подсъдимия
е управлявал МПС във връзка, с чието управление подсъдимия е привлечен
към наказателна отговорност. Защитникът прави и алтернативно искане, ако съдът
приема за безспорно установено, че подсъдимия е извършил на престъплението по
чл.343б, ал.1 от НК съдът да му наложи
наказание в размер около минимума на предвиденото в закона. При последната си
дума подсъдимия заявява, че няма какво да каже.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност приема за установена
следната фактическа обстановка по делото:
Подсъдим по делото е М.Ц.И. роден на ***
***, обл. Ямбол, ул. „Граничарска” №10, български
гражданин, с основно образование.
Същият е правоспособен водач на
МПС категория В и М от 23.12.2014
година.
На 05.12.2015 година вечерта подсъдимият
М.Ц.И. заедно със св.А.А., с която живее на семейни начала посетил
заведение в гр.Елхово, обл.Ямбол. Там подсъдимия И.
консумирал алкохол, около 400 мл. ракия. Малко след полунощ, около 01.00 часа на 06.12.2015
година подсъдимият и свидетелката А. *** с лек автомобил марка „Форд“, модел
„Ескорт“ с рег. № У *** КК, чието управление се осъществявало от подсъдимия И..
Св.А. пътувала в автомобила като пътник, на предна дясна седалка. С горния
автомобил подсъдимия преминал през
кръстовището на ул. „Чаталджа“ с ул.„А.Вълев“.
По същото време на същото място се намирал полицейски автопатрул на РУ – Елхово в състав - А.И. и Н.Я. ***
при ОДМВР - Ямбол от отдел „Охранителна полиция“, имащи
качеството на свидетели в настоящото производство, които
изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред и
противодействие на престъпността. При преминаването през кръстовището
подсъдимия не извършил правилно маневра завой и
едва не ударил полицейския
автомобил, в който били свидетелите И. и
Я.. Последните незабавно последвали с
полицейския автомобил моторното превозно
средство управлявано от подс.И. ***, и
след около 150-200 метра го
спрели на същата улица, в участък от нея непосредствено преди кръстовището й с път I- 7, в посока към
гр.Болярово. В периода от време изминал
между момента, в който управлявания от подсъдимия автомобил преминал
покрай полицейския автомобил, до момента на спирането му, управляваното
от подсъдимия МПС не е преустановявало движението си. Веднага след
спирането на лекия автомобил
управляван от подсъдимия свидетелите А.И. и Н.Я. отишли до него.
При достигането им до автомобила подсъдимия бил на шофьорското място като се опитвал да се
премести на задната седалка, а св.А. била на предната седалка до мястото на
шофьора. Свидетелите извършили проверка на документите на подсъдимия И. и
управляваното от него МПС. Тъй като подсъдимия бил във видимо нетрезво състояние свидетелите И. и Я.
изискали съдействие от страна на автоконтрольор. Около половин час
след това на мястото на проверката пристигнал свидетелят П.К. на длъжност
младши автоконтрольор в РУ – Елхово,
който извършил на място проверка на
подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+, с инвентарен № ARSM 0135, което отчело
съдържание на алкохол в издишаният от И. въздух 1.52 промила. В хода на проверката подсъдимия заявил, че
той е управлявал МПС. Водачът не оспорил
показанията на техническото средство, като заявил пред полицейските служители,
че е консумирал алкохол – ракия. На мястото на проверка св.К. съставил
против подсъдимия М.Ц.И. АУАН № 622 от 06.12.2015 година за нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. С АУАН е иззето СУ на МПС на подсъдимият И.. В АУАН актосъставителя -
св.К. вписал и изявленията на
подсъдимия във връзка с употребата на алкохол от негова страна, а именно, че е
употребил около 400 гр. ракия преди около един час. Подсъдимия не е направил възражения по акта. Като свои изявления в
акта вписал, че ще даде кръв. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско
изследване, който той получил, но не се явил в посоченото в талона за
медицинско изследване болнично заведение и в посочения срок за явяване за
медицинско освидетелстване и вземане на кръвна проба за изследване.
Св.А.А. в
хода на извършената на подсъдимия
полицейска проверка в нито един момент
не е заявявала, че тя е управлявала л.а.
Форд“, модел „Ескорт“ с рег. № У *** КК. Последната не е присъствала през цялото време на
проверката.
От приложената по делото справка за
нарушител /водач/ относно правоспособността и извършени от подсъдимият М.Ц.И. нарушения като водач на
МПС, се установява, че същият е правоспособен водач на МПС кат. В и М от
23.12.2014 година и преди 06.12.2015
година не са констатирани извършени от същия нарушения по ЗДвП.
От приложената по делото справка на
Средствата за измерване преминали последяваща проверка е видно, че техническото
средство, с което е била извършена проверката на подсъдимия за употреба на
алкохол - “Дрегер 7410+” с инв.
№ARSM 0135 е преминало последваща проверка на
13.11.2015 година и считано от тази дата е със срок на валидност от шест
месеца.
От приложената по делото справка за
съдимост на подсъдимия е видно, че той е
осъждан веднъж - с
Присъда № 28 от 15.01.2014 година, постановена по НОХД № 1001/2013 година по
описа на РС – Елхово, влязла в законна сила на 31.01.2014 година за
престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл. 194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК на три месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като деянието по
настоящото производство се явява
извършено в изпитателния срок на горната
присъда.
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена от обясненията на подсъдимия дадени в хода на ДП, приобщени
по реда на чл.279, ал. 2 вр ал. 1, т. 3 от НПК, отчасти
от обясненията му дадени в хода на
настоящото съдебно следствие, от показанията на свидетелите А.И., П. К.,
Н.Я. и отчасти от показанията на св. А.А., както и от писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК – АУАН № 622 от 06.12.2015 година, талон за медицинско изследване, справка
за нарушител, списък на средствата за измерване преминали последваща
проверка, писмо изх. № 294 от 08.12.2015 година на ЦСМП – Ямбол, справка за
съдимост на подсъдимия И..
Няма противоречие в доказателствата, че
от момента на преминаването на л.а. Форд“, модел „Ескорт“ с рег. № У *** КК
покрай полицейския автомобил до момента в който той е бил спряно не е
преустановявал движението си, че при пристигането на полицаите до автомобила
св.А. не е била на шофьорското място, а на предна дясна седалка, както и че при
съставяне на АУАН подсъдимия не е
направил възражения, че не е управлявал
МПС.
Налице са противоречия в доказателствата
относно факта управлявал ли е подсъдимия
горното МПС към момента непосредствено
преди спирането му от полицейските служители. От една страна са обясненията на
подсъдимия дадени в хода на настоящото съдебното
производство и показанията на св.А.А., които са в
смисъл, че св.А., а не подсъдимия е управлявал МПС - л.а. „Форд“, модел
„Ескорт“ с рег. № У *** КК, и от
друга обясненията на самия подсъдим дадени в хода на ДП, прочетени по
реда на чл.279, ал. 2 вр ал. 1, т. 3 от НПК, показанията на свидетелите И., Я. и К. и
писменото доказателство Акт за установяване на административно нарушение от
06.12.2015 година, съставен срещу подсъдимия и
подписан от него без възражения, които са в противния смисъл, а
именно, че подсъдимия е лицето управлявало горното МПС.
По отношение противоречието съдържащо се в обясненията на подсъдимия
дадени в хода на настоящото производство и тези дадени в хода на ДП приобщени
по реда на чл.279, ал. 2 вр ал. 1, т. 3 от НПК съдът
дава вяра на обясненията му дадени в
хода на ДП, отчитайки, че тези му
обяснения кореспондират с показанията на свидетелите полицейски служители,
както са незаинтересовани от изхода на делото лица, както и че тези му обяснения кореспондират и със собственото
му поведение при предявяване и подписване на
АУАН за извършено административно
нарушение. Обясненията на подсъдимия, дадени в настоящото производство, че
водещият разследването разследващ полицай и защитникът на подсъдимия са
действали недобросъвестно и при привличането му като обвиняеми и при
разпита му в това му процесуално качество той не е разбрал в какво е обвинен и не е давал непосредствено и лично обяснения, а само се е
подписвал на съставените за това
постановление и протокол за разпит
без да разбере за какво се
подписва, съдът не кредитира, като счита
същите за нелогични и непоследователни. От една страна подсъдимия като лице със средна
интелигентност няма как да не е разбрал за какво престъпление се привлича
към наказателна отговорност, същият е
подписал постановлението, препис от постановлението за привличането му в
качеството на обвиняем му е бил предоставен, съответно подписал е и протокола
за разпита си като обвиняем. От друга
страна твърдяното от подсъдимия при разпита му в хода на настоящото съдебно
производство относно поведение на
разследващия полицай и на защитника на подсъдимия, би означавало те да са действали с умисъл да
ограничат правата на подсъдимия и му препишат престъпление, удостоверявайки
неистински обстоятелства и съзнавайки,
че едно такова поведение би било основание да им се търси административна, респ.
наказателна отговорност, а доказателства за горното липсват, поради това и
обясненията на подсъдимия в тази насока могат да бъдат приети единствено като
негова защитна теза.
Видно от показанията на свидетелите И. и Я.
след като те са спрели МПС и са достигнали до него, на шофьорското място
се е намирал подсъдимия, а не св.А.А., която е била на
мястото до това на водача на МПС, подсъдимия не е бил на задната седалка на МПС, както твърдят той
и св.А., съответно пред св.К.
който е съставил АУАН за извършено нарушение по ЗДвП за управление на
МПС в пияно състояние срещу подсъдимия, подс.И. е
заявил, че той е управлявал МПС. При
съставяне на АУАН на подсъдимия е
предоставена възможност да даде обяснения и направи възражения по съставения му
АУАН, той не е направил такива, видно от АУАН същият е вписал
в последния единствено, че желае да даде кръв, липсват каквито и да е
негови изявления в насока, че не той е
извършил нарушението за което му е съставен
АУАН. Подсъдимия и в хода на ДП в
качеството на обвиняем не твърдял
друго лице да е управлявало МПС, напротив творял е че е употребил алкохол, но е изчакал известно време преди да
предприеме управление на МПС. Едва в
хода на настоящото производство, след
като веднъж спрямо подсъдимия е била постановена осъдителна присъда, макар и отменена, той и съжителството с него
лице, заинтересовано от изхода на делото, твърдят нещо различно от първоначално твърдяното от подсъдимия, а именно, че св.А. е управлявала МПС.
Твърденията на подсъдимия и св.А., че
полицейските служители не са възприели соченото от тях, че св.А. е
управлявала МПС, не само противоречи на показанията на свидетелите служители
на РУ – Елхово, но и е лишено от логика, тъй като горното би означавало
полицейските служители да са действали с умисъл за набеждаване на подсъдимия,
от там и да са имали личен мотива, а между подсъдимия и свидетелите
служители на РУ – Елхово са липсвали
каквито и да е отношения преди конкретния случай. Поради това и относно това кой е управлявала
МПС съдът кредитира показанията на свидетелите
полицейски служители, че подсъдимия е управлявал същото, оценявайки показанията
на свидетелите Атанасов, Я. и К. като
логични, последователни, непротиворечиви и дадени от лица незаинтересовани от изхода на делото,
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия дадени в хода на съдебното
следствие и показанията на свидетелката А., че не подсъдимия, а св.А. е управлявала МПС като приема
твърденията на подсъдимия за негова защитна теза, а показанията на св.А. дадени
от лице заинтересовано от изхода на делото, такова съпружески съжителстващо с
подсъдимия, което давайки неверни показания по делото не би могло да бъде
привлечено към наказателна отговорност за престъплението в което е обвинен
подсъдимия.
Доказателствата по делото свързани с
употребата на алкохол от страна на подсъдимия преди да предприеме управление на
МПС и съдържанието на алкохол в кръвта
му при това управление са безпротиворечиви. Горните обстоятелства се установява
както от обясненията на подсъдимия, така и от
показанията на свидетелите и
съставения АУАН № 622/06.12.2015 годна и писмените доказателства относно
техническа изправност на техническото
средство. Няма противоречие и в доказателствата, че подсъдимия не се е
явил в болничното заведение, за да даде
кръв за изследване.
Въз основа на изложената по – горе фактическа обстановка съдът намери, че
подсъдимият М.Ц.И. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.343 б, ал.1 от НК, тъй като на 06.12.2015 година около
01.15 часа в гр. Елхово, обл. Ямбол, по ул.„Ангел
Вълев“ до кръстовище с път I – 7 , в посока към гр.Болярово е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с рег. №
У *** КК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
1,52 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“, с
инвентарен № ARSM 0135.
Непосредствен обект на престъплението по
чл.343б, ал.1 НК са обществените отношения, свързани с опазване на установения
ред за безопасно движение по пътищата.
От обективна страна подсъдимият И. на
06.12.2015 година, около 01.15 часа в
населено място гр.Елхово, по ул. „Ангел Вълев“ до кръстовище с път I – 7
, е управлявал моторно превозно средство
лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с рег. № У *** КК, след
употреба на алкохол, със съдържание на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно –
1,52 на хиляда.
Авторството на деянието се установява по
безспорен начин от обясненията на подсъдимия дадени в хода на ДП, приобщени по
реда на чл.279, ал. 2 вр ал. 1, т. 3 от НПК, от
показанията на свидетелите И., К. и Я.,
както и от приетото по делото писмено доказателство - акт за установяване на административно
нарушение №622/06.12.2015 година.
Установяването на употребата на алкохол
или друго упойващо вещество е било извършено по реда на Наредба № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства. Съгласно последната установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество се извършва посредством използване на
съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания.
В настоящия случай употребата на алкохол е установена посредством техническо
средство „Алкотест Дрегер
7410 +“, с инв. № ARSM 0135. Съгласно чл.6 от
Наредбата, когато водачът откаже да получи талон за медицинско изследване, не
се яви в определеното лечебно заведение или откаже да даде кръв за изследване употребата
на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на
показанията на техническото средство. В конкретния случай подсъдимият не се е
явил в определеното болнично заведение, за да даде кръв за изследване, поради
което и съдържанието на алкохол правилно е установено въз основа на показанията на техническото средство.
От субективна страна - деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вина - пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал. 2 НК, същият е съзнавал общественоопасния характер
на своето деяние – управление на моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.
Установената фактическата власт върху автомобила и привеждането му в движение
след употребата на алкохол сами по себе си обективират
в достатъчна степен умисъла на подсъдимия. Анализът на действията на подсъдимия
сочат за наличието на представи у същия за факта, че управлява моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с рег. № У *** КК,
след употреба на алкохол. Видно от отразеното в АУАН
№622/06.12.2015 година на РУ –
Елхово, в който са отразени обясненията на подсъдимия във връзка с употребата
на алкохол от негова страна, той е употребил
около 400 мл. ракия около час преди да предприеме управлението на МПС, т.е.
напълно е съзнавал, че е
употребил значително количество алкохол и последващото
предприето от него управление на МПС е в пияно състояние.
С оглед
горното съдът призна
подсъдимия за виновен в престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК.
По вида и размера на наказанието, което
да бъде наложено на подсъдимия съдът съобрази следното:
За извършеното от подсъдимия престъпно
деяние е предвидено наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба
от двеста до хиляда лева.
Като отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства съдът отчете наличието на
друго негово предходно осъждане, както и
недобрите данни за личността на подсъдимия, за които съдът формира
впечатление от поведението му в с.з.,
охарактеризиращо го като лице, което
при преследване на собствените си цели,
не зачита установените правни и морални норми на поведение.
Като смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства съдът отчете добросъвестното му процесуално поведение в хода на
ДП, както и обстоятелството, че установеното
съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия не надвишава значително
установения в нормата на чл.343б, ал.1 от НК размер. Изложените смекчаващи
отговорността на подсъдимия
обстоятелствата не са нито многобройни нито изключително поради което и съдът определи на подсъдимия наказание при
условията на чл.54 от НК, при
превес на смекчаващите вината му
обстоятелства, в размер на минимума
на предвиденото от чл.343б, ал.1
от НК две кумулативни наказания, а
именно лишаване от свобода за
срок от една година и глоба в размер на 200.00 лева.
Предходното осъждане на подсъдимия за което е осъден на лишаване на свобода за умишлено
престъпление от общ характер преди извършване на деянието по настоящото дело е
пречка за определяне на наказание при условията на чл.66, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 41, ал.6
от НК, вр. чл.57, ал.1, вр.
чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът
определи подсъдимия И. да изтърпи наложеното му наказание лишаване от
свобода ефективно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при
първоначален “строг” режим.
При приложение на задължителната
кумулативна санкция по чл.343г от НК съдът съобрази следното: В нормата на чл. 343г от НК не е предвиден
срок на наказанието лишаване от право да се управлява МПС. Съдът като взе
предвид наложеното на подсъдимия
наказание по чл.343б, ал.1 от НК, както
и обстоятелството, че подсъдимия е
предприел управление на МПС малко след като е употребил значително количество алкохол, прие, че подсъдимият следва да бъде лишен от
право да управлява моторно средство за срок от една година.
Настоящият състав прие, че така
наложените едновременно наказания, в определения им размер, в своята съвкупност
отговарят в най-пълна степен на целите на чл. 36 от НК и степента на обществена
опасност на деянието и дееца.
Тъй като настоящото умишлено
престъпление от общ характер по чл. 343б, ал.1 от НК, е извършено от
подсъдимият М.Ц.И. на 06.12.2015 година, т.е. в рамките на тригодишния
изпитателен срок, за който е било отложено изпълнението на наложеното му с
Присъда № 28 от 15.01.2014 година по НОХД № 1001/2013 година на РС – Елхово,
влязла в законна сила на 31.01.2014 година, наказание от три месеца лишаване от
свобода, на основание чл. 68, ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение наказанието
от три месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимият И. с Присъда № 28/15.01.2014
година, постановена по НОХД № 1001/2013 година по описа на РС – Елхово, влязла
в законна сила на 31.01.2014 година, като на основание чл. 41, ал.6 от НК, вр. чл.57, ал.1, вр. чл.60, ал.1
и чл.61, т.2 от ЗИНЗС постанови същото да бъде изтърпяно в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг“ режим,.
Причини за извършване на престъплението
е незачитането от страна на подсъдимия на установените в страната норми,
регламентиращи движението по пътищата.
Така мотивиран съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия: