Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 509 25.07.2019
година гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 26 юни две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д. № 1211 по
описа за
Производството е образувано по
въззивна жалба на „АРСЕНАЛ“ АД – гр.Казанлък, подадена чрез адв. М.П., против
решение № 166 от 15.03.2019 г., постановено по гр.дело № 2209/2018 г. по описа
на Казанлъшкия районен съд, с което е осъден „АРСЕНАЛ” АД гр. Казанлък да заплати
на Р.В.Р. на основание чл.200, ал.1 от КТ сумата от 80000 лв., частичен иск от
120000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на неговия
син Ц.Р.В., следствие на трудова злополука, настъпила на 14.03.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от 14.03.2018 г. до окончателното й изплащане,
както и да заплати на М.С.Р. на основание чл.200, ал.1 от КТ сумата от 80000
лв., частичен иск от 120000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от смъртта на нейния син Цеко Р.В., следствие на трудова злополука, настъпила
на 14.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2018 г. до
окончателното й изплащане. Присъдени са в полза
на адвокат П.К. сумата от 7032 лв. с ДДС за оказана на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА на Р.В.Р. и на М.С.Р.,
безплатна адвокатска помощ и представителство по делото, както и на основание чл.78, ал.6 от ГПК е определена държавна такса в размер на 6400 лв.
Въззивникът„АРСЕНАЛ“ АД – гр.Казанлък
чрез адв. М.П. обжалва решението на първоинстанционния съд изцяло като счита същото за недопустимо, като постановено
по недопустими искове, с оглед на това, че ищците
не са от кръга на лицата, легитимирани по силата на специална правна
уредба – чл.200 и 202 от КТ да получат обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука, причинила смъртта на работника – техен син. Молят да се
обезсили съдебното решение, а исковете като недопустими да се оставят без
разглеждане и производството по делото да се прекрати.
Алтернативно, в случай, че съдът
възприеме, че предявените искове са допустими, молят решението да бъде отменено
като неправилно и необосновано и вместо него бъде постановено друго, с което
произнасяйки се по съществото на спора да се произнесе по основателността и
размера на предявените искове по чл.200 от КТ във вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86
ал.1 от ЗЗД, като молят с оглед наличните в кориците на делото доказателства да
бъде уважено направеното от тях възражение по чл.201 ал.2 от КТ, при което да
бъде намалено евентуално определеното от въззивния съд обезщетените съобразно
степента на съпричиняване, която съдът възприеме, че е реализирана от страна на
работника, като молят да им бъдат присъдени направените разноски по делото.
Въззиваемите Р.В.Р. и М.С.Р. чрез адв. П.К. заявяват, че въззивната жалба
е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Намират, че
решението на Казанлъшкия районен съд е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено. Считат, че наведените доводи за отмяна в цялост на обжалваното
решение са неправилни, необосновани, и не почиващи на доказателствата по
делото. Молят съда да потвърди обжалваното решение, както и да им присъди
направените разноски пред настоящата инстанция.
Съдът, като обсъди направените в
жалбите оплаквания, намери за установено следното:
Пред районния съд са предявени
частични искове по чл. 200 ал.1 от КТ- за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди- претърпени страдания вследствие на смъртта на
наследодателя на ищците, починал при трудова злополука на 14.03.2018г. и по чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят в исковата си молба,
че са родители на Ц.Р.В., починал на 14.03.2018 г., който работел в „Арсенал“
АД по трудов договор №2302/23.10.2015 г. на длъжността „монтажник изделия от
метал“. Твърдят, че на 14.03.2018 г. синът им Ц.В. бил на работа първа смяна с
работно време от 05:00 ч. до 06:30 ч. и от 07:00 ч. до 12:30 ч., като приготвял
хетерогенни композиции на основата на олигомери в смесител (хомогенизатор),
представляващ съд с три бъркали, работещ без топлообмен и налягане, заедно с
друг работник – К.П.Ж. При извършване на тази дейност сместа в смесителя се
запалила. Другите работници чули гръм и са видели пламъци и дим. Вследствие на
възпламеняването на сместа, Ц.В. и К.Ж. получили изгаряния по цялото тяло. Ц.В.
загинал на място на злополуката. За настъпилата злополука в ТП - НОИ, гр.Стара
Загора била подадена Декларация №7/15.03.2018 г. и издадено Разпореждане
№27/02.04.2018 г., с което злополуката с Ц.В. се приемала за трудова по чл.55,
ал.1 от КСО, станала през време и във връзка с извършената работа. Това
разпореждане имало доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по
чл.200 от КТ и било недопустимо да се преразглежда въпросът /Решение
№1247/09.12.2008г. на ВКС, III г.о. и Решение №166/2008 г. на ВКС, II г.о./.
Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ била обективна, безвиновна,
независимо от това, дали негов орган или друг работник имат вина за
настъпването на вредите. В случая било налице валидно трудово-правно
правоотношение към датата на трудовата злополука, причинена при извършване на
възложена от работодателя работа, наличие на причинна връзка между трудовата
злополука, телесните увреждания и настъпилата смърт на работника. Ето защо,
съгласно разпоредбите на КТ ответникът по делото следвало да плати обезщетение
за претърпените неимуществени вреди като
родители на загиналия. Починалият бил на
В отговор на исковата молба, подаден в срока
по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявените искове и ги счита за
недопустими. Твърдят, че ищците Р.В.Р. и М.С.Р. били родители на Ц.Р.В.,
починал при трудова злополука на 14.03.2018 г., възникнала в „Арсенал“ АД
гр.Казанлък, но последният имал дете В.Ц.В., родено на ***г. и именно това дете
бил негов единствен законен наследник. В случая родителите на починалия
работник, по никакъв начин, съгласно смисъла на Семейния кодекс, не били в
кръга на неговото семейство, нито в кръга на неговите законни наследници.
Същите не били и в хипотезата да са били в едно домакинство, предвид факта, че
считано от 02.09.2016 г., Ц.В., заедно с А.А.С. живеели на семейни начала в
жилище под наем гр.Казанлък. Поради липсата на процесуална легитимация на
ищците, и в тази връзка на правен интерес от надлежно упражнено право на иск по
чл.200 от КТ производство следвало да бъде прекратено.
В случай, че съдът не приемел тези
доводи, оспорва основателността на предявените от ищците частични искове от
120000 лева, за обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на сина
им Ц.Р.В. и ги счита като прекомерно завишени по размер. Обезщетението за
неимуществени вреди, които работодателят по силата на чл.200 от КТ имал
задължение да репарира, се определяло на принципа на справедливостта.
Неимуществените вреди търпени от увредени, в следствие на загуба на близък
човек настъпила от трудова злополука били неизмерими в пари. Обезщетението
целяло да се възмездят страданията или загубата на морална опора и подкрепа,
понесени от увреденият вследствие увреждането, за това база за преценка на
вредите било действителното състояние на отношенията между увредените и
починалия и в тази връзка не ставало ясно как ищците оценили вредите си на по
120000 лв., от които предявили частичните си искове, след като от дълги години
били далеко от сина си, защото работели в чужбина и грижи за подрастващия Ц.Р.В.
полагали неговата баба и дядо, както и предвид, че през последните години
починалият не е живял с ищците в едно домакинство, а се установил със своето
семейство в друго населено място, различно от това където пребивавали ищците.
Не оспорва, че дружеството и починалото лице Ц.Р.В. били в трудово
правоотношение, за длъжността: „монтажник изделия от метал“. Не оспорва, че е настъпила с Ц.Р.В. и
констатирана по надлежния законов ред трудова злополука на 14.03.2018 година,
по време на работа, първа смяна, около 10 часа и 15 минута, в завод 3, цех 130,
обект 171. Твърди, че на работника Ц.Р.В. били проведени своевременно всички
изискуеми се от закона инструктажи - в деня на постъпване на работа - начален
инструктаж от нарочно назначена за целта комисия, документиран в Книга за
инструктаж по безопасност и здраве при работа, инструктаж на работно място,
периодичен и извънреден инструктажи. Работникът бил допуснат до самостоятелна
работа с протокол №3178/ 08.11.2015 год., а последният периодичен инструктаж на
Цеко Р.В. бил проведен на 08.01.2018 год., документиран в Книга за инструктаж
по безопасност и здраве при работа - Инструктаж на работно място, периодичен
инструктаж, извънреден инструктаж, Приложение №1 към чл.11,ал.5 от Наредба
№РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение
и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд /обн.ДВ бр.102 от 22.12.2009г попр.
бр.4 от 2010г,изм.бр.25 от 30.03.2010г/. Работникът бил подробно запознат с
Технологична инструкция №25140.00028 за безопасност и здраве при работа,
пожарна и аварийна безопасност при експлоатация на хомогенизатор V-100dm3 при
производство на хетерогенни композиции на основата на полимери /утвърдена от
ръководството през 2016 година/ и с естеството на трудовите си задължения,
спецификата на производството в предприятието и начина за безопасна работа, за
което при постъпване на работа подписал длъжностна характеристика. Твърди, че
като работодател, винаги се стремял да спазва нормативните изисквания и да
осигурява на работещите безопасни и здравословни условия на труд. Към момента,
всички редовно водени Книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа,
независимо от факта, че съгласно изискванията на Наредба № РД 07-2, ДВ бр.102
от 16.12.2009 г. подлежали на съхранение в дружеството /при работодателя/,
включително до
От представеното по делото заверено
копие на удостоверение за родствени връзки №0030/20.03.2018 г. на Кметство
с.Шаново, общ.Мъглиж е видно, че ищците Р.В.Р.
и М.С.Р. са родители на Ц.Р.В.. Не е
спорно, а и от заверено копие на трудов договор №2302/23.10.2015 г. се
установява, че Ц.Р.В. е работил по трудово правоотношение в ответното дружество
на длъжност “монтажник изделия от метал /боеприпаси/“ в завод 3, цех 130,
считано от 23.10.2015 г. Видно от заповед №655/23.10.2015 г. и служебна бележка
№3178/23.10.2015 г. Ц.Р.В. е преминал начален инструктаж и обучение по
правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. По делото
е представена длъжностна характеристика на “монтажник изделия от метал
/боеприпаси/“ /л.38/, подписана от работника Ц.В., в т.1-20, раздел II на която
са изброени трудовите задължения на изпълняващия длъжността. Не се спори, а и
от заверени копия на заглавни страници на книга за периодичен инструктаж, ведно
със страница към нея и от книга за ежедневен инструктаж ведно със страница към
нея / л.68, л.69, л.70, л.71 и л.72/ е видно, че на 08.01.2018 г. Ц.Р. е
преминал периодичен инструктаж, на 02.02.2018 г.- извънреден инструктаж и на
14.03.2018 г. ежедневен инструктаж, за което обстоятелство работникът е положил
подписи. От Декларация за трудова злополука №7/15.03.2018 г., Протокол №5/29.03.2018 г., съобщение за смърт
№81/15.03.2018 г., препис –извлечение от акт за смърт №0159/15.03.2018 г. и
Разпореждане №27 от 02.04.2018 г. на НОИ, ТП-Стара Загора, в заверени копия, се
установява, че на 14.03.2018 г. Цеко Р.В. е претърпял трудова злополука по
смисъла на чл.55 ал.1 от КСО, през работно време и във връзка с извършваната
работа- приготвяне на хетерогенни композиции на основата на олигомери в
смесител/хомогенизатор/ и запалване на сместа в смесителя/хомогенизатор/, при
което е получил изгаряне на цялото тяло и умира. Не е спорно, че е налице
причинна връзка между злополуката и настъпилата смърт на работника Ц.Р.В..
За изясняване на обстоятелствата по
делото пред Казанлъшкия районен съд са допуснати и изслушани свидетели.
В показанията си св.А.С.Б. на длъжност
„гл.инженер в барутния завод“, сочи, че работникът Ц.В. преминал обучение за
технологичния процес на работа, която изпълнявал като оператор на смесителя за
приготвяне на композицията за снаредяване на димни боеприпаси, в цех 130, завод
3 /. Свидетелят твърди, че той е обучавал пострадалия как се работи, как се
тегли, колко време трябва да се смесва, как се изключва машината. Сочи, че работниците
имат достъп до смесителя и могат да бъдат по всяко време тогава, когато той не
работи, когато е изключен. Влагането на компоненти ставали при спряна машина,
която се командвала дистанционна и по строго определен ред. Най-напред се влагали течните компоненти,
които мокрели всички останали прахообразни и създавали безопасен технологичен
процес. Композицията не се взривявала, а горяла. При горенето можел да възникне
физически взрив- пламък при неспазване последователността при влагане на
отделните компоненти или при неспазване на продължителността на бъркането
/смесването/ на отделните компоненти, или при неизправна машина. Смесителят бил
в самостоятелно, отделено помещение като имало две опции за командването му-
дистанционно от друго помещение и на место, защото имало механични операции,
които се изпълнявали след команда. Работниците имали достъп до смесителя,
когато е изключен. При работа на смесителя те трябвало да са извън помещението.
При възпламеняване от работника, той трябвало да изключи машината и да се
отдалечи от обекта. По време на инцидента, Цеко В. бил в помещението, където се
смесвали компонентите.
В показанията си св.К.А.П.-„Ръководител
отдел безопасност и здраве при работа“ в „Арсенал“ АД сочи, че процесът на
работа бил регламентиран така, че по време на работа с оборудването да няма
присъствие на хора. Забранено било в помещенията, да се внасят мобилни апарати.
Мобилният апарат на Ц.В. бил намерен в обсега на аварията на инцидента. Той
преминал обучение, инструктаж на работното място, на 08.01.2018г. преминал
периодичния инструктаж на 3 месеца. В деня на злополуката 14.03.2018г. Ц.В.
преминал ежедневен инструктаж, проведен от началника смяната. За длъжността,
която изпълнявал, ежедневният инструктаж бил задължителен Свидетелят излага
предположения, че първата вероятност е опит на Ц.Р. и К. - другото лице, което
е пострадало, да направят опит да отворят капака по време на работа. Според свидетеля процесът е регламентиран
така, че да няма присъствие на хора по време на работа с оборудването. Самото
присъствие там на двете лица, говорело за неспазване на изискванията на
технологията. Второ, абсолютно било забранено в помещенията, да се внасят
например джиесеми, а според свидетеля джиесемът на Цеко бил намерен в обсега на
аварията на инцидента.
По делото е представена Технологична
инструкция №25140.00028 за безопасност и здраве при работа, пожарна и аварийна
безопастност при експлоатация на хомогенизатор V-100 dm при производството на
хетерогенни композиции на основата на полимери, ведно с Приложения А и Б, в т.4
–т.7 на която са описани правилата за работа, начина на приготвяне на смесите,
задълженията след приключване на работа и мерките за здраве и безопастност при
работа. Съгласно т.10.11.2 и т.10.11.3 от Инструкцията Абсолютно се забранява: пушенето на цигари
вътре в работното помещение и на територията на цеха, а само на определените за
целта места; внасянето на мобилни телефонни апарати в работните и складови
помещения.
Свидетелят С.И.А., роднина, установява,
че от години ищците работели сезонна работа в
чужбина. Те се грижели за трите си деца, а когато отсъствали, за децата
се грижели родителите на ищеца. Когато започнал работа в „Арсенал“ АД, синът им
Ц. живеел в дома на родителите си и при дядо си в с.Шаново, и пътувал, а в
последствие наел квартира в гр.Казанлък, в която живеел на семейни начала с
приятелката си. Родителите поддържали връзка със сина си Ц. и разчитали на
него.Когато станала злополуката с Ц. те били в чужбина, но се върнали и били на
погребението. Свидетелят установява, че ищците страдат от загубата на сина си,
същите до злополуката са поддържали
връзки с Ц. и жена му. Това го знаел, тъй като се събирали по празници и те са
били там. Също, когато се обаждал по телефон на Р., някога са му казвали, че
отиват в гр.Крън, тъй като са ходили в квартирата в гр.Казанлък, но Цеко го е
нямало и отиват в гр.Крън. Когато станала злополуката с Ц., Р. и М. били в
чужбина, върнали се и били на погребението на сина си. Цеко погребаха в
с.Шаново. Свидетелят твърди, че той останал след погребението в дома на Р.
няколко дни. Ищците не били на себе си. М. все повтаряла: „Първородният ми
син!“, плачели. След погребението, на втория месец след като се обаждал на М., тя давала телефонът на Р.,
защото не можела да говори. Усещало се по гласа й, започвал да трепери. Според
свидетеля ищците разчитали преди това на Ц., защото той бил разумен и разчитали,
че той ще ги гледа. Последният път, преди да заминат Р. и М. за Англия, Ц. им е
помахал с ръка. Когато се е връщал в село, Ц. е оставал при майка си и баща си,
и при дядо си понякога. Ц. е помагал на родителите си с труд, когато се е налагало.
Последните две години преди инцидента, М. и Р. били в чужбина.
От показанията на св.П.И.П. се установява, че Ц.В. и родителите му са
поддържали добри взаимоотношения, помагали са си, и разчитали един на друг. Ищците
страдали и страдат от загубата на сина си. Свидетеля сочи, че с Ц. били
приятели от малки. Родителите на Ц., през сезоните са ходели да работят в
чужбина. Ц. и другите му братя, по-малки от него, били при дядо си. От Ц. знаел,
че родителите им са му пращали пари. През
Ответникът като застраховащ е сключил
със застраховател „Дженерали Застраховане“ АД, полица №0111170036001248 групова
застраховка задължителна трудова злополука на 29.05.2017 г., с която 9948 лица-
работници и служители на застраховащия съгласно списък срещу събития, свързани
със живота, здравето и телесната им цялост
с посочени покрити рискове и обезщетения в т.ч. риск трудова злополука,
със срок на застраховката 12 месеца и застрахователен период, считано от 00:00
часа на 01.06.2017 г. до 23:59 часа на 31.05.2018 г.
Съгласно трайната съдебна практика
отговорността на работодателя по чл.200 от КТ за обезщетение на пострадал от
трудова злополука, макар и да произтича от договор, по естеството си е
деликтна, поради което правилата за деликтите са приложими към тази
отговорност. Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от
трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и
подкрепа, понесени от близките на починалия, поради което и легитимирани да
водят такъв иск са кръгът лица, посочени в Постановление №4/25.05.1961 г. на
Пленума на ВС, изм. и доп. с Постановление №5/24.11.1969 г. на ПВС, а именно
най-близките роднини: низходящите,
възходящите и съпругът, както и лицето, което е съжителствало на съпружески
начала с починалия при непозволено увреждане. В настоящия случай ищците Р.В.Р.
и М.С. Разкова като родители на починалия Ц.Р.В. са от кръга на лицата, имащи
право на обезщетение по чл.200, ал.1 от КТ.
С оглед на това въззивният съд намира
за неоснователно първото възражение, което се прави от въззивника във възивната жалба, а именно че ищците не са
процесуално легитимирани да водят настоящите искове, тъй като ищците не били от
кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука, причинила смъртта на работника, техен син.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1
от КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50
% или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено,
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им. Фактическият състав за възникване на отговорността на
работодателя, имаща по съществото си обективен характер, за обезщетяване на
вреди, настъпили в резултат на трудова злополука или професионална болест,
включва следните предпоставки: 1.наличие на трудово правоотношение; 2.увреждане
здравето на работника вследствие на трудова злополука, както и приравнени на
нея случаи или на професионална болест, които са причинили временна или трайна
неработоспособност 50 и над 50 % или смърт; 3. наличие на причинна връзка между
накърняването на телесния интегритет вследствие на трудовата злополука или
професионалната болест и неработоспособността (временна или трайна) или смъртта
на работника или служителя; 4.наличие на претърпени вреди като техният размер
трябва да надвишава плащанията, получени от общественото осигуряване и
застрахователните суми по сключени договори за застраховане на работниците или
служителите, тъй като обезщетението при трудовата злополука и професионалната
болест е в размер на разликата между тези плащания и действителните вреди
(арг.чл.200, ал.3 и ал.4 от КТ). Основателността на иска предполага да са
налице кумулативно изброените предпоставки.
Безспорно е установено по делото за
страните наличието на първата предпоставка, а именно: съществуващо трудово
правоотношение между „Арсенал“ АД и пострадалия Ц.Р.В. за длъжността “монтажник
изделия от метал /боеприпаси/“ в завод 3, цех 130. Налице са вторият и третият
елемент от фактическия състав на чл.200 от КТ: настъпилото на 14.03.2018 г.
неблагоприятно обстоятелство-смъртта на Ц.Р.В. е признато от длъжностното лице
по чл.60, ал.1 от КСО като трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО,
която се явява причина за настъпване на смъртта на работника Ц.Р.В., т.е.
налице е причинна връзка между злополуката и вредоностния резултат –смъртта/.
Елемент от фактическия състав на имуществена отговорност на ответника по
чл.200, ал.1 от КТ е и наличието на неимуществени вреди. Неимуществените вреди
се изразяват в претърпени от пострадалия работник, а в случай на смърт, от неговите
най-близки роднини /нисходящи, възходящи, съпруг, съжител/, болки и страдания
/физически или психични/. В настоящия случай съдът приема, че ищците като
родители на Ц.Р. са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в силни
душевни болки и страдания по внезапно починалия им син. Този извод следва от
показанията на св.П.И.П. и св.С.И.А., които съдът кредитира, тъй като са преки
за тези лица възприятия за преживяното от ищците, непротиворечиви и необорени,
и от които се установява, че между ищците и покойният им син Ц.Р.В. е
съществувала взаимна връзка на обич, уважение, загриженост и взаимопомощ.
Ищците са били силно травмирани от внезапната смърт на първородния си син, на
когото са разчитали, че болезнено са изживели загубата му и все още не са я
преживели. Само по себе си обстоятелството, че през годините ищците са работили
в чужбина, че не са живели с починалият си син Ц.В. в едно домакинство, както и
че от 02.09.2016 г. Ц.Р., заедно с А.А.С. - майка на дъщеря му са живели в
жилище под наем в гр.Казанлък, при липса на опровергаващи данни, подкрепени с
убедителни доказателства, не сочат за проблеми във взаимоотношенията и липса на
емоционална и духовна близост, и на обич между дете/родител, респ. не води до
извода, че родителите не са претърпели болки и страдания от загубата на сина
си. Ниският стандарт на живот на голяма част от хората живеещи в малките
населени места, съществуващата там безработица и липсата на доходи за издръжка,
е проблем, с който много български семейства, а в случая и ищците като родители
на три деца, са избрали да се справят, с намиране на работа в чужбина, но са
изпълнявали родителските си отговорности . Освен това, след навършване на
пълнолетие, намиране на работа и създаване на свое семейство, е резонно
пълнолетното детето да живее разделено от родителите си, дори и в друго
населено место, където може да намери реализация, без това да значи, че от този
момент нататък между него и родителите се прекъсват всякакви духовни,
емоционални и житейски връзки.
Предвид гореизложеното въззивният съд
намира, че са налице предпоставките на чл.200 ал.1 от КТ, за ангажиране на
отговорността на работодателя.
Ответникът „АРСЕНАЛ“ АД гр. Казанлък
чрез пълномощника си прави възражение по чл.201 ал.1 от КТ и по чл.201 ал.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.201, ал.1
от КТ работодателят не отговаря, ако пострадалия е причинил умишлено
увреждането. Следователно за да отпадане отговорността на работодателят изцяло,
следва да е установена вина в работника при двете форми на умисъла: искал или
допускал да бъде увреден – пряк или евентуален умисъл. В настоящия случай
доказателства в тази насока липсват, поради което съдът намира, че възражението
на ответника по чл.201, ал.1 от КТ е недоказано. Груба небрежност по смисъла на
чл.201, ал.2 от КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия - при
проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване
на основни технологични правила и правила за безопасност /Решение
№499/09.01.2012 г. по гр.д.№1577/2010 г. на ВКС, IV г.о./. Грубата небрежност е
съзнавана непредпазливост. Небрежността ще е груба, когато работникът е
съзнавал, предвиждал е настъпването на вредоносните последици, но е мислел да
ги предотврати /Решение №1026/18.12.2009 г. по гр.д.№4001/2008 г. на ВКС, IV
г.о./. При установяване наличието на
хипотезата на чл.201, ал.2 КТ, отговорността може да се намали, но не и изцяло
да отпадне, като следва да се съобрази обективното съотношение на приноса на
пострадалия в настъпването на вредата. В представения Протокол №5/29.03.2018 г.
за резултати от извършено разследване на злополука станала на 14.03.2018 г.
няма данни, от които да се направи обоснован извод за допуснати от пострадалия
Ц.В. нарушения на технологичните правила и правилата за безопасност. От
събраните по делото доказателства не се установи по категоричен начин и
проявена от пострадалия В. груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ
при изпълнение на трудовите задължения на 14.03.2018 г. Показанията на св.А.Б. и
св.К.П., в частта относно причините за настъпване на злополуката се основават
на предположения. По делото няма доказателства в подкрепа на показанията на
св.П. за намерен на мястото на злополуката мобилен телефон и то последният да е
собственост на пострадалия Ц.В., поради което съдът не ги кредитира в тази им
част с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК. Съпричиняване при трудовата
злополука има винаги, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за
безопасност. Ответникът не се доказа, че с поведението си пострадалия Ц.В. е
причинил настъпването на злополуката на 14.03.2018 г. поради което съдът намира
възражението на процесуалния му представител, че е налице съпричиняване т.е. че
работникът е извършвал работата без необходимото старание и внимание, за
неоснователно.
Съгласно препращащата норма на чл.212 от КТ,
правилата за деликтната отговорност /чл.51, ал.1 и чл.52 от ЗЗД/ намират приложение и при отговорността по
чл.200 от КТ при определяне на обезщетението за неимуществените вреди /Решение
№1712/05.11.2002 г. по гр.д.№ 2064/2001 г. на ВКС, III г.о./. Неимуществени са
тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и достойнството на
пострадалия, поради което нямат стойностно изражение и не подлежат на
аритметично изчисляване. Затова следващото се за тях обезщетение следва да бъде
определено въз основа на принципа на справедливостта с оглед разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД. Понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства сред които:
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от
значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди /
Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС/. Елемент от преценката на
справедливото обезщетение не е броят на претендиращите го, както и общият
размер на претенциите на всички правоимащи, нито пък вече присъдени суми за
лица от съответния кръг. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД се обезщетяват всички
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането Обезщетение се дължи на
всеки от увредените, а кръгът на лицата, които имат право на неимуществени
вреди, обхваща най-близките роднини като всяко от тези лица има право на
обезщетение по справедливост, възмездяващо страданията и загубата на морална
опора и подкрепа, понесени вследствие на увреждането, както е прието и в ППВС
№4/1961 г. / Решение №62/24.02.2015 г. по гр.д.№2798/2014 г. на ВКС, IV г.о./.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид възрастта на
пострадалия /на 26 години/, тежките му страданията, понесени през време на
злополуката и внезапната му смъртта в разцвета на живота му, моралните
страдания на родителите от внезапната трагична загуба на техния първороден син,
изгубили в негово лице морална опора и надеждите им за бъдещето, силната им
привързаност към него и подкрепата, която са очаквали в живота си. Затова, съдът счита, че обезщетения в размер
на по 100 000 лв. са справедливи и не са в противоречие с разпоредбата на чл.52
от СК с оглед това, че са преживяли най-големият кошмар за един родител-
загубата на детето си. Всеки един от ищците претендира обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80000 лв. като частичен иск от 120 000 лв. и
тъй като делото няма наведени доводи, а и представени доказателства за получени
от тях суми от застраховка, то не е налице основание за намаляване на
обезщетението по чл.200, ал.4 от КТ. Предвид изложеното предявените частични
искове са основателни и следва да бъдат уважени. При трудовата злополука
работодателят изпада в забава в момента на настъпване на увреждането, като
законната лихва е дължима от този момент до окончателното заплащане на
главницата- арг. чл.86, ал.1 вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.212 от КТ.
Предвид гореизложените съображения
въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния процесуалния
закони, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция, а именно неоснователност на въззивната жалба, следва въззивника
да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищците адв.П.К. направените
разноски за настоящата инстанция.
Ищците имат право на разноски
съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Те са представлявани в производството от
упълномощен адвокат П.К.- САК при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА /договор
за правна помощ и съдействие от 17.03.2018 г. /л.4//, поради което съгласно
чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение определено
от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА.
Предвид цената на предявените исковете, приложим е чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като
ответникът следва да заплати на адв.П.К.-САК адвокатско възнаграждение в размер
на 3516 лв. с ДДС за уважения частичен иск на Р.В.Р. и 3516 лв. с ДДС
възнаграждение за уважения частичен иск на М.С.Р. или общо сумата 7032 лв. на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, с включен ДДС, предвид представеното удостоверение
за регистрация по ЗДДС /л.89/ и съобразно § 2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви, Окръжният
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 166 от
15.03.2019 г., постановено по гр.дело № 2209/2018 г. по описа на Казанлъшкия
районен съд.
ОСЪЖДА „АРСЕНАЛ” АД, с ЕИК:*********,
седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ул.”Розова долина” №100 да заплати
на адвокат П.К.- САК, с адрес *** с инд.№BG123526882, по ДДС, сумата от 7032 лв. с ДДС за оказана
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на Р.В.Р.,
с ЕГН-********** и на М.С.Р., с ЕГН-**********, безплатна адвокатска помощ и
представителство по делото пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: