Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Велико Търново , 11.04.2018 година
Великотърновски районен
съд, осми състав, в публично заседание на 9.03.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА РАДЕВА
при участието на
секретаря Ваня И. , като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №
3779 по описа за 2017 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Р.В.К. твърди, че на 15.09.2017 г. превела по
банковата сметка на ответника П.Г.К. равностойността
на 3190,47 евро. Преведените пари били за задоволяване на нейни лични нужди
относно закупуване на жилище и за организиране на брачна церемония с него. Впоследствие установила, че въз основа на
запорно съобщение от 11.09.2017 г. по изп.д.№ 398/2013 г. на ЧСИ В.Г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника
по това изпълнително дело П.К. до размер
от 8970,49 лева към 11.09.2017 г,. с изключение на суми с произход вземания, неподлежащи
на принудително изпълнение. Ищцата уведомила ЧСИ относно претенцията си за
собственост върху паричната сума от 3190,47 евро и поискала да и бъдат
възстановени, но ЧСИ отказал с постановление от 18.10.2017 г. ЧСИ уведомил за
извършване на разпределение на горната сума на 8.11.2017 г. Моли съда да приеме
за установено по отношение на ответниците- първите двама съответно взискател и
присъединен взискател, а третият-длъжник по изпълнителното дело, че сумата от
3190,47 евро, преведена *** 15.09.2017 г. по банкова сметка на П.К., върху
която е насочено принудително изпълнение по изп.д.№ 398/2013 г. на ЧСИ В.Г. ***
действие ВТОС, не принадлежи на длъжника по изпълнението . В съдебно заседание
се представлява от адв.Христо Т. от ВТАК, който поддържа иска. Претендира разноски.
Ответникът Г.П.Г. лично като
непълнолетен със съгласието на майка си и законен представител М.П.Т. в срока и
по реда на чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание заявява,
че дължимата от баща му издръжка се заплаща от Община Полски Тръмбеш. Счита, че
иска не трябва да бъде уважен.
Ответникът Община Полски Тръмбеш се
представлява от адв.И. от ВТАК. Счита иска за неоснователен и моли съда да го
отхвърли. Претендира разноски.
Ответникът П.Г.К. не е депозирал в
срок отговор на исковата молба , не е взел становище по иска.
Съдът, след като изслуша становищата на страните
и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От вложеното
изпълнително дело № 20137250400398 по описа на ЧСИ Виктор Г.,*** действие ВТОС
се установява, че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист , издаден
срещу П.Г.К. по гр.д.№ 1248/2012 г. по описа на ВТРС относно задължението му за
издръжка към малолетния негов син Г.П.Г.. Поради обстоятелството, че майката и
законен представител на малолетния Г.Г. не е получавала дължимата издръжка от
бащата П.К. и на основание искане от нея, ЧСИ е изпратил на Община Полски
Тръмбеш констативен протокол от 5.07.2013 година съгласно чл. 3,ал.1,т.1 и 2 от
Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.
С писмо изх.№ ОА-02-20-4159/16.08.2013 г. Община Полски Тръмбеш е уведомила
ЧСИ, че на основание чл.8,ал.1,вр. с чл.3 от НОРИДПИ и Констативен протокол от
5.07.2013 година, е започнала изплащане по изп.д.№20137250400398. Сумата от 60
лева , определена съгласно ЗДБРБ за 2013 година се изплаща ежемесечно , считано
от 1.08.2013 година на М.П.Т. ***, в качеството и на майка и законен представител на Г.П.Г.. На 26.09.2017 г. П.К. е получил съобщение за
налагане на запор изх.№ 16177/21.09.2017 г. по изп.д.№ 20137250400398 от ЧСИ В.Г..
К. е уведомен за наложен запор върху банкови сметки в "Уникредит Булбанк
АД" , във връзка с цитираното изпълнително дело образувано срещу него на
основание съдебно решение по гр.д.№ 1005/2013 г. на ВТРС и Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1248/2012 г. на ВТРС, по което
паричното задължение е в размер на 8970,49 лева. По повод искане от ЧСИ Община
Полски Тръмбеш е изпратила справка относно изплатените суми за издръжка на дете
по изп.д.№ 20137250400398 , която към 10.10.2017 г. възлиза в общ размер на
3880 лева. На 18.10.2017 г. Община
Полски Тръмбеш е присъединена като взискател по изпълнителното дело. Видно от
постановление от 18.10.2017 г. ЧСИ В.Г. , по делото са постъпили молби от П.Г.К. и Р.В.К. , в които се сочи, че
постъпилите по сметка на К. средства в "Уникредит Булбанк" АД в
размер на 3190,47 евро , запорирани по изпълнителното дело и преведени по
сметката на ЧСИ не били негови, а лични пари на Р.К.. Сумата била преведена по
неговата сметка за задоволяване на нейни
лични нужди- организиране на брачна церемония
и покупка на жилище. Поискано е от ЧСИ да се вдигне запора на банковата
сметка и да се възстановят парите на Р.К.. С постановление от 18.10.2017 г. ЧСИ
е оставил двете молби без уважение, отказвайки да вдигне запора и да възстанови парите. По делото е прието като доказателство
преводно нареждане от "Спаребанк 1", Трондхайм, Норвегия до "Уникредит Булбанк" АД с
наредител Р.В. Д., превела на 15.09.2017 г. сумата от 3190,47 евро по сметка на
П.Г.К.. На 26.09.2017 г. Р. Д. е закупила недвижим имот -жилищна сграда в гр. Свищов,
подробно описана в нотариален акт № 143, том четвърти, рег.№ 6630, нот.дело №
496 от
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Иска е процесуално
допустим. Налице е висящо изпълнително производство, чийто предмет е
принудително изпълнение на парично притезание. Наложен е запор върху банковата
сметка на длъжника по изпълнителното дело, а ищцата е засегната от изпълнението в качеството си
на трето лице. Налице е правен интерес
от предявения отрицателен установителен иск, при който ищцата се домогва да
докаже, че сумата 3190,47 евро, върху която е наложен запор по изпълнителното дело,
е нейна лична собственост. Тъй като иска е процесуално допустим, същият
следва да се разгледа по същество. По делото
се установи, че е образувано и се води изпълнително производство № 20137250400398 по описа на ЧСИ Виктор Г. ***
действие ВТОС, въз основа на
изпълнителен лист издаден срещу П.Г.К. по гр.д.№ 1248/2012 г. по описа на ВТРС
относно задължението му за издръжка към малолетния тогава негов син Г.П.Г..
Установено е още, че ответникът Община Полски Тръмбеш от м.август 2013 година
изплаща издръжката на детето на основание Наредба за определяне на реда за изплащане от
държавата на присъдена издръжка. На 15.09.2017 година по банковата сметка на
ответника П.К. в "Уникредит Булбанк" постъпва сумата от 3190,47 евро
, след което на 26.09.2017 г. той получава
съобщение от ЧСИ за наложения запор върху сметката му. Впоследствие Община
Полски Тръмбеш е присъединена като взискател по изпълнителното дело, заедно с Г.П.Г. , представляван от майка си М.П.Т..
Молбата на Р.К. и П.К. да се вдигне запора върху сметката е оставена без
уважение от ЧСИ. Ищцата Р.К. разполага с иска по чл.440,ал.1 от ГПК като правно
средство за защита на нейния интерес . При разпределената от съда
доказателствена тежест по общото правило
на чл.154, ал.1 ГПК и с оглед
предявената претенция с правно основание чл.440, ал.1 ГПК, ищцата следваше да проведе
пълно и главно доказване на фактическите си твърдения изложени в исковата молба
, че процесната сума не принадлежи на длъжника по изпълнителното дело П.К., а е
нейна лична собственост, спрямо която е насочено принудително изпълнение.
Ищцата твърди, че преведената по сметка на ответника К. сума е нейна, за
задоволяване на нейни лични нужди- закупуване на жилище и организиране на
брачна церемония с К.. От приетите писмени доказателства по делото се установи,
че ищцата е превела парична сума от 3190,47 евро на 15.09.2017 г. от банка в
Норвегия в "Уникредит Булбанк" АД, по сметка на П.К.. На 26.09.2017 г. ищцата
в качеството на купувач е придобила недвижим имот в гр.Свищов за сумата от 30000 лева, а на 29.09.2017 г. е
сключила граждански брак с П.Г.К..
Придобиването на недвижим имот и промяната в гражданското състояние на ищцата
не доказва, че сумата получена по сметката на К. е нейна лична собственост. В
банковия документ представен и приет в легализиран превод няма посочено
основание за извършеното нареждане. След като сумата е преведена по сметка на К.,
до доказване на противното той като титуляр на тази сметка може да се
разпорежда с нея. Съдът допусна събирането на гласни доказателства, които
следва да се обсъждат само в частта, в която са допустими според разпоредбата
на чл. 164,ал.1,т.3 от ГПК. В този аспект, съдът не обсъжда показанията на
свидетеля Н. относно предоставената от него в заем парична сума в размер над
5000 лева, поради тяхната недопустимост. В частта, в която св.Н. заявява, че
живее в Германия, а К. и К. живеят и работят в Норвегия, където К. работела в
пицария, а К. работел почасово, показанията са допустими и се кредитират от
съда. Те кореспондират и с показанията на св. И., която излага пред съда същите
обстоятелст***а. Св. И. внася яснота и по въпроса с чии пари е купена къщата от
ищцата.Тя знаела, че парите са дадени на заем от братовчед на П.- св.Н., живущ
в Германия. Обсъждайки доводите на ищцата следва да се отбележи, че продажната
цена на придобития недвижим имот от 30 000 лева в никакъв случай не би могла да
се покрие от преведената сума от 3190,47
евро по сметката на К.. Другият изтъкнат аргумент относно извършването на
превода - организиране на брачна церемония също не може да послужи в достатъчна степен за доказване
чия собственост са парите. От показанията на св.И. се установи, че ищцата е имала разкрита банкова сметка в "Уникредит
Булбанк" АД и би могла да преведе личните си пари за личните си нужди по
нейната сметка, а не по сметката на К.. Дори да е забравена от ищцата, както
заяви св. И., тя, ако е искала, би могла
да се снабди с информацията по предвидения за това ред. Важно
е да бъде отбелязано, че Р.К. и П.К. са живели заедно и са работили в Норвегия.
Документи относно трудовите възнаграждения, получавани от единия или другия,
респективно, липсата на такива, не се
събраха, а изявленията на св.И., че
парите са на Р., тъй като тя работела повече от П., са нейни интерпретации,
които не се подкрепят от събрания доказателствен материал. При
липсата на категорични доказателства опровергаващи твърденията относно
собствеността на парите преведени по банковата сметка на П.К., иска се явява
неоснователен. Ищцата не проведе пълно и главно доказване, с което по несъмнен начин да установи произхода, собствеността
на паричните средства, основанието за
извършения превод и причината същия да се направи не по нейната , а по банковата сметка на ответника, с който е съжителствала
на фактически съпружески начала в Норвегия, а впоследствие двамата са сключили
брак . Липсата на доказателства ищецът да е носител на правото на собственост
върху паричната сума води до отхвърляне на предявения иск с правно
основание чл. 440,ал.1 от ГПК, като неоснователен и недоказан. Ответниците
не претендират разноски , а при този изход *** делото разноски на ищцата не
следва да се присъждат.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р.В.К.
с ЕГН ********** *** против Г.П.Г. с ЕГН ********** лично като непълнолетен,
със съгласието на майка си и законен представител М.П.Т., в качеството на
взискател по изп.д. № 398/2013 г. на ЧСИ В.Г.;*** с ЕИК ********* седалище и адрес
на управление гр.Полски Тръмбеш, ул. Черно море № 4, представляван от кмета
Георги Чакъров -присъединен взискател по изп.дело № 398/2013 г. на ЧСИ В.Г. и П.Г.К.
с ЕГН ********** *** -длъжник по изп.дело № 398/2013 г. на ЧСИ В.Г., с правно
основание чл.440,ал.1 от ГПК, вр. с чл.124,ал.1 от ГПК, за приемане на
установено по отношение на Г.П.Г. лично
като непълнолетен със съгласието на майка си и законен представител М.П.Т.,***
и П.Г.К. , че сумата от 3190,47 /три хиляди сто и деветдесет евро и 47 цента/ с левова равностойност 6221,42 лева, преведени
от Р.В.К. на 15.09.2017 г. по банкова сметка на П.Г.К., върху която е насочено
принудително изпълнение на парично вземане, предмет на изп.дело № 398/2013 г. на ЧСИ В.Г., не
принадлежи на длъжника по изпълнителното дело
П.Г.К., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, чрез Районен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: