Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 193
Ботевград, 18.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
секретаря-Т.Б.,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Ц.
гражданско дело № 429 по описа за 2020
година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
“***”ЕАД, със седалище и
адрес на управление-гр.С., ул.”***”№***, с ЕИК:***, чрез юрисконсулт К.С.П.,
моли да бъде признато за установено по отношение на И.Л.Г. с ЕГН: ********** ***,
за съществуването на вземането на „***”ЕАД, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г.
по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от
24.35лв., представляваща незаплатена
топлинна енергия, която е доставена от дружеството през периода от 01.05.2015г.
до 31.12.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., община ***, ж.к.***,
бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, с аб. ***, както и за сумата от 7.28лв., представляваща законна лихва за забава върху горната
главница за периода от 14.09.2016г. до 29.08.2019г., ведно със законната
лихва върху горната сума-главница,
считано от 10.09.2019г. до изплащане на вземането,
както и да му се заплатят направените разноски по настоящето дело.
В с.з. ищецът редовно призован, не изпраща представител
и не взема становище по исковете.
Ответникът-И.Л.Г. ***, не е направила
възражение по исковете и не е представила писмен отговор в предвидения в закона
срок.
Във
възражение с вх.№ ***г., подадено от длъжника И.Л.Г. по ч.гр.д. № ***г., същата
е направила възражение, че вземането е погасено по давност.
В с.з. ответникът, редовно призована, не се явява и не взема становище
по исковете.
Допуснатото на основание чл.219, ал.1 от ГПК трето лице помагач на ищеца „***“ ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител и не взема становище по исковете.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят за това, че ответникът И.Г., считано от 10.09.2012г.
е била наемател на апартамент, частна държавна собственост, находящ се в гр.С.,
община ***, ж.к.***, бл.***, вх.*,
ет.*, ап.**, който е бил топлофициран с абонатен номер *** и за процесния период от време от 01.05.2015г. до
31.12.2015г. е доставяна от ищеца до този обект топлинна енергия/ТЕ/.
Горното се установява
и от приложените писмени доказателства-копия от договор за наем на недвижим
имот частна държавна собственост №***г., от приемо-предавателен протокол опис
от ***г., от заявление-декларация от 05.10.2019г. на И.Л.Г., от договор №***.,
от протокол от 15.05.2002г., от списък на етажни собственици, от
приемо-предавателен протокол от 30.12.2015г., от договор №***/*** от ***г., от
заявление от ОА Софийска област до ***АД, от декларация от ОА Софийска
област, от Акт №*** за частна държавна
собственост, от съобщение към фактура №***г., от дебитно известие от 30.09.2016г.,
от договор №***., от удостоверение изх.№***г. на Агенция по вписванията и от
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***“ ЕАД на
клиенти в гр.С..
От
представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело №***г. по описа на
РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 12.02.2020г. е
разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на
РС-Ботевград за
изпълнение на парични задължения от страна на ответника, за това, че последният
има не заплатени задължения, произтичащи от ползване на доставена от ищеца
топлинна енергия през периода от м.05.2015г. до 12.2015г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр.С., община ***, ж.к.***, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, с
аб. ***.
Ответникът
е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на 27.02.2010г., след
като е получила описаната по-горе заповед за изпълнение на 14.02.2020г. Във
възражението изрично е посочила, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение, тъй като е погасено по давност.
Ищецът
е бил уведомен за възражението на ответника и възможността на предяви иск по
чл.422, ал.1 от ГПК на 12.03.2020г.
Исковата молба, по която е образувано
настоящето гр.дело № 429/2020г. по описа на РС-Ботевград с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК е депозирана в РС-Ботевград на 03.04.2020г., изпратена по
куриер с дата 30.03.2020г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.
Спорното по делото е дали вземането на ищеца
срещу ответника е погасено по давност.
По делото е приложено копие от обща фактура № ***г., по която общо дължимата сума
само за процесния период от време от 01.05.2015г. до 31.12.2015г. е в размер на
122.88лв.
Ответникът не е представил доказателства и не
твърди, че е платил сумите, предмет на исковете.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в
исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявените обективно
съединени искове са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, които са допустими, тъй като са предявени в
срока, регламентиран в чл. 415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество, съдът намира, че главния иск, а именно за съществуване
на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 24.35лв.,
представляваща незаплатена топлинна енергия, която е доставена от дружеството
през периода от 01.05.2015г. до 31.12.2015г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., община ***, ж.к.***, бл.***,
вх.*, ет.*, ап.**, с аб. ***, е неоснователен,
по следните правни съображения:
Съдът намира за основателно възражението на
ответника, направено от него като длъжник в хода на заповедното производство по
ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Ботевград, обективирано във възражението му от
27.02.2020г., което съдът следва да вземе предвид в настоящото исково
производство по иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, а именно, че
главното парично вземане е погасено по давност. Действително, вземането за
топлинна енергия е такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в”
от ЗЗД, което се погасява с изтичане на тригодишна давност. В случая, обаче,
същата е била изтекла към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – на 10.09.2019г., тъй като най-старото задължение
от процесния период – за доставената топлинна енергия за месец 12.2015г., е
било с падеж 01.03.2016г., поради което и към 10.09.2019г. тригодишният
давностен срок е бил изтекъл. Съгласно ОУ е предвидено, че плащането на месечните
суми се извършва след изтичането на 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който са отчетени. Съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Следователно в процесния случай към посочения момент
вземането за сумата-главница от 24.35лв. е било погасено по давност.
С оглед
неоснователността на главния иск като погасен по давност, съдът намира, че е
неоснователен и акцесорният иск за установяване на съществуване на вземането на
ищеца срещу ответника за сумата от 7.28лв., представляваща законна лихва за
забава върху главница за периода от 14.09.2016г. до 29.08.2019г.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и липсата на
данни за направени разноски от ответника, съдът не присъжда такива по делото.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК от “***”ЕАД, със
седалище и адрес на управление-гр.С., ул.”***”№***, с ЕИК:***, предявени чрез юрисконсулт
К.С.П., за признаване на установено по отношение на И.Л.Г. с ЕГН: ********** ***,
за съществуване на вземането на „***”ЕАД, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г.
по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от
24.35лв./двадесет и четири лева и 35
стотинки/, представляваща незаплатена топлинна енергия, която е доставена от
дружеството през периода от 01.05.2015г. до 31.12.2015г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр.С., община ***, ж.к.***, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, с аб. ***,
както и за сумата от 7.28лв./седем
лева и 28 стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 14.09.2016г.
до 29.08.2019г., ведно със законната лихва
върху горната сума-главница, считано от
10.09.2019г. до изплащане на вземането, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице помагач на ищеца „***“ЕООД, с адрес: гр.С., ул.”***”№3.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/И.Ц./