Присъда по дело №8080/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта:	102
Дата:	16 май 2022 г. (в сила от 1 юни 2022 г.)
Съдия:	Доника Илиева Тарева Пехливанова

Дело:	20215330208080
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	13 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 102
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова Наказателно
дело частен характер № 20215330208080 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата АТ. ИВ. Т. - родена на **.**.****г. в гр. А.,
живуща в гр. П., бул. „Н. В.“ № ***, ет. *, ап. *, ********, с българско
гражданство, неосъждана, ЕГН: ********** за ВИНОВНА в това, че на
27.08.2021 г., на х. З., обл. Пловдив е отправила обидни реплики по
отношение на тъжителя ЕМ. АП. Н., като е изрекла следните думи:
„*************** ****** ****** ************* ********** **********
****“, като обидата е била нанесена публично – престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, поради което на основание чл. 301, ал. 1, т. 4
НПК, вр. чл. 78а, ал. 1 НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и
й НАЛАГА административно наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимата АТ. ИВ. Т., с ЕГН:
**********, ДА ЗАПЛАТИ на тъжителя ЕМ. АП. Н., ЕГН: **********
сумата от 1000,00 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените от тъжителя неимуществени вреди, в резултат на
престъплението, предмет на обвинението, ведно със законната лихва, считано
1

от датата на деликта – 27.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ като недоказан така предявения иск за разликата над
уважения размер от 1000 лева до претендирания такъв в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимата АТ. ИВ. Т., с
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на ЕМ. АП. Н., ЕГН: **********
направените разноски по делото в общ размер на 812 лева /осемстотин и
дванадесет/ лева., от които 12 /дванадесет/ лв. – представляващи държавна
такса за образуване на НЧХД, 600 лева /шестстотин лева/ за адвокатско
възнаграждение и 200 /двеста/ лева за изготвената по делото СТЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимата АТ. ИВ. Т., с
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд Пловдив сумата от 50,00 /петдесет/ лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото – 2 броя
компакт диска, съдържащи видеозаписи, намиращи се по кориците на делото,
ДА ОСТАНАТ по делото.

Присъдата подлежи на обжалване пред ПОС по реда на глава ХХI
НПК в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И от 20.05.2022 г.
към Присъда № 102 от 16.05.2022 г.,
постановена по НЧХД № 8080/2021 г. ПРС, 25 н.с.

Производството по делото е образувано по Тъжба с вх. №
77116/13.12.2021 г. по описа на РС-Пловдив, депозирана от Е. А. Н., с ЕГН:
**********, с която е повдигнато обвинение против А. И. Т., с ЕГН:
**********, за това, че:
на 27.08.2021 г., на х. Здравец, обл. Пловдив е отправила обидни
реплики по отношение на тъжителя Е. А. Н., като е изрекла следните думи:
„***“, като обидата е била нанесена публично – престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет и граждански
иск, предявен от тъжителя Н. против подсъдимата Т., с правно основание чл.
45 ЗЗД, за сума от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от процесното деяние, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумата, като
тъжителят е конституиран и като граждански ищец.
Повереникът на частния тъжител – адв. С.А., изразява становище, че
престъплението, предмет на обвинението е безспорно доказано, поради което
моли съда да признае подсъдимата за виновна и да уважи предявения
граждански иск в пълен размер с присъждане на направените по делото
разноски.
От своя страна, подсъдимата Т. по същество признава факта на
изричане на инкриминираните реплики, обяснява причината да стори това и
поднася извинението си към частния тъжител.
От страна на нейния защитник, адв. А. Б., се изразява становище за
доказаност на обвинителната теза, но се излагат съображния, че обществената
опасност на деянието е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК,
поради което се пледира за постановяване на оправдателна присъда с
отхвърляне на предявения от частния тъжител граждански иск. При условията
на евентуалност, в случай, че подсъдимата бъде призната за виновна, се
пледира за приложението на чл. 78а НК с освобождаване на подсъдимата от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.
От фактическа страна се установява следното:
Подсъдимата А. И. Т. е родена на ****, живуща в ***, б., с б. гр.,
неосъждана, ЕГН: **********.
Подсъдимата и частният тъжител Н. са ** (***). Двамата притежавали
по наследство имоти на х. Здравец – две вили, които се намирали в
непосредствено съседство една с друга. През последните няколко години
1

между подсъдимата и частния тъжител неколкократно възниквали
конфликтни ситуации, породени от въпроси, свързани със стопанисването на
вилите и ползването на прилежащите им пространства.
На 27.08.2021 г. частният тъжител се намирал пред своята вила на х.
Здравец, заедно със своята съпруга и свид. Х. М.. Последният в този ден
помагал на частния тъжител по поддръжката на вилата. В съседния имот се
намирала подсъдимата Т., заедно със своя баща – свид. И. К.. В един момент
частният тъжител видял свид. К. на двора на вилата и решил да се възползва
от възможността да разговаря с него, за да се опита да постигнат съгласие по
някои от спорните въпроси. Двамата разговаряли спокойно, когато подс. Т.
забелязала този разговор. Тъй като наскоро баща й бил прекарал инсулт, за
което тя имала убеждението, че вина има и частният тъжител, заради
непрестанните поводи за скандали, в това число посещения от полиция и
органи от различни институции, същата се подразнила, че тъжителят си е
позволил да безпокои възрастния й баща. В яростта си подсъдимата се
нахвърлила с обидни реплики срещу тъжителя Н., наричайки го с най-
различни епитети, сред които: „***“. Виждайки ескалацията на ситуацията
съпругата на тъжителя решила да заснеме случилото се. Тя извадила своя
мобилен телефон и заснела част от ситуацията. Конфликтът в крайна сметка
бил преустановен.
Обиден от изреченото от подс. Т., частният тъжител се почуваствал
унизен и засрамен, тъй като свидетели на случката станали освен съпругата
му и неговия калеко – свид. К. и неговият съсед – свид. М.. Случаен зрител на
случката станала и друга съседка с име А., останала неустановена по делото с
оглед разпита й като свидетел.
Отрицателните емоции, които изпитал частният тъжител
непосредствено след нанесените му обидни реплики от страна на подс. Т., го
мотивирали да подаде частна тъжба и да поиска А.Т. да бъде наказана за
нанесената му обида. В резултат на своето решение на 13.12.2021 г. същият
депозирал в РС-Пловдив частна тъжба, с която повдигнал срещу подс. Т.
обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 , вр. чл. 146, ал. 1
НК за това, че: на 27.08.2021 г., на х. Здравец, обл. Пловдив е отправила
обидни реплики по отношение на тъжителя Н., като е изрекла следните думи:
„***“, като обидата е била нанесена публично. Предявен бил и граждански
иск за сумата от 1500 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от следните
доказателствата:
В хода на проведеното съдебно следствие като свидетели са били
разпитани А. Д. Ц. – Н. (**), Х. Г. М. (*** на х. Здравец), И. К. К. (***) и Г. И.
Т. (***).
В своите показания свид. Н. е потвърдила заявените в тъжбата
2

обстоятелства – факта на разразилия се конфликт, в това число факта на
отправените обидни реплики от страна на подс. Т. по отношение на частния
тъжител Н.. Същата е посочила и че в резултат на това съпругът й известно
време след това изпитвал отрицателни емоции, сред които чувство на
унижение и срам и общо безпокойство, което довело и до прием на
успокоителни медикаменти.
Изнесените в тъжбата обстоятелства са потвърдени и от показанията на
свид. М., който е потвърдил, че на процесните дата и място подс. Т.
безпричинно за него се е нахвърлила по отношение на частния тъжител Н. с
грозни епитети и обиди, които били толкова обидни, че свидетелят изразява
учудването си как тъжителят се е стърпял да не реагира по-остро.
В своите показания свид. К. е потвърдил факта на възникналия
конфликт, макар и споделяйки, че не е чул изрично отправени обиди от
страна неговата дъщеря по отношение на неговия племенник.
В своите показания свид. Т., който не е очевидец на процесната
ситуация, е потвърдил факта на влошените отношения между двете страни,
посочвайки и обстоятелства, свързани с влошеното здравословно състояние
на неговата съпруга и нейния баща.
Обяснения е дала и подс. Т. , която признава факта на изричане на
инкриминираните реплики, обяснява причината да стори това и поднася
извинението си към частния тъжител.
Като веществени доказателства по делото са били приети и 2 броя
компактдискове, съдържащи видеозапис на процесната конфликтна ситуация
– един компактдиск, представен с тъжбата и един, съставен в хода на
съдебното следствие в резултат на извършен оглед на вещ (мобилния телефон
на свид. Н.) от назначено за целта вещо лице, при който е извършен презапис
на съдържащи се в мобилния телефон видеозаписи, всички обект на
назначена видеотехническа експертиза, имаща за цел установяване
автентичността на видеозаписите.
Видно от заключението на назначената видеотехническата
експертиза, експертът е заключил, че няма следи от грешки и намеса по
съдържанието на видеозаписите, обект на експертизата, което означавало, че
промяна в тяхното съдържание не е правена. Съдът кредитира това
заключение като изготвено от компетентно лице в кръга на съответната
област и като даващо обоснован отговор на поставените въпроси.
В тази връзка следва да се посочи, че съдът кредитира и приобщените
по делото ВД, доколкото видно от назначената за целта експертиза,
съдържащите файлове на компактдисковете са автентични.
Като писмени доказателства са били приобщени и медицински
документи, Справки, Скица, Постановление на РП-Пловдив за отказ да се
образува ДП. Съдът кредитира тези доказателства, доколкото същите са
относими към предмета на делото и допринасят за установяването на
3

обективната истина по делото.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели,
доколкото по делото не се констатираха основания за противното. В
действителност всички свидетели (с изключение на свид. М.) са близки на
страните по делото, което е хипотетично основание за заинтересованост, но
съпоставката на показанията на свид. Н. с приобщените по делото ВД налага
извод за пълно съответствие на възпроизведените нейни възприятия от
процесната ситуация със съдържащото се на видеозаписите. Същото следва
да се посочи и за показанията на свид. М.. Преди всичко следва да се посочи,
че за същия не се установи причина показанията му да бъдат подлагани под
съмнение, доколкото този свидетел не се намира в близки отношения с никоя
от страните. Така или иначе видно от най-обективния по делото
доказателствен източник – приетите по делото ВД е, че показанията на този
свидетел са съответни и еднопосочни със съдържанието на ВД –
видеозаписите от процесната ситуация. Що се отнася до показанията на свид.
К., в действителност този свидетел е посочил, че не си спомня да е чул
неговата дъщеря да отправя обидни реплики по отношение на тъжителя, но
съдът отдава това на напредналата възраст на този свидетел, при която е
нормално същият да не е чул и възприел всичко случило се около него. Съдът
кредитира и показанията на свид. Т., макар този свидетел да не е очевидец на
процесните събития и да не допринася съществено за изясняване на
обстоятелствата от предмета на доказване, но доколкото неговите показания
не намират опровержение в кредитирания доказателствен материал, съдът ги
кредитира.
Съдът кредитира и обясненията на подс. Т. . Вярно е, че нейните
обяснения освен доказателствено са и защитно средство, поради което съдът
дължи задълбочен анализ и съпоставка на същите с останалите
доказателствени източници при преценката дали и в каква степен да ги
кредитира. Видно е, обаче, че в конкретния случай е налице пълно признание
по фактите в обвинението, при което за съда няма основание да не възприеме
обясненията на подсъдимата като истинни, наред с показанията на
разпитаните по делото свидетели. Единствено изключение следва да се
направи за частта на тези обяснения, в която подс. Т. сочи причината да
изрече инкриминираните обидни реплики – тъй като мислела, че баща й е
физически застрашен от тъжителя, доколкото по делото се установи, че
тъжителят през целия си живот никога не е нападал физически или дори
словесно своя възрастен роднина, поради което липсват обективни причини
за подс. Т. да си помисли, че в този конкретен момент, баща й е бил
застрашен от присъствието на тъжителя. Този извод се потвърждава и от
съдържанието на приобщените като ВД компактдискове, тъй като видно от
съдържащото се в тях тъжителят и свид. К. водят нормален и спокоен
разговор, когато подс. Т. връхлита с обиди и епитети на значително по-висок
тон. Последното е основание за съда да не възприеме изложеното от подс. Т.
като причина да извърши процесната обида, като отдава мотивацията за
4

отправянето й на факта на влошените й отношение с тъжителя и натрупания
гняв от предшестващите конфликтни ситуации между тях.
Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото
доказателства обосновават следните правни изводи:
При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка,
Съдът приема от правна страна, че с деянието си подс. А. И. Т. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, а именно: на 27.08.2021 г., на х. Здравец, обл.
Пловдив е отправила обидни реплики по отношение на тъжителя Е. А. Н.,
като е изрекла следните думи: „***“, като обидата е била нанесена публично.
От обективна страна:
За да е налице обида, то следва деецът да изрази чрез думи или
действия отрицателна оценка или мнение, унижаващо чувството за лично
достойнство на засегнатия, като с тези си действия, деецът изразява своето
презрително отношение към личността на засегнатия, и то по начин
противоречащ на морала. Съдът приема, че анагажираните по делото
доказателства са годни да обосноват извод за категоричната доказаност и на
това обвинение. Както беше посочено по-горе съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите, наред с
обясненията на подсъдимата, по еднопосочен и категоричен начин
потвърждават отправянето на инкриминираните реплики от страна
подсъдимата по отношение на тъжителя - „***“. Установява се също така, че
същите са били отправени пред повече хора – съпругата на тъжителя, техен
съсед и бащата на подсъдимата, че тези реплики са били адресирани до
тъжителя, както и че същият ги е възприела непосредствено. Няма съмнение,
че посочените реплики унижават чувството на лично достойнство на
тъжителя, доколкото същите имат обидно значение. Няма съмнение, че
същите са били възприети от него, доказателство за което е от една страна
обстоятелството, че същите са били чути и от разпитаните свидетели.
По несъмнен начин се установява и датата и мястото на извършване на
това престъпление – 27.08.2021 г., в местността на х. Здравец, обл. Пловдив.
Механизмът на извършване на деянието се установява също от показанията
на разпитаните свидетели и приетите и кредитирани ВД, съдържащи
видеозаписи на процесната ситуация, както и от обясненията на подсъдимата,
която не отрича факта на изричането им – чрез непосредственото отправяне
на обидните реплики от страна на подсъдимата по отношение на тъжителя.
Авторството на деянието отново се установява до степен на най-голяма
категоричност отново от показанията на свидетелите, обясненията на
подсъдимата и съдържанието на приобщенбите и приети като ВД
компактдискове.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в случая от доказателствата
по делото с най-висока степен на категоричност се установяват всички
5

обективни признаци от състава на престъплението обида.
В случая се касае за квалифициран състав на обида по смисъла на чл.
148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, доколкото по делото се установи, че
същата е нанесена публично – пред повече хора, сред които разпитаните по
делото свидетели, които потвърдиха това обстоятелство, заявявайки в
показанията си, че лично са възприели отправените реплики от страна н
подсъдимата по отношение на тъжителя.
От субективна страна подсъдимата Т. е действала с пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва НК, като същата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
общественоопасните последици и е искала настъпването им. Подсъдимата е
съзнавала, че отправянето на обидните реплики: „***“ по отношение на
тъжителката неминуемо ще доведат до накърняване на неговите чест и
достойнство. Подсъдимата е съзнавала, че отправената от нея обида по
отношение на тъжителя ще бъде възприета от повече от един човек, тъй като
на мястото са се намирали и съпругата на тъжителя, и бащата на подсъдимата
и техния съсед, което обосновава и извода, че субективните й представи са
обхващали наличието на посочения по-горе квалифициращ признак -
публичност. Въпреки че е била наясно с горепосочените обстоятелства,
подсъдимата е отправила инкриминираните реплики с ясното съзнание, че
същите са обидни и че ще бъдат възприети от тъжителя, тъй като същия се е
намирал непосредствено пред нея, въпреки това ги е изрекла, искайки и пряко
целейки именно това – нанасянето на обида на тъжителя. В тази връзка съдът
не възприе тезата на подсъдимата, че е изрекла обидните реплики под страх
подсъдимият да не навреди физически на нейния възрастен баща, доколкото е
видно, че характера на обидните реплики не цели предупреждение или призив
за защита на нейния родител. Ето защо съдът не възприе обяснението на
подсъдимата в тази му част.
Предвид изложеното, съдът прие за безспорно установено, че подс. А.Т.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, поради което я призна за виновна
повдигнатото й в този смисъл обвинение.
В тази връзка следва да се посочи, че съдът не възприе предложената от
защитата правна квалификация, обуславяща приложението на чл. 9, ал. 2 НК,
доколкото съдът намери, че конкретния случай не се отличава като степен на
обществена опасност от обичайните случаи на обида, като намери, че
характера и интензитета на изречените в случая реплики не би могъл да се
квалифицира като незначителен.
По въпроса за приложението на чл. 78а НК:
С действията си по гореописания начин подс. Т. е засегнала като обект
обществените отношения, свързани със защита на честта и личното
достойнствона човек, които са обект на закрила в НК.
6

Предвиденото в закона наказание за престъплението, предмет на
настоящето производство е глоба от три до десет хиляди лева и обществено
порицание. Последното обосновава и наличието на визираната в чл. 78а, ал. 1,
б. “а” НК предпоставка за освобождаване от наказателна отговорност с
налагането на административно наказание “глоба”, а именно предвиденото в
закона наказание за умишлени престъпления да е до три години лишаване от
свобода.
Наред с горното, съдът прие, че в случая е изпълнена и предпоставката
на чл. 78а, ал. 1, б. “б” НК - деецът да не е осъждан и да не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а. Видно от приложената по делото
Справка за съдимост за подс. Т. е неосъждано лице. В същото време съдът
констатира, че не са налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7
НК, като от престъплението, което е формално, т. нар. “на просто
извършване”, не са причинени съставомерни имуществени вреди.
С оглед на изложените фактически и правни изводи съдът намери, че в
случая са налице материалноправните предпоставки подсъдимата да бъде
освободена от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление,
като на основание чл. 301, ал. 1, т. 4 НПК й бъде наложено административно
наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК.
По въпроса за вида и размера на административното наказание:
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК предвижда административно
наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализирането на
административното наказание “глоба” съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства за подсъдимата ниската степен на обществена
опасност на личността й, предвид чистото й съдебно минало. Като
положителна харатеристика се отчете и семейната ангажираност на
подсъдимата, както и влошеното й здравословно състояние. От друга страна
съдът не отчете наличието на отегчаващи обстоятелства. Предвид
гореизложеното и като констатира наличието на смекчаващи вината
обстоятелства - от една страна и от друга – липсата на отегчаващи такива,
съдът определи и наложи на подсъдимата административно наказание глоба в
законоустановения минимум от 1000 лв., като счете, че този размер се явява
справедлив и достатъчен за постигане целите на наказанието.
По въпроса за претенциите с правно основание чл. 45 ЗЗД:
Съгласно нормата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другимо. Ангажирането на тази отговорност от
своя страна предполага кумулативното наличие на следните елементи:
деяние, противоправност, вина, вреда и причинно-следствена връзка между
причинената вреда и противоправното поведение.
В конкретния случай категорично се установява, че подсъдимата Т. е
отправила по отношение на тъжителя Н. публично обидни реплики, с което е
накърнила чувството на лично достойносто на тъжителя, доколкото същите
7

имат обидно значение. Това деяние е противоправно, тъй като засягането на
достойнството на човека чрез нанасянето на обида, и то публична, каквато
установи, че е процесната обида, е абсолютно запретено от закона с
възвеждането му в състав на престъпление. По делото се установи и
наличието на виновно поведение – умишлена форма на вина, както и
причинно-следствената връзка между отправената публична обида от страна
на подсъдимата и накърненото лично достойнство на частния тъжител.
Установи се също така, че така нанесената обида е причинила отрицателни
чувства у тъжителя, който дни на ред е изпитвал притеснение и физически
дикомфорт. Ето защо от формална страна са налице всички предпоставки за
ангажиране на гражданскоправната отговорност на подсъдимата за
нанесената на тъжителя публична обида.
С приетия за съвместно разглеждане в настоящето производство
граждански иск се претендира обезвреда за причинените от деянието
неимуществени вреди, изразили се в усещане за срам, унижение и общо
безпокойство. От събраните по делото доказателства (свидетелските
показания на свид. Н.) се установява с категоричност, че тъжителят Н. е
претърпял визираните неимуществени вреди. По делото се установява, че в
резултат на осъщественото спрямо него престъпно посегателство същият е
претърпял описаните неимуществени вреди – усещане за срам и унижение. От
свидетелските показания на разпитаната като свидетел негова съпруга се
установява, че нанесената обида на тъжителя му е причинила описаните в
тъжбата отрицателни чувства, което дори наложило прием на успокоителни
лекрства за известен период от време. Съдът намира, че интензитетът на
преживените болки и страдания, характерът на извършеното спрямо тъжителя
посегателство, като такова, засягащо в по осезаем начин личното му
достойнство, както и фактът, че същото е причинено публично, пред очите на
свидетели при обективната възможност да бъде забелязано от неоганичен
кръг от хора, обуславят извода, че в конкретния случай е налице подлещажа
на обезвреда неимуществена вреда.
При преценката за размера на обезщетението съдът взе предвид, че в
конкретния случай не се установява от доказателствата по делото описаното
състояние на тъжителя да е продължило значително във времето или да е
било особено тежко, да се е задълбочило или да се е отразило съществено
върху нормалния му начин на живот. Като съобрази посочените по-горе
обстоятелства, характерът на причинените вреди и техния интензитет, съдът
намери, че обезщетение в размер на 1000 лева справедливо би репарирало
причинените от деянието вреди. В тази връзка съдът счете, че искът се явява
неоснователен за разликата над този размер, тъй като не се доказаха
значителни по размер и интензитет вреди, които да обосновават
обезщетяването им с по-висок размер от така определения. Предвид това
съдът уважи така предявения граждански иск частично, като осъди
подсъдимата Т. да заплати на тъжителя и граждански ищец Н. сумата от 1000
лева, представляваща обезщетение за претърпените от тъжителя
8

неимуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на настоящето
обвинение, ведно със законната лихва от датата на деликта – 27.08.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърли като неоснователен и
недоказан така предявения иск в останалата част, за разликата над уважената
част до пълния предявен размер от 1500 лева.
По въпроса за разноските:
Предвид крайния изход на делото и изрично направеното искане в този
смисъл на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в тежест на
подсъдимата направените по делото разноски от страна на тъжителя. Ето
защо подсъдимата Т. бе осъдена да заплати на тъжителя Н. направените от
него разноски по делото в общ размер 812 лева лева, от които които 12 лв.,
представляващи държавна такса за образуване на НЧХД, 600 лева за
адвокатско възнаграждение и 200 лева за изготвената по делото СТЕ.
Съдът осъди подсъдимата да заплати и дължимата държавна такса
върху уважения размер на предявения граждански иск в размер на сумата от
50.00 лева /4% от уважения размер, но не по-малко от 50.00 лева – съгласно
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
По въпроса за веществените доказателства:
По делото като вечествени доказателства са приобщени 2 бр.
компактдиска, съдържащи видеозаписи, направени с мобилен телефон, по
отношение на които съдът постанови да останат по делото, тъй като не
подлежат на връщане или унищожаване.
По изложените съображения, Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9

Съобщи за изтекли лични данни