№ 1604
гр. Пловдив, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330205384 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Джим 2020“ ЕООД, действащо чрез
управителя си Георги Георгиев против Наказателно постановление № 588856
– F592841/22.07.2021г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 185, ал. 2
от ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500,00 лева за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба Н – 18/13.12.2006г.
на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС.
С жалбата се релевират конкретни съображения за необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като е
формулирано искане за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител,
ангажира становище за неоснователност на жалбата. Моли атакуваното
Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно постановено. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът, след като се запозна с формираната по делото доказателствена
съвкупност, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността
на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
В АУАН и в НП са изложени следните фактически параметри на
нарушението:
При извършена проверка на 08.02.2021г., в 12,36 ч. на обект фитнес зала,
находяща се в град Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 133, стопанисван от
фирма „ДЖИМ 2020“ ЕООД с ЕИК ********* е констатирано, че
дружеството, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н – 18/ 13.12.2006г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не
е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група
според вида на продажбите.
Съгласно чл. 27, ал.1, т. 4 Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ лицата по чл.
3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни
да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според
вида на продажбите - в случая в данъчна група „Г“ - за стоки и услуги
продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност.
Видно от изведените справка КЛЕН и периодични отчети от монтираното
в обекта фискално устройство модел Дейзи Perfect S 01 с ИН на ФУ
DY502891 и ИН на ФП 36561637, всички извършени продажби са отчетени в
данъчна група „Б“ на фискалното устройство за продажба на стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност, като
част от тях е следвало да се отчитат в данъчна група „Г“ – за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената
стойност.
Нарушението е извършено на 08.02.2021г. и е установено на 08.02.2020г.
при извършена проверка, документирана с ПИП сер. АА № 0081911 от
08.02.2021 г.
Посочената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства,
2
включващи разпит на свидетел и приложени по преписката писмени
доказателства.
Правилно установената фактическа обстановка обаче в случая не може да
обуслови ангажиране отговорността на жалбоподателя, доколкото от
наказващия орган са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон. Съображенията в
тази насока са следните:
Настоящия съдебен състав, като анализира съдържателната част на АУАН
и издаденото въз основа на него наказателно постановление, намира, че при
този начин на описание на нарушението съществено са нарушени чл. 42 и чл.
57 ЗАНН.
Съгласно регламента на горецитираните разпоредби, сред задължителните
реквизити на АУАН и НП са описанието на фактическите признаци на
нарушението и посочване на нарушените правни норми.
Същевременно, безспорно установено положение както в теорията, така и
в съдебната практика е, че АУАН е акта в административно-наказателното
производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който
определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по
делото. АУАН очертава нарушението с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се
брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административнонаказателния процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1
ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма
и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този смисъл са и постановките на ППВС 1/1953г., съгласно които всеки
3
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях
са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така
и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото
нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни
фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).
В аспект на гореизложеното следва да се подчертае, че в теорията и
съдебната практика е изведен следният практически критерий:
АУАН и НП ще отговарят на императивните изисквания за съдържание, ако
фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани,
сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна
квалификация, без да е необходимо за преценката за съставомерност за първи
път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не са
предявени на дееца.
В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни
фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения
административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е
съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически
положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва безусловно
да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца
да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва.
От текста на атакуваното НП е видно, че на дружеството – жалбоподател
се вменява нарушение състоящо в отчитане на всички продавани стоки и
услуги в група, за която дължимото ДДС е 20 %, като част от тях е следвало
да бъдат отчитани в група, за която дължимото ДДС е 9 %. Същевременно
съгласно чл. 66 ЗДДС общата ставка за страната е 20 % освен в изрично
посочените в закона случаи. Изложеното безусловно е изисквало в АУАН и
НП да се посочи кои точно продажби на стоки и услуги актосъставителят,
4
респективно административно наказващият орган е приел, че следва да се
отчитат в данъчна група „Г“, точното фактическо основание, по силата на
което при процесните доставки дължимата ставка в именно 9 %, както и
правното основание, по силата на което дължимото ДДС е 9%.
Или казано с други думи следвало е изрично да се посочи вида и
предмета на продажбите, които е следвало да се отчитат в данъчна група
„Г“, словесно и цифрово да се означи точната хипотеза от тези изброени
в чл. 66, ал. 2 ЗДДС, по силата на която в процесния случай дължимото
ДДС е било 9 % - в случая чл. 66, ал. 2 т.7 ЗДДС. Посоченият дефицит не
само хипотетично, но и реално е ограничил правото на защита на наказаното
лице, което е видно цялостното развитие на делото, доколкото В АУАН и НП
се съдържат констатации, че видно от справки КЛЕН и периодичните отчети
на монтираното в обекта фискалното устройство всички доставки се отчитат в
групата с дължимо ДДС -20 %. Липсва обаче каквото и да било твърдение за
вида на тези доставки, за да се направи извод за дължимото за тях ДДС, по –
конкретно липсва ясно разграничение и описание относно продажбите на
стоки и услуги, извършвани в процесния обект така че да се прецени кои
следва да се отчитат в данъчна група „Г“ и кои в данъчна група „Б“. В тази
връзка следва да се отбележи, че попадането на съответната продажба в
съответната група зависи именно от нейния вид, поради което и фактите
свързани с вида на продажбите са съществен елемент от обективната
съставомерност на нарушението по чл. 27, ал. 1 от Наредбата.
Все в тази връзка следва да се отбележи, че в хода на съдебното
следствие при разпита на актосъставителя се установи, че в проверявания
обект освен отдаването под наем на спортните съоръжения е наличен и бар, в
който се извършват продажби на напитки и хранителни добавки. Тоест едва
на съдебна фаза се установява, че в процесната фитнес зала е наличен и бар, в
който се извършат продажби на стоки, които следва да се отчитат в група „Б“
на фискалното устройство.
От гореизложеното е видно, че се въвежда недопустима неопределеност
в процеса, която от една страна е несъвместима с правото на защита на
жалбоподателя, а от друга съществено затруднява контролните правомощия
на съда, доколкото липсва ясно очертан предмет на доказване.
В случая неяснотата във волята на АНО и липсата на минимален обем
от факти относими към състава на нарушението по чл. 27, ал. 1 от Наредба №
5
Н-18/2006 год. лишават съда от възможността да изрази становището си по
приложението на материалния закон. Както бе посочено по-горе в мотивите,
за да бъде преценено към коя група следва да бъде отчетена дадена продажба
следва да е ясен нейния вид. /Така – Решение № 1024 от 18.06.2020г. на
Административен съд Пловдив по к.а.н.д. № 539/2020 г.; Решение № 1699 от
18.11.2020 г. на Административен съд Варна по к.а.н.д. № 1967/2020 г. и др./
В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН
и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, включително и
чрез разпита на свидетели за съставомерните обстоятелства, които липсват в
АУАН и НП, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за
ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на
наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез
събиране на допълнителни доказателства.
Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната
тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко установяване
за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този
момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред (в конкретния
случай: дата, вида и съдържанието на всяка от твърдените облагаеми
доставки), по своята правна същност представлява съществено изменение на
обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК
отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено
изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно
изменение на обвинението по смисъла на този член.
Според трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е
недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото
производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова,
то института на изменение на обвинението не може да намери приложение
при оспорване на наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може
за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да
реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени
до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.
От всичко гореизложено следва, че за съда не съществува възможност да
потвърди НП въз основа на нови съставомерни фактически положения, които
са разкрити или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие чрез
6
извличането им от доказателствата по делото и които не са надлежно
предявени на дееца с АУАН и НП.
Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат
да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата
по делото.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които
се наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече
реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради
което и чл. 53, ал. 2 ЗАНН е неприложим.
Не на последно място следва да се съобрази, че ако се допусне тълкуване,
според което съдът може сам, за първи път със своя акт да установява
съставомерните фактически положения и правни норми, които до този
момент не са надлежно предявени на дееца, то на практика би се достигнало
до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН процедура по
повдигане, предявяване и защита по административното обвинение.
Настоящата съдебна инстанция намира, че освен горепосоченото основание
за отмяна на атакуваното НП е налице и още едно допълнително.
Това е така, доколкото съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005 г. на
ВАС преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а
не по целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят
следва да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната
действителна обществена опасност да деянието ангажиране на държавна
репресия спрямо дееца.
В тази връзка настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т. 9 на
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
7
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид.
В конкретния случай, ако можеше да се приеме, че жалбоподателят
изобщо е извършил нарушение, то би се състояло в това, че е отчитал
продажбите като е начислявал ДДС, което е по-високо от реално дължимото
от него. Тоест в случая не само, че не се ощетява фиска, а точно обратното,
дейността на наказания субект е изцяло в полза на бюджета, доколкото се
достига до двоен размер на дължимия и внасян ДДС.
Ако в случая е налице щета, то тя е именно за наказания субект, който в
период от време с неустановена по делото продължителност е начислявал и
внасял по-високо ДДС от реално дължимото.
Действително процесното нарушение е на формално извършване и няма
предвиден съставомерен резултат. Това обаче не лишава съда от правото и
задължението да прецени каква е неговата действителна обществена опасност
и оправдава ли тя използването на административно-наказателна репресия.
В този смисъл според съда, предвид констатираното, че жалбоподателят
реално е начислявал по-високо ДДС от дължимото, то една допълнителна
парична санкция се явява явно непропорционална и подлежи на отмяна.
По разноските
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.3
ЗАНН би имал жалбоподателят. Доколкото обаче същият не е изявил
претенция за присъждане на разноски, то и такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 588856 – F592841/ 22.07.2021г.,
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на
„ДЖИМ 2020“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС вр.
чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева
за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба Н – 18/13.12.2006г. на МФ вр.
чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС.
8
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9