Р Е
Ш Е Н
И Е
260709/2.7.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 02.06.2021 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 4295 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „И.“ ЕООД против НП № 03-008447/20.09.2017 г. издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Варна, с което на
дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер
на 15 000 лева, на основание чл.413 ал.2 от
Кодекса на труда.
В жалбата
са изложени оплаквания за незаконосъобразност на процесното НП и се оспорва
фактическата обстановка, изложена в него. Формулирано е искане за отмяна на
обжалвания акт.
В съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Представителят
на адм. наказващия орган оспорва жалбата и пледира за потвърждаване
на НП.
Жалбата е
подадена от легитимирано лице, а с оглед липсата на доказателства за връчване
на НП, съдът прие че е допустима за разглеждане.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт за прехвърляне на идеални части от
поземлен имот и взаимно учредяване на вещно право на строеж върху поземлен имот
срещу задължението за извършване на строителство собствениците на имот в
гр.Варна на ул.Дубровник № 54 прехвърлили на И. ЕООД идеални части от имота
срещу задължение за проектиране и строителство. На 21.04.2017 г. бил сключен
договор за строителство № МГ – 01/л.30/ между „И.“
ЕООД като възложител и „Митко Галата“ ООД, като
строител за монтаж на ламаринени обшивки, улуци и водосточни тръби на обект
жилищна сграда на ул.Дубровник № 54. Към договора като Приложение № 2 е
сключено Споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при съвместно изпълнение на СМР, според което всички задължения по
обезопасяване на строителния обект са за сметка на изпълнителя, като единствено
следва той да предостави документацията във връзка с осигуряване на безопасност
и здраве на възложителя за даване на становище и съобразяване с неговите
инструкции.
На 07.03.2017 г. бил сключен Трудов договор
между Митко Галата ООД като работодател и * като работник за длъжността тенекеджия.
На 11.08.2017 г. на строителния обект била
възникнала трудова злополука, при която починал *.
На 05.09.2017 г. бил съставен АУАН срещу въззивното
дружество за това, че в качеството си на стройтел при осъществяване на
дейността на строителен обект в гр.Варна ул.Дубровник № 54 блок 3, не е
изпълнил задължението си да осигури комплексни здравословни и безопасни условия
на труд на всички работещи включително на подизпълнителя „Митко Галата“ ООД,
като е допуснал работа на покрив на строителен обект в гр.Варна ул.Дубровник №
54 блок 3, над мезонет на кота 23,00 по монтаж на улуци от лицето *на длъжност
тенекеджия, работник на подизпълнителя, без да е осигурена безопасността от
падане на хора от работната площадка чрез подходящо оборудване, колективни
предпазни средства или да е изградена устойчива и здрава конструкция служеща за
захващане на предпазни колани при работа в опасната зона на работната площадка
намираща се на кота +23,00, също предотвратяващи опасността падане от височина.
Актосъставителят приел, че от страна на въззивника е извършено нарушение на
чл.16 т.1б във връзка с чл.60 ал.1 и ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи. АУАН бил връчен на управител на дружеството,
който не направил възражения по констатациите в него. Не
са постъпили и писмени възражения по АУАН в тридневния срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
На 20.09.2017 г. е било издадено
обжалваното наказателно постановление. Административно-наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата,
сочени в акта за установяване на административно нарушение, като е квалифицирал
нарушението на „И.“
ЕООД по чл.16 т.1б във връзка с чл.60 ал.1 и ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи и е ангажирал обективната отговорност на
въззивника на основание чл.416 ал.5 и чл.413 ал.2 от Кодекса на труда, като му
наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 15 000 лева.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание
актосъставителят С.И.П. потвърждава отразените обстоятелства в съставените от
него документи. Твърди,
че проверката е започнала по получен сигнал в Дирекция Инспекция по труда
гр.Варна за пострадало лице. Съставил е АУАН на И.
ЕООД като строител. Установили, че пострадалото лице е
бил работник на Митко Галата ООД.
В съдебно заседание беше разпитан в
качеството на свидетел Д.О.Г., който е работил заедно с починалото лице* при възникване на
инцидента. Според неговите
показания, той и * са работили
към Митко Галата ООД като тенекеджии. Работили на строителния обект в
гр.Варна на ул.Дубровник № 54, там извършвали тенекеджийска дейност по сградата
с колегата си *. В деня на инцидента трябвало да слагат водосточни тръби на фасадата
на сградата, която била обезопасена. Нямало специално
обезопасяване на покрива. Имало предвидени специални
колани за обезопасяване но по тяхна преценка и двамата не ги били сложили.
В качеството на свидетел в съдебно заседание бе
разпитан и Т.Т., който работел
в „И.“ ЕООД на длъжност
технически ръководител и отговарял за организиране на строително монтажните
работи на строителния обект на Дубровник 54 и бил координатор по безопасността.
Свидетелят сочи, че на фирмата подизпълнител „Митко Галата“
ООД, били възложени с договор тенекеджийските работи. Относно
безопасността на труда свидетелят като представител на въззивното дружество
извършил начален инструктаж, след което ежедневния се извършвал от фирмата
работодател.
Съдът кредитира свидетелските показания на
свидетелите Г. и Т..
От представената от Национална агенция за приходите
справка за актуално състояние на трудовите договори на * е видно, че същият
към датата на установяване на нарушението е бил със сключен трудов договор с
търговско дружество „Митко Галата“ ООД от дата 07.03.2017 г. на длъжност
тенекеджия.
Въз
основа на акта било издадено и атакуваното постановление ,
с което АНО изцяло приел фактическата обстановка и правната квалификация на
нарушението - чл.16 т.1б от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, издадена от
министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и
благоустройството и наложил на „И.” ЕООД „имуществена санкция” в размер на 15000 лв.
Тази
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, които
съдът кредитира изцяло като относими и взаимно допълващи се за обстоятелствата,
за които свидетелстват.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Десислава Неделчева Драгнева, изпълняваща длъжността
директор на Дирекция Инспекция по труда-Варна съгласно Заповед №
1008/01.09.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна
инспекция по труда/л.92/, Заповед № 0280/03.08.2000 г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция Главна дирекция по труда и чл.416 ал.5 от
Кодекса на труда. Наказателното постановление е издадено в
шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
АУАН и НП са формално
редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата
са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна
защита. Жалбоподателят не е
депозирал писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което
обяснява и липсата на произнасяне по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Описанието на нарушенията и в акта, и в
постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Правото на защита на жалбоподателя е реализирано в цялост с
депозиране на настоящата жалба. Поради това съдът
намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
За да е осъществен съставът на цитираната в наказателното постановление
санкционна норма на чл.413, ал.2 от КТ следва да е установено наличието на
задължено лице – работодател,
вменено му от законодателя задължение за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд и доказано неизпълнение на това му
задължение.
С норма на чл. 14 от ЗЗБУТ е въведено общо задължение за всички лица – ЮР и ФЛ, които самостоятелно наемат работещи,
юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от
предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя
сметка работят сами или в съдружие с други, да осигурят здравословни и
безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на
работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във
или в близост до работните помещения, площадки или места. В §1, т.9 от същия закон е
дефиниран критерия за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд
- такива условия, които не
водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават
предпоставка за пълното физическо, психическо и социално благополучие на
работещите лица.
С Наредба № 2/2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи са въведени
специални изисквания, на задължените
лица е вменено задължение за извършване на конкретни действия по изпълнението
им. Такива задължени лица са възложителят (чл. 5 от Наредбата)
; координаторът по безопасност (чл. 11 от Наредбата) и строителят (чл.
16 от Наредбата) .
В хода на делото по отношение на въззивното дружество не се събраха доказателства, от които
да е възможен извод за самостоятелно наети от дружеството работници - конкретно индивидуализирани лица с трудови
договори и поради това не може да се придаде качеството „строител“. След като е така, то процесното дружество не може да
бъде поставено в кръга на задължените лица, очертан с конкретните разпоредби на
Наредба № 2/2004 г.
Изводите относно придаденото на „И.“ ЕООД
качество на работодател, при положение, че дружеството дори няма качеството на
строител, са в противоречие с относимите материално-правни разпоредби.
В АУАН е посочено, че е установено
извършването на адм. нарушение
от „И.“ ЕООД в
качеството му на строител за строителния обект. В
процесното Наказателното постановление посочено, че въззивното дружество е
допуснало нарушението в качеството му на работодател за строителния обект.
В самото Наказателно постановление е посочена като
нарушена норма за строител, а е наложено наказание за работодател.
Посочването на различни качества на привлеченото
към административно-наказателна отговорност юридическо лице в АУАН и в
наказателното постановление води до невъзможност за него да разбере в какво
качество е привлечено към отговорност и за какво точно нарушение му е
повдигнато обвинение, тъй като различните качества на един субект за един
строителен обект – работодател, строител, подизпълнител водят до различни
задължения и различни състави на нарушения. Съдът приема, че
в случая е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
нарушаване на правото на защита на юридическото лице, което е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление.
Освен това безспорно е, че въззивното
дружество няма качеството на работодател спрямо работника*и не може да бъде
ангажирана адм. му
отговорност за такова деяние. Единствено за дружеството
работодател може да бъде вменена отговорност за нарушаване правилата на КТ в
качествата на работодател. Обстоятелството, че
пострадалият работник Атанас Стоилов е работник на подизпълнителя фигурира и в
АУАН, и в наказателното постановление.
За пълнота съда следва да посочи, че правилно е била определена
санкционната норма и посоченото адм. наказание
– имуществена санкция.
Ето защо в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, които създават неяснота относно правните и фактическите твърдения на
органите и не дават възможност за преценка относно приложимостта на чл. 17 от ЗАНН.
С оглед изложеното съдът
намира, че атакуваното постановление следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-008447/20.09.2017г. издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Варна, с което на „И.“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 15 000 лева, на основание
чл.416 ал.5, вр. чл.413 ал.2 от Кодекса на труда.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Варна в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му .
СЪДИЯ: