Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Маринова въззивно частно гражданско дело № 1426
по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 и сл. ГПК, вр. чл.
435, ал.2, т.7
ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление за разноски от 13.11.2020
г. по изп. дело № 20208510402207 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с което по повод постъпило възражение от длъжника по изпълнителното дело
съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималните размери по чл.10,
т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – по 200 лв. за образуване на изпълнителното дело за всеки един
от взискателите.
В
частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното постановление.
Твърди се, че приетият размер на адвокатско възнаграждение, възлизащ на сумата
от 600 лв., следва да бъде намален до сумата от 200 лв. съгласно чл.10, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, доколкото представителството по делото се е изразило единствено
в подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Поддържа се, че не се
дължи адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от посочената наредба, тъй като
не са налице изискуемите за начисляването му предпоставки, а именно: процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Наред с
посоченото, се излагат доводи и че приетото адвокатско възнаграждение е
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Твърди
се, че дължимата сума е била изцяло изплатена в срока за доброволно изпълнение.
Отправя се искане за отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и
намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение за изпълнителното
производство, както и на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ.
Претендират се разноски за производството, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Препис от жалбата е връчен на взискателите Д.С.Ф., Д.С.В. и Р.Б.Ф., които в
срока по чл.436, ал.3 ГПК са депозирали писмено възражение. В същото са
изложени съображения, че дължимото на взискателите адвокатско възнаграждение е
в общ размер на 600 лв. – по 200 лв. за всеки от тях само за образуване на
изпълнително дело, като същото е в минималния размер по чл.10,
т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По
делото са изготвени мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ М.П., в които са
изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът намира
следното от фактическа страна:
В
полза на Д.С.Ф., Д.С.В. и Р.Б.Ф. е издаден изпълнителен лист от 15.06.2020 г.
по гр.д. № 66830/2018 г. на СРС, 67 състав, с който „Т.С.“ ЕАД е осъдена да им
заплати, както следва: на Д.С.Ф. – сумата от 99 лв. разноски, на Д.С.В. –
сумата от 99 лв. разноски и на Р.Б.Ф. – сумата от 99 лв. разноски.
С
молба от 23.10.2020 г. Д.С.Ф., Д.С.В. и Р.Б.Ф. чрез адв. С.Б.са поискали
образуването на изпълнително дело при ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ въз основа
на посочения изпълнителен лист. Поискали са да бъде наложен запор на банковите
сметки на длъжника, като същевременно на съдебния изпълнител по чл.18 ЗЧСИ е
възложено извършването на пълно проучване на имуществото на длъжника и
определянето на начин на изпълнение.
По
повод молбата на взискателите е образувано процесното изп. дело №
20208510402207 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ.
Процесуалното
представителство за образуване и водене на изпълнително дело е възложено от взискателите
на адв. С.Б.с три отделни договора за правна защита от 15.09.2020 г., сключени
съответно от всеки от тримата взискатели и адв. Б.. По всеки от трите договора
е уговорено възнаграждение в размер на 200 лв., платимо в брой, като е
посочено, че сумата е платена в брой в деня на подписване на договора.
На
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 27.10.2020 г.,
от която се установява, че общият размер на задължението възлиза на сумата от
1 088, 64 лв.
В
изпълнение указанията на съда, дадени с разпореждане от 10.02.2021 г. съдебният
изпълнител е представил извлечение от
кредитното движение по специалната си сметка, от което е видно, че на
29.10.2020 г. по нея е постъпила сума в размер на 1 088, 64 лв. с
наредител „Топлофикация София“ и основание
- процесното изпълнително дело.
На
05.11.2020 г. е постъпило възражение от длъжника срещу определения размер на
адвокатското възнаграждение за представителя на взискателя, като се отправя
искане за намаляването му до размера на сумата от 200 лв., както и срещу
определения размер на таксата по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ, като се отправя
искане същата да бъде намалена съразмерно с намаляването на адвокатския хонорар.
По
така направеното възражение е депозирано становище вх. № 79626/12.11.2020 г. от
страна на процесуалния представител на взискателите.
С
постановление от 13.11.2020 г., връчено на длъжника на 19.11.2020 г., съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималните размери по чл.10,
т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – по 200 лв. за образуване на изпълнителното дело за всеки един
от взискателите.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
При
служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира,
че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна
по делото, която има интерес да обжалва акта, в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
При
служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря
на изискванията на чл.436, ал.4 ГПК, вр. чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 ГПК.
Съгласно
чл.437, ал.3 ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния
изпълнител е валиден и допустим.
Съгласно
чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право
да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност /в посочения смисъл – решение № 393 от 15.05.2015 г. по гр.д. № 5473/2014
г. на ВКС, ІV ГО/.
Според
чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест на
длъжника. В настоящия случай същите са обективирани в поканата за доброволно
изпълнение, подписана от съдебния изпълнител, поради което липсата на отделно
постановление за определянето им не обосновава извод за допуснато съществено
закононарушение.
Само
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл.78 ГПК /по арг. от задължителните разяснения,
дадени с т.1 от ТР № 6/2012 по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Установи
се, че процесуалното представителство по изпълнителното дело взискателите са
възложили на адв. С.Б.по силата на три договора за правна защита, като е било
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на по 200 лв. за образуване на
изпълнително дело и осъществяване на процесуално представителство по тях.
Уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено, видно от самите договори,
които служат като разписка за заплащане на възнаграждението.
По
повод релевираното от жалбоподателя възражение съдът следва да прецени
дължимостта на това възнаграждение и дали същото е прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Тази преценка следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определящи правната и фактическа сложност на делото.
В
случая от страна на процесуалния представител на взискателите е депозирана
молба за образуване на изпълнителното дело, с която е поискано налагането на
запор на сметките на длъжника и същевременно е възложено на съдебния изпълнител
по чл.18 ЗЧСИ пълно проучване на имуществото на длъжника и определяне на начин
на изпълнение. Установи се, че на длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, в срока на което същият е превел дължимата сума по сметка на
съдебния изпълнител. При това положение съдът приема, че изпълнителното дело не
е усложнено от фактическа и правна страна и взискателите имат право на
адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по
чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на по 200 лв. за всеки от тях или общо в
размер на 600 лв., но не и за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Приетото
в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение не надвишава посочения
размер, поради което частната жалба се явява неоснователна.
По разноските:
Разноски
в настоящото производство не се дължат – не поради неоснователността на
частната жалба, а поради принципната им недължимост в случаите, когато предмет
на обжалване са актове на съдебен изпълнител за определяне на разноски по
изпълнението, тъй като е недопустимо кумулирането на разноски в производство по
спор относно разноските.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
частна
жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********срещу постановление за разноски от 13.11.2020 г.
по изп. дело № 20208510402207 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.