Р Е Ш Е Н И Е
№ V-782 10.09.2019г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети
въззивен състав
На десети септември две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
2. ГАЛЯ БЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
гражданско дело № 1200 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435 и сл.
от ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с жалба от Д.М.Т. ***,
чрез адв.К.Д.Д. против постановление от 10.07.2019г. по
изп.д.№20182180400105/2018 по описа на държавния съдебен изпълнител при РС-Царево.
В жалбата се сочи, че действията на съдебния изпълнител по удръжката от пенсията
му в размер на 412,79 лв., включваща три месечни плащания на социална пенсия за
инвалидност са незаконосъобразни, тъй като е бил лишен от единствения си доход
за три месеца, който е несеквестируем по смисъла на чл.446 и чл.446а от ГПК.
Намира, че тези средства не са били трансформирани в спестяване, понеже не е
бил изтекъл един месец от постъпването на сумата в банката- 22.03.2019г. до
превеждането ѝ по сметката на ДСИ на 11.04.2019г. Моли постановлението да
бъде отменено, както и всички действия на ДСИ, с които изпълнението се насочва
върху несеквестируемо имущество на длъжника. Моли ДСИ да бъде задължен да му
върне сумата от 412,78 лв., както и всички други суми, които са постъпили от
банкови институции по сметка на ДСИ по изп.д.№20182180400105/2018. Моли да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв за оказване на безплатна адвокатска помощ.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило
възражение от взискателя М.В.Н., редовно уведомена за тази възможност чрез
пълномощника си адв.Д.Д..
Съдебният изпълнител е приложил препис от
изпълнителното дело, ведно с мотивите си по обжалваните действия. Счита, че
жалбата е неоснователна, тъй като във връзка с направено запитване до Банка ДСК
е постъпил отговор, че постъпилата сума в размер на 412,79 лв., преведена в
изпълнение на запора била постъпила по сметката на длъжника с основание
„Пенсия“ е секвестируема, тъй като е придобила характер на спестяване и не
подлежи на връщане. Затова намира, че постановлението е законосъобразно.
Жалбата е с правно основание чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.
Същата е подадена в законоустановения срок по чл.436,
ал.1 от ГПК.
Тъй като се обжалват действия на съдебния изпълнител
по насочване на принудителното изпълнение върху пенсията на длъжника, която последният
счита за несеквестируема, съдът намира, че жалбата е допустима. Същото следва и
от разясненията, дадени в т.1 от ТР №3/2015г. от 10.07.2017г. по т.д.№2/2013г.
на ОСГТК.
След преценка на твърденията на страните въз основа на
събраните по делото доказателства и относимите разпоредби на закона, Бургаският
окръжен съд приема следните фактически и правни изводи:
Не се спори, че
изп.д.№20182180400105/2018 по описа на СИС при РС-Царево е образувано въз
основа на изпълнителен лист №75 от 7.03.2018г., издаден по гр.д.№1625 по описа на Бургаския окръжен съд
за 2014г. С него длъжникът Д.М.Т. е осъден да заплати на взискателя М.В.Н.
сумата от 1500 лв., представляваща направени от последната разноски по делото.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано ако не постъпи
доброволно плащане на задължението да се пристъпи към принудително изпълнение
чрез опис и продажба на недвижим имот в гр.Приморско.
ПДИ е връчена на длъжника чрез неговата майка на
29.11.2018г.
След като длъжникът не е погасил задължението в срока
за доброволно изпълнение, взискателят е депозирал молба с искане да бъде
установено имущественото му състояние, както и допълнителна молба за
установяване на банковите сметки на длъжника.
БНБ е приложила по делото регистър на банковите сметки
и сейфове на длъжника на 7.03.2019г., от който се установява, че на негово име
има разкрити разплащателни сметки в Инвестбанк АД /2005г./ и в Банка ДСК ЕАД
/2014г./, както и спестовна сметка в Банка ДСК ЕАД.
На 13.03.2019г. взискателят е представил молба с
искане за запор върху банковите сметки на длъжника.
Запорно съобщение с изх.№237/11.03.2019г. е изпратено до
Банка ДСК ЕАД, с което ДСИ е наложил запор върху сметките на длъжника в тази
банка. Запорното съобщение е получено от Банка ДСК ЕАД на 14.03.2019г. На
21.03.2019г. на ДСИ е изпратено уведомление по чл.508 ГПК от банката, съгласно
което запорът е наложен по наличните сметки в банката /без да е конкретизирано
по коя от двете/. На 14.04.2019г. по сметка на РС- Царево, посочена в запорното
съобщение е преведена сумата от 412,79 лв. от разплащателната сметка на
длъжника в Банка ДСК. С разпореждане от 17.04.2019г. ДСИ е разпоредил на
взискателя да се преведе сумата от 382,79 лв. /определена с разпореждане от
12.04.2019г./. Разпоредено е още сумата от 30 лв., представляваща държавна
такса да се преведе по сметката на ЦРС. Видно от приложените платежни
нареждания /л.38 и 39 от делото на ЦРС/ преводите са били извършени на
18.04.2019г.
На 25.04.2019г. длъжникът, чрез пълномощника си аадв.Д.
е депозирал молба до ДСИ незабавно да му бъзе възстановена сумата от 412,79
лв., която според него неправомерно била удържана, понеже представлява
несеквестируем доход. Сочи, че сумата представлява пенсия за инвалидност за три
месеца, която му е била преведена наведнъж от НОИ на 22.03.2019г.
С разпореждане от 30.04.2019г. до Банка ДСК ЕАД ДСИ е
разпоредил препис от молбата на длъжника да се връчи на банката с
предупреждение, че ако получената сума е несеквестируема, то тя следва да бъде
възстановена по изпълнителното дело. Изискана е справка от банката дали е
спазена разпоредбата на чл.446а при изпълнението на запора. Разпореждането е
връчено на страните по изпълнителното дело. С уведомление от 13.05.2019г. Банка
ДСК ЕАД е заявила, че преведената сума е постъпила с основание пенсия от
наредителя- НОИ на 22.03.2019г., като е придобила характер на спестяване.
С обжалваното постановление от 10.07.2019г. ДСИ е
констатирал въз основа на уведомлението от Банка ДСК, че преведената сума е
придобила характер на спестяване и не подлежи на връщане.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Видно от приложеното експертно решение на ТЕЛК от
1.02.2019г. длъжникът- сега жалбоподател, е с 80 % трайно намалена
работоспособност, поради общо заболяване- параноидна шизофрения. Съгласно
удостоверение от 9.04.2019г. на НОИ, ТП- Пловдив същият получава лична социална
пенсия за инвалидност със срок до 1.02.2022г., в месечен размер от 138,14 лв.,
която се изплаща от териториалното поделение на НОИ в гр.Бургас. Безспорно е, а
и от приложената справка- извлечение от сметката на длъжника се изяснява, че
преведената на 22.03.2019г. от НОИ по запорираната разплащателна сметка на
длъжника в банка ДСК ЕАД сума от 414,42 лв. представлява пенсията на длъжника
за три месеца назад- януари, февруари и март 2019г. Безспорно е също, че всяка отделна пенсионна
вноска, както и трите пенсионни вноски общо не надвишават размера на минималната
работна заплата за страната. Несъстоятелен е доводът на ДСИ, основан на
становището на Банка ДСК ЕАД, че сумата представлява спестяване. Същата е
преведена общо от НОИ на длъжника за трите предходни месеца с едно нареждане, а
не е кумулирана по сметката на длъжника като спестяване от неизразходвани
постъпления от пенсията за предходни месеци. Затова, на основание чл.446, ал.1 ГПК и чл.446а от ГПК същата представлява несеквестируем доход на длъжника,
който неправомерно му е бил удържан от банката, а впоследствие неправомерно е
бил изплатен на взискателя от ДСИ.
Въпреки изложеното по-горе, жалбата е неоснователна.
Обжалваното постановление е издадено във връзка с
искане на жалбоподателя до ДСИ за възстановяване на неправомерно удържаната
сума по сметката на ДСИ. Такова връщане обаче по реда на обжалване действията
на съдебния изпълнител е невъзможно на друго основание- тъй като сумата е била
преведена на взискателя още на 17.04.2019г., т.е. приблизително месец преди да
е било направено искането на длъжника за връщането ѝ. Видно от
разясненията, дадени в мотивите на т.1 от ТР №2 от 26.06.2015г. по
тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК, пропускането на срока за обжалване на наложения
запор не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител /след
предоставяне на необходимата информация/ вдигане на запора и връщане на
несеквестируемата част от събраните суми докато
те не са получени от кредитора. Пропускането на срока осуетява само
отменяването на наложения запор като изпълнително действие, но във всички
случаи длъжникът може да претендира от съдебния изпълнител обезщетение за
всички преки и непосредствени вреди от провеждане на изпълнение върху
несеквестируемо вземане.
Ето защо жалбата следва да се остави без уважение.
Тъй като не са налице предпоставките на чл.38, ал.2,
изр.1 от ЗА /с оглед изхода на делото ответника не дължи разноски на
жалбоподателя/, без уважение следва да се остави и искането за присъждане на
разноски – адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№369 от 25.07.2019г. по
описа на ДСИ при РС-Царево, подадена от Д.М.Т. ЕГН:********** ***, чрез адв.К.Д.Д.
против постановление от 10.07.2019г. по изп.д.№20182180400105/2018 по описа на
държавния съдебен изпълнител при РС-Царево.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА на адв.К.Д.Д..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.