№ 560
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000502822 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 03.01.2023г. по гр. дело № 14185/ 2020г по описа на Софийски
градски съд, частично е уважен предявеният от О. К. М. против Прокуратура на РБ иск
по чл.2,ал.1, т.З ЗОДОВ за сумата от 4000лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 808/2004г. по описа на СО-
СГГ1, прекратено с определение от 28.12.2015г. по НОХД № 4976/2015г. по описа на
СГС, 24 състав, ведно със законната лихва от 22.12.2017г., като искът е отхвърлен за
разликата над присъдената сума от 4000лв до претендираната от 120 000лв, както и
акцесорната претенция за лихва за периода 28.12.2015г.-21.12.2017г.
Решението е обжалвано от ищеца О. К. М. в отхвърлителната му част с
оплаквания за неправилно приложение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/ и нарушение
на процесуалните правила, изразяващо се в обсъждане само на част от представените
доказателства. Твърди се, че съдът е омаловажил тежестта на повдигнатите обвинения
за данъчни престъпления, които са тежки по смисъла на закона, защото за всяко се
предвижда наказание над пет години лишаване от свобода, а за едно от тях и наказание
конфискация на част или на цялото имущество. Изтъква се, че съдът не е отчел, че
незаконно воденото наказателно производство е завършило с прекратяването му
относно престъпленията по чл.255 НК (данъчни престъпления), по което е имал
качеството на обвиняемо лице за повече от едно престъпление и съответно увеличеният
интензитет на претърпените неимуществени вреди, поради правната възможност при
осъждане да се определи по-тежко наказание.Твърди се още, и че съдът неправилно е
определил темпоралните граници, релевантни за размера на претърпените
неимуществени вреди, тъй като ищецът бил привлечен като обвиняем на 31.05.2011
год., но за преценка времетраенето на негативите на наказателното производство,
1
следвало да се приеме датата на първото му участие, когато е разпитан като свидетел.
Поддържа се още, че съдът не е взел предвид при определяне размер на обезщетението
и продължителността на наказателното производство, която била извън разумните
срокове и нарушавала нормата на чл.22 НПК, респ. чл.6 ЕКЗПЧОС. Изтъква, че не
били оценени в достатъчна степен и неблагоприятните последици от наказателното
преследване върху психиката на ищеца и семейните му отношения, както и раздялата
със съпругата му. Иска се отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част
и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважи искът в
претендирания размер от 120 000лв.
В срок не е постъпил отговор от ответника ПРБ.
В срок е постъпила частна въззивна жалба от пълномощника на ищеца адв.А.
САК против определение от 12.07.2023г. по чл.248 ГПК, с което не е уважена молбата
му за изменение на решението в частта за разноските. В нея се поддържат оплаквания,
че определеният размер по чл.38 ал.2 ЗАдв не съответства на минимално установения в
Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдвС.
В срок ответникът ПБР не е взел становище по частната въззивна жалба.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните оплаквания и възражения на страните. Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна
част.
По фактите: Не е било спорно и е изяснено пред първата инстанция, че на
14.12.2004г. е образувано сл.д.№ 808/2004г. по описа на СО-СГП срещу трето лице О.
Н. за престъпление по чл.256 НК, и че с постановление от 31.05.2011г. по същото
ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за множество деяния в периода 2002г.-
2004г., отнасящи се до укриване на данъчни задължения в особено големи размери,
съставляващи престъпления по чл.255, ал.1, пр.2 НК, чл.256, пр.1 НК и чл.257, ал.1 НК
вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.2, ал.1 НК.
С постановление от 12.04.201Зг. на СГП досъдебното производство е частично
прекратено за престъплението по чл.255, ал.1, пр.2 НК, поради изтекла абсолютна
давност, срещу което ищецът е подал частна жалба за изменение на основанието за
прекратяване по чл.24, ал.1, т.1, пр.1 НПК. По негова молба на 10.01.2014г. е
образувано ЧНД № 212/2014г. на СГС, НО, 16 състав, по което съдът констатирал, че
от привличането му като обвиняем са изтекли повече от две години и върнал
досъдебното производство на СГП с указание в 3-мес. срок да внесе делото за
разглеждане в съда с обвинителен акт, споразумение или го прекрати по отношение на
обвиняемия М.. По обвинителен акт на СГП е образувано НОХД № 2524/2014г. на
СГС, НО, 24 състав, прекратено в последствие за надлежно администриране на
частната жалба. С определение от 17.07.2015г. по НЧД № 2785/2015г. на СГС частната
жалба на ищеца против постановлението за частично прекратяване от 12.04.201Зг. е
отхвърлена, който акт е бил потвърден по реда на инстанционния контрол. На
11.12.2015г. СГП отново внесла обвинителен акт, по който е образувано НОХД №
4976/2015г. на СГС, 24 състав, прекратено на осн. чл.369. ал.4 НПК с окончателно
определение от 28.12.2015г.
По инициатива на Главния прокурор НОХД № 4976/2015г. на СГС е възобновено и
образувано в к.н.д.№ 66/2017г. по описа на ВКС, II НО, по което искането е оставено
2
без уважение, считано от 07.07.2017г., на която дата и окончателно е приключило
наказателното производство.
Във връзка с обема и интензитета на неимуществените вреди пред първата
инстанция е разпитана като свидетел А.Т. – фактическа партньорка на ищеца, от
съжителството с която има дете. Свидетелката е посочила, че е наясно с воденото
против партньора й наказателно производство за данъчни престъпления, което именно
било причината да се разделят през 2011г., но не знае срещу него да са водени и други
дела. В резултат на воденото наказателно производство ищецът се променил в
неблагоприятна светлина – затворил се в себе си, почти не контактувал с нея и детето
им, приятелите му се отдръпнали от него. Преди въпросното обвинение имал успешен
бизнес в областта на търговията, но след това се сринал психически, останал без
доходи и не можел дори да осигурява издръжка за детето. Влошило се здравословното
му състояние вследствие на притесненията, че може да влезе в затвора.
Първоинстанционният съд е приел за установени предпоставките по чл.2, ал.1. т.З
ЗОДОВ за възникване обективната отговорност на държавата, чрез процесуалния
субституент Прокуратурата на РБ за вреди от наказателно производство, прекратено на
осн. чл.369, ал.4 НПК, което с оглед на изяснените факти, подвел в хипотезата на
недоказаност на обвинението и участието на обвиняемия в престъплението.
От частичното влизане в сила на решението /в осъдителната му част/ следва, че са
установени материалноправните предпоставки по ЗОДОВ за ангажиране отговорността
на държавата чрез съответния орган ПРБ за вреди от незаконно повдигнато обвинение.
Предметният обхват на жалбата и съответно на въззивен контрол се отнася единствено
до размера на присъденото обезщетение.
Самостоятелната преценка на събраните по делото доказателства налага извод, че
въззивната жалба, разгледана по същество на заявените основания /чл.269, изр.второ
ГПК/ е неоснователна.
Правилно и в съответствие с постановената задължителна по този въпрос практика
по реда на чл.290 ГПК /решение № 427/16.06.2010г на ВКС по гр.дело № 273/2009г, ІІІ
г.о.; решение № 457/25.06.2010г на ВКС по гр.д. № 1506/2006г, ІVг.о./,
първоинстанционният съд е приел, че в резултат на наказателното преследване, ищецът
е претърпял вреди с посоченото в исковата молба изражение – стрес, напрежение,
безпокойство от изхода на делото и притеснение от реакцията на близки и роднини.
Неоснователни са оплакванията на ищеца, че съдът при определяне на
обезщетението е нарушил разпоредбата на чл.52 ЗЗД. В същия процесен период
/видно от приложена справка на стр. 28/ ищецът е бил обвиняем и по други
наказателни производства по идентични обвинения - сл.д.№ 99/2005г. на ОП-
Благоевград за данъчни престъпления, приключено през м.08.2014г. с мнение за
прекратяване поради давност; сл.д.№ 105/2010г. по описа на СпП за участие в
организирана престъпна група с цел избягване на данъчни задължения и укриване на
данъци, по което обвинение е образувано НОХД № 1398/2014г. на Сп.НС; обвинение
по чл.24, ал. 1, т. 1 НПК по пр.пр.№ 17593/ 2014г. и № 424/2014г. на Специализираната
прокуратура за данъчни престъпления, прекратено на 20.01.2016г. Наличието на
множество наказателни производства в един и същи период, при това с идентичен
предмет, се явява основание за редуциране размера на обезщетението, тъй като всяко
от тях представлява стресогенен фактор и е невъзможна диференциация в обема на
вредите -кои от тях се явяват пряка последица от процесните обвинения.
Неоснователни в тази връзка са оплакванията в жалбата за неправилно
интерпретиране на събраните по делото доказателства, свидетелстващи за вреди
3
конкретно от процесните обвинения. Преценени при условията на чл.172 ГПК
показанията на св.Т. следва да се дискредитират в тази им част. Нелогично е
фактическата партньорка на ищеца въобще да не е наясно, че спрямо него се водят
множество други наказателни дела, което поставя под съмнение показанията, отнасящи
се до процесните обвинения като единствен източник на стрес и финансови
неблагополучия за ищеца.
Верен е доводът в жалбата, че от значение е тежестта и броя на повдигнатите
обвинения, и че качеството обвиняем за повече от едно престъпление увеличава
интензитета и обема на претърпените неимуществени вреди, поради възможността да
се определи по-тежко наказание. Наред с посоченото, обаче следва и са били
съобразени от съда обстоятелствата, че в процесния период от четири години и седем
месеца няма данни правната сфера на ищеца да е била съществено накърнена. Спрямо
него не е наложена мярка за неотклонение или друга процесуална принуда, която да
възпрепятства или ограничи качеството му на живот – възможността да е при
семейството си и общува с детето и близките си, да полага труд и реализира доходи.
Отново в тази връзка не следва да се ценят показанията на св.Т., че именно процесните
обвинения са сринали успешния до този момент бизнес на ищеца, оставили са го без
доходи и са причинили раздялата им. При наличието на множество други обвинения в
този период също за данъчни престъпления, показанията на свидетелката, че
единствената релевантна причина са именно процесните обвинения, не могат да се
възприемат за достоверни.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, че съдът е омаловажил
неблагоприятните последици от наказателното преследване върху психиката на ищеца,
изразяващи се в чувството за злепоставяне в обществото, несигурност и притеснения от
осъдителна присъда. Правилно съдът е приел, че тези негативни последици са в
рамките на обичайните за личност, подведена под наказателна отговорност, и че
данните за минало осъждане през 2000г за престъпление по чл. 343, ал.1 б.“б“ пр.2 НК,
сочат намален интензитет на вредите спрямо лица, които нямат прояви, свързани с
наказателно преследване. В този смисъл е становището, застъпено в съдебната
практика (напр. решение от 23.04.2014 г. по гр.д. № 5805/2013 г., решение от 1.07.2016
г. по гр.д. № 411/2016 г., решение от 21.12.2015 г. по гр.д. № 812/2015г. и др.).
Неоснователни са доводите в жалбата, че съдът неправилно е определил
темпоралните граници, релевантни за размера на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, както и неразумната продължителност на наказателното
производство /в нарушение на чл.6 ЕКЗПЧОС/. С практиката на ВКС, обективирана в
решение № 425/01.12.2015 г. по гр. дело № 3143/2015 г. на IV-то гр. отд., е прието, че и
в случаите, когато първоначално досъдебното наказателно производство е образувано
срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно
престъпно деяние, а едва по[1]късно ищецът е бил уличен и/или срещу него е било
повдигнато обвинение за същото престъпление, той търпи вреди от наказателното
преследване и в периода от време преди уличаването му, респ. - повдигането на
обвинението срещу него, ако е бил единственото лице, което е могло да извърши
престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу
неизвестен извършител (в подобен смисъл е трайно установената практика на ВКС –
напр. решение № 230/04.12.2017 г. по гр. дело № 4874/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС,
решение № 187/13.06.2012 г. по гр. дело № 1215/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС,
решение № 341/05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В
случая, обаче няма данни към сочения момент – няколко години преди привличането
4
му като обвиняем през 2011г, когато е разпитан като свидетел, ищецът да е бил
единственото лице, могло да извърши престъпното деяние, поради това и няма как да
се приеме, че в по-ранен момент е накърнена правната му сфера и съответно
цитираната съдебна практика да се окаже относима към конкретния казус.
Неоснователни на края са и оплакванията, че съдът не е взел предвид
продължителността на наказателното производство, която била извън разумните
срокове и нарушавала нормата на чл.22 НПК, респ. чл.6 ЕКЗПЧОС. Съдът е
коментирал фактите, довели до удължаване времетраенето на наказателното
производство – от една страна усложнената фактическа обстановка и събирането на
доказателства за множество различни състави, а от друга процесуални нарушения на
разследващите и прокуратурата. Продължителността на наказателното производство 4г
и 7мес. от една страна не би могла да се определи като превишаваща всякакви разумни
срокове, а от друга неспазването на разумен срок в наказателно производство
увеличава вредните последици за обвиняемия, но в степен, която е предмет на
конкретна преценка. Тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на
размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в
решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за
конкретно претендираната вреда, с оглед нейното естество. В случая
продължителността на наказателното производство не е от естество, че да се зачита за
фактор, увеличаващ обема на вредите, тъй като в периода на наказателно преследване,
няма предприети мерки на процесуална принуда, които да накърняват качеството на
живот на обвиняемото лице, а паралелно водените наказателни дела също са източник
на негативни изживявания, извън предмета на компенсация.
В обобщение, поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението в
обжалваната му отхвърлителна част ще подлежи на потвърждаване.
Подадената частна въззивна жалба от пълномощника на ищеца адв.А. САК
против определение от 12.07.2023г. е процесуално допустима, но разгледана по
същество е неоснователна. В нея се поддържат оплаквания, че определеният размер по
чл.38 ал.2 ЗАдв не съответства на минимално установения в Наредба № 1/09.07.2004г.
на ВАдвС.
Първоинстанционният съд е уважил частично предявеният от ищеца М. иск по
чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ до размер от 4000лв. и го отхвърлил за разликата до
претендирания от 120 000лв. В производството ищецът е представляван от
упълномощен адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, на когото е присъдено
възнаграждение от 131лв. съобразно уважената част. При определяне размер на
възнаграждението правилно съдът е съобразил действащата редакция на чл.7, ал.2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. към датата на последното открито заседание на 29.03.2022г и
съответно правилно изчислил сумата в съответствие с уважената част на иска спрямо
неговата цена.
По въпроса за разноските.
При този изход на спора няма основание да се изменят присъдените от първата
инстанция разноски. Пред въззивната инстанция право на разноски ще има само
въззиваемия –ответник ПРБ, но той не е претендирал такива.
Водим от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.01.2023г. по гр. дело № 14185/ 2020г по описа
на Софийски градски съд в обжалваната му отхвърлителна част.
Потвърждава определение по чл.248 ГПК от 12.07.2023г. по гр. дело № 14185/
2020г по описа на Софийски градски съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК, а в частта,
в която се потвърждава определение по чл.248 ГПК – в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6