№ 155213
гр. София, 27.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20231110147194 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 414а ГПК.
Конкретиката на случая сочи, че съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед
за изпълнение.
В срока и реда по чл. 414а ГПК е подадено възражение от длъжника, с което се
навеждат доводи, че задължението е погасено чрез плащане.
Постъпило становище от заявителя, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът е
погасил задължението за главница.
Спорът между страните е концентриран върху това дължими ли са от длъжника
разноски в заповедното производство.
За да се ангажира отговорността за съдебноделоводните разноски на насрещната по
спора страна, е необходимо кумулативното осъществяване на следните предпоставки:
страната да е направила искане за присъждане на разноските; те да са от категорията на
посочените в чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно деловодни разноски; да са реално направени или да
се фингира (чл. 78, ал. 8 ГПК) извършването им; да са представени доказателства за
извършването им до изтичане на срока, в който може да се прави искане за присъждането
им; изходът на спора, предмет на разглеждане от съответната инстанция, да е в полза изцяло
или частично на страната, претендираща разноските за тази инстанция, съгласно правилата,
съдържащи се в чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК (единственото изключение е хипотезата на ал.
2 на чл. 78 ГПК, при която ответникът признава иск, за който не е дал повод за завеждането
му).
Релевантният процесуалноправен въпрос е касае преценката за отговорността за
разноските по делото с оглед извънпроцесуалното поведение на ответника. Конкретиката на
случая сочи, че заявителят е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
23.08.2023г. Длъжникът е погасил задължението си чрез плащане на 27.09.2023г.
1
По приложението на чл. 78 ГПК с оглед поведението на длъжника и съответно
извършено в хода на процеса плащане на задължение е налице формирана трайна практика
на ВКС, обективирана в множество актове на ВКС (така в определение № 511/29.07.2013г.
по ч. гр. дело № 1499/ 2013г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 215/ 10.12.2019г.
по ч. гр. дело № 2636/ 2019г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение № 691/ 29.12.2016г. по
ч.т. дело № 2250 /2016г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., определение № 688/ 02.10.2014г. по ч.т.
дело № 2337/ 2014г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., определение № 60338/ 07.10.2021г. по ч.т.
дело № 1226/2021г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., определение № 674/ 23.11.2011г. по ч. гр.
дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 277/ 14.05.2014г. по ч. гр.
дело № 2432/ 2014г. по описа на ВКС, ГК, I г. о., и др.), съгласно която ако ответникът
оспорва правата на ищеца и е станал причина за завеждане на иска, който по-късно по
независещи от ищеца причини стане неоснователен, тогава тежестта за разноските остава за
ответника. Когато вземането е било ликвидно и изискуемо към датата на предявяване на
иска, оспорвано преди това или в хода на процеса и погасено при висящо дело, тогава
ответникът няма право на съдебно-деловодни разноски, а напротив - дължи разноски на
ищеца.
В настоящия случай следва да се посочи, че длъжникът не само е изпълнил
задължението си след образуване на делото, но и е отрекъл правото на заявителя да получи
обезщетение.
Следователно спорът по настоящият случай е възникнал именно от бездействието на
длъжника да изпълни задължението си да плати обезщетение.
Изложеното обуславя извод за наличие предпоставките на чл. 414а, ал. 4 ГПК и
заповедта следва да бъде обезсилена в частта, в която е разпоредено плащане на главница. С
ловедението с длъжникът е дал повод за образуване на настоящото производство, поради
което в негова тежест следва да бъдат възложени разноските по делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
17.09.2023г., издадена по ч.гр. дело № 47194 по описа за 2023г. на Софийския районен съд, в
частта, в която е разпоредено “Б.Е.Е.” ООД, с ЕИК **********, да плати на А. П. Е., с ЕГН
**********, сумата 1173,50 лева, представляваща обезщетение за закъснял полет 8H3804 от
Шри Ланка до София на 23.02.2022г. с повече от три часа, на основание чл. 7 Регламент (ЕО)
№ 261/ 2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при
отказан достъп на борда и отмяна или голямол закъснение на полети, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
2
изпълнение- 31.08.2023г., до окончателното плащане на сумата, до окончателното плащане
на сумата, на основание чл. 414а, ал. 5 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3