Мотиви по НОХД №302 xxxx 4/20 xxxx xxxx г. по
описа на Районен съд-М.
Подсъдимият Н.С.П. е обвинен в това, че на xxxx 8.
xxxx xxxx .20
xxxx 0 г. в гр. М., без редовно писмено
позволително, извозвал от Горския фонд дървен материал – xxxx куб. м. дърва за огрев от вида “дъб” и “цер”
на обща стойност 25 лв. - престъпление по чл. 235 ал. xxxx НК.
Прокурорът поддържа обвинението и моли съда да признае подсъдимия за
виновен като му наложи наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, което
П. да изтърпи при общ режим, както и кумулативно предвидената глоба, която да
определи в размер на xxxx 000 лв.
Подсъдимият Н.С.П. се
признава за виновен и при условията на чл. 37 xxxx т. 2
НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като дава съгласие да не се събират доказателства по тези факти.
Защитникът на подсъдимия П. - адв. Г. Г. дава съгласие по
смисъла на чл. 37 xxxx т. xxxx
НПК и моли съда да определи наказание, след
като приложи разпоредбата на чл. 235 ал. 6 НК, тъй като случаят е именно
маловажен по смисъла на тази разпоредба.
Настоящото производство е по чл. 370 и сл. от НПК –
проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително
изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл. 373 ал. xxxx НПК
съдът прие събраните в досъдебното производство, приобщи ги към делото и ги
огласи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият
Н.С.П. е осъждан с пет влезли в сила присъди за
извършени престъпления от общ характер, предимно за такива по транспорта.
На xxxx 8.
xxxx xxxx .20
xxxx xxxx г. свидетелите К.К. и А. А. и двамата
служители в РУП М. патрулирали в района на ж. к. “П.” в гр. М.. Забелязали лек
автомобил „Ф. Г." с ДК № XXXX , със затъмнени стъкла, като това била и
причината да спрат водача. Същият не спрял на подадения от тях сигнал, което
наложило те да го последват. На ул. “А. З.”, срещу бл. № xxxx , полицейският патрул спрял водача на
автомобила. Било установено, че шофира подсъдимия П., а в автомобила има още
две лица – Р.И. и А.И.. Било установено също, че с автомобила се превозват и xxxx куб. м. дърва за огрев от вида “дъб” и “цер”, за
които документи за законен произход подсъдимият не представил. Служителите на
РУП-М. уведомили ДГС-М. и на място са изпратени свидетелите - Д.И. и С. Г.. Те
също извършили проверка на превозваните дърва, като установили, че същите са немаркиранм,
без документи доказващи произхода им и без превозен билет.
На подсъдимия
са съставени два АУАН – акт №30 xxxx и акт №302 и двата от xxxx 8.
xxxx xxxx .20
xxxx 0 г., като със същите са иззети извозваните
дърва за огрев и л. а „Ф. Г." с ДК № XXXX .
На ДП е
назначена съдебно- оценъчна експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло.
Вещото лице е изчислило стойността на превозваните дърва за огрев в размер на
25 лв., като е имал предвид Постановление на №86/30.04.2004 г. на МС.
При условията на чл. 372 ал. 4 НПК, съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като взе предвид и
направеното в с. з. самопризнание от подсъдимия П., което се подкрепя от
доказателствата събрани на досъдебното производство.
С
деянието си подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 235 ал. 6 вр. с ал. xxxx НК, тъй като на xxxx 8.
xxxx xxxx .20
xxxx 0 г. в гр. М., без редовно писмено
позволително, извозвал от Горския фонд дървен материал – xxxx куб. м. дърва за огрев от вида “дъб” и “цер”
на обща стойност 25 лв. Причина
за извършване на престъплението е неспазване на установения правов ред.
Деянието представлява маловажен случай с оглед на
по-ниската степен на обществена опасност, предвид настъпилите вредни последици
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид – стойността
на дървата за огрев в размер на 25 лв. Действително, подсъдимият е осъждан с
пет присъди /по първото осъждане е реабилитиран по право/. Налице е деяние с изключително ниска степен на обществена опасност с оглед
тази незначителна имуществена стойност, липсата на други вредни последици, поради
връщане на транспортираните дърва за огрев на ДГС-М.. Подсъдимият и хода на ДП
и в с. з. признава изцяло вината си и не пречи за разкриване на обективната
истина.
Съдът не споделя тезата на РП- М., че личността на
подсъдимия в случая е определяща и тъй като е многократно осъждан, което предполага
по-високата степен на обществена опасност, респ. деянието да не може да се
квалифицира като такова по чл. 235 ал. 6 НК. Тези предходни осъждания, формиращи
и част от личността на П., не следва да се надценяват, като приоритет следва да
се даде на поведението на подсъдимия в конкретния случай.
Съдът не споделя и изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт, че на подсъдимия са “налагани санкции за извършени от него
нарушения по ЗГ”. Видно от отговор на ДГС-М. /л. 28 от ДП/, за подсъдимия П.
освен съставените два акта на дата xxxx 8. xxxx xxxx .20 xxxx 0 г., други нарушения на ЗГ не са констатирани.
Предвид това, П. следва да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 235 ал. 6 вр. ал. xxxx от НК- затова, че на xxxx 8. xxxx xxxx .20 xxxx 0 г. в гр. М., без редовно писмено
позволително, извозвал от Горския фонд дървен материал – xxxx куб. м. дърва за огрев от вида “дъб” и “цер”
на обща стойност 25 лв и
следва да бъде оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 235 ал. xxxx от НК.
При определяне на наказанието по отношение на
подсъдимия съдът взе предвид признанията на вината, както и на всички факти в
обвинителния акт, съдействието, което е оказал на органите на съдебното и
досъдебно производство, причините и мотивите за извършване на деянието, целите
на наказанието, семейното и имотно състояние на подсъдимия, и целите на
наказанието във връзка с превъзпитанието на подсъдимия.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 235
ал. 6 вр. ал. xxxx от НК се
предвиждат следните алтернативни наказания- „лишаване от свобода” до една
година, или „пробация”, или „глоба” от xxxx 00
до 300 лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че наказанието, което
би изиграло своята превъзпитателна роля по отношение на подсъдимия П. е
алтернативно предвиденото в състава на престъплението наказание, а именно глоба
като размерът на същата, съдът определи към средния - 200 лв.
Съдът на основание чл. 235 ал. 7 НК отне в полза на
Държавата предмета на престъплението – xxxx куб. м. дърва за огрев от вида “дъб” и “цер”, оставени
на съхранение в ДГС-М., видно от Разписка С:А08А №000 xxxx 87 /л. xxxx 0
от ДП № xxxx xxxx 6/20
xxxx xxxx г. /.
Съдът намира, че така наложеното наказание е от вид и
характер да изпълни целите на наказанието, както по отношение на подсъдимия, така
и по отношение на останалите членове на обществото.
Съобразно изхода на делото, подсъдимия П. следва да бъде
осъден да заплати сумата от 35 лв. - направени по делото разноски за вещо лице,
както и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: