МОТИВИ
към присъда № 260008/26.01.2021г. по НОХД № 581 по описа на Пловдивския окръжен съд за
2020 година
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив е
повдигнала обвинение спрямо подсъдимия К.Л.А. и
същият е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал.4, вр. ал.3, вр. с ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.26 ал.1 от НК, за това, че през
периода 11.05.2012 г. - 12.09.2012 г. в гр.Пловдив, при условията на
продължавано престъпление и посредствено извършителство
(чрез използване на лицето С.И.К.) като управител на „К. Л. П.” ЕООД гр.
Пловдив е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „К. Л. П.”
ЕООД в особено големи размери - данък върху добавената стойност /ДДС/ в общ размер на 13 260.50 лв.,
както следва:
1. На 11.05.2012 г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения
- ДДС в размер на 2 486 лв., като е потвърдил неистина в подадена пред ТД на НАП - гр. Пловдив справка
декларация по ЗДДС с вх. № 16001940627/11.05.2012 г. за
данъчен период по ЗДДС м. април 2012 г. (относно размера на ДДС с право на пълен
данъчен кредит /кл.41/ и размера на ДДС за внасяне /кл.50/, декларирайки, както следва: ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 2 486 лв., при действителен в размер на 0.00 лв. и
ДДС за внасяне 14.50 лв. при действителен в размер на 2 500.50 лв., а също и като е използвал документ с невярно съдържание (дневник за покупките на
дружеството за данъчния период м. април 2012 г., включвайки в него фактура с №**********/08.04.2012 г. с посочен издател „В. ***“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 2 486 лв., без да е налице действителна доставка на стока
по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС) при представяне на информация пред
органите по приходите (ТД на НАП - гр. Пловдив) и като е приспаднал неследващ
се данъчен кредит в размер на 2 486 лв.;
2. В периода 01.05.2012 г. -
11.06.2012 г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - ДДС в размер на
3660 лв., като е потвърдил (на 11.06.2012 г.)
неистина в подадена пред ТД на НАП - гр. Пловдив справка декларация
по ЗДДС с вх. №
16001955762/11.06.2012 г. за данъчен
период по ЗДДС м. май 2012 г. (относно размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит /кл.41/ и размера на ДДС за внасяне /кл.50/,
декларирайки, както следва: ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 9
820.76 лв. при действителен в размер на 6 160.76 лв. и ДДС
за внасяне в размер на 124.14 лв. при действителен в размер на 3 784.14
лв., а също и като е използвал неистински документи (фактури №
4078/04.05.2012 г. и № 4105/28.05.2012 г. с посочен издател „Б. С. К.“ ЕООД,
включвайки ги в дневника за покупките на дружеството за данъчния период месец
май 2012 г.) при водене на счетоводството (в периода 01.05.- 11.06.2012г.) и
документ с невярно съдържание (дневник за
покупките на дружеството за данъчния период м. май 2012 г., включвайки
в него фактура № 4078/04.05.2012 г. с издател „Б. С. К.“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 2 490 лв. и фактура
с № 4105/28.05.2012 г. с издател „Б. С. К.“ ЕООД с начислен
ДДС в размер на 1 170 лв. без да е налице
действителна доставка на стока по
смисъла на чл.6. ал.1 от ЗДДС) при представяне на информация (на 11.06.2012 г.) пред органите по приходите
(ТД на НАП - гр. Пловдив) и като е приспаднал (на 11.06.2012 г.) неследващ се
данъчен кредит в размер на 3
660лв.
3. В периода 01.07.2012 г. - 11.08.2012 г. е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери - ДДС в размер на 4 714.50 лв., като
е потвърдил (на 11.08.2012г.) неистина в подадена пред ТД на НАП - гр. Пловдив
справка декларация по ЗДДС с вх.
№ 16001998308/11.08.2012 г. за данъчен
период по ЗДДС м. юли 2012 г. (относно размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит /кл.41/ и размера на ДДС за внасяне /кл.50/,
декларирайки, както следва: ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 714.50 лв. при действителен в размер на 1 000 лв. и ДДС за внасяне в размер на 725.97
лв. при действителен в размер на 5 440.47 лв., а също и като е използвал неистински документи (фактури №
37/07.07.2012г., № 41/15.07.2012 г. и фактура №
44/08.07.2012 г. с посочен издател „В. ***“ ЕООД, включвайки ги в
дневника за покупките на дружеството за данъчния период месец юли 2012 г.) при
водене на счетоводството (в периода 01.07.-11.08.2012г.) и документ с невярно
съдържание (дневник за покупките на дружеството за данъчния период
м. юли 2012 г., включвайки
в него фактура № 37/07.07.2012
г., с издател „В. ***“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 885 лв., фактура с № 41/15.07.2012 г. с издател „В. ***“ ЕООД с начислен
ДДС в размер на 2 497.50 лв.
и фактура № 44/08.07.2012 г. с издател „В. ***“ ЕООД с начислен ДДС в размер
на 1 332
лв., без да е налице действителна доставка на стока по
смисъла на чл.6, aл. 1 от ЗДДС) при представяне на информация (на 11.08.2012 г.) пред органите по
приходите (ТД на НАП - гр. Пловдив) и като е приспаднал (на 11.08.2012 г.)
неследващ се данъчен кредит в размер на 4 714.50лв.
4. В периода 01.08.2012г. - 12.09.2012
г. е избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения - ДДС в размер на 2
400 лв., като е потвърдил (на 12.09.2012 г.)
неистина в подадена пред ТД на НАП - гр. Пловдив справка декларация по ЗДДС с
вх. № 16002018487/12.09.2012 г. за данъчен период по ЗДДС м. август 2012 г. /относно размера
на ДДС с право на пълен данъчен
кредит /кл.41/ и размера на ДДС за внасяне
/кл.50/, декларирайки, както
следва: ДДС с право на пълен данъчен
кредит в размер на 4 900 лв., при
действителен в размер на 2 500 лв. и ДДС за
внасяне 372.78
лв. при действителен в размер на 2 772.78лв., а също и като е използвал неистински
документ (фактура № 57/05.08.2012 г. с посочен издател „В. ***“ ЕООД, включвайки
я в дневника за покупките на дружеството за данъчния период
месец август 2012 г.) при воденето на счетоводството (в периода
01.08.-12.09.2012 г.) и документ с невярно съдържание (дневник за
покупките на дружеството за данъчния период м. август 2012 г., включвайки в него фактура с № 57/05.08.2012 г. с посочен издател „В. ***“ ЕООД, с начислен ДДС в размер на 2 400 лв., без да е налице действителна доставка на стока по
смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС) при представяне на информация (на
12.09.2012 г.) пред органите по приходите (ТД на НАП - гр. Пловдив) и като е
приспаднал (на 12.09.2012 г.) неследващ се данъчен кредит в размер на 2 400
лв.,
като до приключване на съдебното следствие
в първоинстанционния съд необявеното и неплатено
данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло
повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния
акт и същата правна квалификация на извършеното. По отношение реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия пледира да бъде наложено наказание „лишаване
от свобода” при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер, близък
до предвидения в закона минимум за съответното наказание /предлагайки параметри
около 6-8 месеца/. Подобна позиция държавното обвинение излага и относно кумулативното
наказание „глоба”. По отношение наказанието „лишаване от свобода” държавното
обвинение предлага да бъде приложен институтът на „условното осъждане“ по
смисъла на чл.66 от НК.
По делото не бе
предявяван за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск срещу
подсъдимия от
Министъра на финансите, в качеството на представляващ държавата.
При пренията адв. А. изложи подробни
съображения в подкрепа на тезата за изтичане на погасителната давност,
изключваща наказателното преследване на инкриминираното деяние. Паралелно с посочената позиция се
наведе възражение, че по делото не е установено какъв е размерът на лихвите по процесните данъчни задължения, както и кога са внесени във фиска. Алтернативно се пледира за приложение разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК, изключваща
престъпния характер на стореното. Релевираха се и
доводи, подлагащи на критика фиксирания от държавното обвинение краен момент на
инкриминирания период, респ. датата на довършване на престъплението, като се
посочи, че същата е некоректно фиксирана на 12.09.2012г. Съгласно мнението на
защитата, ако до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период,
данъкът бъде внесен, не е налице престъпление, понеже неговото довършване е
обвързано с настъпване изискуемост на задълженията към фиска.
Подсъдимият А. се присъедини към изложените от защитника
му доводи, без да предложи собствени съображения в подкрепа на направените
искания. При дадената му възможност да изрази последната си дума заяви, че няма
задължения към „данъчните“ и смята, че същите са погасени по давност.
Пред първоинстанционния съд
се разви съдебно следствие по общия ред. Съдът, след като прецени
доказателствата по делото, събрани и проверени по
реда и със средствата, предвидени в НПК, по време на развилото се съдебно следствие по общия ред и обсъди
доводите и съображенията на страните, прие за установено следното:
Подсъдимият К.Л.А.
е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин е, работещ, разведен, има
средно-специално образование. Не е осъждан, има ЕГН: **********.
По реда на чл.78а от НК подс. А. е бил санкциониран (по НОХД № 2146/2017 г. на
Окръжен съд гр.Пловдив) за престъпление по чл.255, ал.4, вр.чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26,
ал.1 от НК, извършено в периода 01.12.2010 - 06.09.2011 г., като е бил
освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно
наказание глоба в размер на 1500 лв.
Съдебният акт е влязъл в законна сила на 19.06.2018 г.
Търговското дружество „К. Л. П.“
ЕООД със седалище в гр.Пловдив, ул.“З.“
№ ***, било създадено през месец януари 2012 г., като
негов управител и едноличен собственик на капитала бил подсъдимият К.А.,
ръководещ и фактически дейността му. Формалният предмет на дейността му
традиционно бил с широк спектър - производство и търговия с шивашки изделия,
плетиво, бродерия, конфекция, трикотаж, бельо, кожена галантерия и кожено
облекло, пердета, завеси; реализация и търговия на изделия в областта на
електрониката, експлоатация на права на интелектуална собственост и др. под. От
този период юридическото лице получило обща регистрация в ТД на НАП гр.Пловдив,
вкл. и по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Като регистриран по ЗДДС субект за „К. Л. П.“
ЕООД съществувало по смисъла на чл.125 ал.1 от ЗДДС задължение за всеки данъчен
период, който съгласно чл.87 ал.2 от Закона е едномесечен и съвпада с
календарния месец, да подава справка декларация, съставена въз основа на
съответните отчетни регистри - дневника за покупките и дневника за продажбите
(явяващи се задължителни регистри съгласно изискванията на чл.124 ал.1 от ЗДДС), които следвало да съдържат информация за всички издадени и получени
данъчни документи и отчети (чл.113 ал.1 от ППЗДДС). Съобразно чл.125 ал.5 от ЗДДС въпросните документи следвало да бъдат подавани до 14-то число на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят. Тези, нормативно уредени
ангажименти на юридическото лице, следвало да бъдат осъществявани чрез неговия
управител подс. А. или упълномощено от него лице.
Още от създаването му
„К. Л. П.“ ЕООД било счетоводно обслужвано от свид. С.К.,
работеща като главен счетоводител в дружеството. Във връзка с този й ангажимент
тя била обвързана с обработката на документите, касаещи търговските операции на
дружеството и осчетоводяването им. Занимавала се и с изготвянето на справките
декларации по ЗДДС и придружаващите ги отчетни регистри, като в тях, използвайки
счетоводна програма, включвала сведенията, произтичащи от съдържанието на фактурите,
предоставяни й от управителя К.А.. След оформянето на справката декларация за
съответния период свид. К. докладвала на работодателя
си за получилия се резултат и при липса на корекции, произтичащи от
допълнително предоставени от него документи, я подавала пред органите на НАП
заедно с дневниците за покупки и продажби за периода по електронен път, за
което била упълномощена
от управителя на „К. Л. П.“ ЕООД. Самата свидетелка не познавала и не
контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки/услуги на „К. Л. П.“ ЕООД,
респ. не участвала в договарянето им, като информация за параметрите на
сделките черпела единствено от съдържанието на предоставяните й от подсъдимия
фактури. Затова и не била запозната
дали тези първични счетоводни документи отразяват реални търговски отношения.
През месец март 2012
г. у подс. А. се формирало намерението да избегне
установяването и плащането на данъчни задължения за управляваното и
представлявано от него дружество за редица данъчни периоди, като за целта решил
да използва неистински фактури, удостоверяващи привидно реализирани сделки, по които „К. Л. П.“ ЕООД се водело
като получател на стоки. Ролята им била чрез отчитането на облагаеми доставки, по които реално доставка не
била извършена, да ползва неправомерно данъчен кредит по смисъла на чл.68 ал.1
от Закона, а именно да приспадне сумата на начисления данък по повод доставката
от размера на данъчните си задължения. Глобалната последица от замислените
операции била по този начин да се преобразува финансовият резултат на
дружеството за съответния данъчен период, като за сметка на изчисления по тези
сделки данъчен кредит се намали размерът на данъка върху добавената стойност
(ДДС), който следвало да се декларира и внесе за посочения период.
1. В изпълнение на намисленото за данъчния период по ЗДДС месец април (01.04. - 30.04.) 2012 г. подс. А. се снабдил по
неустановен начин с фактура - под № **********/08.04.2012г.,
оформена като издадена от дружеството „В.-***“ ЕООД гр.Пловдив, представлявано
от свид.Д.П., като доставчик на посочената в нея
стока (различни видове плат). Тя документирала плащане от купувача на обща сума
14 916 лв., от които 12 430 лв. данъчна основа и начислен ДДС в размер на 2 486 лева. Отразената чрез фактурата
сделка всъщност била симулативна,
тъй като в действителност подобна доставка не съществувала. Подсъдимият А. бил
с ясното съзнание за действителното фактическо положение, тъй като, бидейки
управител на „К. Л. П.“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било добре
известно, че не е осъществявал контакти с привидния документиран контрагент и
че дружеството му реално не е получило посочената във фактурата стока.
Към този момент
управител на „В.-***1“ЕООД бил свидетелят Д.П., вписан като
такъв на 02.04.2012 г. Ангажирането му като такъв станало по инициатива на
лицето Н. А. под предлог, че последният имал твърде много фирми на негово име и
този статус трябвало да бъде само временен. Свид.П.
не извършвал фактически никаква дейност с дружеството, нито пък издавал фактури
за някакви доставки. Самият той не разполагал с някаква счетоводна документация
на фирмата, което ясно го идентифицирало като фиктивен неин управител.
„В.-***“ ЕООД
извършвало търговска дейност единствено при предходния негов управител В.А.,
когато стопанисвало ресторант и бар в гр.Смолян. С други бизнес начинания, освен функционирането на
двете заведения, дружеството не било ангажирано, респ. не се занимавало с продажба и доставка на стоки.
Затова и ангажираният с работата му персонал (сред който свидетелите Т.Д., С.Г.,
Х.М., С.Ж., С.В., Н.Б., М.А., С.С., Д.С.) заемали
единствено типични за профила на тези обекти длъжности - като бармани,
сервитьори и готвачи.
След документалното
преминаване собствеността на дяловете от В. А. в полза на свид.Д.П.,
дружеството „В.-***“ ЕООД престанало да извършва каквато и да е дейност,
съответно формалният му управител към посочения момент на изготвянето на
фактурата /неподписана изобщо от името на издател/ - 08.04.2012 г. - нямал
никакъв принос към създаване на въпросния документ, нито пък имал някакво
знание за съществуването му.
Независимо от ясното
съзнание, че между управляваното от него дружество „К. Л. П.“ ЕООД и „В.-***“
ЕООД нямало каквито и да било реални доставки, подс. А.
представил фактурата с №**********/08.04.2012г. /неподписана от името на
издател/ на свид.С.К. за нейното осчетоводяване.
Счетоводителката, съобразявайки донесените й от нейния ръководител документи и предвид установения механизъм
на работа, невключващ познание за истинския характер на търговските отношения,
я включила в дневника за покупки на „К. Л.
П.“ ЕООД за месец април 2012 г. С това си поведение, използвайки
като „инструмент“ свид.К., несъзнаваща ролята и
естеството на предоставения й първичен счетоводен документ като описващ
несъществуваща стопанска операция - подс. А. повлиял за
оформянето на дневника за покупки като документ, удостоверяващ неверни
обстоятелства, понеже отразявал информация за сделка, неосъществена в
действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС.
Пряка последица от горната деятелност било и
формулирането в справката декларация за периода
посредствено
от подсъдимия, използвайки
невиновно действащата свид. К., попълнила нейното
съдържание, на редица, несъответстващи на истината обстоятелства. Така в кл. 41 подсъдимият А. чрез свидетелката К. посочил
ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 486 лв-при
действителен в размер на 0,00 лв, а в кл. 50-ДДС за
внасяне в размер на 14,50 лв-при действителен в
размер на 2 500,50 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с
право на пълен данъчен кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на
коментираната фактура с посочен издател „В.-***“ ЕООД автоматично довело до
преобразуване размера на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки
го с 2 486 лева.
След това свид. К. подала справката декларация за периода на
11.05.2012г. по електронен път в ТД на
НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№ 16001940627, с което и коментираните
неистински сведения, фигуриращи в документа, били потвърдени от подсъдимия А. посредствено пред
органите на приходната администрация,
използвайки счетоводителката като „оръдие“ за постигане на целите си с оглед
незнанието й за фактите от действителността. Описаната деятелност на подсъдимия
довела до избягване едновременно на установяването и плащането на данъчни
задължения за „К. Л. П.“ ЕООД за коментирания период в размер на 2 486 лева,
поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката
декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3 от ЗДДС на 11.05.2012г. от свид. К. *** били
подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода. Така пред органите по приходите
подсъдимият А., посредством
счетоводителката си, използвал при представянето на произтичащата от
подадените документи информация въпросния дневник за покупки за периода в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед
отразената в него фактура, издадена от името на „В.-***“ ЕООД, по която
липсвала всъщност реална доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС.
2. Започнатият механизъм за
ощетяване на фиска чрез манипулиране на данните за
установяване на данъчните задължения, включващ използване на фактури,
удостоверяващи неосъществени реално сделки, подс. А.
продължил и през данъчния период по
ЗДДС месец май (01.05.- 31.05.) 2012 г. Тогава се сдобил по неустановен
начин с две фактури, издадени от името на „Б. С. К.“ ЕООД - под №
4078/04.05.2012 г. и № 4105/28.05.2012 г. и с
посочен съставител свид. П.В., негов управител по
документи. Според тези документи „К. Л. П.“ ЕООД било закупило различни видове
плат, като начисленият ДДС по първата
фактура възлизал на 2 490 лева, а
по втората - на 1 170 лева.
И този път ставало
въпрос за неосъществени реално сделки,
като наред с това, подписите в тях от името на представителя на контрагента - свид. В. - не били изпълнени от титуляря. Тези обстоятелства
били добре известни на А., знаейки, че се касае за нереална търговска дейност,
при която не е имал каквито и да било отношения с представители на „Б. С. К.“
ЕООД.
Всъщност „Б. С. К.“
ЕООД притежавало
типичния профил на фирма с „фантомни
характеристики“ - формално съществуваща по документи, но в
действителност неизвършваща никаква търговска дейност, с липсващ материален,
технически и човешки ресурс за осъществяване на някаква стопанска активност.
Управителят й по това време - свид. П.В. - бил
напълно фиктивен. Той дори не знаел, че заема такава ръководна позиция в
търговски субект, нито, че търговско дружество въобще се води на негово име.
Въпреки отсъствието
на реални доставки по въпросните фактури, подс.А.
решил да отчете отразените в тях стопански дейности с цел да приспадне сумите
на начисления данък по документираните доставки от размера на данъчните си
задължения за периода. Затова отново ги предоставил на счетоводителката си С.К.,
която, отново намирайки се в неведение за истинския характер на търговските
операции, ги описала в дневника за покупки на „К. Л.
П.“ ЕООД. Така и този регистър придобил визията на документ с невярно
съдържание, бидейки носител на сведения за привидна търговска дейност. Същевременно
с факта на предаване фактурите на счетоводителката, довел до отразяването им в
дневника за покупки, подсъдимият, макар и да знаел, че са неистински документи
/понеже нито познавал представителя на фиктивния доставчик, нито контактувал с
него, нито пък получил някакви доставки/, ги използвал - посредством свид.
К. /несъзнаваща действителния характер на въпросните фактури, респ.
обстоятелствата по тяхното издаване/, при воденето на счетоводството за времето 01.05-11.06.2012 г. /обхващащо
данъчния период и времето до подаване, включително на справката декларация и отчетните
регистри/.
Отразяването на
фактурите с № 4078/04.05.2012 г. и № 4105/28.05.2012 г. в дневника за покупки
повлияло и върху съдържанието на справката
декларация по ЗДДС за периода. Така
във въпросната справка декларация чрез
поведението на подсъдимия, използващ посредствено като инструмент свид. К. за попълване реквизитите на документа, залегнали
следните неверни обстоятелства: бил посочен ДДС с право на
пълен данъчен кредит в размер на 9 820,76 лева, при действителен в размер на 6
160,76 лева (в кл.41), а в кл.50 - ДДС за внасяне в размер на 124,14 лева, при
действителен в размер на 3 784,14 лева. Увеличаването по този начин размера на ДДС с право на
пълен данъчен кредит чрез включването в счетоводните отчети на обсъжданите
фактури довело до трансформация на размера на дължимия към държавата данък за
периода, занижавайки
го с 3 660 лева.
Гореописаната справка
декларация, отнасяща се за данъчния период по ЗДДС месец май 2012 г., била
подадена по електронен път от свид. К. на 11.06.2012
г. в ТД на НАП гр.Пловдив,
където била заведена с вх.№ 16001955762. С това и посочените по-горе неистински
сведения били потвърдени посредствено от управителя на „К. Л. П.“ ЕООД К.А. пред органите по приходите чрез използване на лице (свид. С.К.),
незнаещо за неверността на предоставената му от подсъдимия информация,
произтичаща от фактурите с № 4078/04.05.2012г. и № 4105/28.05.2012г. Като пряка
последица от поведението на подсъдимия възникнала ситуация на избягване
едновременно от А. на установяването и плащането на данъчни задължения за „К. Л.
П.“ ЕООД за периода, възлизащи на 3 660 лева, дължащо се на неправомерното
приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Наред със справката
декларация, спазвайки правилото на чл.125 ал.3 от ЗДДС, на същата дата
(11.06.2012г.) К. подала и съпровождащите я отчетни регистри. Сред тях бил и дневникът
за покупки за периода, с което пред органите по приходите в лицето на ТД на НАП гр.Пловдив при представянето на произтичащата от
подадените документи информация въпросният дневник бил използван от подсъдимия
- посредствено чрез счетоводителя С.К.
- в качеството му на документ с
невярно съдържание, идентифициран като такъв поради
отразяването в него на фактури, издадени от името на „Б. С. К.“ ЕООД,
документиращи неосъществени реално сделки без действителна доставка (по смисъла
на чл.6 от ЗДДС) на стоки по тях.
3. По описания по-горе начин
подсъдимият продължил да процедира и през данъчния период по ЗДДС месец юли /01.07.-31.07.2012г./,
когато придобил отново по неустановен начин нови три фактури, отразяващи
закупуване от „К. Л. П.“ ЕООД на стоки от „В. ***“ ЕООД гр. София с управител
по документи свид. П.В., без в
действителност такива сделки да са били осъществени. Документите били
съответно с № 37/07.07.2012 г. (отразяващ доставка на
материали на стойност 5 310 лева, от които 4 425 лева данъчна основа и начислен
ДДС в размер на 885 лева), №
41/15.07.2012 г. (с предмет закупуване на авточасти, данъкът по ЗДДС, по която доставка възлизал на 2 497,50 лв.) и №
44/08.07.2012г. (описващ доставка от „В. ***“ ЕООД на неидентифицирани
материали на обща стойност 7 992 лева, включваща и начислен ДДС в размер на 1 332 лева).
И на трите фактури
бил придаден вид, че са съставени от управителя на продавача свид.П.В. (към онзи момент с фамилията П.). Всъщност обаче подписите във
фактурите от името на представителя на доставчика не били в действителност
изпълнени от него. Тази им особеност била съзнавана от подсъдимия А., след като
в действителност нямал никакви търговски отношения с фиктивния контрагент, не
познавал и не контактувал с неговия представител.
Към този момент „В. ***“
ЕООД имало
всички характеристики на т.нар. „кухи“
фирми, т.е. съществуваща в правния мир само по документи, но без да участва в стопанския оборот с реална
дейност. Доставките от името й били фиктивни и служили единствено за предоставяне на възможност на „фантомните“ й „контрагенти“ /дружествата, вписвани във
фактурите като получатели на доставки/ да влияят неправомерно върху размера на
данъчните си задължения по ЗДДС. Управителят й П.В. (П.) към момента на
документалното му конституиране като такъв (януари 2012г.) работил в
сладкарница в гр. Видин, съвместявайки длъжностите на охрана и продавач на
закуски, като бил убеден от лицето С.Д. това дружество да бъде регистрирано на
името му, за да извършват търговска дейност в Германия по събиране и продажба
на желязо и бакър. С дружеството свид.В. не извършвал
никаква дейност, нито пък имал представа дали юридическото лице развива някакво
занимание и с какви активи и пасиви разполага; не притежавал и фирмена
документация, нито пък имал достъп до нея.
Показателно за
истинския статус на „В. ***“ ЕООД на „фантомен“
участник в търговския оборот представлявало „заниманието“ на свид. Д.В., ангажирана по обява в периода 05.04-17.07.2012г.
като технически сътрудник. Тя изпълнявала задълженията си - да отговаря на
телефонни обаждания от евентуални клиенти - от фирмения „офис“, ситуиран в мазе на бул. “Стамболийски“ в гр. София, като през
целия период никой не се обадил. Обектът й бил отключван от жена, която
познавала само като „К.“, като възнаграждение за работата си така и не
получила, а когато поискала полагаемото й заплащане, въпросната „К.“ си
изключила телефоните, а „офисът“ останал заключен.
След като споменатите
фактури попаднали по неустановен в хода на разследването начин у подсъдимия А.,
той ги предал на счетоводителката на „К. Л. П.“ ЕООД свид.С.К.
за осчетоводяването им, което тя и сторила, отново бидейки в неизвестност за
фиктивния характер на описаните в тях доставки. Съответно и в случая подсъдимият
създал обстановка на използване от него при
воденето на счетоводството за периода 01.07.2012г. -11.08.2012г.
(включващ данъчния период и времето до подаването вкл. пред органите на НАП на относимите към него отчетни документи по ЗДДС) на фактурите
в качеството им на неистински документи, вършейки това при условията на посредствено извършителство
чрез свидетелката К.. Самото отразяване на фактурите - посредством свид. К. - в дневника за покупки за периода
окачествило последния като документ с невярно съдържание, след като бил носител
на информация за сделки, неизвършени в действителност.
Данните от процесните фактури намерили своето отражение и върху
съдържанието на справката декларация
по ЗДДС за периода, в
която чрез действията на А., използващ посредствено
като „оръдие“ свидетелката К. за попълване реквизитите на документа, залегнали
редица несъответстващи на истината обстоятелства. Така в кл.41 от документа бил посочен ДДС с право
на пълен данъчен кредит в размер на 5 714,50 лева, при действителен в размер на
1 000 лева и ДДС за внасяне в размер на 725,97лева, при действителен в размер
на 5440,47лева. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на
пълен данъчен кредит чрез включването в счетоводните отчети на коментираните
фактури - под № 37/07.07.2012 г., № 41/15.07.2012 г.
и № 44/08.07.2012 г. с посочен техен издател „В. ***“ ЕООД, довело до
преобразуване на размера на дължимия към фиска данък
за периода, занижавайки
го с 4 714,50 лева.
След оформяне на
съдържанието й, С.К. подала справката декларация за данъчния период по
електронен път на 11.08.2012 г. в ТД
на НАП гр.Пловдив, където били заведена с вх.№ 16001998308. Последица от
това било потвърждаването пред органите на НАП на горепосочените неистински
сведения, произтичащи от документа, посредствено
от управителя на „К. Л. П.“ ЕООД К.А., използвайки счетоводителката К. /намираща
се в неведение за релевантните факти от обективната действителност/. Съответно това
довело чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на
установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за коментирания период
за представляваното от него юридическо лице в размер на 4 714,50 лева, дължащо
се на неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Наред със справката
декларация, спазвайки правилото на чл.125 ал.3 от ЗДДС, свид.К.
на същата дата (11.08.2012г.) подала и съпровождащите я отчетни регистри. Сред
тях бил и дневникът
за покупки за периода, с което пред органите по приходите в лицето на ТД на НАП гр.Пловдив при представянето на произтичащата от
подадените документи информация въпросният дневник бил фактически използван от
подсъдимия - посредствено чрез
счетоводителката К. /в качеството му на документ с невярно съдържание, идентифициран като такъв
поради отразяването в него на фактури, издадени от името на „В. ***“ ЕООД,
документиращи фиктивни сделки без действителни доставки на стоки по тях по
смисъла на чл.6 от ЗДДС/.
4.Деятелността на подсъдимия,
насочена срещу правилното функциониране на данъчната система, продължила и през
данъчния
период по ЗДДС месец август (01.08.-31.08.) 2012г.,
когато се
снабдил с поредната фактура, отразяваща получена от „К. Л. П.“ ЕООД доставка, неизвършена в действителност. И тази
фактура с № 57/05.08.2012г. се
водела като издадена от „В. ***“ ЕООД, като чрез нея се симулирала продажба с
получател „К. Л. П.“ ЕООД на шивашки материали на обща стойност 14 400 лева, от
които 12 000 лева- данъчна основа и ДДС
в размер на 2 400 лева. Както и в предишните случаи с този „доставчик“,
продажба от негова страна на „К. Л. П.“ ЕООД не била извършена. Като автор на
първичния счетоводен документ отново бил отразен управителят му П.В. (тогава
все още под фамилията П.),
но подписът от името му в действителност не бил изпълнен от него. Самият В.
нямал никакви контакти и търговски отношения с въпросното дружество купувач и
управителя му.
Подсъдимият получил
по неустановен начин горевизираната фактура, която,
освен, че описвала несъществуваща стопанска операция, била и неистински
документ, поради това, че й бил придаден вид, че е съставена от лице, което в
действителност не е неин автор. Симулативността на
отразената в нея сделка и липсата на каквито и да било контакти и познанства с
представителя на фиктивния доставчик, формирали у А. знанието за споменатия
характер на фактурата, но въпреки това подсъдимият решил да се възползва от нея
с цел манипулиране на сведенията, влияещи върху установяването на данъчните
задължения на представляваното от него дружество. Затова и представил на
счетоводителя на дружеството си-С.К. този документ, която, не знаейки за
фиктивния характер на описаните в нея престация и
плащане, ги отразила в дневника за покупки за данъчния период. По
този начин, от една страна, подсъдимият посредством
свидетелката К., възползвайки се от грешните й представи за фактите от
обективната действителност, използвал неистинската фактура при воденето на счетоводството за времето от
01.08.2012г. до 12.09.2012г. (включващ данъчния период и времето до
подаването, вкл., на справката декларация и отчетните регистри), а от друга,
пак чрез невиновно действащата жена, допринесъл за оформянето на дневника за
покупки като документ с невярно съдържание, понеже съдържал информация за неосъществена
реално сделка, т.е. при липса на истинска доставка на стока по чл.6 от ЗДДС.
Отразяването на
фактурата с № 57/05.08.2012 г. в дневника за покупки повлияло и върху
съдържанието на справката декларация
по ЗДДС за периода, в която чрез поведението на подсъдимия, използващ посредствено като „инструмент“ свид. К. за попълване на параметрите й, залегнали следните
неверни обстоятелства: така в кл. 41 от документа бил посочен ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 4 900 лева, при действителен-в размер на 2 500 лева,
а в кл. 50 - ДДС за внасяне в размер на 372,78 лева,
при действителен ДДС за внасяне-в размер на 2 772,78 лева. Увеличаването
по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез
включването в счетоводните отчети на обсъжданата фактура довело до
трансформация на размера на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки
го с 2 400 лева.
Коментираната справка декларация,
отнасяща се за данъчния период по ЗДДС месец август 2012г., била подадена по
електронен път от свид. К. на 12.09.2012г. в ТД на НАП гр.Пловдив, където
била заведена с вх.№ 16002018487. С това и посочените по-горе неистински
сведения били потвърдени посредствено
от управителя на „К. Л. П.“ ЕООД К.А. пред органите по приходите чрез
използване на лице (свид. С.К.), незнаещо за
неверността на предоставената му от подсъдимия информация, произтичаща от
фактурата с № 57/05.08.2012г. Така вследствие поведението на подс.А. се стигнало до избягване едновременно на
установяването и плащането на данъчни задължения за „К. Л. П.“ ЕООД за периода,
възлизащи на 2 400 лева, поради неправомерното приспадане на неследващ се
данъчен кредит в същия размер.
Наред със справката
декларация, спазвайки правилото на чл.125 ал.3 от ЗДДС, свид.К.
на същата дата (12.09.2012г.) подала и съпровождащите я отчетни регистри. Сред
тях бил и дневникът за покупки за
периода, с което пред органите по приходите в лицето на ТД на НАП гр. Пловдив при
представянето на произтичащата от подадените документи информация въпросният
дневник бил използван от подсъдимия - посредствено
чрез счетоводителката К. /в качеството му на документ с невярно съдържание, идентифициран като такъв
поради отразяването в него на фактура, издадена от името на „В. ***“ ЕООД,
документираща нереална сделка без действителна доставка на стока по смисъла на
чл.6 от ЗДДС/.
Така чрез гореописаната
деятелност като физическо лице, представляващо по закон данъчнозадължения
субект („К. Л. П.“ ЕООД), бидейки негов управител, при това и фактически
ръководейки дейността му, подсъдимият К.А. осъществил поредица от еднородни
прояви през непродължителни периоди, преследващи един и същ престъпен резултат
- избягване на установяването и плащането на данъци за „К. Л. П.“ ЕООД - чийто
общ размер възлизал на 13 260,50 лева.
Впоследствие периодът
13.02.2012г. - 31.07.2013г. бил обхванат от ревизионно производство, което
трябвало да изследва данъчните задължения, вкл. и тези по ЗДДС, дължими от „К.
Л. П.“ ЕООД. Неговото начало било поставено със заповед за възлагане на ревизия
от 28.08.2013г., като тя била извършена от
служителите на ТД на НАП гр.Пловдив (с изнесено работно място в гр. Стара
Загора)-свидетелите Х.Х. и И.Н.. В хода й обект на
изследване станали и фактурите, издадени от „В. ***“ ЕООД, „В. - ***“ ЕООД, и „Б.
С. К.“ ЕООД (подробно описани по-горе на съответните систематически места). В
резултат на осъществената аналитична дейност, включваща и резултатите от
направени насрещни проверки на доставчиците, ревизиращият екип на ТД на НАП
гр.Пловдив изготвил ревизионен доклад № 1400022/18.02.2014г.,
оспорващ реалността на доставките, описани във фактурите с горепосочените
издатели. Неговите мотиви били изцяло възприети в последвалия ревизионен акт
под № *********/19.03.2014г., с
който били установени дължими суми към бюджета по ЗДДС в размер на 13 260,50 лева
ДДС и 2 262,19 лева лихви за просрочие. Ревизионният
акт бил връчен на 01.04.2014г. на управителя на ревизираното дружество подс.К.А., като не бил обжалван и съответно влязъл в законна
сила.
Впоследствие след извършени
плащания през 2014 г. и 2015 г. /в периода 12.05.2014г.-20.08.2015г. /дружеството „К. Л. П.“ ЕООД гр. Пловдив покрило изцяло задълженията си /главница и лихви/,
констатирани с ревизионния акт.
Видно от назначената и изготвена
в хода на разследването съдебно- графологична
експертиза (том 1, л. 125-131 от ДП), чието
изследване обхванало фактурите, издадени от „Б. С. К.“ ЕООД и „В. ***“ ЕООД,
подписите от името на „съставителите“
не са изпълнени от съответните титуляри. Така подписът в графа „Отговорен за
стопанската операция, Подпис“ във фактура № *********/04.05.2012г. с доставчик „Б.
С. К.“ ЕООД и получател „К. Л. П.“ ООД не е изпълнен от П.Ч. В.. Подписът в
графа „Отговорен за стопанската операция, Подпис“ във фактура № *********/04.05.2012г.
с доставчик „Б. С. К.“ ЕООД и получател „К. Л. П.“ ООД не е изпълнен от лицето Г.И.Г..
Подписът в графа „Отговорен за стопанската операция, Подпис“ във фактура №
*********/28.05.2012г. с доставчик „Б. С. К.“ ЕООД и получател „К. Л. П.“ ООД
не е изпълнен от П.Ч. В.. Същият подпис не е изпълнен от Г.И.Г.. Подписът в
графа „Съставил-име, фамилия. Подпис“ в копие на фактура № ********** от 07.07.2012г. с доставчик „В. ***“ ЕООД и получател „К. Л. П.“
ООД не е изпълнен от лицето П.И.В.. Подписът в графа „Съставил-име, фамилия.
Подпис“ в копие на фактура № ********** от 07.07.2012г.
с доставчик „В. ***“ ЕООД и получател „К. Л. П.“ ООД не е изпълнен от лицето С.Д.Д.. Подписът в графа „Съставил-име, фамилия. Подпис“ в
копие на фактура № ********** от 07.07.2012г. с
доставчик „В. ***“ ЕООД и получател „К. Л. П.“ ООД не е изпълнен от лицето О.Б.С..
Подписът в графа „Съставил-име, фамилия. Подпис“ в копие на фактура № **********
от 07.07.2012г. с доставчик „В. ***“ ЕООД и получател
„К. Л. П.“ ООД не е изпълнен от лицето Г.М.А.. Ръкописният текст „П.П.“ в копие на фактура № ********** от 07.07.2012г. не е изпълнен от никое от лицата П.И.В., С.Д.Д., О.Б.С. и Г.М.А.. Подписът в графа „Съставил-име,
фамилия. Подпис“ в копие на фактура № ********** от 15.07.2012г. с доставчик „В.
***“ ЕООД и получател „К. Л. П.“ ООД не е изпълнен от П.И.В.. Същият подпис не
е изпълнен от никое от лицата С.Д.Д., О.Б.С. и Г.М.А..
Ръкописният текст „П.П.“ в копие на фактура №
********** от 15.07.2012г. не е изпълнен от никое от лицата П.И.В., С.Д.Д., О.Б.С. и Г.М.А.. Подписът в графа „Съставил-име,
фамилия. Подпис“ в копие на фактура № ********** от 08.07.2012г. с доставчик „В.
12“ ЕООД и получател „К. Л. П.“ ООД не е изпълнен от П.И.В.. Същият подпис не е
изпълнен от никое от лицата С.Д.Д., О.Б.С. и Г.М.А.. Ръкописният
текст „П.П.“ в копие на фактура № ********** от
08.07.2012г. не е изпълнен П.И.В.. Същият ръкописен текст не е изпълнен от никое
от лицата С.Д.Д., О.Б.С. и Г.М.А.. Подписът в графа „Съставил“
в копие на фактура № ********** от 05.08.2012г. с доставчик „В. ***“ ЕООД и
получател „К. Л. П.“ ООД не е изпълнен от П.И.В.. Същият подпис не е изпълнен
от никое от лицата С.Д.Д., О.Б.С. и Г.М.А..
Ръкописният текст в копие на фактура № ********** от 05.08.2012г. не е
изпълнен от П.И.В.. Същият ръкописен текст не е изпълнен от никое от лицата С.Д.Д., О.Б.С. и Г.М.А..
В рамките на досъдебното
производството била назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза (том 1,
л, 114-116 от ДП), изследвала неплатените данъчни задължения за съответните
данъчни периоди по ЗДДС, разгледани по-горе, която констатирала следното: за
месец април 2012г.-данъчни задължения /ДДС/ в размер на 2 486 лева, за месец
май 2012г. - данъчни задължения /ДДС/ в размер на 3 660 лева, за месец юли 2012г.
- данъчни задължения /ДДС/ в размер на 4 714,50 лева и за месец август 2012г. -
данъчни задължения /ДДС/ в размер на 2
400 лева.
Горевизираните
експертни заключения бяха прочетени и приобщени по надлежния ред в хода на
съдебното следствие, като съдът кредитира същите, като компетентно изготвени, с
необходимите професионални знания и опит в съответните области.
****
Изведените безспорни и категорични фактически
констатации се базират на необходимите и достатъчни
доказателствени източници, които са взаимно допълващи и кореспондиращи
помежду си. В този
смисъл съдът отчете приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства - протокол за доброволно
предаване / том 6, л.1 от ДП /, фактури / том 6, л.6, 7, 24-29, 34 от ДП/, справка декларация за ДДС / том 6-л.2, 8, 16, 20, 30,
том 4-л.10 от ДП/, уведомления от НАП за постъпили данни от
справка-декларация по ЗДДС / том 6-л.3, 9, 17, 21, 31, том 4-л.5-9, л.11-13 от
ДП /,
извлечения от дневници за покупки и
продажби на „К. Л. П.“ ЕООД / том 6, л.4, 5, 10, 11,
12-15, 18, 19, 22, 23, 32, 33 от ДП/, справка за задължения и плащания на
„К. Л. П.“ЕООД, изготвена от ТД на НАП - Пловдив на 07.09.2015г. /том 3, л.30 от ДП/, справка за общите
задължения на „К. Л. П.“ЕООД, изготвена от ТД на НАП-Пловдив на 07.09.2015г. / том 3, л.31-33 от ДП /, разпореждания на
публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив за разпределение на постъпили
средства по ИД 4837/2015г. / том 3, л.34-53 от ДП /, удостоверения за
актуално състояние на търговски дружества, издадени от Агенция по вписванията Служба по Регистрация Пловдив / том 3 от ДП, л.105-110, том
5, л.2-8/, справки от ТД на НАП във връзка с извършени плащания от името на „К.
Л. П.“ЕООД по РА № *********/19.03.14г. / том 3 от ДП, л.112-113, том 1 от СП-л.73-74,78/, уведомление
за упълномощаване, оттегляне на упълномощаване, промяна на електронен адрес / том 3 от ДП, л.114-115 /, заявление за подаване на документи по електронен
път и ползване на електронните услуги, предоставяни от НАП с квалифициран
електронен подпис на упълномощено лице /том 3 от ДП, л.116/, годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО /том 4, л.1-4 от ДП/, РА № *********/19.03.14г.
/том 4 от ДП, л.14-19/, протокол №1403204/21.03.14г. /том 4, л.20 от ДП/,
справки за начислени лихви /том 4 от ДП-л.21,22/, Ревизионен доклад
№14000/18.02.14г. /том 4 от ДП, л.25-31/, справка за всички подадени
уведомления от работодател по чл.62 от КТ /том 4 от ДП, л.43-54/, справки НАП
за задължения на задължено лице /том 4 от ДП, л.58-63/, справка съдимост /том 1 от ДП, л.228/, препис-извлечеия от актове за смърт /том 1 от СП, л.1551
262/ и др., приобщени от съда по надлежния ред, заключенията на назначените по
делото съдебносчетоводна и съдебнографологическа
експертизи, събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени
средства, а именно: обясненията на подсъдимия А. от досъдебното производство /прочетени от
съда на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4, пр.1
от НПК/, показанията на свидетелите: С.К., Г.Г., П.В., С.Д., П.В., Й.П.,
Д.П., Х.Х., И.Н., С.С., Т.Д.,
Д.В., С.Г., Х.М., С.Ж., С.В., Н.Б., М.А., С.С., Д.С., както и частично показанията на свидетелката Д.Ц..
Съдът кредитира изцяло изложеното от свидетелите К., Г., В., Д., В., П., П., Х.,
Н., С., Д., В., Г., М., Ж., В., Б., А., С., С.,
както и онази част от показанията на
полицейската служителка Ц., в която същите представляват първично доказателствено средство, като в случаите, в които поради
наличие на съответните законови предпоставки, се наложи прочитане показанията
на свидетели, дадени на досъдебното производство, съдът кредитира изложеното в
предходната процесуална фаза. В този смисъл съдът отчете темпоралната близост
на изложеното от тези свидетели в хода на досъдебното производство до процесните събития, а и направените от свидетелите
волеизявления, с които потвърждават прочетените им от съда показания. Поради
невъзможността да бъде открит свид.П.В., въпреки
положените от съда усилия, се наложи прочитане показанията му от първата
процесуална фаза, дадени пред съдия на основание чл.281, ал.1, т.4 от НПК, като
съдът възприе съдържащата се в тях информация като обективно, логично изложена
и съответна на останалата доказателствена съвкупност.
При преценката относно наказанията на свидетелката Ц.
/извършила полицейската проверка, предхождаща образуването на досъдебното производство/,
съдът отчете сериозно дискутирания в съдебната практика въпрос за това дали
могат да бъдат свидетели лица, които нямат формално качество на разследващи
органи, но са възприели факти и обстоятелства, които са им станали известни
поради служебната им функция. В тази хипотеза попадат полицейските служители,
осъществили действия преди началото на досъдебното производство (при
предварителна проверка, при извършване на действия по ЗМВР, при осъществяване
на техническа дейност по задържане на лицето или на такава по откриването му
или констатиране на определени обстоятелства). В тези случаи актуалната съдебна
практика приема, че разпитът им е допустим и показанията им представляват годни
доказателствени източници. Не
така стои въпросът за това дали е допустимо да бъдат разпитвани свидетели,
които са възприели извънсъдебни изявления на обвиняемия, направени не в рамките
на проведен легален разпит по чл.138 НПК. Тук трябва да бъде правена разлика
между това дали тези свидетели са ангажирани с разследването или не. В
случаите, когато те са осъществявали дейност по разследването (най-често
оперативна и несвързана пряко с наказателното производство) техните показания
биха възпроизвели евентуални обяснения на обвиняемия и са принципно
недопустими. В тази връзка в Решение № 626/2011 г., ІІІ н.о. на ВКС е посочено
изрично, че „в случаите на приобщаване на информация, предоставена от
обвиняемото лице за обстоятелствата, включени в предмета на доказване чрез
способ, различен от разпита на обвиняем, е налице заобикаляне на строго лимитираните в процесуалния кодекс правила за събиране и
проверка на доказателствата.” Това е
така, тъй като единствения легален ред за депозиране на обяснения е посочен в
чл.138 НПК и всякога, когато лица, свързани с разследването, го заобикалят това
представлява съществено нарушение на процесуални правила. Не е възможно
заместването на дадените обяснения (при спазване на правилата за депозирането
им и задължението да бъде осигурено участие на защитник) в процедура, която не
отговаря на този стандарт. Ето защо всякога възпроизвеждането на оперативни
беседи, други разговори, чути записи, събрани със специални разузнавателни
средства чрез разпит на възприелото ги лице, е недопустимо и тези показания не
могат да бъдат кредитирани. Допълнителен аргумент в подкрепа на това принципно
становище е и принципната забрана оригинерни
доказателства (каквито са обясненията) да бъдат замествани с деривативни такива (каквито са свидетелските показания, в
които се възпроизвеждат разпити, беседи или записи). Ето защо съдът не цени при
обосноваване на фактическите си изводи само онази част от показанията на свидетелката
Ц. от досъдебното производство, прочетени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, в които същата говори за признанието
на К.А. в хода на проведената оперативна беседа, че съзнателно е използвал
инкриминираните фактури, по които реални доставки не са осъществявани с цел да
се „приспадне дължимото по тях ДДС“, понеже към онзи момент изпитвал финансови
затруднения.
Съдът възприе изцяло и прочетените от съда на основание чл.279,
ал.2, вр. ал.1, т.4, пр.1 от НПК обяснения на
подсъдимия А. от досъдебното производство, в които същият заявява, че няма
задължения към данъчните. Това е така понеже, видно от приложените по делото
справки от ТД на НАП във връзка с извършени плащания от името на „К. Л. П.“ЕООД
по РА № *********/19.03.14г. /том 3 от ДП, л.112-113, том 1 от СП-л.73-74,78/,
към момента на разпита на обвиняемото лице на 18.12.2019г., данъчните
задължения по процесния РА, ведно с лихвите са били
погасени-като последните плащания са извършени на 20.08.2015г. Съдът не възприе
единствено информацията, съдържащата се в справка изх.№11-02-75/19.06.20г. от
ТД на НАП, отчитайки, като противоречието й с всички останали справки от НАП
във връзка с извършени плащания от името на „К. Л. П.“ ЕООД по РА №
*********/19.03.14г. /том 3 от ДП, л.112-113, том 1 от СП-л.73-74,78/,
кореспондиращи помежду си, но най-вече с оглед очевидното й несъответствие с
всички материали по делото, вкл. и с процесния ревизионен акт, констатирал инкриминираните данъчни
задължения. Нещо повече, видно от съдържанието на въпросната справка, същата
касае съвсем различни по размер суми, неотносими към
РА № *********/19.03.14г., внасяни през периода 14.06.2012г.-14.09.2012г.-много
преди издаването на ревизионния акт /19.03.14г./, с който са констатирани
инкриминираните данъчни задължения, чието погасяване подсъдимият е започнал да
осъществява, вкл. с лихвите през периода 12.05.2014г.-20.08.2015г.
От показанията на свид. С.К., работеща като главен счетоводител в дружеството
„К. Л. П.“ ЕООД още от създаването му се установява, че тя се занимавала с
изготвянето на справките декларации по ЗДДС и придружаващите ги отчетни
регистри, като в тях, включвала именно сведенията, произтичащи от съдържанието
на фактурите, предоставяни й от управителя К.А.. Последният от своя страна бил
запознаван от свид. К. след оформянето на справката
декларация за съответния период за получилия се резултат, като едва след това
СД била подавана пред органите на НАП заедно с дневниците за покупки и продажби
за периода по електронен път. От показанията на въпросната свидетелка се
установява, че същата не познавала и не контактувала с клиентите и с
доставчиците на стоки/услуги на „К. Л. П.“ ЕООД, като информацията й за
параметрите на сделките, които включвала в дневниците за покупките и продажбите
на търговския субект, била опосредена от предоставяните й от подсъдимия фактури. От изложеното
се установява, че в съзнанието на свид.К. не
съществувала яснота относно „фиктивния“ характер на процесните
фактури, респ., че същите не отразяват реални търговски отношения.
От показанията на свид. С.К. се установява и че именно управителят А., който
предавал фактурите на счетоводителката си, бил лицето, което фактически
ръководело стопанската дейност на дружеството. Ето защо същият бил наясно, че
не е осъществявал контакти с привидните контрагенти „В. ***“ ЕООД, „Б. С. К.“ ЕООД
и „В. ***“ЕООД и че дружеството му реално не е получило посочените в процесните фактури стоки. С други думи, подсъдимият съзнавал
и действителния характер на въпросните първични счетоводни документи
/неотразяващи реални търговски сделки/, като въпреки това и именно поради това ги
използвал - посредством свид. К. при воденето
на счетоводството за инкриминираните данъчни периоди.
Видно от показанията на свид.К., както и приложените по делото писмени документи, процесните справките-декларации по ЗДДС за инкриминираните
данъчни периоди са били изготвени и подадени от подсъдимия А., посредствено
чрез упълномощеното от него лице свидетелката С.К.. Показанията на последната корелират със събраните по делото писмени доказателства, касателни дейността на „К. Л. П.” ЕООД гр. Пловдив,
осъществяващо и реални сделки през периода, извън инкриминираните фиктивни
такива. Факт е, че подсъдимият е предал инкриминираните фактури на
счетоводителката К. за осчетоводяване. Именно подсъдимият А., бидейки едноличен собственик на
капитала на търговското дружество, е и единственото физическо лице, имащо материален
интерес от преобразуването на финансовия
резултат на дружеството за съответния данъчен период. Как се е снабдил с инкриминираните фактури е без
значение за делото, тъй като категорично е установено, че визираните в тях
доставки на стоки и услуги никога не са били реализирани, доколкото
представляваното от подс. А. дружество въобще не е
имало търговски отношения с „В. ***“ ЕООД, „Б. С. К.“ЕООД и „В. ***“ЕООД.
Показателно относно симулативния
характер на “сделката“ с документиран доставчик „В.-***“ЕООД е действителния
статут на неговия управител към момента на издаване на въпросната фактура. Към онзи
момент фиктивен управител на „В.-***“ЕООД бил свидетелят Д.П., вписан като
такъв на 02.04.2012 г. Видно от показанията на последния, ангажирането му като
такъв станало по инициатива на лицето Н. А. под предлог, че последният имал
твърде много фирми на негово име, като този статус трябвало да бъде само
временен. Свид.П. не извършвал фактически никаква
дейност с дружеството, нито пък издавал фактури за някакви доставки, не
разполагал и с някаква счетоводна документация на фирмата, което е показателно
относно фиктивния характер на сделките, документирани от името на въпросния
търговски субект. „В.-***“ ЕООД извършвало търговска дейност единствено при
предходния негов управител В.А., когато
стопанисвало ресторант и бар в гр.Смолян. Така от показанията на свидетелите Т.Д.,
С.Г., Х.М., С.Ж., С.В., Н.Б., М.А., С.С., Д.С.,
работили във „В.-***“ ЕООД като бармани, сервитьори и готвачи, се установява,
че по времето, през което управител бил В.А., дейността на „В.-***“ ЕООД се е
изчерпвала с функционирането на двете заведения, респ. дружеството не се занимавало с продажба и доставка на стоки.
От
показанията на свид.Д.П. се установява, че след
документалното преминаване на собствеността на дяловете от В. А. в полза на свид.П.,
дружеството „В.-***“ ЕООД престанало да извършва каквато и да е дейност, което
е констатирано и в хода на извършените в хода на ревизионното производство
насрещни проверки. Съответно формалният управител на „В.-***“ ЕООД П. към
посочения момент на изготвянето на фактура №**********/08.04.2012
г. - 08.04.2012 г. -
нямал никакъв принос към нейното създаване /във фактурата дори липсва подпис за
издател/, нито пък тогава имал някакво знание за съществуването й. Не е
осъществявана и сделка по въпросната фактура. Междувпрочем,
доколкото във въпросния документ липсва подпис на издател, то неговата правна
природа следва да бъде разгледана на съответното систематическо място. Същевременно
включването на коментираната фактура — чрез описване на параметрите й - в
дневника за покупки на „К. Л. П.” ЕООД
гр. Пловдив несъмнено
влияе върху на съдържанието му.
Подобна е и ситуацията
с дружествата „Б. С. К.“ЕООД и „В. ***“ЕООД.
Видно от
приложените по делото писмени доказателства, както и от показанията на свид.П.В.,
дадени в досъдебното производство пред съдия, инкорпорирани чрез прочитането им от съда на основание чл.281,
ал.1, т.4 от НПК, „Б. С. К.“ ЕООД
притежавало типичния профил на фирма с „фантомни характеристики“-формално
съществуваща по документи, но в действителност неизвършваща никаква търговска
дейност, с липсващ материален, технически и човешки ресурс за осъществяване на
някаква стопанска активност. Управителят й по това време-свид.П.В.
бил напълно фиктивен. Видно от показанията на същия, той дори не знаел, че
заема такава ръководна позиция в търговско дружество, нито, че то се води на
негово име. Предвид
характеристиките на въпросното дружество и реалния статут на неговия управител,
както и с оглед обстоятелството, че подписите във фактури №№ 4078/04.05.2012 г. и
4105/28.05.2012 г.,
издадени от името на
„Б. С. К.“ ЕООД от името на представителя на контрагента - свид.
В. - не били изпълнени от титуляря, видно от заключението на съдебнографологичната експертиза, и по тези документи
реални доставки не били осъществени. Това обстоятелство било добре известно на подсъдимия
А., знаейки, че не е имал каквито и да било отношения с представители на „Б. С.
К.“ ЕООД, още повече, че дружеството въобще не е имало фактическа възможност да
осъществи въпросните доставки, неосъществявайки въобще реална търговска дейност.
Безспорно установено
по делото е и че по фактурите с №№ 37/07.07.2012 г.,
41/15.07.2012 г., № 44/08.07.2012г. и № 57/05.08.2012 г.,
издадени от името на „В. ***“ ЕООД гр. София с документален управител свид. П.В.[28] реални доставки не били
осъществени, което обстоятелство отново било известно на подс.А..
Това е така, понеже към този момент „В. ***“ ЕООД имало
всички характеристики на „куха“ фирма,
т.е. съществуваща в правния мир само по документи, но без да участва в стопанския оборот с реална дейност. Изложеното
обстоятелство е убедително изводимо от показанията на свид.П.В., който подробно описва „историята“ около
документалното му конституиране като управител на „В. ***“ ЕООД (януари месец
2012г.). Свид.В. посочва, че работил в сладкарница в
гр. Видин, съвместявайки длъжностите на охрана и продавач на закуски, като бил
убеден от свид.С.Д. това дружество да бъде
регистрирано на името му, за да извършват търговска дейност в Германия по
събиране и продажба на желязо и бакър. С дружеството не извършвал никаква
дейност, нито пък имал представа дали развива някакво занимание и с какви
активи и пасиви разполага; не притежавал и фирмена документация, нито пък имал
достъп до нея. От своя страна, свид.С.Д. не отрича
въпросната фирма да е била регистрирана на името на свид.В.,
с който работили заедно при лицето О.Б.С., но
заявява, че инициативата по регистриране на въпросното дружество била именно на
общия им работодател, като документален управител бил В., а на него било
издадено пълномощно, отново по инициатива на С., понеже „управителят“ В. „бил
неграмотен“. В крайна сметка никой от двамата свидетели не осъществявал реална
дейност с въпросното дружество-нито неговият „управител“ свид.В.,
нито пълномощникът Д.. Показателно за
истинския статус на „В. ***“ ЕООД на „фантомен“
участник в търговския оборот представляват „служебните задължения“ на свид. Д.В., ангажирана по обява в периода 05.04-17.07.2012г.
като технически сътрудник. Видно от показанията й, тя изпълнявала задълженията
си-да отговаря на телефонни обаждания от евентуални клиенти-от фирмения „офис“,
ситуиран в мазе на бул. “Стамболийски“ в гр. София,
като през целия период никой не се обадил. Обектът й бил отключван от жена,
която познавала само с името „К.“, като възнаграждение за работата си така и не
получила, а когато си го поискала, въпросната „К.“ си изключила телефоните, а
„офисът“ останал заключен.
Така от коментираните
по-горе показания на свидетелите В., Д. и В. е изводим очевидният факт относно
целевата регистрация на търговския субект „В. ***“ ЕООД, а именно за
предоставяне възможност на други фирми, принципно осъществяващи реална дейност
/„фантомните“ й „контрагенти“/ да влияят неправомерно
върху размера на финансовите резултати за съответните данъчни периоди, а оттам
и върху дължимите данъчните задължения по ЗДДС. И на четирите фактури, издадени
от името на „В.***“ ЕООД като доставчик,
бил придаден вид, че са съставени от управителя на продавача свид.П.В. (към онзи момент с фамилията П.). От заключението на назначената в
хода на разследването съдебнографологична експертиза
се установява, че подписите във фактурите от името на представителя на документалния
доставчик не били в действителност изпълнени от свид.П.В..
Не са изпълнени и от свид.С.Д. и лицето О.Б.С..
За яснота е необходимо да се
обобщят безспорно установените въз основа на коментираните по-горе доказателствени източници основни фактически положения, относими за общо четирите инкриминирани данъчни периоди
/м.април, май, юли и август 2012г./. Безспорно е, че подсъдимият А., който като
управител на „К. Л. П.” ЕООД
гр. Пловдив реално ръководел дейността на дружеството, вкл. контактувал със съконтрагентите на търговския субект, получил по неустановен начин описаните
по-горе инкриминирани фактури, документално издадени от името на „В. ***“ ЕООД, „Б. С. К.“ ЕООД
и „В. ***“ ЕООД. Въпросните първични счетоводни документи описвали неосъществени реално
стопански операции и на същите бил придаден вид, че са съставени от лица, които
в действителност не били техни автори-не били подписани от въпросните лица /а
при фактура №**********/08.04.2012г. с
посочен издател „В. ***“ЕООД въобще не се съдържа
подпис на издател/. Симулативността на отразените във въпросните
фактури сделки, е изводима и от действителния статут на трите търговски
дружества /вписани във фактурите като доставчици/, липсата на каквито и да било
контакти и познанства между представителите на фиктивните „доставчици“ и
подсъдимия. Изложеното пък формира извода за знанието на К.А. относно характера
на фактурите. Показателен за това е и самият факт на упоритото използване от
страна на подсъдимия през общо четири съседни данъчни периода на няколко
фактури /отразяващи неосъществени реално доставки/, издадени от името на три
дружества със специфичен статут. Така две от въпросните дружества не са осъществявали
въобще никаква търговска дейност /предвид и описаните по-горе специфики по
тяхната регистрация/, а третото е преустановило реална дейност след
прехвърлянето му на новия собственик и управител, към който момент е била набавена
и издадената от името на „В. ***“ЕООД фактура.
Безспорно установено по делото е
и че въпреки знанието си относно действителния характер на обсъдените по-горе
фактури, подсъдимият решил да се възползва от тях с цел манипулиране на
сведенията, влияещи върху финансови резултат, а оттам и върху установяването на
данъчните задължения на представляваното от него дружество. Затова и представил
на счетоводителя на юридическото лице С.К. тези документи, а свидетелката от
своя страна, незнаейки за фиктивния характер на описаните в тях престации и плащане, ги отразявала в дневника за покупки за
данъчния период. Счетоводителката К. нямала принос към
търговските операции на дружеството и е била в неведение дали е имало такива
сделки или не, тъй като подсъдимият бил единственият ръководещ дружеството и
знаещ неговата търговска дейност. Ето защо и със съзнателното предоставяне на
тези документи на счетоводителката К., подсъдимият А. използвал свидетелката
като оръдие за постигане на желания ефект, а именно избягване установяването и
плащането на инкриминираните данъчни задължения.
Няма спор по делото че процесните неплатени данъчни задължения, ведно с лихвите са
внесени в полза на фиска впоследствие след
приключване на ревизионното производство, което е обусловило и приложението на ал.4
на чл.255 от НК. Спорът, повдигнат от страна на защитата е относно размера на
лихвите и времето, през което същите са били заплатени. Доколкото размерът на
лихвите по неплатените данъчни задължения е извън предмета на престъплението по
чл.255 от НК, то същественото в случая е именно последната дата, на която са
погасени инкриминираните задължения към фиска
/съответната главница/, както и лихвите по тях. Тази дата е релевантна относно
определяне началния момент, от който следва да се изчислява по-кратката преследвателна давност по чл.80,
ал.1, т.4 от НК, изключваща наказателното преследване за престъплението по привилегирования състав
на чл.255, ал.4 от НК. По делото са налице категорични писмени доказателства
относно датите, на които са извършени плащанията по главницата и лихвите,
констатирани с процесния РА №
*********/19.03.2014 г. В този смисъл несподелимо е
възражението на защитата относно необходимостта от назначаване на ССчЕ относно размера на лихвите и датите, на които са били
внесени от подсъдимия, доколкото същите са безспорно установени с официални писмени
документи-въпросния РА № *********/19.03.2014
г., а така също и коментираните подробно по-горе справки от ТД на НАП-Пловдив,
които са представени, както в хода на досъдебното производство, така и в хода
на съдебното следствие.
***
При
така установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка съдът прие,
че подсъдимият К.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото
му във вина престъпление по чл. 255, ал.4, вр. ал.3, вр. с ал.1 т.2, т.6 и т.7, вр. с
чл.26 ал.1 от
НК, поради което го призна за виновен и
осъди по повдигнатото му обвинение.
Същевременно подсъдимият и като физическо
лице, представляващо по закон данъчнозадължения субект („К. Л. П.“ ЕООД),
бидейки негов управител, при това и фактически ръководейки дейността му, се
явява годен
субект на престъпление по чл.255 от НК.
От обективна страна–засегнати
са обществените отношения, осигуряващи нормалното функциониране на данъчната
система.
Налице са всички обективни
и субективни съставомерни елементи на процесното престъпление.
Съставът на престъплението по чл. 255, ал.1, респ.
неговият квалифициран състав по ал.3 от НК инкриминира избягване установяването
и плащането на данъчни задължение в големи размери, което се осъществява, както
чрез бездействие - неподаване на
декларация, така и чрез действие - потвърждаване на неистина или затаяване на
истина в подадена декларация. В конкретния случай изпълнителното деяние е
извършено чрез действие – подаване на „лъжлива“ данъчна декларация и неплащане
на дължимия данък в „особено големи размери“. В тази му форма престъплението е
нетипично двуактно престъпление. Първият от двата акта, взет отделно,
съставлява престъпление по чл.313, ал.2, вр. ал.1 от
НК, а вторият акт от изпълнителното деяние - неплащане на дължимия данък в
особено големи размери, не е престъпление.
Престъпното
поведение е реализирано от подсъдимия А. при условията на посредствено извършителство
- чрез използване като оръдие на свид.С.К.,
несъзнаваща от субективна страна съставомерните
признаци на деянието и поради това явяваща се наказателно неотговорна за процесната деятелност. По описания по-горе начин, от една страна, подсъдимият посредством свидетелката К.,
възползвайки се от грешните й представи за фактите от обективната
действителност, използвал инкриминираните фактури при воденето на счетоводството за съответните данъчни периоди, а от
друга-пак чрез невиновно действащата счетоводителка, допринесъл за оформянето
на дневника за покупки като документ с невярно съдържание, понеже съдържал
информация за нереално осъществени сделки, т.е. при липса на истинска доставка
на стока по чл.6 от ЗДДС /отм./.
Видно от
заключението на назначената по делото съдебнографологична
експертиза, всички фактури с изключение на фактура № **********/08.04.2012
г., издадена от името на „В.-***“ ЕООД /ползвана през първия данъчен период,
включен в повдигнатото обвинение/, са неистински документи, доколкото подписите
от името на съставителите
не са изпълнени от съответните титуляри. Що се отнася до въпросната фактура № **********/08.04.2012 г., издадена от името на „В.-***“ ЕООД, въпреки
липсата на реална обвързаност на свид. П. с изготвянето
на коментирания документ, от правна страна последният не може да бъде
идентифициран като неистински такъв, тъй като не съдържа подпис на издател.
Липсата на този задължителен реквизит лишава
фактура № **********/08.04.2012 г. от потенциала да бъде третирана
като обект, съответстващ на понятието „по смисъла на чл.93 т.6 от НК. Същевременно
нейното включване-чрез описване на параметрите й-в дневника за покупки
несъмнено влияе върху верността
на съдържанието му.
Според ЗДДС и ППЗДДС, регистрираните лица водят
задължително отчетни регистри-дневници за покупките и продажбите, независимо от
формата и В. на счетоводството. Информацията от регистрите се използва за
попълване на СД. В този смисъл, справките декларации по ЗДДС, са официалния
удостоверителен документ по смисъла на ЗДДС, въз основа на който за съответния
данъчен период се установяват за данъчно задълженото лице определени права и
задължения. Впрочем
третирането на справките декларации и дневниците за покупки и продажби по ЗДДС
като документи е безспорно в практиката на съдилищата.Категорична е и правната доктрина в становището, че
електронният документ е при това годен за различни неправомерни манипулации. СД инкорпорира обобщена информация, основана на
първичните и вторични счетоводни документи. Отразяването на въпросните фактури в дневниците за
покупки повлияло и върху съдържанието на справките
декларации по ЗДДС за съответните периоди, в които чрез поведението на
подсъдимия, използващ посредствено като инструмент свид. К.
за попълване на параметрите на декларациите, залегнали отразените по-горе
неверни обстоятелства. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с
право на пълен данъчен кредит чрез включването в счетоводните отчети на
обсъжданите фактури водело до трансформация /занижаване/ размера на дължимия
към държавата данък за съответните инкриминирани периоди. Съответните
справки декларации, отнасящи се за всеки от процесните
данъчни периоди по ЗДДС, били подавани по електронен път от свид.
К., съответно на 11.05.2012г., 11.06.2012г., 11.08.2012г. и на 12.09.2012 г. в ТД на НАП гр.Пловдив. С това и
посочените по-горе неверни сведения били потвърдени посредствено от управителя на „К. Л. П.“ ЕООД К.А. пред органите
по приходите чрез използване на лице (свид. С.К.),
незнаещо неверността на предоставената му от подсъдимия информация, произтичаща
от съответните фактури, коментирани подробно по-горе. Респективно вследствие от
поведението на А. се стигнало до избягване едновременно на установяването и на плащането
на данъчни задължения за „К. Л. П.“ ЕООД за всеки от четирите периода, поради
неправомерното приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер. Наред
със справката декларация, спазвайки правилото на чл.125 ал.3 от ЗДДС,
счетоводителката К. на посочените дати (11.05.2012г., 11.06.2012г.,
11.08.2012г. и на 12.09.2012 г.) подавала и съпровождащите справките декларации
отчетни регистри. Сред тях бил и дневникът
за покупки за всеки период, с което пред органите по приходите в лицето
на ТД на НАП гр. Пловдив при
представянето на произтичащата от подадените документи информация той бил
фактически използван от подсъдимия- посредствено
чрез счетоводителката К. - в качеството му на документ с невярно съдържание, идентифициран като такъв
поради отразяването в него на фактурите, издадени, съответно от името на „В. ***“ЕООД,
„Б. С. К.“ЕООД и „В. ***“ЕООД, документиращи неосъществени реално сделки т.е. без
действителна доставка на стока (по смисъла на чл.6 от ЗДДС).
Анализът на събраните
по делото доказателства сочи, че подсъдимият е извършвал и реални сделки - продажби
с други съконтрагенти, по които се дължи внасяне на
ДДС. В тази насока
са и констатациите на ревизионното производство, приключило с процесния РА № *********/19.03.2014г. Декларираните фиктивни сделки, предмет на
обвинението, и приспаднатият неследващ се данъчен кредит, целят единствено да
се избегне установяването и плащането на действителните данъчни задължения на
дружеството, посредством коригиране на финансовия му резултат.
Обвинението обхваща общо четири деяния, извършени за
четири данъчни периоди, а именно месец април 2012г., м.май 2012г., м.юли 2012г.
и месец август 2012г., като същите са извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите. Ето защо четирите деяния следва да се
квалифицират като едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК,
като подсъдимият следва да бъде наказан съобразно причинения общ престъпен
резултат. Тава е така, понеже с оглед
спецификите на гореописаното му поведение К.А. осъществил поредица от еднородни
прояви през непродължителни периоди, преследващи един и същ престъпен
резултат-избягване на установяването и плащането на данъци за „К. Л. П.“ ЕООД -
чийто общ размер възлизал на 13 260,50 лева, представляващи такива в „особено
големи размери“ по смисъла на чл.255, ал.3 от НК (като надвишаващи 12 000 лева
съгласно минималния праг, въведен с дефинитивната разпоредба на чл.93 т. 14
пр.2 от НК). Няма значение, че в случая за всеки един от
данъчните периоди данъчните задължения са под установения в чл.93 т. 14
пр.2 от НК размер, тъй
като според Тълкувателно решение № 1 от
07.05.2009 г. по н. д. № 1/2009 г. ОСНК на ВКС „обективната даденост
на единното продължавано престъпление по чл. 255 от НК не се нарушава, когато
някои или всички от отделните
данъчни задължения са под установените
в чл. 93, т. 14 от НК размери. Затова, когато избягва
установяването или плащането на данъчни
задължения чрез някое/някои от
посочените в нормата на чл. 255, ал. 1 от НК действия или бездействия, деецът извършва продължавано престъпление, което следва да
се преценява с оглед причинения общ престъпен резултат,
както изрично е посочено в разпоредбата на чл. 26,
ал. 2 от
НК”.
Престъплението
е извършено от подсъдимия А. виновно, при пряк умисъл, тъй като същият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал настъпването
на тези последици. От горевизираните, събрани по
делото доказателства - гласни и писмени, се установява, че организацията по
ползването на инкриминираните фактури и последващото
им обобщено отразяване в СД и представяне пред ТД на НАП, е било ръководено
лично от подс.А.. Последният, предвид липсата на
каквито и да било търговски отношения с вписаните в инкриминираните фактури
„доставчици“, е знаел, че първичните счетоводни документи /коментираните
по-горе фактури/, които е представял за осчетоводяване, отразяват неверни
обстоятелства и че възпроизвеждането им в счетоводните регистри ще инкорпорира
неверни стойности, а оттам ще доведе и до неверни стойности относно
декларираната в СД данъчна основа на извършените покупки, както и до промяна на
данъчния резултат за периода. Предвид липсата на реални търговски отношения с
посочените във въпросните фактури „доставчици“, подсъдимият А. е съзнавал и
неистинския им характер. Съзнавал е също, че, като включва размера на данъчния
кредит при определяне на резултата за съответните данъчни периоди по справките
декларации, упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, какъвто не му
се следва по инкриминираните фактури. Съзнавал е, че по описания начин избягва
установяването и плащането на данъчните
си задължения по ЗДДС, чийто общ размер възлиза на 13 260,50 общо лева за
четирите инкриминирани периода. При това подсъдимият е предвиждал и е искал
настъпването на тези общественоопасни последици.
Коректно от страна на държавното обвинение е приложена
разпоредбата на чл.255, ал.4, вр. ал.3 от НК,
доколкото, както бе коментирано по-горе, данъчните задължения, чието
установяване и плащане подсъдимият е избегнал са в „особено големи размери“ по смисъла на ал.3 на чл.255 от НК, като до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд
необявеното и неплатено данъчно задължение е внесено от подсъдимия в бюджета,
заедно с лихвите.
Не могат да
бъдат споделени и релевираните от страна на защитата
възражения относно датата на довършване на процесното
престъпление според повдигнатото обвинение, аргументирани с ТР №1/2009 г. на
ОСНК на ВКС, съгласно което престъпният резултат по чл. 255 НК настъпва с
изтичането на предвидения в съответния закон (ЗДДС) срок за внасяне на дължимия
данък. При проявено бездействие от страна на дееца единствено и само в
хипотезата на чл. 255, ал. 1, т. 1 НК (неподаване на декларация), престъплението
ще е довършено с приключване на този 14-дневен срок до 14 число. Във всички
останали хипотези на чл. 255, ал. 1 НК се касае за активно поведение, какъвто е
и настоящият случай. Ето защо, престъплението правилно е било обвързано с
датата на подаване на декларациите. В конкретния случай не е налице плащане на
реално дължимите суми в законоустановения срок по
ЗДДС, като вменените начини за извършване на деянието са активно поведение
(потвърдил неистина, използвал неистински документи /фактури/ и документи с
невярно съдържание - дневници за покупките на търговското дружество при
представяне на информация пред органите по приходите, както и приспаднал
неследващ се данъчен кредит), което е обективирано
преди изтичане на 14-дневния срок, но до неговото приключване липсва плащане в
точен размер на действително дължимия ДДС, поради което всяко от деянията се
явява коректно описано.
Така, доколкото
данъчните задължения на „К. Ла П.” ЕООД, са установени чрез подаване на
съответните справки-декларации, в които задълженото лице само е изчислило
данъчната основа и дължимия данък, то предоставяйки на приходната администрация
невярна информация чрез действията по т. 2, т. 6 и т. 7 на ал. 1 от чл. 255 НК,
деецът е избегнал, както установяването на данъчни задължения, така и плащането
им. Във връзка с доводите на защитата за некоректно отразяване на инкриминирания
период следва да се посочи, че приспадането на неследващ се данъчен кредит по
чл. 255, ал. 1, т. 7 от НК в случая е свързано с недостоверно документиране на
част от търговската дейност, като част от нея не е била реално осъществена. Ползваните
документи, отразяващи ненастъпили обстоятелства и т. 7 е била осъществена
едновременно с т. 6 и т. 2 на чл. 255, ал. 1 от НК. Както бе посочено по-горе, инкриминираните
фактури, само привидно изхождат от съконтрагенти на представляваното
от подсъдимия търговско дружество, но поради фиктивността
на документираните сделки, не са възникнали данъчни права и задължения. Именно
в момента на подаване на информацията в НАП за симулативните
сделки с депозиране на съответните справки декларации по ЗДДС деецът е създал предпоставки
да черпи права от собственото си престъпно поведение, поради което повдигнатото
обвинение коректно е очертало периода на извършване на инкриминираната
деятелност, вкл. на отделните деяния от продължаваното престъпление, а така
също и датата на неговото довършване. Ясно са били разграничени отделените
данъчни периоди и задълженията на данъчнозадълженото лице, очертани са всички
изискуеми от закона съставомерни елементи на
инкриминираното престъпление, като с оглед на конкретното изпълнително деяние е
посочено мястото и времето на неговото осъществяване. Налице е многобройна
съдебна практика,
при която инкриминираните периоди са били
рамкирани с момента на проява на някой от начините за извършване на деянието по
т. 2-7 от ал. 1 на чл. 255 от НК, и най-вече и преимуществено с момента на
подаване на справката декларация, като има и редица решения на върховната
съдебна инстанция, в които е фиксиран по-ограничен край на инкриминирания период–към края на самия данъчен
период, за който се отнася подадената справка-декларация. Ето защо критичните доводите на защитата относно конструкцията на
обвинението не намират опора нито в закона, нито в съдебната практика. Както се
посочи по-горе, претенцията на защитата за обвързаност периода на данъчното
престъпление с края на периода за подаване на справката–декларация–14–то число
на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларираното, е относима единствено за случаите, в които престъплението по чл. 255 от НК се е изразило
в бездействие по смисъла на т. 1 на чл. 255 от НК за недеклариране чрез
подаване на съответна декларация. В подобни случаи с изтичане на периода, в
който задълженият субект е следвало да предприеме дължимите действия, а той е
бездействал, е реализирано деянието, като е налице пасивно поведение на дееца,
както в указания срок за предприемане на съответното действие, така и след
него.
Що се отнася
до процесното престъпление, същото е реализирано с
активни действия по осъществяване на съответните дати на разнообразните начини
за извършване на формите на изпълнителните деяния–избягване установяване и
избягване на плащане. Именно към този момент се определя размерът на вредата
като съставомерен признак. Това е така, още повече,
че при последваща корекция на установеното и
евентуалното заплащане на неплатеното /при другата форма избягване на плащане
на правилно установени данъци/ могат само да смекчат отговорността, но няма да
доведат до нейното отпадане.
Съдът не сподели и релевираните от защитата доводи
за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Макар
да съществува принципна възможност да се приложи тази обща разпоредбата на
материалното наказателно право за всяко престъпление, очертано от особената
част на НК, в конкретния случай тя не е налице, в който и да било от двата
алтернативни варианта на коментираната разпоредба. Докато
хипотезата на чл.9, ал.2 от НК във втората й алтернатива /явно незначителна
обществена опасност на деянието/ предполага да се изследват, както степента на
обществена опасност на деянието, така и на личността на подсъдимия, доколкото и
тя също предопределя степента
на самата обществена опасност, то при първата й алтернатива /липса на
обществена опасност въобще/ на анализ подлежи единствено стореното от дееца. В
настоящия казус, от анализа на релевантните за делото обстоятелства е изводимо
становището, че нито деянието, а и дееца не могат да се окачествят по претендирания начин.
За да се приеме наличие на чл.9, ал.2 от НК следва да бъде констатирано или
въобще липса на обществена опасност на стореното, или рязко
снижаване на типичната степен обществена опасност на деянието и на
потенциалния деец, която е имал предвид
законодателят при очертаването на даден престъпен състав. С други думи, случаят следва
да е специален,
което означава отчетливо да се отклонява от
традиционното развитие и вредоносност на даденото престъпление. Настоящото престъпление против
фиска не е такъв случай. Конкретното
престъпление е осъществено при условията на продължавана престъпна дейност в
рамките на немалък период, включва четири отделни деяния, свързани с множество
неистински документи, като общият размер на избегнатите и неплатени данъчни
задължения, с които е ощетена Държавата, надвишава квалифициращия елемент
особено големи размери. При това положение обществената опасност на извършеното
не е явно незначителна, тъй като отрицателното въздействие върху непосредствения
обект на защита в никакъв случай не е с пренебрежимо малък интензитет. От друга
страна, независимо от чистото съдебно минало и трудова ангажираност на подсъдимия
към момента на осъществяване на стореното, не може да се игнорира санкционирането му с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК за друго, подобно престъпно посегателство, отново
насочено към фиска /също престъпление по чл. 255 от НК/. Последното е извършено при условията на реална съвкупност с настоящото
престъпление, т.е. очевидно е, че се касае не за инцидентна проява, а за
тревожна последователност. Така
че няма как процесното посегателството срещу фиска
да се интерпретира като
деяние с явно незначителна или въобще липсваща степен на обществена опасност.
***
При индивидуализация
наказанието на подсъдимия А. съдът изходи от общите разпоредби на закона, принципите за определяне на
наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидените в съответната
специална разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.
За процесното престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба до 1000
лева.
Независимо от чистото съдебно минало на дееца към
момента на осъществяване на стореното, както и предвид предвидените в закона
санкции, съдът прие, че е налице препятствие за приложение разпоредбата на
чл.78а от НК, поради което и не освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Вярно е, че престъплението по това дело е извършено
преди влизането в сила на решението за налагане на административното наказание
по НОХД № 2146/2017г. на ПОС и
поначало следва принципно да са налице предпоставки за прилагането на чл.78а,
ал.1 от НК. В конкретния случай
обаче престъплението, предмет на настоящото дело, е извършено при
условията на реална съвкупност с това по НОХД № 2146/2017г. на ПОС. Съгласно разпоредбата на чл.78а, ал.7
от НК, алинеи 1–5 от същата норма не се прилагат при множество престъпления,
което изключва възможността подс.А. да бъде освободен
за втори път от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Данните за извършените от подсъдимия две престъпления при реална
съвкупност сочат въобще на невъзможност за прилагането на чл.78а, ал.1 от НК по
отношение на което и да е от тях. Множество престъпления е особена форма на
осъществяване престъпна дейност. Налице е, когато деецът извърши
едновременно или последователно не едно, а две или повече престъпления, при
които, с оглед реализираните или не осъждания за отделните посегателства, са
възможни две хипотези: или между отделните престъпления да няма влязла в сила
присъда за нито едно от тях, или новото престъпление да е извършено след като
деецът е вече осъден с влязла в сила присъда за
друго предходно престъпление. В този смисъл е Тълкувателно решение №
2/2010г. от 21.10.2010г. по тълкувателно дело № 2/2010г. на ОСНК на ВКС. Двете
престъпления, вменени на А.-това, за което вече е санкциониран и процесното представляват „множество престъпления” по
смисъла на чл.25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК.
Както е прието в практиката на върховната инстанция
реалната съвкупност от престъпления като една от
проявите на множество престъпления се формира само от предвидените в закона
предпоставки по чл. 23, ал. 1 от НК, които са деецът да е извършил няколко
престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Деянието от съвкупността не престава да губи своята характеристика на част от
множеството престъпления, независимо от това дали са били реализирани осъждания
за предходно или последващо деяние от съвкупността.
Следователно освобождаването на дееца от наказателна отговорност по предходното
дело на ПОС не променя извода, че двете деяния са извършени при условията на
реална съвкупност.
Ето защо съдът не приложи разпоредбата на чл.78а от НК, а индивидуализира наказанието, отчитайки принципните положения, залегнали в
разпоредбите на Глава пета от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази
същото със специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид
обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление
и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че принципно тези
обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-малка степен на
обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или
по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на
генералната и специалната превенции.
Престъпленията по чл.255 от НК имат завишена степен на
обществена опасност, доколкото укриването на данъчни задължения осезаемо
накърнява интересите на фиска. В конкретния случай
обаче, конкретно извършената инкриминирана деятелност не представлява особено
сериозна обществена опасност, предвид обстоятелството, че дружеството е
осъществявало и реални сделки, а инкриминираната сума надхвърля с малко съставомерния елемент, изискуем за осъществяване на
квалифицирания състав на престъплението по чл.255, ал.3 от НК. По-важното в
случая обаче е, че самият подсъдим като личност не представлява сериозна
обществена опасност.
Така съдът взе предвид като
смекчаващи отговорността на подс.А. обстоятелства трудовата
ангажираност и чистото
съдебно минало на подсъдимия към момента на процесната
деятелност, а и липсата на осъждания след този момент, общият размер на „укритите“ данъчни задължения,
които с малко надхвърлят минималния праг за „особено големи размери“. Смекчаващо отговорността
обстоятелство е и внасянето на дължимите данъци, заедно с лихвите скоро след
издаването на ревизионния акт и преди образуване на наказателното производство,
с което вредите за фиска са овъзмездени.
Намаляващо
отговорността обстоятелство е и значителният период от време, изминал от
извършване на инкриминираната деятелност /повече от осем години/.
Ето защо в случая е приложима именно разпоредбата на чл. 55, ал.1, т. 2, б.“б“
от НК, тъй като с оглед така установените
многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, както и две изключителни
такива,
дори и най-лекото, предвидено в закона наказание /три месеца лишаване от
свобода-съгласно общия минимум на този вид наказание/ би се оказало
несъразмерно тежко. Така при наличните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
и изключителните такива по смисъла на чл. 55, ал.1, т. 2, б.“б“ от НК, съдът замени наказанието „лишаване от свобода“ /за
което не е предвиден специален минимум/ с „пробация“,
като определи наказание „пробация” за срок от 10 /десет/
месеца при следните пробационни мерки: по 42а, ал.2, т.1 от НК-задължителна регистрация по настоящ адрес:***4 за срок от 10 /десет/ месеца с периодичност на явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично; и по 42а, ал.2, т.2 от НК–задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 /десет/ месеца.
Съдът с оглед характера на инкриминираната
деятелност, както и непосредствения обект на посегателство, счете, че в случая
е неприложима възможността, предоставена от разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК,
поради което наред с основната санкция, наложи и кумулативно предвиденото в
закона наказание „глоба“ в
размер на 500 /петстотин/ лева.
При определяне на допълнителната санкция-глобата
в размер на 500 лева /малко под предвидения за съответното престъпление среден
размер от 550 лева/ съдът отчете спецификата при индивидуализация на
кумулативните санкции, изразяваща се във възможността размерът на кумулативните допълнителни
наказания по чл. 57, ал. 2 от НК да се определи при известно отклонение от
правилата на чл. 54 и чл. 55 от НК - въз основа на обстоятелства, които може да
не са нито смекчаващи, нито отегчаващи. Тази особеност е била предмет на
обсъждане и в практиката на ВКС, като е застъпвано становище, споделяно и от
настоящия съд, че допълнителното кумулативно наказание може да бъде
индивидуализирано в известно отклонение от обстоятелствата, отчетени при
определяне на основното наказание.[47]
Това е така, предвид допълнителното изискване, поставено от разпоредбата на чл.
57, ал. 2 от НК, че при определяне размера на кумулативните санкции, те в
своята съвкупност трябва да отговарят на целите, посочени в чл.36 от НК.
Наистина в правната литература, а и в съдебната практика[48]
не се отделя дължимото внимание на обстоятелствата, подлежащи на обсъждане при
индивидуализиране на допълнителните наказания при условията на чл. 57, ал. 2 от НК. Анализът на съществуващата съдебна практика, налага становището, че
определени обстоятелства имат съществено значение при отмерване именно на
кумулативните санкции. Т.напр. материалното състояние на дееца е от съществено
значение за определяне размера на наказанието глоба, съгласно изричната повеля
на чл. 47, ал. 1 от НК, макар същото да няма характер на смекчаващо, нито на
отегчаващо отговорността обстоятелство. Необходимо е да се уточни, че размерът
на наказанието глоба зависи от материалното състояние на дееца изобщо, а не
само от тежкото му материално състояние, макар често пъти в съдебната практика
погрешно да се приема, че доброто материално състояние не може да има
съществено наказателноправно значение.
Имотното състояние на дееца влияе върху
размера на глобата като обстоятелство, което определя възможността за успешното
изпълнение на превантивните цели на наложената имуществена санкция, която по
своя размер, трябва да оказва осезаемо предупредително въздействие върху дееца,
а и върху останалите членове на обществото. Това би
било постижимо единствено при известна пропорционалност на материалното
състояние на дееца и размера на наложеното му наказание глоба. Така Постановление №6/1971г. на Пленума на
ВС обръща внимание върху необходимостта при налагане на наказанието глоба съдилищата
да спазват изискванията на чл. 47 НК, като се акцентира, че при прекомерно занижени параметри, това наказание се явява неефикасно.
Предвид
гореизложеното, определената в конкретния случай глоба в размер на 500 лева се
явява отмерена в съответствие с всички индивидуализиращи отговорността на
подсъдимия обстоятелства /в т.ч. смекчаващите, отегчаващите и материалното му
състояние/.
Съдът намира, че така наложените на подсъдимия А. наказания
са съобразени с правилото, залегнало в ал. 2 на чл. 57 НК, като определи
размера на всяко едно от тях, така, че те в своята съвкупност напълно отговарят
на целите, посочени в чл. 36 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подс.А. беше осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - гр. Пловдив
сумата от 346.38 лева (триста четиридесет и шест лева и тридесет и осем
стотинки) – направени разноски в хода на досъдебното производство, а по сметка
на Пловдивски окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт-сумата в размер
на 428,40
лв. (четиристотин двадесет и осем лева и четиридесет стотинки), направени
разноски в хода на съдебното производство.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: