Р Е Ш Е Н И Е №1045
14.06.2018
г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1135/2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.К.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***
против Електронен фиш Серия К № 1402860 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
В жалбата и в представените в открито съдебно
заседание допълнителни мотиви към нея се навеждат доводи за незаконосъобразност
на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди правото му на защита
да е било съществено нарушено чрез непосочването на дата на издаване на
електронния фиш, като по този начин да е бил лишен от възможност да прецени
дали са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Сочи, че при връчването на
електронния фиш не му е бил представен снимков материал или видеоклип, което да
е затруднило възможността му адекватно и в пълен обем да упражнява правото си
на защита и да се запознае с всички доказателства по преписката. Поддържа
процедурата по издаване на ЕФ да е била опорочена и чрез неизпращането до него на
покана по чл. 186, ал. 4 от ЗДвП от страна на наказващия орган. Твърди още да е
допуснато нарушение на процедурата, разписана в чл. 165 ЗДвП, в приложимата й
към датата на деянието редакция. Моли обжалваният електронен фиш да бъде
отменен. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А., който
поддържа жалбата и наведените с нея и с допълнителните мотиви възражения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се
представлява и не взема становище по допустимостта и основателността на
жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от П.К.Б., спрямо когото е наложено
административно наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 15.01.2018 г., а жалбата е подадена на 24.01.2018 г. (пред Районен
съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия
орган), поради което срокът по чл. 189, ал. 8 ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваният електронен фиш следа да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
На 26.10.2016 г. в 15:57 ч. на реп. път II-86, км 19+240 (Пловдив –
Асеновград) в посока град Пловдив жалбоподателят П.К.Б., ЕГН: **********
управлявал лек автомобил **** с рег. № ***със скорост на движение от 90 км/ч
при разрешена скорост от 60 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената
скорост било заснето и установено с автоматизирано техническо средство –
стационарна радарна система „Multa Radar SD 580“ с № 00209D32ACE1. Стойността на измерената скорост от
техническото средство била 93 км/ч, като след приспаднат толеранс от 3 км/ч от
измерената скорост била установена стойност на скоростта на движение от 90
км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост
с 30 км/ч.
За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП
и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП против
жалбоподателя бил издаден Електронен фиш Серия К № 1402860, с който му било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви
писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.12.4888 се установява, че процесното техническо средство, с което е била
измерена скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил,
е от одобрен тип и със срок на валидност до 08.12.2020 г.
От Протокол от проверка № 22-ИСИ/24.03.2016 г. се
установява, че процесното техническо средство – стационарна видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Multa Radar
SD 580“ с МАС №
00209D32ACE1, е преминало последваща проверка
на 24.03.2016 г. със заключение, че същото отговаря на метрологичните
изисквания. Изяснява се и че грешката при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч
при движение до 100 км/ч.
От приложения към преписката снимков материал се
изяснява, че измерената скорост на движение на управлявания от жалбоподателя
автомобил е била 93 км/ч, като заснемането е извършено на 26.10.2016 г. в 15:57
часа.
Изяснява се и че мястото за контрол е било обозначено
с пътен знак Е24, също от приложен по преписката снимков материал.
От служебно извършената справка на интернет страницата
на Министерството на вътрешните работи се установява, че на същата не е налично
оповестяване за осъществявания контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи за дата 26.10.2016 г. за
нито един пътен участък, включително за процесния такъв. Установиха се още оповестявания
за СПО по метода „широкообхватен контрол“ за период с начало месец юли 2017 г.
и край месец март 2018 г.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно
задължителните реквизити на съдържанието му. В същия са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – републикански път
II-86, км
19+240 (Пловдив – Асеновград) в посока град Пловдив; датата – 26.10.2016 г.;
точният час на извършване на нарушението – 15:57 ч.; регистрационният номер на
МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателят П.К.Б.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с
превишена скорост – 90 км/ч, при ограничение от 60 км/ч; нарушената разпоредба
– чл. 21, ал. 2 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и
мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по
указаната банкова сметка.
***и съществени процесуални нарушения настоящият
съдебен състав намира следното:
На първо място не се споделя възражението на
жалбоподателя процедурата по чл. 186, ал. 4 ЗДвП да намира съответно приложение
в производството по издаване на електронен фиш, съответно правото на защита на
жалбоподателя да е било нарушено чрез неизпращането му на покана с препоръчано
писмо с обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в
едномесечен срок от получаването й, за да посочи лицето, на което е
предоставило управлението на моторното превозно средство, с което е извършено
нарушението. Видно от систематичното място на разпоредбата на чл. 186, ал. 4 ЗДвП тя урежда правила в производството по издаване на фиш, а не на електронен
фиш по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Става дума за два различни акта, като
по отношение на фиша са предвидени различни реквизити на неговото съдържание –
чл. 186, ал. 1, изр. 2 ЗДвП. В тази връзка посоченото от жалбоподателя правило
не намира приложение в производството по издаване на електронен фиш и затова
неговото неспазване не опорочава това производство. Следва да се посочи и че
при издаването на електронен фиш има нарочно разписано правило в разпоредбата
на чл. 189, ал. 5 ЗДвП. В случай, че жалбоподателят твърди, че не той, а друго
лице е осъществило процесното нарушение, пътят му на защита е по реда на ал. 5
на чл. 189 ЗДвП – като в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш е
следвало да предостави в ОДМВР – Пловдив писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство, при което първоначално издаденият електронен фиш би бил
анулиран. Именно за да може наказаното лице да разбере кой е бил водач на МПС
към момента на деянието, за което е издаден ЕФ, в съдържанието му задължително
следва да бъдат описани датата, часът, мястото на заснемане, регистрационният
номер на превозното средство и описание на нарушението, поради което съдът не
споделя твърдението на жалбоподателя същият да е бил лишен от възможност да
разбере дали той или друго лице е било водач на лекия автомобил към момента на
извършване на процесното деяние, съответно да упражни правото си по чл. 189,
ал. 5, изр. 2 от ЗДвП. Следователно не е допуснато твърдяното процесуално
нарушение.
Съдът намира за неоснователно и възражението да е
допуснато процесуално нарушение, съществено ограничаващо правото на защита на
жалбоподателя, чрез непосочването на дата на издаване на електронния фиш. Реквизитите
на съдържанието на ЕФ са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, като съдът вече изложи мотивите си защо приема, че в процесната
хипотеза атакуваният електронен фиш е издаден в съответствие със законовите
изисквания относно задължителното му съдържание. Няма как непосочването на
обстоятелство, което не съставлява част от задължителното съдържание на
обжалвания акт, да влече неговата незаконосъобразност. По възражението на
жалбоподателя за невъзможността да се извърши преценка за спазването на
сроковете по чл. 34, б. „в“ от ЗАНН следва да се посочи, че в производството по
издаване на електронен фиш не е приложим режимът на чл. 34 от ЗАНН в смисъла
вложен от жалбоподателя, тъй като в случая АУАН не се съставя, като в този
смисъл е и трайната съдебна практика (така Решение
№ 1315 от 24.06.2015 г. по к.а.н.д. № 1282/2015 г. на Административен съд –
Пловдив).
Съдът намира за основателно обаче възражението на
жалбоподателя да е допуснато съществено процесуално нарушение при заснемането и
установяването на нарушението поради несъблюдаване на действащите към датата на
деянието процедурни правила. В тази връзка към дата на нарушението – 26.10.2016 г., Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (Oбн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.) е приложима, поради което за
контролните органи на МВР е било налице задължение при използване на
стационарна камера за установяване на нарушения при движението по пътищата да
поставят специалния знак Е24. Според чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП /отм. с ДВ
бр. 54 от 05.07.2017 г., но действащ към 26.10.2016 г./ при изпълнение на
функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи
служби обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните
работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. В
тази насока е и разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.,
която в ал.1 предвижда, че „местата за контрол с мобилни и стационарни
автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е24 и
се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на Министерството на вътрешните работи“. В процесната хипотеза обаче
по делото не е доказано надлежното изпълнение на тази процедура, тъй като
липсва информация за оповестяване чрез средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи на местата за
контрол. В случая дори в съпроводителното писмо, с което се препраща жалбата и
преписката по издаване на електронния фиш, твърдение това изискване да е било
спазено липсва. Само по себе си посоченото писмо не се ползва с доказателствена
сила. Следва да се отбележи, че доказателствената тежест в процеса се носи от
административнонаказващия орган, който следва да докаже законосъобразното
изпълнение на процедурата по установяване на нарушението и налагане на
наказанието. По тези съображения в настоящото производство не се установи да е
било изпълнено, действащото към момента на деянието, законово изискване местата
за контрол да са били оповестени чрез средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. Неспазването на посоченото изискване
е опорочило процедурата по установяване и заснемане на нарушението, което
представлява и самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш. В този
смисъл е и съдебната практика: Решение №
2074 от 27.11.2017 г. по к.а.н.д. № 2612/2017 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2323 от 22.12.2017
г. по к.а.н.д. № 3436/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2406 от 19.12.2016 г. по к.а.н.д.
№ 2827/2016 г. на Административен съд – Пловдив. По тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен
фиш Серия К № 1402860 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР Пловдив, с
който на П.К.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.