Решение по дело №13955/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№....................

 

гр. София, 13.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:   

                                          

                                          Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                           СИМОНА УГЛЯРОВА

                                                                                 

при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 13955 по описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 23.05.2019г., постановено по гр.д. № 64014/2018г. на СРС, ГО, 128 състав, са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Д.Н. Стойнов по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за установяване съществуването на вземането за сумата от 238, 45 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2015г. до 30.04.2017г. за тооплоснабден имот, находящ се в гр. София, жк “*******, ап. 51, абонатен номер 138314, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 26, 75 лева – законна мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2015г. до 26.01.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 10390/2018г. по описа на СРС, ГО, 128 състав. Със същото решение са отхвърлени исковете до пълните им предявени размер – за главница за сумата над 238, 45 лева до предявения размер от 304, 21 лева и за лихва за забава – за сумата над 26, 75 лева до пълния предявен размер от 42, 65 лева, както и иска за заплащане на стойността за услугата дялово разпределение в размер на 6, 86 лева и за лихва за забава върху посочената главница в размер на 1, 27 лева. С посоченото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени срещу Л.Г.С., С.Н.С. и Н.Н.С., като решението на СРС в тези части не е обжалвано и е влязло в сила.

Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу Д.Н.С. искове за главница и мораторна лихва, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Поддържа, че изводите на СРС за погасяване на част от процесните вземания по давност са необосновани. В тази връзка сочи, че вземанията за процесния период били обективирани в обща фактура, издадена на 31.07.2015г., чиято изискуемост настъпвала на 16.09.2015г., от която дата започвала да тече и давността. В случая приложение следвало да намерят правилата по чл. 32, ал. 1 от Общите условия, съгласно която купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите суми по издадените фактури в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо вземанията по фактурата от м.07.2015г. ставали изискуеми едва през м.09.2015г., т.е. вземанията не са погасени по давност, както неправилност е приел СРС.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – Д.Н.С. е подал отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Развива съображения, че вземанията за топлинна енергия се начисляват всеки месец и тяхната изискуемост не е поставена в зависимост от издаването на обща фактура.

Ответникът Д.Н.С. е подал насрещна въззивна жалба срещу решението на СРС, в частта, в която са уважени предявени срещу него искове. Поддържа оплаквания за необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи относно пасивната материална легитимация на страната да отговаря по заявените претенции. Сочи, че представеното искане за вписване на възбрана не е сред документите, които могат да обосноват извод за принадлежността на правото на собственост върху конкретен недвижим имот. По изложените съображения прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.

Ищцовото дружество и ответник по насрещната въззивна жалба – “Т.С.” ЕАД изразява становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

 Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на доставената и потребена топлинна енергия и изискуемостта на вземането.

Между страните по делото и на етапа на въззивното производство /с оглед изричното възражение на ответника, обективирано в насрещната  въззивна жалба/ е налице спор относно обстоятелството, свързано с установяване качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Ето защо въззивният съд е надлежно сезиран и дължи произнасяне по този спорен факт от значение за решаване на делото /чл. 153 от ГПК/.

По така очертания правен спор настоящият съдебен състав приема следното:

Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ  императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

Настоящият съдебен състав счита, че представеното искане за вписване на възбрана от 12.02.2014г., издадено от ЧСИ М.Б., рег. № 838, с район на действие СГС, не представлява годно доказателство, удостоверяващо титулярството в правото на собственост върху топлоснабдявания имот. При направеното изрично оспорване на качеството на собственик от страна на ответника Д.С., само въз основа на така посочения документ не може да се направи извод, че ответникът e придобил идеална част от собствеността върху процесния имот, респективно че той e имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот през исковия период.

В тази връзка следва да бъде посочено, че правилно с доклада по делото първоинстанционният съд е указал на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на облигационни отношения между страните за процесния имот и период, като от страна на ищеца не е предприето активно поведение в тази връзка и не са направени доказателствени искания, целящи установяването на това обстоятелство по делото. Следва да се има предвид, че по делото е представена заповед № ИК 1822/07.05.1976г., издадена от председателя на ИК на СГНС, с която на основание чл. 100, ал. 1 от ЗТСУ е определено обезщетение на правоимащите Зорка Я.Ц.и И.В.С. чрез предоставяне на жилище – ап. № *******. По делото не са ангажирани доказателства за установяване правоприемство между посочените лица – собственици на имота и ответника Д.Н.С.. Освен това, видно от представените справки за дялово разпределение /индивидуална справка за отопление и топла вода/ за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. и от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., както и три броя документи за главен отчет за същите периоди, издадени от третото лице-помагач “Т.С.” ЕООД, титуляр на абонатния номер за ап. № 51, находящ се в гр. София, жк “******, абонатен номер 138314 е трето за спора лице – Н.Д.С.. Същото лице фигурира като собственик на имота в списъка към протокол от 17.09.2002г. от проведено общо събрание на етажните собственици в сграда, находяща се в гр. София, жк “******. Действително, откриването на счетоводна партида при ищцовото дружество има само счетоводно значение, но в случая удостоверените обстоятелства представляват индиция, доказваща правоизключващото възражение на ответника, че той не е страна по облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия. Този извод се налага предвид факта, че ищцовото дружество поддържа едновременно твърдение, че ответникът е собственик на имота /и в този смисъл е потребител на топлинна енергия по силата на съществуващ между страните презюмиран договор/, а същевременно за исковия период е открило и поддържало партида за същия абонатен номер на името на трето за спора лице. Без значение е в случая дали откриването на партида е станало служебно или по искане на лицето Н.Д.С., както и дали са спазени изискванията за откриване и промяна на партидата, регламентирани в чл. 60 и следв. от Общите условия за продажба на топлинна енергия. Достатъчно е обстоятелството, че твърдението на ищцовото дружество досежно пасивната легитимация на ответника и качеството му на потребител на топлинна енергия е разколебано. И това е така, тъй като безспорно е необходимо да е налице идентичност между клиента на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ и титулярът на счетоводна партида. Предвид факта, че насрещното доказване може да бъде непълно, т.е такова, при което се създава само вероятност в съществуването или не на определени обстоятелства, се налага извод, че ответникът е провел успешно насрещно доказване на правоизключващото си възражение. Това от своя страна означава, че ищцовото дружество не е ангажирало доказателства, създаващи абсолютна достоверност, сигурно убеждение на съда в истинността на фактическото твърдение, че ответникът е собственик на процесния имот.  

Доколкото от страна на ищеца не е проведено пълно и главно доказване на първата предпоставка за уважаване на предявените искове, а именно, че през процесния период за процесния топлоснабден имот между страните в производството е съществувало валидно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия, по силата на което ответниците са имали качеството потребители на топлинна енергия, то настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят само на това основание. Предвид изводите на съда, че ответникът не е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като не е клиент на топлинна енергия, е безпредметно обсъждането на релевираните оплаквания от ищеца относно правилността на изводите на СРС по приложение на нормата на чл. 111 от ЗЗД.

По тези съображения насрещната въззивна жалба е основателна и следва да се уважи. Предявените искове както за главница, така и за акцесорното вземане за обезщетение за забава, са неоснователни и следва да се отхвърлят. Като е достигнал до други крайни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявените срещу Д.Н.С. искове да се отхвърлят в цялост.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззивникът-ответник следва да се присъдят сторените по делото разноски в  размер на 50 лева за държавна такса по насрещната въззивна жалба.

 В полза на адв. Б.Д.К. следва да се присъдят на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА разноски за въззивното производство за осъщественото процесуално представителство по отношение на Д.Н.С. в размер на 300 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, сключен при условията на чл. 38 от ЗА.

С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, в която ответникът Д.Н.С. е осъден да заплати на ищцовото дружество съдебни разноски в размер на 210, 11 лева, определени за първоинстанционното и за заповедното производство.

В полза на адв. Б.Д.К. следва да се присъдят на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА допълнително разноски за първоинстанционното производство за осъщественото процесуално представителство по отношение на Д.Н.С. в размер на още 224, 11 лева.

На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

  Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 122583 от 23.05.2019г., постановено по гр.д. № 64014/2018г. по описа на СРС, ГО, 128 състав, в частта, в която са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “Т.С.” ЕАД срещу Д.Н.С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 238, 45 лева – главница и за установяване съществуването на вземане в размер на 26, 75 лева – законна лихва за забава, както и в частта, в която ответникът Д.Н.С. е осъден да заплати на ищцовото дружество съдебни разноски в първоинстанционното и заповедно производство в общ размер на 210, 11 лева, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК

 от "Т.С." ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** Б срещу Д.Н.С., ЕГН **********,***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 238, 45 /двеста тридесет и осем лева и 45 ст./ лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ ап. 51, находящ се в гр. София, ж.к. "******, за периода 01.01.2015г. - 30.04.2017г., абонатен номер 138314, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 15.02.2018г. до окончателното ѝ изплащане и за установяване съществуването на вземане в размер на 26, 75 /двадесет и шест лева и 75 ст./ лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за периода от 16.09.2015г. до 26.01.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 10390/2018г. по описа на СРС, ГО, 128 състав.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 122583 от 23.05.2019г., постановено по гр.д. № 64014/2018г. по описа на СРС, ГО, 128 състав, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** Б, да заплати на Д.Н.С., ЕГН **********,***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 50 /петдесет/ лева - разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** Б, да  заплати на адвокат Б.Д.К., с адрес на упражняване на дейността – гр. София, ул. „*******, ап. 4, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1 от ЗА допълнително сумата от още 224, 11 /двеста двадесет и четири лева и 11 ст./ лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално представителство на Д.Н.С. по гр.д. № 64014/2018г. по описа на СРС, ГО, 128 състав.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** Б, да  заплати на адвокат Б.Д.К., с адрес на упражняване на дейността – гр. София, ул. „*******, ап. 4, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1 от ЗА сумата от 300 /триста/ лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално представителство на Д.Н.С. по в.гр.д. № 13955/2019г. по описа на СГС, ГО, ІІ А въззивен състав.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - "Т.С." ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                           

                                                                           

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                             

                                                  

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                             

 

                                                                               2.