№ 197
гр. София, 31.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело
№ 20221100600021 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор при Софийска районна
прокуратура срещу определение от 23.11.2021 г., постановено по НЧД №
13878/2021г. по описа на Софийски районен съд, 93 състав, с което е
отменено постановление на СРП от 19.07.2021, с което е прекратено
наказателното производство по ДП № 15358/2020г. по описа на 04 РУП-
София, пр.пр. № 30442/2017г. на СРП. Наказателното производство по това
ДП е образувано срещу неизвестен извършител за това, че през 2016г. в
гр.София, в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1,6. „б“ от
НК са присвоени чужди пари, връчени в това качество и поверени за пазене и
управление - престъпление по чл. 201 от НК. По делото няма привлечено в
качеството на обвиняем.
Посочения съдебен акт се протестира най-общо с доводи за
неправилност и незаконосъобразност, като в протеста се твърди, че
немотивирано съдът не е кредитирал показанията на св. М., М. и В., а в
същото време е кредитирал безкритично показанията на св. Ч.. Твърди се
също така, че приетото от съда, че договорите от 10.10.2012г. са били
създадени, за да оправдаят документално усвояването на изтекли от „П.-Г“
ООД суми, също не се подкрепя от събраните по делото доказателства. В
крайна сметка се поддържа становището, че от събраните по делото
доказателства се установява, че „П.-Г“ ООД е дължало суми по сключени
договори, по които е извършена конкретна работа и за които се е дължало
1
плащане. В частния протест се предявява искане за отмяна на атакуваното
определение и потвърждаване на постановлението за прекратяване на СРП.
Останалите страни не вземат становище по протеста.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите, изложени в
жалбата и провери правилността на атакувания съдебен акт, намери за
установено следното:
Частният протест е подаден в срока по чл.243, ал.7 НПК и е допустим, а
разгледан по същество е неоснователен.
Производството пред районния съд е образувано по жалба на З.Ч. в
качеството му на управител на „П.-Г“ ООД ЕИК **** срещу постановление
на СРП от 19.07.2021, с което е прекратено наказателното производство по
ДП № 15358/2020г. по описа на 04 РУП-София, пр.пр. № 30442/2017г. на
СРП.
В пределите на извършената проверка по чл.243, ал.4 НПК на
атакувания пред него прокурорски акт районният съд е достигнал до извода
за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното постановление,
поради което го е отменил. Съдът е приел за установена фактическа
обстановка, като подробно и последователно е обсъдил всички доказателства
по делото.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи въз основа
на събраните и проверени в ДП доказателства, които формират еднозначен
извод по фактите, с оглед на което тази инстанция намира, че вътрешното
убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е
формирано въз основа на правилен и изчерпателен анализ на събрания по
делото доказателствен материал. Упражнявайки правомощията си за цялостна
проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че
първоинстанционният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа
обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства,
обсъдени подробно в мотивите на атакуваното определение. Предвид
гореизложеното настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от
първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да
бъде преповтаряна отново.
Въззивният съдебен състав подкрепя становището на контролирания съд,
изразено в атакувания съдебен акт, че:
1. Прокуратурата не е обсъдила противоречието в свидетелските
2
показания и е кредитирала изцяло защитните версии на свидетелите М., М.,
В.. От друга страна показанията на свидетеля Ч. са подкрепени с
доказателствата, които са последователни и логически издържани. В края на
краищата прокурорът не дава еднозначен отговор и кои показания на св. З.
/М./ относно разходването на изтеглените от нея на каса суми, собственост на
„П.-Г“ ООД, кредитира – дали за това, че сумите са били предназначени за
възстановяване на дадени от нея заем/заеми на „П.-Г“ ООД, дали за
заплащане на възнаграждения по договорите, сключени от „П.-Г“ ООД на
10.10.2012г. / виж по-долу/, дали за възнаграждение на Васил Стоянов за
сключен посреднически договор от 30.11.2015г.
2. Нелогична е и конструкцията, приета от прокурора, че консултантът на
бенефициентите, посочени по-долу, /„Д.“ АД/, по време на провеждане на
консултирането е наел за консулант консултирания /“П.-Г“ ООД/ с договора
от 24.09.2012г., за да може да даде консултации, които на практика са се
провели от служители на консултанта по първото правоотношение / „Д.“ АД
/. Правилно първоинстанционният съд е приел, че прокурорът не е изследвал
обстоятелството дали „П.-Г“ ЕООД е имал капацитет, към момента на
сключване на договора, да предостави реално консултантски услуги с
подобен специфичен предмет - кои са служителите, назначени в дружеството
към датата на сключване на договора със специално правно образование,
позволяващо кадровото обезпечаване на услугата.
3. Сключените договори от 10.10.2012г. от „П.-Г“ ООД с М. З. /М./, В. М.
и В. В. са симулативни и са сключени с цел да оправдаят източването на суми
от „П.-Г“ООД. Тук безспорно правят впечатление няколко обстоятелства. На
първо място „П.-Г“ ООД, представлявано от управителя М. З. сключва на
10.10.2012г. два договора с физическото лице М. З. за консултиране по проект
„Пилотна винарска изба – Шато Асена в с. Златовръх“ и за консултиране по
проект „Доставка и изграждане на два блока автоматизиране оранжерии в
землището на с. Дъбово“. В случая правилен е изводът на
първоинстанционния съд, че св. З. /М./ в случая от името на дружеството е
сключила договори сама със себе си за изпълнение на договор, поет от „П.-Г“
ООД, в което същата е съдружник и като такава дължи лични усилия за
осъществяване дейността на дружеството по аргумент на чл.124 пр.4 от ТЗ.
На следващо място следва да се обърне внимание и на обстоятелството,
че на 10.10.2012г. „П.-Г“ООД, представлявано от св. З. сключва с В. М. три
договора за консултиране по проект „Пилотна винарска изба – Шато Асена в
с. Златовръх“.Тези три договора / както впрочем и договорът с М. З. / на
практика с еднакъв предмет на дейност – консултиране на бенефициента в
процеса на изпълнение на проекта и комуникация на бенефициента с ДФЗ.
На 10.10.2012г. „П.-Г“ООД, представлявано от св. З. сключва с В. М. два
договора за консултиране по проект „Доставка и изграждане на два блока
автоматизиране оранжерии в землището на с. Дъбово“. Отново прави
впечатление, че тези два договора и договорът, сключен с М. З. са с почти
3
идентичен предмет.
На 10.10.2012г. „П.-Г“ООД, представлявано от св. З. сключва с В. В. три
договора за консултиране по проект „Пилотна винарска изба – Шато Асена в
с. Златовръх“ и един договор за консултиране по проект „Доставка и
изграждане на два блока автоматизиране оранжерии в землището на с.
Дъбово“ и един договор за консултиране по проект „Изграждане на къща за
гости в с.Бероново“.
В обобщение следва да се обърне внимание на обстоятелството, че „П.-
Г“ООД, представлявано от св. З. сключва с В. М. три договора, с М. З. един
договор и с В. В. три договора за консултиране по проект „Пилотна винарска
изба – Шато Асена в с. Златовръх“, т.е. общо 7 / седем / договора с на
практика идентичен предмет.
По подобен начин стои въпросът и със сключените на 10.10.2012г. общо
4 / четири / договора с посочените по-горе три физически лица за
консултиране по проект „Доставка и изграждане на два блока
автоматизиране оранжерии в землището на с. Дъбово“.
Тук следва да се отбележи, че прокуратурата не е изследвала
обстоятелството дали посочените по-горе физически лица са изпълнявали и
работа по подобни договори, сключени от „Д.“ АД със съответните
бенефициенти. Не на последно място не е изследва и въпросът дали до края
на изпълнение на посочените по-горе договори / 23.10.2012г. / от З., М. и В. са
изпълнени каквито и да са консултантски услуги на бенефициентите по
съответните договори.
Предвид гореизложеното настоящият състав на съда счита, че
направените изводи на районния съд са правилни и обосновани, подкрепят се
от събраните по делото доказателства, поради което се споделят изцяло от
въззивната инстанция. Ето защо въззивният съд счита, че подаденият частен
протест се явява неоснователен, а атакувания съдебен акт следва да се
потвърди изцяло. Делото следва да бъде върнато на СРП за изпълнение на
указанията, дадени както в атакуваното определение на първоинсатнционния
съд, така и в настоящото определение, относно допълване на
доказателствената съвкупност.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 23.11.2021 г., постановено по
НЧД № 13878/2021г. по описа на Софийски районен съд, 93 състав.
Определението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5