Р Е Ш Е Н И Е
№687
Гр. П., 30.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на четвърти април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Роза Ризова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 08625/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу С.С.И.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
732,13 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.10.2013 г. до 30.04.2016 г. до топлоснабден недвижим имот,
находящ се в гр. П., кв. „***, законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 30.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 263,34 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.12.2013 г. до 28.06.2018 г., за които суми по ч. гр.
дело № 05267/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО, IV-ти състав е издадена
Заповед № 3954 от 31.07.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за
битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и
регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда.
Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил
задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и
разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на
имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация,
и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за
исковия период в размер на сумата от 732,13 лв. и на падежа – в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на
заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката
и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 263,34 лв. за периода
от 08.12.2013 г. до 28.06.2018 г. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
С Разпореждане от 20.12.2018 г. съдът, след
като е приел, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност по чл.
127 и чл. 128 ГПК, а предявените с нея искови претенции са процесуално
допустими, е разпоредил препис от същата, заедно с препис от приложенията към
нея да се изпратят на ответника, указвайки му възможността в едномесечен срок
от получаването им да подаде писмен отговор, неговото задължително съдържание,
последиците от неподаването му и от неупражняването на съответните права. Съдът
изрично е предупредил ответната страна, че ако в едномесечния срок не представи
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, за което е
редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, съдът по искане на ищеца може да постанови неприсъствено решение. Препис
от разпореждането, заедно с преписи от исковата молба и останалите книжа са
получени от ответника С.И. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК на 11.01.2019 г. /видно
от разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща получаването им – л. 15
от делото/, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК същият не е подал писмен
отговор. В
производството по ч. гр. дело №
05267/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО, IV-ти състав, И., като
длъжник, не е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като заповедта за изпълнение
е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК.
В
съдебното заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от
пълномощника си юрк. Е.М.. От името на доверителя си същата поддържа исковата
молба и отправя искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
поддържайки, че са налице законоустановените предпоставки за това. Претендира
присъждане на разноските, сторени в производството, съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.
Ответникът
С.С.И., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу
ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 05267/2018 г. по описа на Районен съд – П..
Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени му от съда указания по чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК
намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.
Съгласно
разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не представи в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от бездействието си
ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата
молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В
настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за постановяване
на неприсъствено решение, са налице: ответникът С.С.И. не е депозирал отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по
чл. 238 ГПК с разпореждането на съда от 20.12.2018 г., редовно призован за
първото по делото съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, като
не е направил и искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Същевременно
в съдебно заседание ищецът е релевирал изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение. Съдът намира, че от посочените в исковата молба
обстоятелства и от приетите по делото писмени доказателства – заверени копия от
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
П.“ ЕАД на потребителите в гр. П., като приложение от вестник „СъП.“, бр.
82/3959 от 29.04.2008 г. и от извлечение от сметка за абонатен № 00080180001А за
имот, находящ се в гр. П., кв. „*** с партида на името на ответника
С.И., може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове,
а именно за наличието през процесния период на облигационно отношение между ищеца
и ответника с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
регулирано от публично известни Общи условия, както и за реалната доставка на такава
за исковия топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата
молба сума, изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка
с това обезщетение. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че
доказателственото значение на приетото извлечение от сметка при преценка наличието на
вероятна основателност на исковете следва и от разпоредбите на чл. 182 ГПК, вр.
чл. 55 ТЗ, предвид липсата на проведено оспорване от ответника на редовността
на воденото от ищеца счетоводство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество, като е достатъчно в мотивите му да се укаже, че същото се
постановява при наличието на предпоставките за това по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни
искове да бъдат уважени изцяло, като бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумите за главница и лихва за забава, респ. за
периодите, предмет на исковите претенции, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 30.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът, както за тези, сторени в исковото производство, така и
за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 05267/2018 г. по описа на Районен
съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищцовото дружество, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 75 лв. – платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и
сумата от 125 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца
в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26
от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение
в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
На
основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу С.С.И., с ЕГН: **********,*** и настоящ
адрес:*** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, че С.С.И.
*** АД сумата от 732,13 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.10.2013 г. до 30.04.2016 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в
гр. П., кв. „*** и законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 30.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми по ч. гр. дело № 05267/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО,
IV-ти състав е издадена Заповед № 3954 от 31.07.2018 г. за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу С.С.И., с ЕГН: **********,*** и настоящ
адрес:*** установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С.С.И. *** АД
сумата от 263,34 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.12.2013 г. до
28.06.2018 г., за която сума по ч. гр. дело № 05267/2018 г. по описа на Районен
съд – П., ГО, IV-ти състав е издадена Заповед № 3954 от 31.07.2018 г. за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА С.С.И., с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:***, ул. „Нептун“ № 2, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата
от 75 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 05267/2018 г. по описа на Районен
съд – П., ГО, IV-ти състав и сумата от 125
лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните – за сведение.
Ч. ГР. ДЕЛО № 05267/2018 г. по описа на съда, да се върне на съответния съдебен
състав, с приложен към същото заверен препис от
настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: