МОТИВИ към НАХД №40/2011 г.:

Срещу Я.Р.Д. *** е водено  наказателно производство затова, че за това, че на 27.12.2010 г. в с.В. д., обл.П. е отнел чужда движима вещ - 1 бр. мобилен телефон „Нокиа” модел „5530” на стойност 229  лв. от владението на С.С.А. ***, без нейно  съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като случаят е маловажен – престъпление по чл.194, ал.3 във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК.

Въз основа на събраните по това производство доказателства Пазарджишка районна прокуратура е приела с Постановление от 06.01.2011 година, че по отношение на подсъдимия Я.Р.Д. за извършеното от него престъпление са налице основанията за прилагане на чл.78а, ал.6 от НК, поради което е внесла делото заедно с горецитираното постановление в Пазарджишкия районен съд с предложение за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание или възпитателна мярка.

Производството пред Пазарджишкия районен съд е по чл.375 и сл.  от НК.

В съдебно заседание подсъдимият Я.Д. не се явява. Служебният защитник поддържа становище, че спрямо подсъдимия следва да се наложи административно наказание.  

Представителят на Пазарджишка районна прокуратура поддържа становище, че по отношение на подсъдимия следва да се приложи чл.78а, ал.6 от НК.

Пазарджишкият районен съд,  като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

На 27.12.2010 г. вечерта, непълнолетният подсъдим Я.Д. се намирал в дома на свой приятел – свидетеля Н.Б.,***, където присъствал като гост на имен ден на свидетеля С.З.. По същото време там била и пострадалата сидетелка С.А., която е братовчедка на свидетеля С.З.. Свидетелката С.А. била поставила мобилния си телефон марка „Нокиа” модел  „5530” върху дивана, на който била седнала. Свидетелят З. почерпил гостите си с алкохол. Повлиян от алкохола, подсъдимият Д. решил да открадне мобилния телефон на свидетелката А.. Подсъдимият Д. изпълнил замисъла си, след като свидетелката А. напуснала масата, за да отиде навън, на двора. Тогава той незабелязан от другите гости взел мобилния телефон и го сложил в чорапа си. Веднага след това подсъдимият Д. излязъл навън, на улицата, извадил СИМ-картата на мобилния телефон и го скрил на недостъпно място, което запомнил и се върнал отново в дома на свидетеля Б..

Междувременно, след като се завърнала на масата, свидетелката А. установила, че мобилния й телефон го няма. Тя попитала гостите , включително и подсъдимия Д. къде е телефонът й, на който въпрос всички отговорили, че не знаят. Тъй като поведението на подсъдимия Д. било съмнително, останалите гости се усъмнили в него и неколкократно го приканяли да върне телефона, в случай че той наистина го е откраднал.

До края на вечерта подсъдимия Д. не признал за извършената кражба. Той напуснал дома на свидетеля Б., взел телефона от мястото, на което го бил скрил и се прибрал в дома си.

На следващият ден свидетелката А. сигнализирала служителите на РУП гр.С. за извършената й кражба. Полицейските служители предприели незабавно ОИМ, вследствие на които установили, че подсъдимия Д. е автор на извършената кражба.

С протокол за доброволно предаване от 28.12.2010 г. подсъдимият Д. е предал на Д. З. – служител в РУП гр.С. инкриминараната вещ, като за предаването й дал следните пояснения: „Въпросният телефон откраднах на 27.12.2010 год. от С.А.,***. Заедно празнувахме Стефановден в една къща в с.В. д.. Телефона исках да продам.”

Мобилният телефон е върнат на пострадалата А. срещу разписка.

В хода разследването е назначена съдебна оценъчна експертиза според чието заключение стойността на инкриминираната вещ марка ”Нокиа”, модел”5530” възлиза на 229 лв.

 Тази фактическа обстановка съдът прие въз основа на показанията на свидетелите П.Й., С. А., С.З., Н.Б., заключението на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства приложени към делото и прочетени по реда на чл.378, ал.2 във връзка с чл.283 от НПК.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, прие, че подсъдимият Я.Р.Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на чл.194, ал.3 във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК, като на 27.12.2010 г. в с.В. д., обл.П. е отнел чужда движима вещ - 1 бр. мобилен телефон „Нокиа” модел „5530” на стойност 229  лв. от владението на С.С.А. ***, без нейно  съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като случаят е маловажен.

При извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл. Съзнавал е всички обективни и субективни признаци на деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Д. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е сравнително ниска, като се има предвид настъпилите общественоопасни последици.

Разпоредбата на чл.194, ал.3 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева. Спрямо подсъдимия, който е непълнолетен наказанието следва да се определи и при редукцията на чл.63, ал.1, т.4 от НК.

При определяне обществената опасност на подсъдимия съдът взе предвид характеристичните данни за същия, които са положителни.

Видно от събраните по делото доказателства подсъдимият Я.Д. е неосъждан. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност. Причинените имуществени вреди са възстановени.

При тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на същите на административно наказание обществено порицание

Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прецени чистото им съдебно минало, направените признания, връщането на вещта предмет на престъплението, ниската възраст и ниската стойност на вредите.

В този смисъл съдът на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във връзка с чл.78а, ал.6 от НК освободи Я.Р.Д. от наказателна отговорност за престъплението по чл.194, ал.3 във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК и му наложи административно наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.

Съдът постанови наказанието да си изпълни чрез залепване на съдебното решение на видно място в Кметство с.Ветрен дол за срок от три месеца.

На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Я.Д. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 45 лева, платими в полза на държавата, от които30 лева по сметка на ОД на МВР Пазарджик и 15 лв. по сметка на Районен съд Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: