Решение по дело №1728/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 88
Дата: 9 февруари 2023 г.
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20222120201728
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Бургас, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
в присъствието на прокурора А. Ив. М.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120201728 по описа за 2022 година
, въз основа на закона и данните по делото,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Р. К. Д. с ЕГН: **********, *******************, за
ВИНОВЕН в това, че на 24.04.2020 г. в гр. Бургас, на ул. „Индустриална“ до
кръстовището с ул. „Вая”, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Сузуки”, модел „Лиана” с peг. №**********, нарушавайки
правилата за движение, а именно разпоредбите на: чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, според която:
„Водачът на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат зад него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение”, допуснал пътно транспортно произшествие, като при предприемане на
маневра завой наляво, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
1
движението и в частност за движещият се след него мотоциклет марка „Пежо“, модел
„Джет форс“ с peг. № **********, управляван от Д. И. К., започнал извършването на
маневра „завой наляво“ и по непредпазливост причинил на Д. И. К. - средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура на втора, трета и четвърта фаланги на дясно
ходило и фрактура на кунеиформената /клиновидна/ кост на дясно ходило, което
довело до трайно затруднение на движението на десен долен крайник на пострадалия
за срок от около 2-2,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, като след
деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,
поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, Б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, Б. ”б", вр. чл.
342, ал.1 от НК, вр. с чл. 78а НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и
му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000,00 (хиляда)
лева.
НЕ НАЛАГА на основание чл. 78а, ал. 4 от НК кумулативно предвиденото
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК Р. К. Д. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка на ОДМВР-Бургас сумата от 8632,50 лв. /осем хиляди шестстотин
тридесет и два лева и петдесет стотинки/, представляващи сторени в досъдебното
производство разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК Р. К. Д. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка на РС-Бургас сумата от 535,46 лв. /петстотин тридесет и пет лева и
четиридесет и шест стотинки/, представляваща сторени в съдебното производство
разноски, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по сметка на РС-гр.Бургас и
сумата от 5,00 лв./ пет лева/ - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист, ако се пристъпи към издаването му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 88/09.02.2023 г. по НАХД № 1728/2022 г. по
описа на БРС

Производството по делото е образувано по повод постановлението на
Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е
направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание спрямо обвиняемия Р. К. Д. с ЕГН:
********** за това, че:
на 24.04.2020 г. в гр. Бургас, на ул. „Индустриална“ до кръстовището с
ул. „Вая”, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Сузуки”, модел „Лиана” с peг. № *, нарушавайки правилата за
движение, а именно разпоредбите на: чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, според която:
„Водачът на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат зад него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение”, допуснал пътно транспортно произшествие, като при
предприемане на маневра завой наляво, без да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението и в частност за движещият се след
него мотоциклет марка „Пежо“, модел „Джет форс“ с peг. № *, управляван от
Д. И. К., започнал извършването на маневра „завой наляво“ и по
непредпазливост причинил на Д. И. К. - средна телесна повреда, изразяваща
се във фрактура на втора, трета и четвърта фаланги на дясно ходило и
фрактура на кунеиформената /клиновидна/ кост на дясно ходило, което
довело до трайно затруднение на движението на десен долен крайник на
пострадалия за срок от около 2-2,5 месеца при обичаен ход на оздравителния
процес, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал. 1, Б. „а“, вр. чл. 343, ал.
1, Б. ”б", вр. чл. 342, ал.1 от НК.
Пред съда страните заявиха, че не желаят да се провежда разпит на
някои свидетели и вещи лица, а на основание чл. 378, ал. 2 НПК да се ползват
протоколите от досъдебното производство. В хода на съдебното следствие
бяха разпитани непосредствено от съда свидетелите – Д. К., * Д., Д. Д., Р. К. и
Т. Б., както и вещите лица по петорната автотехническа експертиза – Х. У., И.
И., С. К., В. Ш. и * С..
Съдът изрично разясни на пострадалия възможността по чл. 343, ал. 2, т.
2 НК, а именно - да поиска наказателното производство спрямо обвиняемия
да се прекрати, като той не се възползва от тази възможност.
1
Обвиняемият депозира двукратно обяснения пред съдебния състав, като
потвърди, че на процесната дата и място действително е настъпило ПТП
между управлявания от него автомобил и мотоциклет „Пежо“, управляван от
пострадалия К.. Заяви обаче, че вина за произшествието има единствено
мотоциклетистът, като самият той е спазил всички правила за движение по
пътищата, поради което и не може да носи отговорност за настъпИ. резултат.
В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на
делото, обвиняемият не се яви лично, възползвайки се от възможността по чл.
378, ал. 1 НПК. Неговите интереси се защитават от упълномощен защитник –
адв. С. А. – САК.
В пледоарията си представителят на държавното обвинение заявява, че
обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което и предлага
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се
наложи административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Счита, че разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на обв.
Д..
Упълномощеният защитник на обвиняемия – адв. С. А. – САК счита, че
нейният подзащитен няма вина за настъпилото произшествие. Прави
подробен анализ на събраните доказателствени материали, като достига до
извод, че не се доказва нарушаване на правилата за движение по пътищата от
страна на Д., поради което и пледира за признаването му за невиновен и
оправдаване по така повдигнатото обвинение.
Бургаският районен съд, като съобрази становището на страните и
прецени събраните в наказателното производство доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, намира следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият Р. К. Д. с ЕГН: ********** *, без противоправни прояви
до момента, с добри характеристични данни.
Обв. Д. е правоспособен водач и притежава свидетелство за управление
на МПС № *********, валидно до 11.07.2024 г., категории „ТКТ, В, АМ, С,
СЕ, Д, ДЕ”. От приложената справка за водач/нарушител на сектор „ПП“ при
ОДМВР гр. Бургас се установява, че към датата на деянието - 24.04.2020 г., Д.
е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП с общо 6 НП и един фиш.
На 24.04.2020 г. около 20:15 часа, в гр. Бургас по ул. „Индустриална“ в
посока центъра на гр. Бургас със скорост от около 61 км/ч се движел
мотоциклет „Пежо“, модел „Джет Форс“ с рег. № *, управляван от св. Д. К..
Пред него, в същата посока, се движел автомобил „Сузуки“, модел „Лиана“ с
рег. № *, управляван от обв. Р. Д.. Времето било ясно, сухо, в тъмната част на
денонощието, но уличното осветление работело и видимостта била добра.
2
Наближавайки кръстовището на ул. „Индустриална“ и ул. „Вая“, автомобилът
на обвиняемия се движил в лявата пътна лента по посока на движението му,
но в нейната дясна част, със скорост от около 35 км/ч., доколкото пътният
участък бил с много неравности и дупки, разположение предимно в дясната
пътна лента. Самото кръстовище на ул. „Индустриална“ и ул. „Вая“ не било
регулирано с пътни знаци. Ул. „Индустриална“ била двупосочна с по две
ленти за всяка посока, без осева линия между лентите за една посока и с
двойна непрекъсната линия между платната за различните посоки.
На разстояние около 12-13 от мястото на удара, водачът на автомобила -
обв. Д., започнал правлолинейно косо движение за престрояване от дясната
част на лявата пътна лента в лявата част на същата пътна лента, за да извърши
от там маневра - завой на ляво на кръстовището с ул. „Вая“. В този момент
пострадалият К., с управлявания от него мотоциклет, се намирал на около 20
метра от мястото на удара, движейки се направо в лявата част на лявата пътна
лента, успоредно на осевата линия. Обв. Д., имал техническата възможност да
възприеме положението и скоростта на движение на мотоциклета, като го
пропусне и едва след това да предприеме престрояване от дясната в лявата
част на лявата пътна лента, но не го направил. Когато автомобилът на обв. Д.
заел лявата част на лявата пътна лента и вече захождал за завой наляво, той
бил разположен с ъгъл от около 4 градуса спрямо надлъжната ос на платното
за движение и предният ляв ъгъл на автомобила бил на 2,4 метра вляво от
разделителната линия на двете платна за движение. В този момент между
автомобила и застигащия го отзад мотоциклет настъпил сблъсък. Точното
място на сблъсъка било на 1,4 метра вдясно от двойната непрекъсната
разделителна линия на двете пътни платна и на 18,3 метра от ориентира, взет
при огледа на местопроизшествие (стълб от електропреносната система,
разположен на ъгъла на ул. „Индустриална“ и ул. „Вая“). В момента на удара
мотоциклетът бил разположен успоредно спрямо осевата линия и се движел
със скорост от около 61 км/ч., а автомобилът на обвиняемия бил разположен
косо, под ъгъл от около 4 градуса спрямо осевата линия, движейки се със
скорост от около 35 км/ч. Ударът бил позициониран в задната лява част на
автомобила, като вследствие на удара и придадения ударен импулс,
мотоциклетът се отклонил наляво, като паднал върху дясната си странична
повърхност, оставяйки протривни следи по асфалта. При сблъсъка десният
крак на св. К. останал притиснат между автомобила и мотоциклета,
вследствие на което К. получил фрактури на втора, трета и четвърта фаланги
на дясно ходило и фрактура на кунеиформената /клиновидна/ кост на дясното
стъпало, които увреждания довели до трайно затруднение на движението на
десен долен крайник за срок от около 2-2,5 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес.
Обвиняемия отишъл до пострадалия, който се прививал от болка на
пътното платно и се обадил на тел.112, за да повика помощ, като
същевременно преместил автомобила си на няколко метра от инцидента в
близост до „Бистро 33“. Междувременно по същата улица преминавал
3
полицейски патрул в състав – св. Т. Б. и св. Р. К., които не видели
настъпването на самото ПТП, но забелязали лежащия на земята
мотоциклетист. Полицаите спрели служебния автомобил и отишли да видят,
какво се случва. Провели беседа с обвиняемия и с пострадалия, като всеки от
тях твърдял, че другият е виновен за инцидента. Малко след това на място
пристигнала линейка, която откарала св. К. в МБАЛ-Бургас, където били
констатирани и нараняванията му. На място пристигнала и дежурна
следствена група от 01 РУ-Бургас, която пристъпила към оглед на
местопроизшествието, а св. Б. и св. К. продължили по маршрута си.
За случая било образувано досъдебно производство, като от
заключението на вещото лице по назначената и извършена
съдебномедицинска експертиза се установило, че при възникналото
пътнотранспортно произшествие св. К. е получил увреждания с
медикобиологична характеристика отговаряща на средна телесна повреда.
Тези увреждания добре отговаряли да са получени в резултат на настъпилото
съприкосновение между мотора и автомобила, а не на лансираната в хода на
досъдебното производство версия за ритане с крак по мотоциклета от страна
на пострадалия.
В хода на разследването били назначени няколко автотехнически
експертизи, като поради непълноти и неясноти в тях се наложило да се
достигне до петорна автотехническа експертиза, заключението на която
послужило като основа за разследващите органи да приемат, че причините за
настъпване на ПТП са нарушения на правилата за движение по пътищата от
страна на обвиняемия.
При тези факти Д. бил привлечен в качеството на обвиняем, като в
последвалия разпит в присъствието на упълномощен защитник, заявил, че
няма вина за настъпване на произшествието.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в
хода на производството доказателствен материал, част от който приобщен и
преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал. 2 НПК, а
останалата част събрана непосредствено в хода на съдебното следствие, а
именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: * Д.
(л. 95 гръб – 96 от съдебното производство); Д. Д. (л. 132 от съдебното
производство); Р. К. (л. 132 гръб – 133 от съдебното производство),
включително от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК
показания от досъдебното производство (л. 112 от Том 2 на ДП); частично от
показанията на Д. К. (л. 133 гръб – 134 от съдебното производство),
включително от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2
4
НПК показания от досъдебното производство (л. 7 от Том 1 на ДП); от
приобщените по реда на чл. 281, ал. 10 НПК показания на св. Д. Д. (л. 159-161
от съдебното следствие); от приобщените по реда на чл. 378, ал. 2 НПК
показания на св. Г. Д. (л. 4 от Том 1 на ДП); от приобщените по реда на чл.
378, ал. 2 НПК показания на св. * Г.ев (л. 5 от Том 1 на ДП); от приобщените
по реда на чл. 378, ал. 2 НПК показания на св. Х. Н* (л. 15 от Том 2 на ДП); от
приобщените по реда на чл. 378, ал. 2 НПК показания на св. * (л. 16 от Том 2
на ДП); от приобщените по реда на чл. 378, ал. 2 НПК показания на св. *
Т.ова (л. 17 от Том 2 на ДП); от приобщените по реда на чл. 378, ал. 2 НПК
показания на св. Д. * (л. 109 от Том 2 на ДП); от приобщените по реда на чл.
378, ал. 2 НПК показания на св. * ПопС.а (л. 110 от Том 2 на ДП); и частично
от обясненията на обвиняемия Р. Д. (л. 26-27 и л. 135 от съдебното
производство).
От писмените доказателства: справка съдимост (л. 21 от съдебното
производство); медицински документи (л. 21-22 от Том 1 на ДП); констативен
протокол за ПТП (л. 60-61 от Том 1 на ДП); справки от сектор „ПП“ (л. 63-65
от Том 1 на ДП); справки относно собственост на МПС (л. 66-67 от Том 1 на
ДП); справка от тел. 112 (л. 88 от Том 1 на ДП); справка от ЦСМП (л. 63-64 от
Том 2 на ДП) и характеристика за обвиняемия (л. 82 от Том 2 на ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие ведно с фотоалбум (л. 8-17 от Том 1 на ДП).
От експертизите: петорна съдебно автотехническа експертиза (л. 3-26
от Том 3 на ДП), включително и от отговорите на вещите лица в хода на
съдебното следствие (л. 135-138 от съдебното производство); от приобщените
по реда на чл. 378, ал. 2 НПК съдебно медицинската експертиза (л. 18-20 от
Том 1 на ДП) и допълнителна съдебно медицинска експертиза (л. 114 – 116 от
Том 2 на ДП).
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на
основание чл. 305, ал. 3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като
достигна до следните изводи.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д., Д., К., Д., Г.ев,
Н*, *, Т.ова, * и ПопС.а, като по отношение на св. К. отдава приоритет на
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 НПК показания от досъдебното
производство, отчитайки че тогава споменът на свидетеля е бил по-пресен и
логично показаната му са били по-точни и пълни. Като цяло всички тези
свидетели не са очевидци на инцидента, поради което и показанията им не са
пряко относими към главния факт, но въпреки това те допринасят за
очертаване на цялостна картина на последвалите събития (с изключение може
би на св. Д., който заявява, че не си спомня нищо).Съдът счита, че
показанията на тази група свидетели са логични и взаимосвързани, като
кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което и няма
пречка да им се довери.
5
Съдът следва да посочи, че не възприема предположението на св. Д., че
виновен за инцидента е мотоциклетистът, както и че той е признал вината си,
доколкото не е отрекъл пред него това, доколкото в тази им част
свидетелските му показаният не представляват пресъздаване на възприети
факти, а са по-скоро правни и житейски изводи, които обаче излизат извън
компетентността на свидетеля и подлежат на проверка и доказване с други
способи.
Съдът обръща особено внимание на свидетелските показания на св. К.,
доколкото наред с обвиняемия, той е единственият свидетел-очевидец на
ПТП. Същевременно този свидетел е и пострадал от деянието, което
потенциално сочи на пристрастност и лесно обясним стремеж да представи
фактите в максимално изгодна за него светлина, включително и отричайки
извършването на свой ред на нарушения по ЗДвП.
В тази връзка съдът счита, че на първо място следва да отдаде
приоритет на заявеното от свидетеля в хода на досъдебното производство, там
където то се разминава със заявеното в хода на съдебното следствие,
доколкото споменът за събитията при проведения на 04.05.2020 г. разпит е
бил далеч по-пресен, от този проведен пред съда след две години и половина.
Самите показанията от предварителната фаза бяха надлежно приобщени в
процеса на основание чл. 281, ал. 4 НПК, като свидетелят потвърди тяхната
достоверност, поради което и съдът няма пречка да не вземе предвид
заявеното тогава.
На второ място съдът счита, че не следва да кредитира показанията на
пострадалия в две техни части. Първо - относно скоростта на движение на
мотоциклетиста (св. К. заявява за скорост от около 30 – 35 км/ч.). И второ -
относно траекторията, по която автомобилът е заел позицията преди удара (в
приобщените показания свидетелят заявява, че това е станало рязко).
Относно тези два факта съдът отчита, че показанията се разминават с
други доказателствени материали и в частност със заключението на петорната
САвтЕ и обясненията на обвиняемия, а и с правилата на формалната логика.
Относно скоростта на движение на мотоциклета съдът възприема напълно
заявеното от вещите лица, че става дума за скорост от около 61 км/ч. Изводът
на вещите лица не е произволен, а почива на подробно и детайлно изследване
на обективните находки от инцидента, съпоставени със строго научен и
експертен анализ и пресмятания, поради което и съдът счита, че следва да
отдаде приоритет на изчисленото от тях, за сметка на заявеното от свидетеля.
Логично пострадалият заявява за по-ниска скорост на движение от
действителната, най-малкото защото скоростта от 61 км/ч. е превишена и
неразрешена за този пътен участък и признавайки я, самият той би уличил
себе си в извършването на нарушение.
По отношение на факта, как точно автомобилът е заел позицията си
преди удара, съдът отчита, че в приобщените показанията от досъдебното
производство, които както вече стана дума съдът кредитира с по-голямо
6
доверие от показанията, депозирани в хода на съдебното следствие, св. К.
заявява, че маневрата е извършена от дясната в лявата лента, рязко и
неочаквано. Съдът отчита, че според вещите лица такава траектория е
принципно възможна, но също така взима предвид, че житейски тя е малко
вероятна. Това е така, доколкото в момента на удара безспорно мотоциклетът
е бил ситуиран успоредно спрямо осевата линия, без водачът да е предприел
каквото и да е изменение на движението си в страни. Същевременно, вещите
лица са категорични, че дори да става дума за рязка маневра от страна на
автомобила, то тя е била извършена на минимум 18 метра преди удара (ако
става дума за дъговидна траектория) или на около 34 метра (ако става дума за
праволинейно косо движение), когато мотоциклетът е отстоял съответно на
около 29 или 59 метра. Нелогично звучи въпреки сравнително голямото
разстояние и внезапно извършената маневра мотоциклетистът да е запазил
праволинейното си движение и да не се е опитал да се отклони, за да избегне
удара. Именно поради това съдът не се доверява на заявеното от св. К.
досежно този факт, а вместо това кредитира изложеното от обв. Д., който е
категоричен, че се е движел през цялото време в лявата лента (но, както става
ясно - в нейната дясна част). Този механизъм на движение съдът счита за по-
достоверен и напълно кореспондира с причината изтъканата от обвиняемия –
лошата пътна настилка в дясната пътна лента, която е ноторна за всички
живущи в гр. Бургас, включително и за съдебния състав. Не на последно
място, това движение в дясната част на лявата пътна лента е напълно
възможно и според вещите лица, а и чисто житейски обяснява добре защо
мотоциклетистът не е променил траекторията си на движение (защото
вероятно е решил да изпревари в лявата пътна лента автомобила, който се е
движил в същата лента, но в дясната й част). При този вариант за движение
на автомобила, както посочват и вещите лица – разстоянието от което
водачът на автомобила е започнал престрояване от дясната в лявата част на
лявата пътна лента е по-малко (около 12-13 метра), което пък и обяснява и
защо мотоциклетистът не е имал време (според заключението на вещите лица
– само 1,2 секунди) да промени траекторията на движение и към момента на
удара е продължил с праволинейното си движение успоредно на оста на пътя.
Тук е мястото да се посочи, че как точно автомобилът е заел изходната
си позиция преди удара няма толкова решаващо значение. Дали това е
станало както приема съда – от дясната част на лявата пътна лента в нейната
лява част, или от дясната пътна лента в лявата, не отменя задължението на
водача на автомобила, щом е решил да започне престрояване за завой наляво
(преминавйки от праволинейно движение в движение по дъга и
позиционирайки автомобила под ъгъл от 4 градуса спрямо оста на пътя), при
всеки случай да се убеди, че тази промяна е безопасна, съобразявайки я с
останалите участници в движението. Въпреки това начинът на заемане на
позицията не е безразличен, а има отношение към действията на моториста и
неговото съпричиняване на резултата, но това ще бъде разгледано малко по-
надолу.
7
Съдът кредитира с доверие и по-голямата част от обясненията на
обвиняемия, доколкото ги намира за логични и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал. Съдът отчита, че обясненията имат двойствена
природа – на доказателствено средство и на основен инстР.т за упражняване
на правото на защита, поради което и подлежат на внимателен анализ и
проверка. В случая съдът не кредитира обясненията единствено в частите им,
в които обвиняемия заявява, че няма вина за случилото се, доколкото преди
да започне захождане за ляв завой, се е огледал и не е видял приближаващо
зад него МПС, поради което и предполага, че мотоциклетът е навлязъл от
насрещното платно и се е врязал в него. Съдът не възприема тази
интерпретация на фактите, квалифицирайки я като опит за изграждане на
защитна позиция. Видно от петорната САвтЕ – мотоциклетът се е движил
успоредно спрямо осевата линия, в лявата част на лявата лента за движение.
При това положение при всички обстоятелства той е попадал във видимата
зона на огледалата на автомобила и обв. Д. е следвало да съобрази
поведението си с него, преди да предприеме отклонение от праволинейното
си движение с наклон от 4 градуса. Твърденият за „зиг-заг-образно“
движение в насрещното платно и после обратно в попътното, не се подкрепят
от нито едно доказателство по делото, а и чисто житейски са крайно
неправдоподобни (вещите лица посочва, че при скорост от 61 км/ч. дъгата на
това движение би била 50-60 метра) и поне съдът не съзира нито една
причина, която би накарала мотористът да извърши тази маневра. Именно
поради това съдът не възприема обясненията в тази им част.
Съдът кредитира всички писмени доказателства, които намира за
коресподиращи с останалия доказателствен материал, приобщени по
надлежния ред и неоспорени от страните.
По отношение на писменото доказателствено средство – протокол за
оглед на местопроизшествие, съдът следва да посочи, че макар от
показанията на св. Д. (поемно лице) да става ясно, че това действие не е било
извършено съобразно най-добрите практики, все пак съдът не счита, че
начинът на извършване е опорочил действието до степен, че да налага
изключване на протокола от доказателствената съвкупност. По време на
огледа са присъствали две поемни лица, действието е било извършено от
компетентен орган и за него е бил съставен протокол, подписан от всички
присъстващи. Вярно е, че разследващият е допуснал поемните лица да имат
пасивно поведение и вместо да участват активно в действието, те са стояли
отстрани и след това са подписали протокола без да го четат, но по мнение на
съда тези действия, в комбинация с липсата на конкретни доказателства,
които да сочат, че отразените в протокола факти не са верни, не са от
категорията на съществените пороци, дискредитиращи цялото действие и
изготвения за него протокол. Именно поради това съдът в конкретния случай
счита, че няма пречка да кредитира протокола за оглед на
местопроизшествие, с уточнението, че за някои от отразените в него
измервания се доверява повече на петорната САвтЕ (най-вече относно
8
предната ос на мотоциклета, която в протокола е била фиксирана на 14.7
метра, когато в действителност експертите, посредством фотограметрия, са
изчислили, че това разстояние е около 14.1 метра).
Дори обаче да се възприеме тезата, че действието е било съществено
опорочено, то това би резултирало единствено в невъзможност за ползване на
протокола като годно доказателствено средство за резултатите от огледа.
Както става ясно от заключението по петорната САвтЕ, обаче – основните
следи, които са послужили на вещите лица, за да дадат отговор на
поставените задачи, така или иначе не са били отразени в протокола
(протривните следи), а други са били посочени неправилно (относно
разстоянието до оста на мотоциклета). При това положение повече от
очевидно е, че дори да се приеме, че протоколът е негоден процесуален
документ, то това не би довело до дискредитиране на експертизата,
доколкото тя така или иначе, не използва безкритично отразените в него
констатации, а посредством научни методи и изчисления, установява
действителното положение.
По отношение на експертизите съдът следва да посочи, че кредитира с
доверие основната и допълнителна СМЕ, които намира за правилни,
задълбочени и научнообосновани. Против приемането на тези две експертизи
не са постъпили и никакви възражения от страните.
По отношение на няколкото САвтЕ съдът следва да посочи, че се
доверява на петорната САвтЕ. Това е така, не само защото тази експертиза е
изготвена с единодушие от колектив от пет вещи лица, всички доказали се
специалисти в областта, сред които един професор и един доцент, но и
защото заключението се отличава с особена обоснованост и категоричност.
Нито един от изводите на вещите лица по тази експертиза не почива на
предположения, а е изведен след задълбочен анализ на всички факти,
включително и на такива, които са останали незабелязани и необсъдени от
другите експерти по предходните експертизи (като например протривните
следи по асфалта). Вещите лица убедително и категорично защитиха
заключението си в съдебното заседание, като отговориха на всички зададени
въпроси, включително и изложиха съображения, защо не следва да се дава
вяра на част от изводите по предходните експертизи, които доводи съдът
напълно споделя. С оглед всичко казано до тук съдът се доверява напълно на
заключението на вещите лица по петорната САвтЕ за сметка на заключенията
по единичната (л. 23-54 от Том 1 на ДП) и допълнителната единична (л. 101-
109 от Том 1 на ДП) САвтЕ и на тройната (л. 18-41 от Том 2 на ДП) и
допълнителната тройна САвтЕ (л. 42-51 от Том 2 на ДП).
Във връзка с възраженията на защитата по тази експертиза и най-вече за
липсата на категоричност, съдът следва да посочи, че не споделя това
заключение. Действително вещите лица са посочили, че не могат категорично
да определят траекторията на движение на автомобила и мотоциклета до
мястото на удара, но това е така не поради недостатъци на заключението, а
9
поради това, че липсват обективни следи, които да насочат към изходното
положение на двете ППС. Поради това вещите лица посочват, че хипотетично
са мислими безкрайно много траектории на движение, при които в крайна
сметка към момента на удара автомобилът да е позициониран под ъгъл от 4
градуса спрямо оста на пътя, а мотоциклетът да е успоредно на нея, като и
двете ППС да се намират в лявата част на лявата пътна лента. Именно поради
това те са представили и двата най-вероятни варианта, по който автомобилът
е достигнал до това положение, като са направили съответните изчисления,
които са повече от категорични. Както стана ясно – съдът кредитира един от
тези варианти, съпоставяйки го с обясненията на обвиняемия и правилата на
житейската логика, поради което и не намира причина да дискредитира
заключението на вещите лица поради твърдяната липса на категоричност.
Във връзка с възражението, че следва вместо петорната да се кредитира
единичната САвтЕ, защото вещото лице е присъствало на огледа на
местопроизшествие, съдът следва да посочи, че принципно присъствието на
експерта на местопроизшествието е очевиден позитив при последващо
изготвяне на експертизата. В случая обаче, дори присъствието на мястото не е
помогнало на вещото лице да възприеме и обсъди следите по асфалта, които
не са били отразени в протокола за оглед и да ги съобрази при изготвяне на
заключението си, което логично е довело и до непълнота и неправилност на
отговорите му. Поради това и съдът няма как да се довери на заключението
на в.л. Петров, за сметка на това на петорната експертиза.


От правна страна:

На база на така установените факти, настоящият състав счита, че
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъплението по чл. 343а, ал. 1, Б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, Б. ”б", вр. чл. 342,
ал.1 от НК, за което е предаден на съд.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
правилата за движение по пътищата и преди всичко тяхното спазване от
водачите на МПС.
В конкретния случай от обективна страна безспорно на
инкриминираната дата и място обвиняемият е управлявал МПС. Съдът счита,
че действията на обвиняемия по привеждане на автомобила в движение и
придвижването му в пространството в гр. Бургас, по ул. „Индустриална“ -
представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка
съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС №
1/1983 г., според които понятието „управление”, включва всички действия
или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство,
независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.
10
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил
марка „Сузуки”, модел „Лиана” с peг. № *, който обвиняемият е управлявал, е
„моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението
по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово
превозно средство.
Съдът счита, че в конкретния случай при управление на МПС-то
обвиняемият е нарушил правилата за движение по пътищата, в следствие, на
което се е стигнало и до настъпване на съставомерния резултат.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение..“. В случая съдът
приема, че подсъдимият е нарушил именно това правило за поведение, като
не е взел предвид движещия се зад него мотоциклет и въпреки това е
започнал маневра за завиване наляво. Видно от обясненията на самия
обвиняем пред съда – ударът е настъпил точно в момента, в който: „..
започнах да завивам...“, а съгласно заключението на вещите лица и
разясненията дадени в съдебно заседание (л. 136 гръб от съдебното
производство) – към момента на удара водачът вече е бил променил
движението си от праволинейно или почти праволинейно, в завиване на ляво,
което много добре обяснява и защо в момента на удара автомобилът вече е
бил позициониран под ъгъл от 4 градуса спрямо оста на пътя. Именно такова
обвинение е повдигнато на Д. с диспозитива на постановлението по чл. 375
НПК – че при предприемане на маневра завой наляво е причинил ПТП-то. В
тази връзка съдът не възприема упреците на защитата, че от постановлението
не става ясно дали на обвиняемия се вменява нарушение свързано с
престрояването в съседната пътна лента или нарушение свързано със
завиване наляво. Престрояването (било то от дясната в лява пътна лента, или
от дясната част на лявата пътна лента в лявата й част) е описано, за да се
онагледи движението на автомобила и да се изследват събитията в пълнота,
но причината за настъпване на инцидента е това, че след престрояването,
водачът не е продължил с праволинейното си движение в лявата пътна лента,
а е започнал маневра за завиване наляво, при което е променил
праволинейното си движение, заел е позиция с ъгъл от 4 градуса спрямо оста
на пътя, без да се съобрази с движещия се праволинейно с по-висока скорост
зад него мотоциклет, и по този начин е станал причина за последвалия
сблъсък. Всички тези факти са изложени по ясен и разбираем начин в
постановлението, поради което и съдът не възприема доводите в обратна
11
насока.
В случая видно от заключението на вещите лица, а и от всички
обективни данни - причината за допускане на нарушението на чл. 25 ЗДвП е
субективна и се дължи на поведението на обвиняемия. Преди да промени
движението на автомобила и да започне маневрата за завой наляво
обвиняемият е следвало да се убеди, че това му поведение няма да създаде
опасност за останалите участници в движението, като съобрази тяхното
местоположение, движение и скорост. В частност той е следвало да
възприеме приближаващия се в същата пътна лента мотоциклет, движещ се с
по-висока от неговата скорост, да го пропусне да премине и едва след това да
започне с маневрата си. В случая не е имало пречка обвиняемият да изпълни
тези вменени задължения, доколкото видно от експертното заключение – при
всички случаи мотоциклетистът е попадал във видимата зона на огледалата за
обратно виждане на автомобила. Не е имало други участници в движението
или каквито и да е други външни фактори, които да са попречили на
възможността на Д. да възприеме мотоциклетистът. Пътят е бил прав,
времето ясно, а пътният участък - добре осветен. При това положение
настоящият състав е на мнение, че ПТП е резултат от поведението на Д.,
поради което и правилно РП-Бургас го е привлякла към наказателна
отговорност.
Вярно е, че в случая вина за настъпИ. инцидент има и самият моторист,
който също е извършил нарушения на правилата за движение по пътищата. К.
се е движил с превишена скорост и е решил да изпревари автомобила в
същата пътна лента, което е технически неправилно и нормативно забранено.
Това също са фактори, които са довели до настъпване на сблъсъка, но те не са
от естество да доведат до цялостно отпадане на отговорността на обвиняемия,
при положение, че се доказва, че и той е допуснал нарушение в пряка
причинно-следствена връзка с резултата, а следва да се обсъждат при
индивидуализацията на отговорността, която Д. следва да понесе.
На последно място от обективна страна, съдът счита, че е налице и
последното съставомерно обстоятелство, а именно в следствие на
горепосоченото нарушение да е настъпила „средна телесна повреда”.
Безспорно нарушението на чл. 25 ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилото съприкосновение между автомобила и мотоциклета, което
съприкосновение от своя страна е причина за настъпилите травми на
пострадалия. Съгласно задължителните указания на ВС в ППВС 3/1979 г.
въпросните травми са реализирали медико-биологичния признак „трайно
затруднение на движението на крайник” по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. с ал.
1 НК, доколкото са довели до невъзможност крайникът да осъществява
нормалната си функция за срок по-дълъг от 30 дни (в случая 2-2,5 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес), т.е. – налице е „средна телесна
повреда” по смисъла на НК.
От субективна страна деянието е извършено при по-леко укоримата от
12
двете форми на непредпазливостта – небрежност (несъзнавана
непредпазливост), доколкото обв. Д. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В
частност обв. Д. не е възприел опасността от движещия се зад него
мотоциклет и това е довело до неправилното му поведение, но от
конкретиката на обстоятелствата (ясно време, добра видимост, дългогодишен
шофьорски стаж и др.) е бил длъжен и е могъл да предвиди възможността зад
него да се движи ППС, да я оцени като опасност и да предприеме всички
законововменени му и обективно възможни действия, за да я избегне.
Във връзка с направеното под евентуалност възражение за „случайно
деяние“, тук е мястото да се посочи, че съдът не го възприема. Случайно би
било деянието, при което обвиняемия не е бил длъжен или не е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици (чл. 15 НК). В
случая нито една от двете хипотези не е налична. Преди на започне маневрата
за завиване, със свързано с това променяне на траекторията на движение на
автомобила, Д. е бил длъжен, съгласно чл. 25 ЗДвП да се убеди, че няма да
създаде опасност за другите участници и едва след това да започне маневрата.
В конкретния случай той е и могъл да предвиди опасността и последиците от
поведението си, доколкото вече стана ясно, че мотоциклетът е попадал във
видимата зона на огледалата му, времето е било ясно, участъкът прав и
видимостта добра. Това, че обвиняемият не е възприел мотоциклетистът се
дължи изцяло на неговото поведение, макар самият той да е убеден, че е бил:
„…на огледалата“. Именно поради това и поведението му се явява
съставомерно. Следва да се има предвид и че задължението на водача да
съобрази маневрата си с положението на другите участници в движението не
обхваща само тези участници, които се движат правомерно, а всички
участници, които се намират на пътя и които обективно деецът може и е
длъжен да възприеме. Именно тази позиция се поддържа и в цитираното от
защитата Решение № 549/07.01.2011 по н.д. № 626/2011 г. на III н.о на ВКС,
където изрично се посочва, че: „Когато обаче други участници в
движението извършват нарушения на правилата а движение, които често
пъти не могат да се предвидят предварително, водачът е длъжен да се
съобразява и с тях, като вземе мерки за безопасност на движението, ако
това е обективно възможно за него, с оглед скоростта и посоката на
движение и личната му безопасност“. Действително, ако в следствие на
нарушенията на правилата за движение по пътищата от страна на другите
водачи, за дееца е нямало обективна възможност да съобрази поведението им
и да предвиди настъпването на общественоопасните последици от
собственото си поведение (както е било в разглежданото решение на ВКС), то
тогава хипотезата на случайно деяние би била приложима. В случая обаче
обективно Д. е могъл да възприеме мотоциклетът, и е бил длъжен да съобрази
неговото движение, преди да предприеме маневрата, но не го е направил,
поради което и не са налице предпоставките за приложението на чл. 15 НК.
Правилно РП-Бургас е преценила, че след ПТП Д. е направил всичко
13
зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, поради което и
правилно е подвела извършеното под по-благоприятната за дееца норма на чл.
343а, ал. 1, Б. „а“ НК. Това е така, доколкото практиката на ВКС (Решение №
400/1990 г. по н.д. № 380/89 г. на III н.о. на ВКС) е единодушна във
виждането си, че оказване на помощ е налице и в случаите, когато деецът е
повикал своевременно помощ, обаждайки се на тел. 112, както е в случая.


По наказанието:

За извършеното престъпление по чл. 343а, ал. 1, Б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1,
Б. ”б", вр. чл. 342, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода за срок до две години или пробация. В същото време по отношение
на обвиняемия Д. са налице законово предвидените предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до
пет години, когато е непредпазливо;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван
от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена
тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не е била в пияно състояние
или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, нито са налице
множество престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи
именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Съдът следва да отбележи, че безспорно в следствие на инцидента
пострадалият е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение, както и щети по двете МПС. Доколкото обаче въпросните
имуществени вреди не са съставомерни (не са част от състава на
престъплението), то и съгласно т. 3 от Тълкувателно Решение №
2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВК С не са пречка за прилагането на
диференцираната процедура по Глава 28 от НПК.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева, като съдът при всички случаи следва да събере и доказателства
относно материалното положение на обвиняемия.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия
следва да се отчете фактът, че той е оказал съдействие на разследващите (сигнализирал на
14
тел. 112 и е потърсил помощ), останал е на място и е съдействал при провеждане на огледа
на местопроизшествие. На следващо място обв. Д. е с чисто съдебно минало, няма
предходни противоправни прояви и е с добри характеристични данни, трудово ангажиран.
Всичко това кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице с ниска степен на
общественаопасност, като настоящето деяние е инцидентна проява в живота му, както и че е
осъзнал стореното. Не следва да се пренебрегва обстоятелството, че деянието е извършено
при по-малко укоримата форма на непредпазливост – небрежност, както и че в случая е
налице голяма доза съпричиняване от страна на самия пострадал. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не се констатират от съда, с изключение на налаганите в миналото наказания
на Д. за нарушения по ЗДвП, които обаче в конкретния случай не са с голяма относителна
тежест, имайки предвид давността им. Поради тези съображение, отчитайки и имотното
състояние на подсъдимия, съдът счита, че спрямо обв. Д. следва да се наложи наказание при
наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния предвиден
в закона размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 343г НК – когато признае обвиняемия/подсъдимия
за виновен, съдът във всички случаи следва да му наложи и наказание „Лишаване от право”.
Такава възможност е предвидена и в разпоредбата на чл. 78а, ал.4 НК, която предписва, че
дори когато освобождава дееца от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, съдът може да му наложи и административно наказание „Лишаване от право”.
Съдът счита, че в случая целите на наказанието могат да се постигнат и без на обвиняемия
да се налага наказание „Лишаване от право“. Както е прието в мотивите на Решение №
169/03.04.2009 г. по дело № 88/2009 г. на ВКС, НК, II н.о. налагането на въпросното
наказание е въпрос на преценка, в компетентностите на решаващия съд. В конкретния
случай с оглед множеството смекчаващи отговорността обстоятелства; факта, че се касае за
ПТП, настъпило до голяма степен и по вина на пострадалия, както и поведението на водача
след инцидента – сигнализиране на контролните органи и оказване на пълно съдействие,
съдът намира, че не следва да налага на обвиняемия наказание „Лишаване от право да
управлява МПС”.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери
обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В
настоящия случай по делото има доказателства за сторени на досъдебната фаза разноски в
размер на 8632,50 лв., представляваща заплатени в хода на досъдебното производство
възнаграждения на вещи лица, поради което и обвиняемият следва да бъде осъден да ги
заплати в полза на ОДМВР-гр.Бургас. Д. следва да бъде осъден и да заплати по сметка на
РС-Бургас сумата от 535, 46 лева – разноски в съдебното производство, от които 500 лева -
възнаграждение на вещи лица и 35,46 лева – заплатени пътни разноски на вещо лице, както
и сумата от 5 лева - държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист,
ако се пристъпи към издаването му.

По веществените доказателства:

15
По делото няма приложение веществени доказателства, които да налагат произнасяне
от съда.

Така мотивиран съдът постанови решението си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
16
Съобщи за изтекли лични данни