РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. Пловдив, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330120537 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против Л. Д. Т. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните
притезания, удостоверени в Заповед № 2291/01.03.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена с Определение №
2315/02.03.2022 г., издадени по ч. гр. д. № 3755/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, I граждански състав, представляващо претендирана продажна
цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от
26.02.2019 г. до 31.08.2020 г. в размер на сумата от 570, 18 лв. за обект,
находящ се в гр. П., ул. *****, както и за установяване на изтекла мораторна
лихва върху главното парично задължение за периода от 30.04.2019 г. до
31.01.2021 г. в размер на сумата от 44, 99 лв., ведно със законна мораторна
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 25.02.2021 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало
1
облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при
Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в
сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № *****, не заплатил за
периода от 26.02.2019 г. до 31.08.2020 г. дължимата цена за доставка на
питейна вода до обект, находящ се в находящ се в гр. П, ул. *****. Твърди, че
ответникът има качеството потребител по отношение на процесния обект, тъй
като е собственик на имот с идентификатор ***** Твърди, че в имота е
осъществяван реален отчет на индивидуалното измервателно устройство с №
**, като не са били налице условията за служебно начисляване на
потребените количества вода. Твърди, че в карнетите е полаган подпис на
потребителя или на негов представител, като след 31.08.2020 г. отчетът е
преустановен, тъй като е отбелязано, че жилището е необитаемо. Поради
неизпълнение на задълженията в срок длъжникът изпаднал в забава. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Ответната страна Л. Д. Т., чрез назначения й от съда особен
представител адв. Т. М., е депозирала в законоустановения за това срок по чл.
131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за
нейната неоснователност. Твърди, че приложените по делото карнети не
съдържат необходимите реквизити, за да установят реално потребление на
вода и канализационни услуги. Сочи, че липсва подпис на лицето, допуснало
инкасатора до имота, като в графата „Забележки“ били налични неясни
абривиатури – „отп.“ И „сл.“. Твърди, че за процесния имот служители на
ищцовото дружество не са имали достъп до измервателното устройство за
отчет, поради което не може да се приеме, че посочените в исковата молба
количества вода са реално доставени и потребени. Твърди, че в карнетите –
до 25.06.2019 г. регулярно фигурира подпис на потребителя, а след тази дата
такова отбелязване не е налице. Твърди, че с оглед липсата на подпис не може
да се приеме, че е осъществяван отчет, като нанесените цифри са нереални,
като в последната графа е посочено, че имота е необитаем. По така
изложените съображения счита, че реално не е налице потребление, тъй като
ответната страна е напуснала обекта за процесния период, а разликите,
отчетени от служители на ищцовото дружество да са такива, отчетени от
резултатите на общия за няколко входа водомер и контролните лични
водомери в домовете на потребителите. По така изложените съображения се
моли за отхвърляне на предявените искове.
2
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от
установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически
факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е
задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне
за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги
получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в
твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на
каналната вода.
Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и
за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на
отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този
договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи
условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл.
11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.
Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и
опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения.
Така представените документи представляват частни свидетелстващи
документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния
издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена
сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено
3
от субекта, сочен като техен издател.
Представен е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение №
ОУ-027/09.06.2006 г., който е приложен в заповедното производство, в хода
на което е издадена заповедта за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответникът дължи заплащане на цената за
предоставените услуги в качеството му на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги като собственик на обект, находящ се в гр. П, бул.
*****, т. е. че той е страна по процесното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г.
потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени
на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1.,
т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в
етажната собственост. Следователно, страна по сключения договор за
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили
установените в Общите условия облигационни задължения.
В производството по делото е представена справка от Агенция по
вписванията, от която се установява, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в града, находяща се в гр. П, бул. *****.
По делото е представена справка от Служба по вписвания – гр.
Пловдив към Агенция по вписванията, от която се установява, че на ** г. е
вписано придобиването по силата на договор за покупко-продажба от Л. Т. в
4
качеството й на купувач на самостоятелен обект в сграда, представляващ
апартамент с площ от 57 кв.м., находящ се в гр. П, бул. *****. В
представената справка не са налице данни за разпореждане с правото на
собственост от страна на ответната страна, като към 17.02.2020 г. са налице
данни за вписана възбрана по отношение на имота.
Представено е и копие от кадастралната карта с данни от КРНИ,
издадено от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Пловдив, от
което се установява, че като собственик на процесния имот е вписана
ответната страна с посочено основание – нотариален акт за покупко-продажба
№ ******* г.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява обстоятелството, че между страните е съществувало
действително облигационно правоотношение, доколкото ответникът има
качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в
качеството му на собственик на водоснабдения имот.
В производството по делото са приложени два броя карнетни листа, в
които е посочено начисляваното количество потребена питейна и отведена
канална вода, като карнетните листове носят подписа на потребителя в
полетата срещу датата на отчитане за периода от 27.06.2017 г. до 25.07.2019
г., като за периода от 27.08.2019 г. до 31.08.2020 г. не е положен подпис на
потребителя или негов представител, а е налично отбелязване в част от
полетата "сл." или „отп.“. В карнетите е удостоверено, че от 30.09.2020 г.
имотът е необитаем.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Общите условия на
дружеството показанията на водомерите на водопроводни отклонения се
отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от един месец - за
потребители по чл. 3, т. 2 и 3 и за общи водомери на сгради- етажна
собственост. В разпоредбата на ал. 4 е установено, че отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел, които може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора.
С разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е установено, че отчетените
5
данни по се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път.
В случая от представените по делото карнети се установява, че е
спазена процедурата за отчет, установена в Общите условия на ищцовото
дружество, единствено за част от процесния период, а именно за периода от
26.02.2019 г. до 25.07.2019 г., доколкото карнетните листове носят подпис на
потребителя или негов представител и по този начин е удостоверено реално
потребеното количество на отчетена и потребена питейна вода и
канализационни услуги. Отчитането на потребената вода може да бъде
удостоверено от всяко лице, което бъде намерено на водоснабдения обект и
което осигури достъп до имота. В този смисъл е разпоредбата на чл. 23, ал. 4
от Общите условия на дружеството, в която е установено, че отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета.
В останалата част или за периода от 27.08.2019 г. до 31.08.2020 г. не е
поставен подпис на потребителя, т.е. не се установява, че отчитането е
осъществено в негово присъствие или присъствие на негов представител.
Същевременно в карнетите не са налице данни, че до имота не е осигуряван
достъп, за да се приеме, че е налице друг ред за отчитане, извън този на
реалния отчет. За установяване на това обстоятелство не са ангажирани други
доказателства от ищцовото дружество.
Предвид горното така представените от дружеството - ищец писмени
доказателства не могат да установят твърдението му за доставени на
ответника стоки и услуги за периода от денят, следващ датата на последното
редовно отчитане или от 26.07.2019 г. до 31.08.2020 г.
При липса на подпис на съответния потребител или негов представител
относно данните за водомера, не може да се приеме, че констатирането им,
респ. служебното начисляване именно на посоченото количество, са
извършени законосъобразно, предвид нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
6
Следва да се посочи, че предвид оспорването на ответника, че услугите
са реално доставени и потребени чрез водоснабдителната и канализационната
мрежа на ищцовото дружество, последното не е освободено от задължението
да установи размера на потребеното количество вода и стойността му. Това се
налага и предвид своевременно извършеното оспорване с отговора на
исковата молба. Ищецът не доказва по какъв начин е отчетена консумираната
вода за периода от 26.07.2019 г. до 31.08.2020 г., на каква база са извършени
съответните записвания и отчетените разлики, и защо възлизат в този размер.
Предвид недоказването по категоричен начин на точното количество на
начислена вода за периода от 26.07.2019 г. до 31.08.2020 г., предявените
искове са частично основателни единствено за стойността на предоставените
услуги за периода от 26.02.2019 г. до 25.07.2019 г.
От изслушаната в производството по делото съдебно-счетоводна
експертиза, осъществила проверка в счетоводството на ищцовото дружество,
се установява, че за процесния период е начислено задължение от общо 570,
18 лв., като задълженията за всеки месец по издадените фактури е посочено в
таблична форма. Експертизата е установила, че отчетеното количество вода –
в куб.м., по карнети, е изчислено съобразно действащите цени за битови
потребители за съответния период. Вещото лице е определило и размерът на
обезщетението за забава за периода от датата, следваща падежа на всяка
фактура д 31.01.2021 г.
Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и
безпристрастно дадено, като възприема фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е достигнало.
От заключението на вещото лице се установява, че за периода от
26.02.2019 г. до 25.07.2019 г. непогасените задължения за предоставени
услуги са в размер на сумата от 164, 75 лв., до който размер предявения иск
следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от 570,
18 лв. и за периода от 26.07.2019 г. до 31.08.2020 г. исковата претенция за
главница следва да се отхвърли. Исковата претенция следва да се отхвърли за
посочения период съобразно издадените от ищцовото дружество фактури
като се съобрази датата на последното редовно отчитане.
Тъй като ищецът не е изпълнил точно в темпорално отношения
задължението си за заплащане на цената на доставените и потребени услуги,
7
последният е изпаднал в забава, като на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва.
В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
ползваните услуги в 30-дневен срок от датата на фактурирането им, при
неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано
от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на В и К оператора. Вещото лице, при
съобразяване на датата на настъпване на падежа и изпадането на длъжника в
забава за заплащане на задължението по всяка една фактура, както и на
изтеклата погасителна давност, е установило размера на законната лихва. За
периода от 30.04.2019 г. до 31.01.2021 г. обезщетението за забава върху
главницата от 164, 75 лв. е в размер на сумата от 18, 29 лв., до който размер
акцесорната искова претенция следва да бъде уважена, като последната се
отхвърли за разликата до пълния й предявен размер от 44, 99 лв.
При този изход на правния спор, с оглед уважената част от предявените
искове, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените, както в
настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното
производство по ч.гр.д. № 3755/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив –
арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в
размер на 75 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност 22, 32 лв.
В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна
такса в размер от 25 лв., депозит за вещо лице в размер на 160 лв. и депозит за
назначаване на особен представител на ответника от 250 лв. Съдът при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Ищецът е представил
доказателства за внасяне на депозит за свидетел в размер на сумата от 15 лв.
(платежно нареждане от 11.11.2022 г. на л. 89 по делото), която не е заплатена
8
в полза на свидетеля, доколкото ищецът се е отказа от това доказателствено
искане. Т.е. тази сума не следва да бъде съобразена при определяне на
отговорността за разноските, като следва да се дадат указания до ищеца, че
може да сезира съда с искане за нейното възстановяване. Следователно
общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е
535 лв., от които с оглед уважената част от предявените искове следва да бъде
присъдена сумата от 159, 19 лв.
При този изход на делото в полза на ответника се следват разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но не подлежат на присъждане в настоящото
производство, тъй като такива не са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Л. Д.
Т., ЕГН **********, с адрес гр. П, бул. ***** че „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, е носител на паричните притезания,
за които е издадена Заповед № 2291/01.03.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, поправена с Определение № 2315/02.03.2022 г.,
издадени по ч. гр. д. № 3755/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I
граждански състав, както следва: сумата от 164, 75 лв., представляваща
претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на
канална вода за периода от 26.02.2019 г. до 25.07.2019 г. за обект, находящ се
в гр. П, ул. *****, и сумата от 18, 29 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 30.04.2019 г. до 31.01.2021
г., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.02.2021 г., до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над установения размер от 164, 75 лв. до пълния предявен размер от 570, 18
лв. и за периода от 26.07.2019 г. до 31.08.2020 г. - за главница и за разликата
над установения размер от 18, 29 лв. до пълния предявен размер от 44, 99 лв.
– за обезщетение за забава.
9
ОСЪЖДА Л. Д. Т., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 22, 32 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 3755/2021
г. по описа на Районен съд – Пловдив, I граждански състав, и сумата от 159,
19 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 20537/2021 г. на
Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
УКАЗВА на ищеца, че може с писмена молба - с посочване на банкова
сметка, да сезира съда с искане за възстановяване на сумата от 15 лв.,
заплатена с платежно нареждане от 11.11.2022 г. на л. 89 по делото,
представляваща депозит за призоваване на свидетел.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
10