Решение по дело №1192/2023 на Административен съд - Варна

Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна против Решение №543/06.04.2023 г., постановено по АНД №20223110205273/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0001025/03.10.2022 г., издадено от директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на „Д.“ ЕАД, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ за извършено нарушение на чл.7б, ал.1, пр.1 от ЗАвтП.

Касационният жалбоподателя счита решението на Районен съд – Варна за незаконосъобразно, тъй като въззивният съд неправилно е отразил фактическата обстановка и неправилно е приложил закона. Сочи, че изрично в ЗАвтП и в подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него е посочено, че водачът придобил посочената квалификация следва да има издадена карта за квалификация. Твърди, че след като водачът, извършващ превоза е българин, то същият следва да притежава карта за квалификация по реда на Наредба № 41/2008 година. Моли решението да се отмени и да се издаде ново, с което да се потвърди издаденото НП. В условия на евентуалност сочи, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като не е събрал доказателства за наличието на вписване в СУМПС на водача на код „95“, като сочи че делото следва да се върне на съда за ново разглеждане. Моли за присъждане на сторените по делото разноски, а в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът – „Д.“ ЕАД в писмен отговор, чрез адв. Г. оспорва жалбата. Излага доводи за неоснователност на касационната жалбата, тъй като решението на въззивния съд е постановено спрямо събраните по делото доказателства. Твърди, че правилно въззивният съд е приел, че алтернативата на картата за квалификация на водача е да се отбележи код 95 в графа 13 на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Отделно от това сочи, че неправилно е приложен материалният закон от страна на административнонаказващият орган. Отправено е искане оспореното решение да бъде оставено в сила и се претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, счита касационната жалба за основателна. Сочи, че решението на въззивния съд е постановено при неизяснена фактическа обстановка, като споделя изцяло изложеното в касационната жалба. Моли съда да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

РС – Варна е приел за установено следното:

На 08.09.2022 г. е извършена комплексна проверка на документацията относно транспортната дейност на превозвача „Д.“ ЕАД за периода 01.04.2022 г. – 30.06.2022 г., от представените от дружеството документи и наличната информация в информационния масив били установените следните обстоятелства: на 02.04.2022 г. лицензирания превозвач „Д.“ ЕАД, е осъществил превоз на товари за собствена сметка, с МПС марка „Мерцедес“ с ДК № ****, оборудвано с дигитален тахограф. Моторното превозно средство е управлявано от П. С. Л., който не притежава карта за квалификация на водач. Посочено е, че водачът е притежавал карта за квалификация, която е била валидна до 15.03.2019 г. и до приключване на проверката не е придобил нова валидна карта. На 08.09.2022 г. въз основа на констатациите на проверяващите е издаден АУАН № 324958 за нарушение на чл. 7б, ал. 1, предл. 1 от ЗАвтП. Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Районен съд – Варна е приел, че процесното НП е издадено от компетентен орган – и.д. Директор на регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна. Установил е, че АУАН и НП са издадени в предвидените в закона срокове. Въззивният съд е приел, че административнонаказващите органи не са извършили справка дали СУМПС съдържа хармонизирания код с означение на валидността му, че е изпълнил изискванията за квалификация. Посочил е, че ако в СУМПС е налице подобно отбелязване, то е възможно да не се изисква подобна карта за квалификация, позовавайки се на Директива 2003/59/ЕО. Въззивният съд е приел, че доколкото това касае доказване на нарушението не е възможно да бъде отстранено в хода на съдебното производство и е отменил издаденото НП.

Решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Съгласно чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН описанието на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, са сред задължителните реквизити на наказателното постановление. Всеки един от посочените елементи от описанието на нарушението е кумулативно задължителен. Нормата е императивна. В разглеждания случай касационната инстанция счита, че описанието на нарушението не е прецизно, което е довело да ограничаване на правото на защита на наказаното дружество.

Според АУАН и НП, изпълнителното деяние се изразява в следното: "Лицензираният превозвач е извършил превоз на товари за собствена сметка с МПС….., управлявано от водача П. С. Лалов, който не притежава карта за квалификация на водач... ". Така формулираното обвинение е непрецизно и създава неяснота както по отношение на субекта на нарушението, така и по отношение на приетото за противоправно негово поведение. Търговецът е юридическо лице по смисъла на чл. 12б, ал. 1 от ЗАвтП и като такъв, в контекста на установените факти и приложената санкционна разпоредба (съдържаща и състав на административно нарушение), може да бъде санкциониран само за това, че е "назначил на работа" или "допуснал водач", който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвтП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Ето защо описаното в АУАН и НП деяние – "извършил превоз на товари за собствена сметка", не кореспондира с нито една от хипотезите на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП.

От използваният съюз "или" в нормата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация става ясно, че водачи - граждани на държава, която е член на Европейския съюз, удостоверяват, че отговарят на изискванията за начална квалификация или периодично обучение, алтернативно с карта за квалификация на водача или със свидетелство за управление на моторно превозно средство, на което е маркиран кодът на Общността по чл. 10, параграф 2 от Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета (ОВ, L 226/2003 г.) - Директива 2003/59/ЕО, издадени от компетентния орган на съответната държава.

Тази национална подзаконова разпоредба е съобразена с чл. 10 от ДИРЕКТИВА 2003/59/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 юли 2003 година относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета, където също е подчертана алтернативната възможност на основание издаденото удостоверение за професионална квалификация за удостоверяване на начална квалификация или на последващо обучение, водачите на МПС да могат да представят свидетелство за управление на превозно средство, или карта за квалификация на водача на превозно средство, изготвена по модела, съдържащ се в приложение II към настоящата директива. В параграф 2 на същата разпоредба от горецитираната Европейска директива е уточнено, че карта за квалификация на водача на превозно средство се издава, ако компетентните органи на държавата членка, в която е получено УПК, не могат да отбележат кода на Съюза в свидетелството за управление на превозно средство.

С оглед изложеното правилно и законосъобразно въззивният съд е счел, че картата за квалификация на водачите не е единственото средство за удостоверяване на тяхната професионална квалификация в Република България, а това обстоятелство може да бъде вписано в свидетелството за управление на МПС на водача. Касационната инстанция споделя изцяло извода на Районен съд – Варна, че това обстоятелство е от значение за доказване на извършеното нарушение и след като по административнонаказятелната преписка не са налице доказателства дали в СУМПС на водача е вписан хармонизиран код, то нарушението остава недоказано, съответно издаденото НП следва да се отмени.

Предвид гореизложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на Районен съд – Варна, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Видно от представения с отговора на касационната жалба списък по чл. 80 от ГПК „Д.“ ЕАД претендира разноски в общ размер на 968 лева, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения – по 484 лева за всяка съдебна инстанция.

Доколкото с обжалваното решение, Районен съд – Варна е присъдил в полза на дружеството направените от него разноски по договор за правна защита и съдействие № 107 от 19.10.2022 г., с настоящото решение в полза на касационния ответник следва да се присъдят единствено разноските, направени в настоящото производство по договор за правна защита и съдействие от 22.05.2023 г. (л. 12 от делото), в размер на 484 лева.

Възражението на касатора за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като същият е определен под минималния размер по чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 543/06.04.2023 г. по АНД №20223110205273/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на „Д.“ ЕАД, ЕИК ***+ заплатеното възнаграждение за адвокат в размер на 484 /четиристотин осемдесет и четири/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: