Р Е Ш
Е Н И Е
№ 97
гр.Айтос, 08.05.2019 година
АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданска колегия, ІІ
състав, в публично заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Джанкова
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:.........….................
ЧЛЕНОВЕ:.....….……………
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора..............…….....като
разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр.дело №
990 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на «БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС» С.А., ***, рег. № ***
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК:
***, с адрес: ***, със законен представител
Д.Д. – Заместник управител,
чрез пълномощник Н.М. - юрисконсулт
против Х. К. С., ЕГН **********, с адрес ***.
С исковата
молба ищецът моли да бъде
прието за установено спрямо ответника, съществуването на вземането му в размер от сумата от общо 1184,63 лева (хиляда сто осемдесет и четири лева и шестдесет и три
стотинки), от които: 971.06 лева
(деветстотин седемдесет и един лева и шест
стотинки) - главница; 164.28 лева (сто шестдесет
и четири лева и двадесет и осем стотинки) възнаградителна лихва за периода от 01.08.2017 г. до 10.01.2018 г.; 49.29 лева (четиридесет и девет лева и двадесет и девет стотинки) - мораторна лихва от 10.01.2018 г. до 11.07.2018 г.; ведно със законната лихва
от 24.07.2018 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
Заповед за изпълнение № 384 от 25.07.2018 г.
по ч.гр.дело № 677/2018 г. на РС-Айтос.
Ищцовото дружество претендира заплащане на направените съдебно-деловодни
разноски. Сочи, че вземането произтича от задължение на
ответника по Договор за револвиращ
потребителски кредит – кредитна карта CARD-***.
С исковата молба е предявен иск по
реда на чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК с правно основание в чл.240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК - за установяване съществуването на вземането на
ищеца против ответника, съобразно дадените от съда указания
по заповедно производство – ч.гр.дело №
677/2018год. на Районен съд - Айтос.
Ищецът обосновава
претенцията си като твърди, че
към датата на подаване
на Заявлението пo чл.410 от ГПК, задължението
на ответника пo кредитната карта CARD-*** е в размер на 1135.34 лв., представляващо
използваната главница в размер на 971.06, както и договорна
лихва от 01.08.2017 (първа пропусната вноска) до 10.01.2018 (дата нa изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 164.28 лв., поради което Х. К. С. дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 49.29 лв. (четиридесет и девет лева и двадесет и
девет стотинки) за периода от
10.01.2018 (датата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.07.2018 (датата на завеждане на дело).
При условие на
евентуалност и в случай, че установителният иск бъде
отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането
пo кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
ищецът моли съдът да
се произнесе по осъдителен иск за процесното вземане. Счита, че предявяването на същия осъдителен иск има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на
препис нa ответната
страна.
Към исковата молба са приложени
преписи за връчване на ответника.
Направено е доказателствено
искане за служебно прилагане на ч.гр.дело № 677/2018 г. на РС-Айтос.
В съдебно заседание ищцовото
дружество не се представлява. От негово име е постъпила молба вх.№
1803/26.03.2019 година за разглеждане на делото в отсъствие на представител. Не
са ангажирани допълнителни доказателства и не са заявени искания.
В срока
и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът Х. К. С., чрез
назначения му особен представител адв.Р.Д. от БАК представя писмен отговор. Оспорва основателността на исковата претенция, като се позовава на липсата на доказателства за надлежно
обявената предсрочната изискуемост на вземането, поради което и счита, че искът
пo чл.422 ГПK следва да бъде
оставен без уважение.
Сочи, че в петитума на исковата претенция ищецът индиректно признава, че е налице ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането пo кредита, молейки cъдът да приеме установителния му иск
пo чл.422 ГПK, предявен пpи условията на евентуалност за осъдителен иск. Оспорва приложеното към исковата молба писмено
доказателства „Детайли по извлечението по кредитна карта“, стр.2, касаещо транзакции от 2013г., т.е. преди сключване на процесния договор и с посочен получател лицето И.Н.Д., т.е. различно от картодържателя
Х.К.С.. Твърди, че липсват доказателства кога и колко транзакции е извършил
ответника С. и на каква стойност.
Не представя доказателства и не заявява доказателствени искания. Моли за
прекратявена на съдебното производство, поради недопустимост на иска.
В съдебно заседание особеният представител адв.Р.Д. поддържа изложеното в
отговора становище, като по същество пледира за постановяване на решение, с което ищцовата
претенция бъде оставена без уважение, като не се уважи и искането за
преминаване от установителен към осъдителен иск.
Изтъква съображения, че съгласно чл.422 от ГПК исковата претенция се основава
на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, което препятства преминаването от установителен
към осъдителен иск. Подчертава, че е
оспорено доказателството, приложено към и.м. и касаещо
вземане към друг кредитополучател И.Н.Д.,
от 2013 година, тъй като към този период ответникът не е имал сключен договор
за потребителски кредит с ищеца и не е разполагал с възможност да тегли
допълнителни суми от приложената от ищеца Master card. Оспорва твърдението на ищеца, че при разрешен
кредитен лимит по същата карта в размер на 1000 лева ответникът е теглил със
135 лева вповече. Сочи, че при така приложените
доказателства не се установява предсрочна изискуемост на сключен потребителски
кредит, който факт да е доведен до знанието на ответника, поради което счита,
че исковата претенция е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Със заявление по чл.410 от ГПК, вх. № 4429/24.07.2018 г. ищецът «БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС» С.А., ***, рег. № *** чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон
България е
поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника Х.
К.С.. В хода на образуваното заповедно производство по ч.гр.дело № 677/2018г. по описа на
РС-Айтос и след връчване на заповед № 384/25.07.2018 год. по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, с определение № 734/05.10.2018 г. на заявителя е указана
възможността да предяви иск за установяване дължимостта
на вземането си против длъжника.
В изпълнение на дадените указания е депозирана исковата молба, по която е образувано настоящото производство. С отговора на особения представител на ответника се оспорва приложеното от ищеца писмено доказателства „Детайли по извлечението по кредитна карта“, стр.2, касаещо транзакции от 2013г., т.е. преди сключване на процесния договор и с посочен получател лицето И.Н.Д., т.е. различно от картодържателя Х.К.С.. Твърди, че липсват доказателства кога и колко транзакции е извършил ответника С. и на каква стойност и се моли за прекратяване на делото. Съдът взе предвид, посоченото от ищеца правно основание, но съобрази, че искът макар и установителен досежно съществуването на вземането след възразяването му по реда на чл.414 от ГПК в заповедното производство, намира своето основание в чл.240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК. Ето защо и приема претенцията за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна и недоказана по следните съображения:
Не
е спорно между страните, че при сключване на Договор за кредит за покупка на стоки и услуги с
номер PLUS -*** ответникът С. е дал съгласие освен посочения заем да му
бъде отпуснат и потребителски кредит под формата на кредитна карта. В подкрепа
на изложеното са приложените към исковата молба копия от договори от 22.11.2016
година, вкл. приложение от същата дата
към Договор за
револвиращ потребителски кредит – кредитна карта CARD-***, с посочен кредитен
лимит от 1 000,00 (хиляда) лева. В исковата молба се твърди, че на
16.05.2017г. отв.Х.С. активирал предоставената му по
договора кредитна карта, след което на 01.08.2017 г. преустановил обслужването
й, при баланс от минус 1 135,00 (хиляда сто тридесет и пет) лева, а
опитите за контакт с длъжника и за доброволно уреждане на задължението му
останали без резултат. За установяване на вземането е представено писмено доказателства наименувано
„Детайли по извлечението по кредитна карта“, което е оспорено с отговора на ответната страна. Изтъкнато
е, че в стр.2 от същия
документ, се съдържа информация за транзакции от 2013г., т.е. за времеви период
отпреди сключване на процесния договор и с посочен
получател, различен от картодържателя и ответник па
делото Х.К.С., а именно лицето И.Н.Д..
При това положение съдът намира за основателно възражението, че липсват
доказателства кога и колко транзакции е извършил именно ответника С., както и
на каква стойност. Отделно от изложеното и доколкото отразяването на л.2 от
документ на транзакции, предхождащи с няколко години сключването на процесния договор и за лице, различно от ответника, следва че същото доказателство, съставлаващо част (стр.2) от Месечно извлечение по кредитна
карта от 01.01.2018г. не може да бъда ценено в цялост
и е неотносимо към процесния
спор. За допълнение следва да се отбележи, че в същото извлечение (на л.16 от
делото) е очевидно невярно посочено и сумирането на минималната дължима сума по
револвиращата сметка от 120,00 лв. и минималната дължима сума за покупки от 0,00
лева, на обща стойност 597,78 лева.
При така изложените факти и след анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че макар съществуването на облигационни
отношения между страните във
връзка с процесния договор за револвиращ
кредит от 22.11.2016 година и кредитна карта CARD-*** да е доказано, доколкото и ищцовото дружество и ответникът са страни
по този договор, в тежест
на ищецът е да установи по безспорен и категоричен начин качеството си на
кредитор, падежа, изискуемостта и размера на вземането
си, а ответника (длъжник) –
липсата на твърдяната облигационна връзка между страните или факта на плащането. Въз
основа на гореизложените съображения, съдът
приема за недоказано обстоятелството за наличие на ликвидно (установено по основание и размер) и изискуемо вземане
на кредитора спрямо длъжника. След като ищецът не е изпълнил процесуалното си задължение по чл.154, ал.1 от ГПК следва да понесе
своеобразната санкция на тежестта на
доказване, като съдът приеме за
несъществуващи фактите, които той следва
да установи с безспорни доказателства, т.е. да приеме
за недоказано съществуване на вземането му спрямо ответника, за
което е издадена заповед по чл.410 от ГПК.
Що се отнася до заявеният от ищеца осъдителен иск
за процесното вземане, съдът намира, че същият макар
да е принципно процесуално допустим при отхвърляне на установителната
претенция, не подлежи на разглеждане, доколкото е предявен в условията на евентуалност, която
е изрично обвързана (според отразеното в исковата молба) от отхвърляне на
основния иск, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В конкретния
случай искът е отхвърлен при липса на доказателства изобщо на дължимост на вземенето, както по
основание, така и относно претендирания размер. Ето
защо и съдът не дължи произнасяне по повод предявения като евентуален осъдителен
иск.
Мотивиран от горното, Айтоският районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска на «БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС» С.А., ***, рег. № *** чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ***, с адрес: ***, със
законен представител Д.Д. – Заместник
управител, чрез пълномощник
Н.М. - юрисконсулт против Х. К. С., ЕГН **********, с адрес ***, за
установяване съществуването на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение № 384 от 25.07.2018 г. по ч.гр.дело № 677/2018 г. на РС-Айтос, за сумата от общо 1 184,63 лева (хиляда сто осемдесет и четири лева и шестдесет и три
стотинки), от които: 971.06
лева (деветстотин седемдесет и един лева и шест стотинки)
- главница; 164.28 лева (сто шестдесет и четири лева и двадесет
и осем стотинки) възнаградителна лихва за периода от 01.08.2017 г. до 10.01.2018 г.;
49.29 лева (четиридесет
и девет лева и двадесет и девет стотинки) - мораторна лихва от 10.01.2018 г. до 11.07.2018 г.; ведно със законната лихва
от 24.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: