Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав в открито съдебно заседание на десети август две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1030/2020 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e от И.Г. Й.- С. срещу Р.Б.Т. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 7/24 ид.ч. от реално обособена площ от 74кв.м., както и 7/24 ид.ч. от изградената върху нея ПЛЕВНЯ, които са погрешно заснети в кадастралната карта на гр. Костенец в УПИ XI-*** (бивш XIV-****), вместо в границите на УПИ XII-*** (бивш XIII-****).
Ищецът в първоначалната искова молба и последващите уточняващи молби твърди, че е собственик на ид.ч. от УПИ XII-*** (бивш XIII-****) в кв. 86 по плана на гр. Костенец, а ответникът е собственик на съседния УПИ XI-*** (бивш XIV-****). Поддържа, че при изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри неправилно част от имота на ищеца с площ от 74 кв. метра и изградената върху нея плевня са били заснети и присъединени към имота на ответника, вместо да бъдат отразени като част от имота на ищеца. Твърди, че ищецът владее спорната площ и постройката, като ответникът и неговите праводатели никога не са ги владяли. Искането е да бъде установено, че ищецът е собственик на 7/24 ид.ч. от реално обособена площ от 74кв.м., както и 7/24 ид.ч. от изградената върху нея ПЛЕВНЯ, които са погрешно заснети в кадастралната карта на гр. Костенец в собствения на ответника УПИ XI-*** (бивш XIV-****), вместо в границите на собствения на ищцата УПИ XII-*** (бивш XIII-****).
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба. Твърди, че не е допусната грешка в кадастралната карта Поддържа, че че спорната площ е придобита по давност от ответника, респ. от неговите праводатели, които владеят спорната площ повече от 60 години. Твърди, че преди 2 години по молба на ищцата й е предоставил за ползване спорната площ и постройка.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
От протокол за съдебна делба по дело №409/1970г. по описа на РС- Ихтиман се установява, че Г. Й. С.е придобил 259/444 ид.ч. от дворно място с площ 444 кв.м., образуващо по плана на гр. Костенец парцел XIII-****, кв. 16, както и 7/12 ид.ч. от построените в същото плевня и сайвант. В съдебния протокол изрично е посочено, че сумата за уравняване на дяловете е получена.
От Нотариален акт №85, том II, дело №519/1974 г. се установява, че Г. Й. С.е признат за собственик на горепосочените имоти.
От протокол за съдебна делба по дело №499/1997. по описа на РС- Ихтиман се установява, че по отношение на дворно място от 372 кв.м. по скица (253 кв.м. по нотариален акт), находящо се в гр. Костенец и образуващо парцел XI-***, кв. 86, ведно с построената в него масивна едноетажна къща е учредено в полза на С. Й. Т. пожизнено право на ползване, а имотът се дава в общ дял при равни права на нейните деца- ответникът и П. Т..
От нотариален акт за покупко- продажба №132, том III, рег. №4474, дело №494/2020г. описа на нотариус Р. *** действие РС- Ихтиман се установява, че П. Т. е продала на ответника собствените си ½ ид.ч. от горепосочения имот.
От Удостоверение за наследници се установява, че Г. Й. С.е оставил наследници по закон- ищцата (дъщеря) и Г. Й. П. (внучка), както и че С. Й. Т. е оставила наследници по закон- ответника (син) и П. Б.Т. (дъщеря).
От представените по делото скици се установява, че УПИ XIII-****, кв. 16, от регулационния план на гр. Костенец от 1955г. е с площ от 444 кв.м., а според регулационния план от 1977г., изменен през 1988г., УПИ XII-***, кв. 86, е с площ от 370кв. и следователно е налице разминаване от около 74 кв.м..
От заключението на приетата съдебно- техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, и от изслушването на вещото лице инж. Ч. в съдебно заседание на 10.08.2021г. се установява, че последният приложен регулационен план е от 1977г. (изменен през 1988г.), както и че има погрешно заснемане- не е отразена границата между двата имота. Вещото лице е представило комбинирана скица и уточнява, че границата между двата имота е маркирана с А-Б-В (син цвят), на място има ограда (маркирана със З-И-Б), която е в близост до границата, а по линията, маркирана с Г-Д-Е-Ж (червен цвят) на място няма нищо.
От показанията на свидетеля Стойчев (съпруг на ищцата), преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че ищцата и ответникът притежават съседни имоти в гр. Костенец, между които имоти има телена ограда с врата, като в частта на ищцата се намира плевня, която бащата на ищцата е предоставил за ползване на ответника и последният е ползвал за гараж. Установява се също така, че плевнята (гараж) е ползвана от ответника със съгласието на бащата на ищцата, както и че ответникът не е създавал пречки и не се е противопоставял на ищцата. От повторния разпит на свидетеля се установява, че оградата между имотите, която същият визира е отразена със синя линия на изготвената от вещото лице комбинирана скица на л. 73 от делото.
От показанията на свидетеля Лазаров (съсед), преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че между двата имота има ограда, като в миналото е имало и друга ограда, която е премахната преди 1989г., както и че ответникът е ползвал плевнята до преди няколко години, когато ищцата се е върнала в населеното място и ответникът я е „оставил“ да ползва плевнята (гаража) и да прави промени.
От показанията на свидетеля Стойчев (приятел на ответника), преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че между двата имота има ограда, като в миналото е имало и друга ограда (по червената линия от комбинираната скица на цещото лице), която ограда вече е премахната. Установява се също така, че плевнята и площта около нея се е ползвала от ответника за гараж и не е имало спорове до скоро.
При така възприетата фактическа обстановка съдът стига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
По допустимостта. В ТР № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че с оглед презумпцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР за вярност на основните кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната карта на част от собствения на ищеца имот като част от имота на ответника или незаснемането му като самостоятелен имот формира наличието на правен интерес от иска, тъй като създава привидност, че тази част действително е собственост на ответника. С оглед твърденията на ищеца, че част от имота на му с площ от 74 кв. метра и изградената върху нея плевня са неправилно са заснети като част от имота на ответника искът е допустим.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по иска с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) влязъл в сила кадастрален план или регулационен план; 2) установяване наличието на грешка или непълнота в този план; 3) наличие на правен спор с ответника по отношение на площта, засегната от грешката или непълнотата; 4) право на собственост на ищеца върху имота, засегнат от грешката или непълнотата.
Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. Ответникът следва да докаже възраженията си за придобиване на спорната площ от недвижимия имот по давност.
Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР / "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
От събраните по делото доказателства се установи, че последният приложен регулационен план е от 1977г. (изменен през 1988г.).
По делото се установи осъществяването и на втората материална предпоставка за възникване на спорното право, а именно: наличието на грешка или непълнота в този регулационен план. От заключението на приетата съдебно- техническа експертиза и изслушването на вещото лице инж. Ч. в съдебно заседание на 10.08.2021г. се установява, че има погрешно заснемане- не е отразена границата между двата имота.
На следващо място вещото лице е категорично, че действителната граница между имотите е отразена на представената към заключението комбинирана скица и е маркирана с А-Б-В (син цвят).
От разположението на действителната граница следва, че спорната площ от 74 кв. метра и изградената върху нея плевня попадат в границите на парцел XIII-****, кв. 16, по плана от 1955г., респ. парцел XII- ***, кв. 86, по плана от 1977г., изменен през 1988г.. От представените по делото протокол за съдебна спогодба и Нотариален акт №85, том II, дело №519/1974 г. се установява, че собственик на съответните идеални части от тези имоти е ищцата в качеството й на наследник на Георги Йорданов Стоянов. Последният, както вече беше посочено, е придобил 259/444 ид.ч. от дворно място с площ 444 кв.м., образуващо по плана на гр. Костенец парцел XIII-****, кв. 16, както и 7/12 ид.ч. от построените в същото плевня и сайвант. Г. Й. С.е оставил наследници по закон- внуци (ищцата и Г. Й. П.), поради което всеки от наследниците е придобил по ½, а именно: по 7/24 ид.ч. от процесните дворно място и плевня.
По възражението на ответника за придобивна давност:
Ответникът следва да докаже възраженията си за придобиване на спорната площ от недвижимия имот по давност при условията на пълно и главно доказване.
Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражнявана фактическа власт, но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака- упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта / така решение № 304 от 4.V. 1995 г. по гр. д. № 75/95 г., I г. о, решение № 649/1993 г. по гр. д. № 477/1992 г. на ВС, I г. о./. Без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху вещта, чрез него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост – правомощието на собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта. Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. В горния смисъл Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК..
По делото не се установи ответникът да е собственик на твърдяното придобивно основание. Ответникът не установи, че той и неговите родители са започнали да владеят имота.
От показанията на свидетелите Лазаров и Стойчев действително се установява, че ответникът и неговите родителите са упражнявали фактическата власт върху плевнята и площта.
От събраните по делото доказателства обаче не се установява от страна на ответника да е било налице намерение за своене на вещта. На първо място от показанията на св. Стойчев се установява, че плевнята (гараж) е предоставена за ползване на ответника от бащата на ищцата, че е ползвана от ответника със съгласието на бащата на ищцата, както и че ответникът не е създавал пречки и не се е противопоставял на ищцата. На второ място от показанията на св. Лазаров се установява, че ответникът е „оставил“ ищцата да ползва плевнята (гаража) и да прави промени. Следователно по делото не се доказа да е било налице манифестиране от ответника или неговите родители на собственическо отношение към вещта спрямо нейния собственик.
С оглед на всичко гореизложено възражението за придобивна давност остана недоказано.
По разноските:
При този изход на спора с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски в размер на общо 420лв., от които 50лв. за държавна такса, 10лв. за вписване на искова молба, 10лв. за съдебни удостоверения и 350лв. депозит за вещо лице.
По делото е представено пълномощно (л. 42), но липсват доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение от страна на ищцата, поради което същото не се дължи от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на Р.Б.Т., ЕГН **********, с адрес ***, че И.Г. Й.- С., ЕГН **********, с адрес ***, е собственик на 7/24 ид.ч. от реално обособена площ от 74кв.м., както и 7/24 ид.ч. от изградената върху нея ПЛЕВНЯ, които са погрешно заснети в кадастралната карта на гр. Костенец в УПИ XI-*** (бивш XIV-****), вместо в границите на УПИ XII-*** (бивш XIII-****), като границата между двата имота следва да преминава по синя линия А-Б-В от комбинирана скица към СТЕ (л. 73 от делото), неразделна част от решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р.Б.Т., ЕГН **********, да заплати на И.Г. Й.- С., ЕГН **********, разноски в размер на общо 420лв..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: