№ 3
гр. ХАСКОВО , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ в публично заседание на
осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР И. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР И. ХАДЖИЕВ Търговско дело №
20205600900145 по описа за 2020 година
С. И. И. е предявила против „Бул Инс" АД иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за сумата от 70 000 лв.
В исковата молба се твърди, че на 18.07.2016 г. около 13. 15 ч. в гр.
Свиленград на кръстовището между ул. „Сан Стефано“ и ул. „Ген. Скобелев“
е станало ПТП, при което автобус „Ивеко Маго“ с рег. № ****** с водач М.
И. К., движещ се по ул. „Сан Стефано“, не спазил пътен знак Б – 2 и отнел
предимството на движещия се по ул. „Ген. Скобелев“ лек автомобил ВАЗ
2107 с рег. № Х4788АН, управляван от Д. Т. Д., който вследствие на
настъпилия удар е починал. С влязла сила присъда по НОХД № 185/2018 г. на
Окръжен съд – Хасково М. И. К. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1
НК. За управлявания от М. И. К. автобус „Ивеко Маго“ с рег. № ****** е
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ЗД
„Бул Инс“ АД със застрахователно покритие от 14.07.2016 г. до 14.07.2017 г.
Ищцата е живяла дълги години на семейни начала с починалия Д. Т. Д.,
с когото били изключително близки. С неговата смърт тя е загубила любим
човек, който й оказвал материална и морална опора. Неговата смърт й
причинала мъка и значителни страдания, поради което на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ иска ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 70 000 лв.
Ответникът „Бул Инс" АД оспорва предявения иск с възражения за
неоснователност поради липса на трайни и дълбоки емоционални отношения
между ищцата и починалия, както и за съпричиняване от страна на
1
пострадалия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Предявеният от С. И. И. против „Бул Инс" АД иск е с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, който регламентира правото на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото увредено лице е
договорна, тъй като произтича от сключения между него и прекия
причинител на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност ", с
който е застрахована деликтната отговорност на водача на моторното
превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и
функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
С влязла в сила присъда по НОХД № 185/ 2018 г. на ОС – Хасково М. И.
К. е признат за виновен за това, че на 18.07.2016 г. в гр. Свиленград на
кръстовището между ул. „Сан Стефано“ и ул. „Ген. Скобелев“ при
управление на МРС - автобус „Ивеко Маго“ с рег. № ****** е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 50, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост
причинила смъртта на Д. Т. Д..
С оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК, според която влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съдът намира за
доказан по несъмнен начин фактическият състав на непозволеното увреждане
по чл. 45 ЗЗД, което обуславя деликтната отговорност на водача на лекия
автомобил.
По делото не е спорно, че за управлявания от М. И. К. автобус „Ивеко
Маго“ с рег. № ****** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в
„Бул Инс" АД със срок на покритие от 14.07.2016 г. до 14.07.2017 г.
Предвид така установените факти по делото се налага извод, че в случая
е налице фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността
на застрахователя „Бул инс" АД за претърпените от смъртта на Д. Т. Д. вреди.
Що се отнася до границите на отговорността на застрахователя, важи
принципът за тъждественост на застрахователното обезщетение с
обезщетението, дължимо по общата гражданска отговорност. Съгласно ППВС
№ 4/68 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като
те не само се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за
размера на вредите. Става въпрос за конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, тъй като понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
2
не е абстрактно. При причиняване на смърт за определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди от значение е най - вече личната и
емоционална връзката между починалия от деликт и претендиращия
обезщетение за неимуществени вреди. При определяне на дължимото
обезщетение следва да се отчетат в пълна степен и конкретните
икономически условия.
В настоящия случай от показанията на св. Г. М.а се установи, че
починалият Д. Т. Д. и ищцата са установили близки емоционални отношения
през 2008 г., а от 2011 г. са заживели заедно на съпружески начала в гр.
Свиленград. Отношенията им били много добри и се разбирали чудесно.
Починалият се грижел за децата на ищцата, заедно посещавали близките й в
село Студена, което го приемали като неин мъж. Ищцата изживяла
изключително трудно смъртта на Д., получила невроза, за което започнала да
ходи по лекари. Заедно с майка му всяка събота ходили на гроба му.
Правото на обезщетение за неимуществени вреди на лице, което е
живяло на съпружески начала с починалия, е признато с Постановление № 5
от 24.ХI.1969 г. на ПВС, което се обосновава наличието на особено близка
емоционална връзка между тях, каквато се създава между съпрузи. В този
случай интензитета и степента на претърпените морални болки и страдания
на лицето, живяло на съпружески начала с починалия, ще се определи от
продължителността на връзката, от наличието на общи деца, от обичта и
взаимното доверие между тях, грижите и емоционалната подкрепа, които са
си оказвали.
В тази връзка при преценка дълбочината и степента на емоционална
близост между ищцата и починалия Д. Т. Д. следва да се отчете на първо
място неособено голямата продължителност на съвместното им съжителство
от 2011 г. до датата на смъртта на 18.0.2016 г., липсата на общи деца, както и
обстоятелството, че от предишните си семейни връзки двамата имат деца,
което ще позволи на ищцата по – леко да превъзмогне смъртта на Д. Т. Д.. От
друга страна между двамата е била налице трайна и хармонична емоционална
връзка, живели са в дух на разбирателство, доверие и взаимопомощ. Със
смъртта на Д. Т. Д. ищцата е загубила близък човек, в който е намирала обич,
доверие и емоционална подкрепа, поради което за претърпените морални
болки и страдания от преждевременната му смърт обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи на 40 000 лв.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да се намали, и в тази връзка следва да се
разгледа релевираното от ответника възражение за съпричиняване от страна
на починалия, което е в две насоки: поради неползване на обезопасителен
колан и управление на лекия автомобил със скорост над максимално
разрешената.
3
Съпричиняване е налице, когато пострадалият със своето поведение е
допринесъл за настъпване на вредите. Съпричиняването е обусловено от две
предпоставки – противоправно поведение на пострадалия и причинна връзка
с вредите. В случая не е налице противоправно поведение на водача на лекия
автомобил, тъй като по силата на чл. 137а, ал. 2, т. 4 ЗДП водачите на
таксиметрови коли, какъвто е починалият, са освободени от задължението да
използват обезопасителен колан, когато управляват таксиметровия автомобил
в рамките на населеното място. В случая ПТП е настъпило в рамките на гр.
Свиленград, поради което починалият като водач на таксиметров автомобил
не е имал задължение да ползва обезопасителен колан. Поради това
независимо от заключението на вещото лице, според което водачът на лекия
автомобил най – вероятно е бил без предпазен колан, при липса на
задължение за ползване на такъв неговото поведението не е противоправно,
което изключва съпричинителския му принос.
Възражението, че починалият е допринесъл за настъпване на ПТП
поради управление на лекия автомобил с превишена скорост, е също
неоснователно. Управлението на МПС със скорост над максимално
разрешената дори и да представлява административно нарушение по ЗДП
само по себе си не може да обоснове извод за съпричиняване. Съпричиняване
ще е налице само ако движението с превишена скорост обективно е
допринесло (станало е причина) за настъпване на ПТП. Такъв ще е случаят,
когато поради движение с превишена скорост водачът не е могъл да спре
своевременно при възникване на опасност на пътя и да предотврати
произшествието.
В настоящия случай от заключението по назначената съдебно –
автотехническа експертиза е видно, че починалият Д. Т. Д. е управлява лекия
автомобил преди удара със скорост от 63. 9 км/ ч., при която опасната зона за
спиране е 44. 23 м. Водачът на автобуса в нарушение на правилата за
движение е предприел маневра преминаване през кръстовището, като е
навлязъл внезапно в платното за движение на лекия автомобил на 31. 88 м.
пред него (8.1.2 от заключението), поради което водачът на лекия автомобил
дори и да се е движел с максимално разрешената скорост от 50 км/ ч., той не е
имал възможност да спре и да предотврати ПТП, тъй като опасната зона за
спиране при тази скорост е над 31. 88 м. За водача на лекия автомобил
опасността на пътя е възникнала с навлизане на автобуса на пътното платно,
от който момент за него възниква задължение да намали скоростта или да
спре, а не от заставането на автобуса на мястото, където следва да изчака
преминаването на движещите се по пътя с предимство превозни средства.
Поради това независимо, че водачът на лекия автомобил е имал видимост към
автобуса на разстояние от 42. 50 м. преди мястото на удара, към този момент
автобусът не е представлявал опасност за движението, поради което за него
не е възникнало задължение да намали или да спре лекия автомобил. Т. е.
дори лекият автомобил да се е движел с максимално разрешената скорост от
4
50 км. ч., ударът е бил неизбежен.
Неоснователно, на следващо място, се явява и възражението за
прекомерност на претендираното обезщетение на основание §96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ. Цитираната разпоредба предвижда, че до влизането в сила на
наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ обезщетението
за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се
определя в размер до 5 000 лв., като е придадено обратно действие на
разпоредбата за съдебните искове, предявени след 21.06.2018 г. Съгласно чл.
9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при
използването на МПС и контролът върху задължението за сключване на
такава застраховка са предвидени минимални застрахователни суми в случай
на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал или
5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Посочените в
директивата лимити за минималните застрахователни суми за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са
транспонирани в националното ни право - чл. 266 от КЗ (отм.) и чл. 492 от
сега действащия КЗ. Доколкото в цитираната директива не е предвидена
възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за
неимуществени вреди на пострадалото лице и не е установен такъв размер,
съдът счита, че разпоредбата на §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ не е в
съответствие с общностното право. Поради това размерът на обезщетението
за неимуществени вреди следва да се определи не в границите на §96 ал.1 от
ПЗР на ЗИДКЗ, а по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.
Върху присъдената сума от 40 000 лв. ответникът „Бул Инс" АД на
основание чл. 497, ал. 1, т. КЗ дължи законна лихва, считано от 16.08.2017 г.
– денят, следващ датата на която ищцата е получила отказа на застрахователя
за изплащане на застрахователно обезщетение.
С оглед изхода на делото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът „Бул
Инс" АД следва да заплати на пълномощника на ищцата – адв. М. Т. Т.
възнаграждение за адвокат в размер на 1730 лв. съобразно уважения размер
на предявения иск.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника
направените от последния разноски в размер на 1725 лв. съобразно
отхвърлената част на иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „Бул Инс" АД следва да
заплати по сметка на ОС Хасково ДТ в размер на 1600 лв. съобразно размера
на присъденото обезщетение.
Мотивиран от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Бул Инс" АД със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, ЕИК ********* да заплати на С. И. И. с
ЕГН **********, с. Студена, община Свиленград сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. Т. Д.,
настъпила от ПТП на 18.07.2016 г. в гр. Свиленград, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.08.2017 г. до окончателното й
изплащане, като предявеният иск за разликата до 70 000 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Бул Инс" АД да заплати по сметка на ОС - Хасково ДТ в
размер на 1600 лв.
ОСЪЖДА „Бул Инс" АД да заплати на адв. М. Т. Т. адвокатско
възнаграждение в размер на 1730 лв.
ОСЪЖДА С. И. И. да заплати на „Бул Инс" АД разноски в размер на
1725 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред АС - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
6