РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. София, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора Стойчо Тодоров Ненков (АП-София)
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600645 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от 25.01.2021г., постановена по НОХД № 16/2019г., ОС-Благоевград,
Наказателно отделение, 3-ти състав е признал подсъдимият В. К. Б. /с установена по делото
самоличност/ за виновен в това, че на 27.08.2017 год., между 02.25 ч. - 02.35 ч., в дискотека
„Масса клуб” в с. ***, общ. ***, обл. *** направил опит умишлено да умъртви Д. Г. С. чрез
нанасяне на пет удара с нож в областта на двете половини на гръдния кош и корема, където
са разположени жизнено важни органи, като две от нараняванията проникнали в гръдната и
коремната кухина на пострадалия и бил наранен жизнено важен орган - черния му дроб,
като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и осъществено
при превишаване на пределите на неизбежната отбрана- престъпление по чл.119 във вр. с
чл. 115, ал. 1 и чл.18, ал. 1 от НК, във вр. с чл.12, ал.2 от НК, поради което на основание
цитирания законов текст и чл.54 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 3
/три/ години, като го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение.
На основание чл. 66, ал.1 от НК, съдът е отложил изтърпяването на така наложеното
наказание за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
1
На основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК, съдът е приспадал от така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ времето, през което В. К. Б. е бил задържан под стража, считано от
12.04.2018 год. до 19.04.2018 год.
С присъдата, първоинстанционният съд е осъдил подс. Б. да заплати на Д. Г. С. сумата от 7
000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени от престъпното деяние
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
27.08.2017 год. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения граждански иск
над уважения размер.
Съдът е възложил в тежест на подсъдимия Б. сторените по делото разноски, както и 5 /пет/
лева държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
С първоинстанционната присъда, подсъдимият е бил осъден да заплати на Д. Г. С. и сумата
от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото, като е постановил
приложените по делото два броя оптични носители със записи от охранителните камери на
ЦСМП - Сандански и от дискотеката, като движими вещи без стойност, да бъдат
унищожени по реда, предвиден в ПАРОАВАС, а останалите веществени доказателства -
един брой къси дънкови панталони и един брой тениска с къси ръкави е постановил да бъдат
върнати на собственика им Д. Г. С..
В законоустановения срок срещу постановения съдебен акт са постъпили въззивна жалба от
гражданския ищец и частен обвинител Д.С. чрез повереника му – адв. В. М., жалба от
подсъдимия В.Б. чрез защитника му- адв. Т. Г., както и протест от ОП- Благоевград.
В жалбата, подадена от повереника на частния обвинител и граждански ищец се изразява
несъгласие с постановената присъда, като се поддържа, че същата е неправилна,
незаконосъобразна и несправедлива както в наказателната, така и в гражданско-
осъдителната й части. В допълнение се сочи, че съдът неправилно е тълкувал и приложил
нормата на чл. 119, вр. с чл. 115, ал.1 и чл. 18, ал.1 от НК, вр. чл. 12, ал.2 от НК, като в тази
връзка се поддържа, че от събраните по делото доказателства недвусмислено се
установявало, че поведението на подсъдимия се субсумира под състава на чл. 115, ал.1, вр.
чл. 18, ал.1 от НК. Изразено е несъгласие и с присъдения размер на обезщетението за
неимуществени вреди, като крайно занижено и определено в разрез с критерия за
справедливост. Съобразно горното се настоява за изменение на постановения съдебен акт.
В жалбата на подсъдимия Б. са релевирани доводи за неправилност на постановената
присъда, като се поддържа, че събраните по делото доказателства не сочат на наличието на
умисъл от страна на подсъдимия Б. за умъртвяване на пострадалия. В частност, погрешно
съдът бил извел изводите си относно умисъла по използвания нож и множеството удари в
областта на гръдния кош, като в тази насока се сочи, че за подзащитния му това бил
2
неочакван и непредизвикан конфликт, респективно силата на ударите не била голяма, а
насочеността им била по-скоро плод на случайност, отколкото на каквото и да било волево
решение. Изразява се несъгласие с приетото от съда експертно заключение на изготвената
тройна КСППЕ по отношение на въпроса за наличието на физиологичен афект у
подсъдимия, като се сочи, че анализа на доказателствената част на експертизата и
отговорите на вещото лице в съдебно заседание са силно компроментирани от правна страна
и противоречащи на изводите на експертите от предходните заключения. Предвид
изложеното, се настоява за изменение на атакувания акт, като бъде прието, че подс. Б. е
извършил престъпление по чл. 128, вр. чл. 132, ал.1, т.1 и ал.2 от НК.
С протеста на ОП- Благоевград се изразява несъгласие с присъдата в частта, с която
подсъдимият е бил оправдан по по-тежко наказуемото деяние по чл.115 вр. чл. 18, ал.1 от
НК, като се поддържа, че последното е резултат от незадълбочен и превратен анализ на
доказателствената съвкупност. Представителят на държавното обвинение намира за
неправилен извода на съда, че нападението не било прекратено с отдалечаването на
пострадалия към тоалетните на заведението и че Б. още бил застрашен от възобновяване на
същото, както и да се е намирал в състояние на неизбежна отбрана. Безспорно се
установявало от доказателствата по делото, в частност от детайлната техническа експертиза
на записите от заведението, че подсъдимият сам с нож в ръката е тръгнал след св. С., след
като е отблъснал нападението му, за да въздаде справедливост за нанесените му преди това
от страна на С. удари и псувни. Счита, че е налице и евентуалния умисъл за убийство,
доколкото подсъдимият е съзнавал, че нанася пет прободно-прорезни наранявания в
гръдната и коремната област с проникване в гръдната и коремната кухини и нараняване на
жизнено важен орган, какъвто е черния дроб, допускайки, че може да причини смъртта на
св. С., но не е спрял сам действията си, а се е наложило да бъде разтърван и отместен от
пострадалия, за да не довърши деянието си. Предвид горното настоява за уважаване на
подадения протест, като подсъдимия Б. бъде признат за виновен по повдигнатото му по-
тежко обвинение за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК и му бъде определено
наказание в порядъка на около 12 години „лишаване от свобода“, като най-адекватно и
съобразено с принципите и целите, заложени в чл.36 и чл. 54 от НК.
Жалбите и протеста не съдържат искания за събиране на нови доказателства.
На основание чл.327 и сл. от НПК, делото е насрочено за разглеждане.
В съдебно заседание, представителят на държавното обвинение поддържа подадения
протест по изложените в него съображения, като счита, че атакувания съдебен акт следва да
бъде отменен, а подсъдимият бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му
обвинение. Намира жалбите, подадени от подсъдимия и от гражданския ищец и частен
обвинител за неоснователни и в този смисъл, моли да бъдат оставени без уважение.
Подсъдимият В. К. Б., редовно призован, се явява лично и със защитника си -адв. Т. Г..
Последният счита за неправилен извода на съда относно наличието на пряк умисъл за
3
умъртвяване на пострадалия от страна на подсъдимия. В подкрепа на горното акцентира на
кадрите от изготвената видео-техническа експертиза, видно от които подсъдимият се
самоотбранява. Категоричен е, че при развилата се ситуация би могло да е налице внезапен
умисъл за причиняване на телесна повреда, но не и умисъл за причиняване на смърт. Според
защитата липсва и мотив, доколкото подсъдимият не е познавал лично нападателя си, само
са се виждали. Изразява несъгласие и с приетото от съда, че след първото нападение Б. се е
приготвил и е имал вече в него нож, доколкото по делото така и не са събрани
доказателства, че той е носел нож в себе си. Намира за несправедливо, лице, нападнато в
гръб от агресивен и опасен човек, опитвайки се да избегне конфликта, да понесе
отговорността за опит за убийство. Счита, че макар вещите лица, изготвили заключенията по
КСППЕ да отричат наличието на физиологичен афект при Б., то в детайлите на експертизите
са отразени всички признаци за наличието му. В заключение, моли при постановяване на
решението си, въззивната инстанция да съобрази изложеното и да преквалифицира деянието
в причиняване на тежка телесна повреда извършено при условията на неизбежна отбрана.
Подсъдимият Б. поддържа казаното от защитата. В предоставената му последна дума,
изразява съжаление за случилото се, като настоява, че единствено е искал да се предпази.
Частният обвинител и граждански ищец Д.С., редовно призован, не се явява. Не се явява и
повереникът му – адв. В. М., поради нередовно призоваване.
Съдът, като взе предвид подадените жалби /с допълнения към тях/ и протест, съобрази
доводите на страните в съдебно заседание и след като провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК,
намери следното:
ОС- Благоевград е изложил съображения за доказателствената основа на всеки отделен,
приет за установен от него факт, както и основанията си, за да отхвърли като защитна,
развиваната от подсъдимия теза. Решаващият съд е подложил на преценка и анализ
събраните доказателствени източници, прецизно са установени всички обстоятелства,
значими за правилното решаване на делото- факта на извършване на деянието, механизма на
осъществяването, субективната страна, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при
които е било извършено.
При преценка на доказателствата, въззивният състав намира, че не са налице основания за
преразглеждане и изменение в изяснената от решаващия съд фактология, с оглед което
изцяло възприема установената фактическа обстановка:
Подсъдимият В. К. Б. е роден на *** година в гр. ***, където живее и работи като продавач-
консултант в магазин, стопанисван от майка му. Същият е известен с прякора си „малкия
фараон“, неосъждан, със средно образование.
Вечерта на 26.08.2017 година, подсъдимият отишъл на дискотека в заведение „Масса клуб“,
4
намиращо се в с. ***, общ. ***. Отправил се към бара и си намерил място в съседство до
свидетеля И. Т.. От другата страна седели познатите му свидетели П. К. и В. К., а в близост
до тях и свидетелите Л. Б. и К. Н..
По-късно, в заведението пристигнал с компания пострадалият Д.С., който се настанил в
сепаре, заедно със свидетелите П. Д., А. Г., П. Д., Г. Б. и А. Н..
Около 02.25 часа на 27.08.2017 година, пострадалият С. се отправил към бара, където седял
Б., показан му от лицата около него. Насочил се към подсъдимия и като го доближил, го
ударил по главата и го напсувал. Последният само се предпазвал, без да удря С., като при
сблъсъка, му била скъсана тениската в областта на лявото рамо. С намесата на други лица
ситуацията била преустановена и С. се отдалечил от бара. Притеснен да не му се случи нещо
лошо при евентуална ескалация на конфликта, след няколко минути подсъдимият решил да
си тръгне. Насочил се към изхода на дискотеката, а след него тръгнал и пострадалият,
следван от част от компанията си. В близост до изхода на дискотеката, до която се намирал
и входа за тоалетната, С. настигнал Б., посегнал с ръка към врата му и го ударил, след което
се сборичкали. В хода на конфликта подсъдимият нанесъл с държан в дясната си ръка
сгъваем нож няколко удара, насочени към гърдите и корема на пострадалия. Успял да му
нанесе общо пет броя порезно-прободни рани, всички в областта на гръдната и коремната
му области. Намесил се портиерът в заведението - А. Т., който успял да ги разтърве. Веднага
след това пострадалият С., който кървял от нанесените му рани, се насочил към изхода на
заведението и заедно с приятелите си П. Д. и А. Н. се качили в лек автомобил, с който
директно отишли пред ЦСМП -Сандански. Входната врата била заключена и те започнали
силно да тропат, за да им обърнат внимание, при което счупили част от остъклението.
Излязла медицинската сестра С. Д., която отключила вратата и приела пострадалия. Към нея
се присъединили колежката й Д. Д. и дежурният лекар Д. С., които оказали първа помощ на
ранения и го насочили към хирург за спешна медицинска интервенция. Операцията била
извършена на 27.08.2017 година, веднага след приемането на С. в хирургичното отделение
на МБАЛ „Св. Врач“ в Сандански, а девет дни по-късно /на 04.09.2017 год./, същият бил
изписан с предписание за спазване на определен хранителен режим и предписана
лекарствена терапия, насочен към общо-практикуващ лекар за проследяване и наблюдение.
След прекратяването на конфликта между подсъдимия и пострадалия, Б. останал известно
време в коридора, след което помолил познатия му свидетел В. К. да плати сметката му за
консумираните напитки и си тръгнал към вкъщи. На следващия ден прочел в местен
вестник, че го издирват от органите на МВР, след което сам отишъл и се представил в РУ -
Сандански, където бил задържан за срок от 24 часа. С постановление на прокурор от ОП -
Благоевград, издадено на 12.04.2018 год., подсъдимият Б. бил задържан за срок от 72 часа,
считано от 09.00 часа па 12.04.2018 год. и било внесено искане до Окръжен съд -Благоевград
с правно основание чл.64 от НПК. С определение №1814/13.04.2018 год. по ч.н.д.
№235/2018 год. по описа на БлОС, на Б. била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“. С определение на САС от 19.04.2018 год. по в.ч.н.д. №519/2019 год.,
5
определението на първостепенния съд било отменено и спрямо Б. взета мярка за
неотклонение „гаранция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебно-медицинска експертиза по
документи на пострадалия С., изпълнена от съдебния лекар д-р К. Ч.. При постъпването на
пострадалия в медицинското заведение са установени общо пет бр. прободно-порезни рани,
две от които са проникнали съответно в гръдната и коремни кухини, като е бил наранен и
черния дроб. Посочените две проникващи наранявания, осъществяват медико-биологичния
признак на наранявания, проникващи в гръдната и коремните кухини. Според експерта,
получената от множеството наранявания кръвозагуба е била значителна и е довела до
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. В резултат от порезните
наранявания са били прерязани две ребра от дясна гръдна половина и частично е бил срязан
десния гръден мускул, които наранявания в съвкупност са причинили на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице е заключил, че в
разглеждания случай само своевременната и висококвалифицирана медицинска помощ е
спасила живота на пострадалия. Уточнено е, че по механизъм нараняванията са получени от
действието на предмет, имащ остър връх и режещи ръбове, какъвто би могъл да бъде и нож,
а също така отговарят да са причинени по начин и време, описани в представената
медицинска документация.
Съдебният лекар е посочил в заключение, че при нормално протичащ възстановителен
процес, без настъпване на усложнения, оздравяването на пострадалия е изисквало срок, по-
дълъг от един месец.
В хода на досъдебното производство е била изпълнена видео-техническа експертиза с
предмет на изследване записите от охранителните видеокамери в заведението за времето от
02:25:00 часа до 02:35:26 часа на 27.08.2017 год. Експертите са категорични, че
видеофайловете са цифров презапис от оригинални файлове, записани върху твърдия диск
на компютърна IP видео охранителна система, без следи от манипулации върху записаната
информация. Видно от кадрите, лице, означено с номер 1 и отговарящо на описанието на
подсъдимия в интервала между 02:24:56 часа и 02:25:20 часа е било заснето да излиза от
залата, насочвайки се към изхода, а след него се придвижвало лице с описанието на
пострадалия. В интервала между 02:25:24 часа и 02:25:40 часа, други две камери са заснели
излизането на лицето, означено с номер 1, в свитата дясна ръка на което се вижда обект,
наподобяващ дръжка. Лицето, означено с номер 2 изблъсква друго лице, движещо се зад
подсъдимия и се хвърля към него, посягайки към врата му. Непосредствено след това лице 1
се обръща и замахва отдолу с дясната си ръка по посока на корема на лице 2, като
евентуално държания предмет в ръката му първоначално остава скрит за камерата.
Впоследствие, лице 2 хваща дясната ръка на лице 1 и при движението им се открива
видимост към обект с формата на острие /нож/. След това лице 2 се отдръпва към коридора,
следвано от лице 1 и се сборичкват, като действията им до голяма степен остават скрити от
снимащите камери. Но ясно се вижда, че лице 1 държи в ръката си обект с формата на нож.
6
Последва намеса на лице с тъмна тениска, което разделя двете биещи се лица, изтласквайки
лице 1 навътре в коридора. След приключване на конфликта е заснето движение на лице 1,
наподобяващо на сгъване на нож, преди да напусне
обекта.
За идентификацията на лице 1 е била назначена и изпълнена лицево идентификационна
експертиза, чието категорично заключение е, че лице 1 от предходната експертиза, е
подсъдимият В. К. Б..
Установява се от заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени
доказателства, че по изследваните дрехи, предоставени за нуждите на разследването от Д.С.,
има наличие на следи от кръв.
В хода на разследването е била изпълнена още една видео-техническа експертиза,
изследвала записите от видеокамерите на ЦСМП в Сандански, установяваща влизането на
няколко лица в медицинското заведение.
Назначена е и комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, изпълнена от
психиатъра д-р А. И. и психолога В. Т., според чието заключение Б. не страда от психично
заболяване и може правилно да възприема фактите от действителността, както и да
свидетелства за тях. Според двете вещи лица, в момента на извършване на деянието,
подсъдимият се е намирал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия
Д.С. с обида и насилие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за първия от
тях. На експертите е била поставена и допълнителна задача, за това, дали състоянието на
силно раздразнение, в което се е намирал подсъдимия към момента на извършване на
деянието, покрива критериите на физиологичен афект. В представеното допълнително
заключение, те са отговорили положително и категорично на поставения им въпрос. В
заключителната част са коментирали и възможността за наличието на уплаха и смущение в
поведението на подсъдимия, без да определят ясно позицията си. При изслушването им в
съдебно заседание, вещото лице И. е уточнила, че не приемат, че състоянието на уплаха и
смущение е установимо към поведението на Б..
Отчитайки наличното разминаване и колебливост в изводите на експертите по тези два
съществени за предмета на делото въпроса, ОС- Благоевград е назначил в хода на съдебното
производство повторна комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична
експертиза, изпълнена от вещите лица доцент д-р В. В., д-р П. В. и психолога Г. К.. В
представеното от тях заключение се потвърждава, че Б. е имал възможност правилно да
възприема случващото и съответно да дава достоверни обяснения за фактите, при наличие
на желание от негова страна. Експертите обаче са категорични, че в дадената ситуация не
намират основания за преценката, че в конфликта на 27.08.2017 година, около 02.30 часа,
подс. Б. се е намирал в състояние на силно раздразнение /физиологичен афект/.
Акцентирано е върху обстоятелството, че до втората агресивна проява на С., подсъдимият е
7
имал време да осмисли случващото се и при следващото нападение да се защити, което той е
и сторил. Според експертите и факта, че е употребил алкохол, от своя страна също води до
съмнения относно това как е възприел случващото се на плоскостта на водената научна
дискусия, тоест дали при тази хипотеза е възможно да се разгърне физиологичен афект. Още
е уточнено, че липсата на категорични доказателства в тази насока само по себе си не
изключва възможността да е имало такъв афект, но поведението на дееца го изключвало.
Вещите лица убедително посочват, че последователността на случилото се и поведението на
Б. не позволяват да се приеме, че е действал при наличието на уплаха и смущение по
смисъла на отразеното в Постановление №12/29.11.1973 год. по н.д. №11/1973 год. на
пленума на ВС. Последното извеждат на база липсата на данни при Б. да са се развили
толкова интензивни преживявания, които да са довели до тежко дезорганизиране и дълбоко
засягане на базисните му психични годности за осмисляне, разбиране, анализ и вземане на
решение. Според експертите, това се потвърждава от елементите от поведението му,
проявената активност и съответност на динамиката на ситуацията, отхвърлящи хипотезата
да е действал при наличието па уплаха и смущение. Като допълнителен аргумент в тази
насока сочат бедността и еднозначността на споделените емоции, респективно на
съпътстващите ги вегетативни смущения.
Изложената фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимия
В.Б., дадени в съдебно заседание; показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели: И. Т., Д.С., П. Д., А. Т., Л. В., Н. Д., С. Т., Л. Ф., В. Ц., С. Д.; приобщените по
реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 283 от НПК показания на разпитаните по досъдебното
производство свидетели/ П. К., В. К., А. Н., А. Г., Г. Б., П. Д., К. Н., Л. Б., З. А., Д. Д., Д. С.,
Т. П., Б. Ц., И. К., М. Г., А. А. и П. Б./; заключенията на съдебномедицинска, комплексна
съдебно психиатрична и психологична, допълнителна такава и повторна КСПП, видео-
техническа, лицево-идентификационна и съдебномедицинска на веществени доказателства
експертизи; протоколите за извършени действия по разследването и писмените
доказателства, приложени по досъдебното производство и в съдебното дело.
Изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК, въззивният съд провери изцяло
атакуваната присъда и установи, че съдебният акт не страда от поддържаните в жалбите и
протеста пороци. При условията на чл.305 ал.3 НПК, първият съд е обсъдил събраните пред
него гласни доказателствени средства с останалия доказателствен обем-писмени
доказателствени средства, писмени и веществени доказателства, вкл.експертни заключения,
а в процеса на анализ и оценка се е съобразил с тяхната логична обусловеност и
непротиворечивост. Изчерпателността на извършения от първия съдебен състав анализ на
доказателствата и доказателствените средства не налага преповтарянето им, и въззивния
състав се съгласява изцяло с обективираното като оценка на факти и правни изводи в тази
насока. Настоящият съд намира, че решаващите изводи на първия съд досежно приетите за
установени факти по делото и правната им оценка са законосъобразни и обосновани, а
материализираното в съдебния акт вътрешно убеждение на съда е изградено въз основа на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото. В
8
мотивите към постановения първоинстанционен акт, съдът е посочил кои факти и
обстоятелства приема за доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени
средства е изградил вътрешното си убеждение. Въз основа и преценка на доказателствата,
настоящият състав намира, че изтъкнатите възражения срещу доказателствената дейност на
решаващия съд по същество са неоснователни, формулирани са по идентичен начин и са
поддържани и пред АС-София.
Анализът на гласните доказателствени средства в обособените пет групи /на свид. И. Т., П.
К., В. К., Л. Б. и К. Н.; на свидетелите П. Д., А. Н., А. Г., Г. Б., П. Д. Д.С.; на свидетелите А.
Т., И. К., З. А., Л. В., М. Г.; на свид. Н. Д., С. Т. и Л. Ф., и не на последно място -
обясненията на подс. Б./, позволява да се даде надлежен отговор на поддържаните, както от
страна на защитата и подсъдимия Б., така и от прокуратурата оплаквания против
законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт. Изследвайки в
последователност релевантните факти от предмета на доказване, първият съд е дал
обоснован, от фактическа страна отговор на основния спорен според представителя на
държавното обвинение въпрос - за естеството и развитието на конфликта и механизма на
получаване на увреждания по пострадалия С.. Така на първо място, безспорно се установява
от показания на свидетелите И. Т., П. К., В. К., Л. Б., К. Н., П. Д., А. Н., А. Т. и М. Г.,
отчасти от обясненията на подсъдимия, а така и от видеотехническата експертиза, че
конфликта се е развил на два етапа. Първи етап, включващ нападението на С. срещу
подсъдимия на бара в дискотеката, а вторият – в коридора, до изхода на заведението.
Соченото от прокуратурата „прекъсване“ на второто нападение в опит на пострадалия да се
отдалечи от фоайето към тоалетната на дискотеката не се подкрепя от събраните по делото
доказателства и най-вече от изготвената видео-техническа експертиза на записите от
охранителните камери на дискотеката, както правилно е подчертал първия съд.
Интерпретирайки данните от извлечените кадри, вещите лица в нито един момент не сочат,
че спречкването между двамата при изхода на дискотеката е било прекъснато, и
впоследствие възобновено. Напротив, видно от кадрите, развилата се втора конфликтна
ситуация е преустановена едва с намесата на охраната на заведението. Такова прекъсване на
конфликта между двамата не е възприето и от никой от разпитаните по делото свидетели, а
не се твърди и от участниците в него. Нито пострадалият, нито подсъдимият са посочили, че
в коридора двукратно са се сбили, след разтърваването им от други лица. Отдръпването на
С. по време на схватката му с Б. не означава преустановяване на конфликта и прекъсване на
започналото от негова страна нападение, а онагледява динамичността на създалата се
ситуация. В този смисъл, липсват каквито и да било обективни данни за преустановяване на
конфликта между С. и Б., както и последващото му възобновяване до изхода на заведението,
противно на поддържаното от прокуратурата. На свой ред, видео-техническата експертиза
на записите от охранителните камери на нощното заведение внася яснота и по другия
оспорен от защитата на подсъдимия въпрос, а именно носел ли е в себе си подсъдимият нож
при второто нападение. На този въпрос, експертите са отговори еднозначно, доколкото
макар и действията на двете лица от видеозаписа да остават до голяма стенен скрити от
9
камерата поради динамиката на ситуацията и присъстващите около тях лица, на кадрите
непосредствено преди Б. да бъде нападнат повторно от пострадалия, ясно се отграничава, че
подсъдимият държи в дясната си ръка обект, наподобяващ дръжка. Същевременно, след
преустановяване на конфликта, на кадрите е заснето, как подсъдимият извършва движение,
наподобяващо сгъване на нож. Тези кадри недвусмислено потвърждават извода на първата
инстанция, че същият е бил подготвен преди второто нападение. Обстоятелството дали ножа
е внесен отвън (факт е, че извършваните проверки за оръжие по дискотеките са формални,
особено в провинциалните градове и села, респективно не представлява особена пречка да
бъде внесен такъв тип хладно оръжие, стига да бъде положено минимално усилие за
скриването му на подходящо място под дрехите или на места от тялото, които проверката
обикновено не обхваща) или се е снабдил с него след схватката на бара. Важното е, че данни
за наличието на такъв нож се съдържат в наличните по делото доказателства (видео-
техническата експертиза), като последното не влиза в противоречие и с факта, че при
извършеното претърсване на дома на подсъдимия инкриминирания нож не е открит,
доколкото както резонно е отбелязано и от първия съд, Б. е имал достатъчно време след
деянието да скрие или изхвърли използвания от него нож. По тези съображения, доводите на
защитата в тази насока, остават изцяло неподкрепени.
От съдебномедицинската експертиза по писмени данни се изясняват броя и характера на
причинените на пострадалия увреждания, механизма на получаването им и медико-
биологичните им характеристики. Изготвената СМЕ е относима и по въпроса за
времетраенето на възстановителния процес и възможността за пълно оздравяване на
пострадалия. Разпитан в съдебно заседание, експертът е уточнил, че необходимото за това
време е над един месец, както и че липсват основания да счита, че в конкретния случай
пълното оздравяване на С. не се е случило.
Първоинстанционният съд, в съответствие с изискванията на закона е направил обстоен
анализ и на събраните и приобщени писмени доказателства, като е обърнал по-специално
внимание на изготвената и приета по делото повторна КСППЕ. В тази връзка, първият съд е
изложил убедителни аргументи защо не приема за достоверни изводите на вещите лица,
дадени в първата и допълнителна такава КСППЕ относно наличието на физиологичен афект
при подсъдимия, респективно уплаха и смущение. И според настоящата инстанция,
повторната КСППЕ съдържа по-достоверни и изчерпателни отговори на горните въпроси,
доколкото е отчела допълнително като обстоятелства- факта на употребен от подсъдимия
алкохол, на фона на който е спорно дали изобщо би могъл да се разгърне физиологичния
афект, както и липсата на ясно изразени вегетативни смущения, които да са съпътствали
поведението на подсъдимия по време на и след деянието, поради което експертите
категорично са заключили, че в конкретния случай Б. не се е намирал в състояние на силно
раздразнение или физиологичен афект по смисъла на закона. Изследвайки цялостно
елементите на поведението на подсъдимия, тяхната активност и съответност на динамиката
на ситуацията, вещите лица недвусмислено са отхвърлили и хипотезата, подсъдимият Б. да е
действал при уплаха или смущение. Не могат да се споделят възраженията на защитата за
10
компроментираност на изготвеното експертно заключение, доколкото теоритичното
разяснение на понятията физиологичен афект, уплаха и смущение са само допълнение към
изключително подробния и детайлен анализ на наличните по делото доказателства, касаещи
зададените на вещите лица въпроси и по никакъв начин не навеждат на правни изводи. Ето
защо, упрек към правилността и обосноваността на изготвеното заключение, не може да
бъде отправен.
Обобщително, основните оплаквания на страните по делото касаят правната страна на
деянието, респективно субективното отношение на подсъдимия към противоправния
резултат. Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, напълно изяснена от
събрания и прецизно анализиран доказателствен материал, първоинстанционният съд е
приел, че с действията си подсъдимият Б. е осъществил състава на престъпление по чл.119
във вр. с чл.115, ал.1 и чл.18, ал.1 от НК, във вр. с чл.12, ал.2 от НК, изразяващо се в това, че
на 27.08.2017 год., между 02.25 ч. - 02.35 ч., в дискотека „Масса клуб” в с. ***, общ. ***,
обл. ***, е направил опит умишлено да умъртви Д. Г. С. от гр. ***, чрез нанасяне на пет
удара с нож в областта на двете половини на гръдния кош и корема, където са разположени
жизнено важни органи, като две от нараняванията проникнали в гръдната и коремната
кухини на пострадалия и бил наранен жизнено важен орган - черния му дроб, като деянието
е останало недовършено поради независещи от дееца причини и осъществено при
превишаване на пределите на неизбежната отбрана.
За да приеме, че подсъдимият Б. е осъществил състава по чл.119 във вр. е чл.115, ал.1 и
чл.18, ал.1 от НК, окръжният съд на първо място е изяснил, че в конкретния случай
действията на подсъдимия са резултат на противоправно реализираното двукратно
нападение от страна на пострадалия. Безспорно е установено от доказателствата по делото,
че С., след нанесените удари на подсъдимия, докато последният седял на бара, го е
последвал към изхода на заведението и отново го нападнал в гръб, посягайки към главата и
врата му. Ответната реакция на Б. е била да се обърне и да отвърне, нанасяйки удари с нож в
областта на корема и гърдите на нападателя, причинявайки му описаните увреждания.
Малко по-горе в изложението беше коментирано, че липсват данни конфликта между
двамата в коридора да е бил преустановяван, с оглед което се налага извода, че нападението
срещу Б. във фоайето на заведението не е било прекратено, за да се изключи приложението
на института на „неизбежната отбрана“. Още повече, както правилно е отбелязал и първия
съд, константна е съдебната практика, че „кратковременното прекъсване на нападението,
което може бързо да се възобнови, не означава прекратяване“/ ПП на ВС №12 от 1973 год./.
В този смисъл няма спор, че действията на С. са били противоправни, защото са
застрашавали здравето на подсъдимия, който е имал правото да се защити, но в рамките на
необходимите предели. Анализът на доказателствата по делото е послужил за основа на
извода на ОС- Благоевград, че в случая защитата явно не съответства на характера и
интензитета на нападението, защото действията на С. не са застрашавали, нито живота на
подсъдимия, нито в сериозна степен здравето му, докато ответната реакция е поставила под
11
реална заплаха живота на нападателя. Това становище е построено върху прецизен преглед
на доказателствената съвкупност и напълно се припокрива от задължителните предписания
на т. 6 и 7 от Постановление № 12/29.11.2973 г. по н. д. № 11/73 г. на Пленума на ВС,
съобразно които „съответствието между защитата и нападението се определя от
съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението
и на защитата, значимостта на защитавания и увреден обект, степента на опасността,
застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за
нападението и защита, мястото и времето на нападението и др.”.
По делото е установено, че нападателят и подсъдимият са мъже в разцвета на силите си със
сходни физиологически качества и възможности. Пострадалият е действал с голи ръце, като
употребеното насилие нито е било продължително, нито интензивно, а се е изразило в два
еднократно нанесени удара в тила/ областта на главата на подсъдимия, което се потвърждава
от извършеното освидетелстване, видно от което при подсъдимия са установени само
охлузване на носа в горната му част и драскотина в областта над лакътя на дясната му ръка.
По останалите части на тялото и главата, наранявания не са открити. Същевременно,
подсъдимият е отговорил с последователно нанесени пет прободно-порезни наранявания в
област на тялото на пострадалия, в която са разположени жизненоважни органи, съответно е
наранил черния му дроб, реализирайки медикобиологичния признак – постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота, което е довело и до необходимостта от
своевременна медицинска интервенция, която да предотврати летален изход. Тези факти
недвусмислено определят, че при проявената сила и интензивност на нападението,
реализираното от подсъдимия „отблъскване“ с причиняването не на едно, а на цели пет
порезно-прободни наранявания с нож, две от които проникващи в жизнено важни области
на тялото (каквито са гръдния кош и корема), са надхвърлили опасността на нападението и
възможностите за отблъскването му и съхраняване на собствения си живот. При
конкретните обстоятелства, използваното средство за защита, при еквивалентни
физиологични и възрастови характеристики, не е било единствено възможно и необходимо
за промяна на реалното съотношение между силите на нападателя и нападнатия, поради
което е и налице явно несъответствие между нападение и защита, респ. има превишаване
пределите на неизбежната отбрана. Като е приел, че деянието се субсумира по чл.119 във вр.
с чл.115, ал.1 и чл.18, ал.1 от НК, във вр. с чл.12, ал.2 от НК, първоинстанционният съд не е
нарушил материалния закон. В изпълнение на задълженията си по чл. 301 от НПК, в
съответствие с разпоредбите на чл. 13, чл. 14, ал. 1, чл. 18 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
първостепенният съд е извършил анализ на наличния доказателствен материал (да обсъди
показанията на свидетелите, респективно обясненията на подсъдимия, излагайки мотиви кои
от тях кредитира, в каква част и за какви обстоятелства, както и да даде нужната преценка на
депозираните експертни заключения), като е заключил, че той е достатъчен по обем, за да
обоснове извода, че подсъдимият е автор на деяние с цитираните правни характеристики.
Законосъобразно и обосновано е становището на първата инстанция за наличието на пряк
умисъл. Константна е съдебната практика, според която за субективната страна на деянието
12
следва да се съди най-вече от конкретните обективни действия на дееца, предшестващи
настъпилия резултат, а не от неговите последващи обяснения и собствената му
интерпретация на произтеклите събития. Според обвързващите указания на върховната ни
съдебна инстанция, дадени с Постановление № 2/1957г., изменено и допълнено с
Тълкувателно постановление № 7/1987 г. на Пленума на ВС на РБ, „за умисъла може да се
съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от
мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие, и други
обстоятелства“. В конкретния случай, описаните действия на подсъдимия, изразяващи се в
нанасяне на поне 5 удара с държания от него нож в областта на корема и гърдите на
пострадалия, силата на нанасянето им, която е била достатъчна, за да причини две прободни
наранявания, проникващи в жизненоважни области на тялото, едно от които е засегнало и
черния дроб, убедително разкриват субективното му отношение към последиците на
деянието - пряко е целял да лиши от живот нападателя си и е съзнавал, че като резултат от
действията му ще настъпи смъртта му. Подсъдимият е бил напълно наясно, че посредством
нанесените удари с държания от него нож в областта на корема и гърдите пострадалия,
където са разположени жизненоважни органи, не само е възможно, но е и неминуемо да се
стигне до фатален за пострадалия край, което не се е случило по независещи от него
причини. Обобщено казано, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Подсъдимият освен това е съзнавал и всички останали елементи от състава на
извършеното от него престъпление, включително и че е действал при превишаване на
пределите на неизбежната отбрана, което не се е дължало на уплаха или смущение.
Противопоставяйки се на противоправното нападение от страна на С., той е могъл да го
отблъсне и без да му причинява описаните увреждания, които реално са застрашили живота
му. Деянието е останало недовършено, във фазата на опита, по независещи от дееца
причини, свързани с разтърваването на двамата участници в конфликта от трети лица, както
и поради своевременната и животоспасяваща медицинска помощ, оказана на пострадалия
веднага след това. Налице е пряка причинна връзка между действията на подсъдимия Б. по
нанасянето на ударите в областта на гръдния кош на пострадалия и причинените при
нанасянето увреждания –нараняване на черния дроб, довело до значителна кръвозагуба,
както и прерязване на две ребра от дясна гръдна половина и частично срязване на десния
гръден мускул. Съдът изцяло възприема и становището на първия съд, че поведението на
подсъдимия изключва възможността да е действал при наличието на уплаха и смущение от
психологическа гледна точка. И това е така, доколкото съобразно приетата повторна
КСППЕ, липсата на толкова интензивни преживявания у Б., които да са довели до тежко
дезорганизиране и дълбоко засягане на базисните му психични годности за осмисляне,
разбиране, анализ и вземане на решение, изключват да е действал при уплаха и смущение.
Последователността в поведението му, адекватната му реакция при второто нападение и
съответната й динамика, отхвърлят напълно тази вероятност, категорични са и трите вещи
лица.
13
Изложените в тази насока разсъждения на първата инстанция, че в случая са налице
условията на закона за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за
престъпление с цитираните правни характеристики са правилни, обосновани,
последователни, логични и се възприемат изцяло от настоящата.
По повод изразеното в протеста и жалбите несъгласие с присъдата относно наложеното на
подсъдимия наказание, при направената проверка контролната инстанция установи
следното:
Първият съд изцяло е съблюдавал разпоредбите на чл.119, чл.54 и чл.36 от НК при
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Б.. Наложеното наказание
е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и на дееца, с наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, с причините и подбудите за
извършване на деянието.
Първата инстанция правилно е ценила като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимото лице, съдействието за разкриване на обективната
истина чрез даване на обяснения, добрите му характеристични данни /упражняване на
обществено полезен труд/ и опита му да избегне продължаването на конфликта, напускайки
заведението след първия му сблъсък със С.. Към отегчаващите отговорността обстоятелства,
съдът е ценил публичността на деянието, извършено пред очите на множество млади хора,
няколкото удари с нож, причинили по леки наранявания на пострадалия, изненадващото
използване на посоченото хладно оръжие при второто нападение, както и преживяното от
пострадалия във връзка с направената му животоспасяваща операция и процеса на
възстановяването му след това. Правилно съдът не е ценил изтъкнатите и пред тази
инстанция от представителя на държавното обвинение данни за отправяне на заплахи към
свидетели по делото, тъй като за такова деяние има образувано досъдебно производство, но
обвинението е повдигнато спрямо брата подсъдимия. По делото не са представени
доказателства и за образувано срещу Б. друго наказателно производство, с оглед което се
явяват несъстоятелни исканията на прокурора и в тази насока.
Проследявайки формирането на вътрешното убеждение на първия съд по
индивидуализацията на наказанието, наложено на подс. Б., настоящият съдебен състав
намира, че ОС- Благоевград законосъобразно е определил наказание „лишаване от свобода“
в размер над средния и към максимално предвидения в съответната правна норма.
След като е индивидуализирал наказанието по размер, съдът резонно е отчел, че са налице
условията за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, предвид размера на така
определено наказание, както и липсата на предходни осъждания. Преценявайки данните за
личността на подс. Б., а именно, че личната степен на обществена опасност на дееца не е
висока, съдът законосъобразно е счел, че изпитателен срок в размер на 5 години се явява
напълно достатъчен за постигане на целите на наказанието.
14
Настоящият състав на САС, след като извърши самостоятелна оценка на релевантните за
наказателната отговорност на подсъдимия Б. обстоятелства, не намери за необходимо да
изменя наказанието чрез неговото увеличаване, съответно намаляване, като счита, че така
определеното наказание е правилно отмерено. И това е така, защото при разрешаването на
въпроса за наказанието, съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК
цели - поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на
наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция обаче, винаги би
довело до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим, поради което би се явило
несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказанието може да се осигури
единствено посредством справедливостта му, както е в настоящия случай. А така
определеното наказание държи сметка на всички отчетени от решаващия съд обстоятелства,
относими в оценката им към вината и наказателната отговорност, справедливо съответства
на тежестта и обема на настъпилите последици, както и на потребностите на превенциите
по чл. 36 от НК. Въззивният съд намира, че с такава по вид и обем наказателна репресия ще
се въздейства в най-пълна степен върху подсъдимия Б. за постигане целите на наказанието,
за поправително-възпитателното въздействие на наказанието, като се респектират и
станалите членове на обществото да не вършат престъпление в следствие реализиране на
генералната превенция на наказанието. В този смисъл, коригирането на така фиксирания от
първата инстанция размер би било неоправдано и в разрез с целите на наказателната
репресия.
Проверявайки първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част, с оглед
доводите на повереника на гражданския ищец и частен обвинител за незаконосъобразност
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от непозволено
увреждане, въззивният съд прецени, че това оплакване се явява частично основателно, като
съображенията за това са следните:
На първо място, правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че
разследваното престъпление, извършено от подсъдимия, представлява деликт и че
доказаността на деликтното правоотношение обуславя основателност на предявения от
пострадалия граждански иск за заплащане на обезщетение за причинените му с деянието
неимуществени вреди. За да определи обезщетението за неимуществени вреди, причинени
от непозволено увреждане и изразяващи се в претърпени от пострадалия болки и страдания
по повод нанесените му телесни увреждания, окръжният съд е обсъдил безспорно
установените и правнорелевантни факти и обстоятелства. Отчитайки претърпените от С.
болки и страдания, за които свидетелстват, както заключението по СМЕ, а така и
показанията на свидетелката Ц. П., но и собственото му провокативно поведение, довело до
причиняване на вредите, проявената от него упоритост в преследването на Б., когото
нападнал два пъти, без да е имал повод да го направи, включително и причиненото на
подсъдимия публично унижение, свързано с нанесените му удари по главата и отправени
псувни пред очите на много хора, докато седял на бара, съдът е отмерил за справедлив
15
паричен еквивалент сумата от 7 000 лв. Въззивната инстанция намира, че някои от
обстоятелствата, гарантиращи принципа за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД са
останали недооценени от окръжния съд, което налага първоинстанционната присъда да бъде
изменена в тази част, като съответно бъде увеличен размера на първоначално присъденото
обезщетение. И това е така, доколкото медикобиологичната същност на нанесената телесна
повреда е тежка такава, причинила постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота, пострадалият е търпял тежки последици от нея, включващи болки и дискомфорт не
само от претърпяната животоспасяваща медицинска интервенция, но и след това във
възстановителния период, продължил няколко месеца, и през който период е бил обективно
възпрепятстван да полага грижи за своите близки. Наред с това, освен тежката телесна
повреда, с деянието на пострадалия са причинени и няколко по-леки наранявания, а именно-
прерязани две ребра от дясна гръдна половина и частично срязан десния гръден мускул,
които наранявания в съвкупност са причинили на пострадалия временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Ето защо САС счита, че обезщетение в размер на 20 000 лв.
отговаря на постулата за справедливост, прогласен в нормата на чл.52 ЗЗД и в този смисъл
следва да бъде уважена претенцията на частното обвинение.
С оглед изменението на присъдата в тази й част, настоящият състав следва да се произнесе и
по въпроса за актуалния размер на дължимата пред ОС-Благоевград държавна такса върху
съответно увеличения размер на иска, като подсъдимият Б. бъде осъден да довнесе по
сметка ОС- Благоевград държавна такса в размер на още 520 лв., явяваща се 4 процента на
присъдените 13 000 лв.
Предвид всичко изложено до тук, първоинстанционната присъда следва да бъде изменена в
горния смисъл.
Други нарушения, които да обусловят необходимостта от отмяна или изменение на
присъдата при извършената служебна проверка не бяха установени, поради което и на
основание чл. 337, ал. 3 и чл. 338 от НПК, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда от 25.01.2021 г. на ОС- Благоевград, НО, 3-ти състав, постановена по
н.о.х.д. № 16/2019 г. в гражданско-осъдителната й част, като:
УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди
на Д. Г. С. от 7 000 на 20 000 лв., като ОСЪЖДА подсъдимият В. К. Б. да заплати тази сума,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимият В. К. Б. да заплати по сметка на ОС- Благоевград държавна такса
от 520 лв. върху така увеличения размер на гражданския иск.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
16
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17