Р Е Ш Е Н И Е № 239
гр. Сливен, 13.12.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на седми декември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря Николинка Йорданова и на
прокурора Красимир Маринов, като разгледа докладваното от съдия Светлана Драгоманска касационно административно-наказателно
дело № 250 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 87/15.09.2022 г., постановено по АНД № 20222220200136/2022 г. по описа на РС Нова Загора е потвърдено като законосъобразно НП № 5/15.03.2022 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" при МОСВ, с което на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД гр. Сливен, на основание чл. 200, ал. 1, т. 26 от Закона за водите е наложена "Имуществена санкция" в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 5 от Закона за водите и дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 150 лева.
Решението е обжалвано от "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е материално и процесуално неправилно и необосновано. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Нова Загора, както и НП.
В с. з. касатора, чрез пълномощник поддържа жалбата и моли съда да отмени решението, предмет на касационен контрол. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите относно незаконосъобразността на НП. Твърди, че АНО неправилно е наложил санкция на основание разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 26 от Закона за водите. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да отмени НП.
В с. з. ответникът по касационната жалба - Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" не изпраща представител. В писмено становище, чрез пълномощник оспорва жалбата. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В с. з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен застъпва становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на РС Нова Загора да бъде оставено в сила.
Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, касационният съдебен състав прие за безспорно установена и доказана следната фактическа обстановка:
При извършена проверка на място на 09.11.2021 г., във връзка с изпълнението на условията на разрешително № 0707/12.12.2001 г. за водовземане от подземни води с титуляр "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен е установено, че общественото питейно - битовото водоснабдяване на гр. Нова Загора, се осъществява от тръни кладенци: ТК -1, ТК-2, ШК-3, ШК-4, ШК-5, ШК-6 и ШК-7, разположени в землището на с. Кортен, общ. Нова Загора и от ТК ШК-8, разположен в землището на с. Асеновец, общ. Нова Загора. Констатирано е, че от подземните водоизточници на водоснабдителна група „Север“, помпено водата се подава до черпателен водоем помпена станция „Север“, от където директно постъпва до потребителите на гр. Нова Загора. Около всяко водовземно съоръжение на Водоснабдителна група „Север“ физически е изграден и обозначен пояс I от санитарно охранителната зона, която не е учредена. Водовземането от подземните водоизточници се осъществява без учредена санитарноохранителна зона съгласно изискванията и процедурата по Наредба № 3 от 16.10.2000 г. (обн. в Дв. бр. 88/2000 г.).
В хода на проверката било установено, че в Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" гр. Пловдив няма внесена процедура от дружеството-жалбоподател по учредяването на санитарно-охранителна зона на водоизточниците от подземни води на водоснабдителна група „Север“. Към момента на проверката не са били предприети действия за учредяването на санитарно-охранителните зони на съоръженията за питейно-битово водоснабдяване от подземни води, поради което проверяващите приели, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 5 от Закона за водите.
Въз основа на посочената констатация е съставен Констативен протокол № СЛ 392/09.11.2021 г., подписан от служители на Дирекцията и представител на санкционираното дружество. Въз основа на него е съставен АУАН № 125/06.12.2021 г. като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило възражение срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" издал обжалваното наказателно постановление като приел същите констатации и на основание чл. 200, ал. 1, т. 26 от Закона за водите наложил на "Водоснабдяване и канализация- Сливен" ООД наказание "Имуществена санкция" в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 5 от Закона за водите.
За да потвърди наказателното постановление, НЗРС приел, че процесното нарушение е осъществено, доказано по несъмнен начин и съставомерно именно по разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 26 от Закона за водите. Съдът обсъдил относими правни норми и с кратки, но ясни мотиви приел наказателното постановление за законосъобразно, поради което го потвърдил изцяло.
Решението на Районен съд Нова Загора е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон. Същото е мотивирано и законосъобразно, като изводите в същото се споделят напълно от настоящата инстанция, при следните съображения:
Видно от доказателствата по делото, е установено по безспорен начин, че посоченото в НП административно нарушение е извършено от дружеството касационен жалбоподател. Според разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 5 от ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да предприемат действия за определяне на санитарно-охранителните зони на съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и тези за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели и бутилиране и: а) изпълняват определените мерки в границите на санитарно-охранителните зони съгласно изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 и заповедта за определяне на санитарно-охранителната зона, и б) поддържат крайбрежните заливаеми ивици на реките или принадлежащите земи на язовирите, разположени в границите на зоната, в съответствие с нормативните изисквания.
В случая е безспорно, че на 09.11.2021 г. се осъществява общественото питейно - битовото водоснабдяване на гр. Нова Загора като водите от подземните водоизточници посредством помпена станция "Север" /ПС/ директно се подава до потребителите на гр. Нова Загора. Установено е също така, че на терен са положени усилия за обозначаване и обособяване на необходимата санитарна зона, но дружеството-жалбоподател, като титуляр на разрешително № 0707/12.12.2001 г. за водовземане от подземни води не е инициирало процедура по учредяването на санитарно- охранителна зона на кладенеца.
При тези данни законосъобразно дружеството е било санкционирано именно на основание чл. 200, ал. 1, т. 26 от ЗВ с имуществена санкция в минимално предвидения от закона размер.
Не се споделя доводът на касатора, че АНО не е приложил относимата санкционна правна норма. Действително в разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 26 от ЗВ е употребено понятие изградена санитарно-охранителна зона. Това понятие характеризира завършването на процедурата по установяване на санитарно-охранителна зона, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (Наредба № 3 от 16.10.2000 г.). Този извод следва от обстоятелството, че нито един елемент от сложния правен и фактически състав по установяването на СОЗ не е именуван изграждане. Установяването на санитарно- охранителните зони (СОЗ) около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване от подземни води, включва дейностите по проучване, проектиране, учредяване и утвърждаване. (чл. 1, ал. 1 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г.) Маркирането на установената СОЗ е елемент следващ нейното утвърждаване и е дейност свързана по-скоро с известяването на съответните субекти за наличието на СОЗ, както и с нейната охрана. Този извод следва и от определението дадено в т. 13 на § 1 от ДР на Наредба № 3 от 16.10.2000 г., според което "утвърждаване на санитарно-охранителната зона" е учредяването с административен акт на границите на поясите на СОЗ и охранителните режими в тях. В този смисъл, като е наложил санкцията на основание чл. 200, ал. 1, т. 26 от ЗВ, АНО правилно е приложил материалния закон.
Като е съобразил изложените обстоятелства и е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил един законосъобразен съдебен акт. Първоинстанционното решение не страда от пороци, които да обосноват неговата неправилност или необоснованост. Решението е мотивирано, постановено при правилно установяване на фактите, при правилно издирване и прилагане на нормите, регулиращи спорното правоотношение и в този смисъл то съответства на действителното правно положение.
В атакувания съдебен акт Районен съд Нова Загора е преценил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и е направил обоснован извод за законосъобразност на НП. По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Основателно и своевременно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00 лева, съобразно нормата на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и да се възложи в тежест на касатора.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 87/15.09.2022 г., постановено по АНД № 20222220200136/2022 г. по описа на Районен съд Нова Загора.
ОСЪЖДА "Водоснабдяване и
канализация - Сливен" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. "6-ти септември" № 27, да заплати на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район", сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, направени по делото
разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: