Определение по дело №12811/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 10531
Дата: 15 август 2019 г.
Съдия: Светослав Неделчев Тодоров
Дело: 20193110112811
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Варна, 15.08.2019г.

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLI-ви състав, в закрито заседание, проведено на петнадесети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело 12811 по описа на ВРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото пред Варненски районен съд е образувано след прекратяване на производството с определение №107018/04.05.2019г., постановено по гр. дело № 12945/2019г. на СРС и изпращането му по компетентност на настоящия съд.

Производството по делото е образувано по предявен иск от З. „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление *** срещу В.К.Д. *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 1015 лева съставляваща заплатено от застрахователя обезщетение за причинени виновно от ответната страна вреди, на осн. чл. 500, ал.2 КЗ.

Предмет на претенцията според наведените в исковата молба твърдения е регрес на застрахователя, заплатил обезщетение вследствие настъпило застрахователно събитие срещу делинквента, управлявал МПС с концентрация на алкохол . 

За да прекрати производството пред себе си СРС е изложил мотиви, че постоянния и настоящия адрес на ответника, както и мястото на настъпване на произшествието са в гр.Варна, поради което вероятно на основание чл.115, ал.2 ГПК е приел, че компетентен да разгледа спора е Районен съд гр.Варна.

Тъй като определението, с което е прекратено производството пред СРС е нечетливо в частта му относно правното основание, на което съдът се позовава за прекратяване на делото и изпращането му на Районен съд гр.Варна следва да се отбележи, че не е налице иск срещу потребител. Предмет на иска с правно основание чл.500 КЗ е реализиране отговорността на ответника, но не на основание сключен застрахователен договор с ищцовото дружество, а в резултат на негово противоправно поведение.

Неприложима към настоящето производство е и разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК, на която вероятно се е позовал СРС за да приеме, че местно компетентен да разгледа спора е Районен съд гр.Варна. В посочената разпоредба е предвидена специална местна подсъдност само по отношение на искове предявени от увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Касае се не за всички искове породени от застрахователно правоотношение, а само за предявените от увреденото лице искове за заплащане на обезщетение по Кодекса за застраховането. Исковете предявими от застрахователя срещу деликвента за реализиране на регресното му право срещу деликвента на основание специалната разпоредба на чл. 500 КЗ. Това е видно не само от текста на чл.115, ал.2 ГПК, който говори единствено за „искове на увреденото лице“, но отграничението на законодателя става още по-явно и при сравнение на приетото изменение в текста на ГПК и предлаганите изменение в ГПК приети по т.13 от дневния ред на заседание на съдийска колегия на ВСС проведено на 28.03.2017г. дали повод за приемане на изменението в закона. В предложението на работната група се съдържа искане за създаване на ал.3 на чл.115 ГПК, в която да се предвижда исковете относно регресно застрахователно отношение да се предявяват по местонастъпване на застрахователното събитие. Това предложение явно не е възприето от законодателя и такова изменение в местната подсъдност не е извършвано от законодателя, като е недопустимо действието нормата на чл.115, ал.2 ГПК да бъде разширявано от съда, чрез тълкуване в смисъл, който не е търсен от законодателя.

При тези съображения съдът намира, че разпоредбите на чл.113 и чл.115, ал.2 ГПК след изменението й с ДВ бр.65/2018г. са неприложима по отношение на предявените искове с правно основание чл.500 КЗ, при което съдът няма възможност служебно, без възражение за неподсъдност да прекрати делото и да го изпрати на съда по настоящия адрес на ответната страна.

При тези мотиви съдът намира, че следва да повдигне спор за подсъдност пред надлежния Варненски окръжен съд, на осн. чл. 122 ГПК.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОВДИГА спор за подсъдност между Районен съд – Варна и Районен съд – София по гражданско дело № 12811/2019г. по описа на ВРС, на основание чл. 122 ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Окръжен съд - Варна, компетентен да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност.

Определението не подлежи на обжалване.              

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: