Решение по дело №194/2024 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 88
Дата: 4 юли 2024 г. (в сила от 4 юли 2024 г.)
Съдия: Гергана Желязкова Кондова
Дело: 20242300600194
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 юни 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Ямбол, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Р. Т. Л.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20242300600194 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на служебно назначения защитник – адвокат от
АК-***** на подсъдимия А. Н., роден на ********** година в град ****,
***** *** ****, срещу Присъда № 64/30.04.2024 г., постановена по НОХД №
240/2024 г. по описа на Районен съд Елхово.
С атакуваната присъда РС-Елхово е признал подсъдимия А. Н. за
виновен в това, че на **.**.****г. в района на гранична пирамида № 193,
намираща се в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл.279, ал.1
от Наказателния кодекс, поради което на основание чл.279, ал.1 във вр.чл.55,
ал.1, т.1 и ал.2 от Наказателния кодекс е осъден на лишаване от свобода за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 600.00 /шестстотин/ лева в
полза на държавата.
На основание чл.66, ал. 1 от НК наложеното наказание лишаване от
1
свобода е отложено от изпълнение за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С присъдата, на основание чл.189, ал.2 от НПК е постановено
направените по делото разноски за преводач в хода на досъдебното
производство в размер на 60.00 лева да останат за сметка на органа който ги е
направил - РДГП – Елхово.
В подадената жалба не се правят нови доказателствени искания.
Навеждат се доводи за неправилност на присъдата и явна несправедливост на
наложеното с нея наказание. Изтъква се, че с оглед ниската степен на
обществена опасност на извършеното престъпление сравнено с други от този
тип и материалното положение на подсъдимия, наложеното наказание се
явявало прекалено тежко. Освен това, подсъдимия идвал от държава, в която
и към момента има военен конфликт, което го е принудило да потърси
убежище другаде. На тези основания се претендира отмяна на постановената
присъда.
Въззивникът – подсъдим участва в съдебно заседание чрез служебно
назначения му защитник - адвокат от АК-*****, който поддържа изцяло
въззивната жалба и моли същата да бъде уважена по изложените в нея
съображения.
Представителят на ЯОП настоява да се потвърди изцяло постановената
от ЕРС присъда като правилна, обоснована и справедлива.
Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,
становищата на страните и атакувания съдебен акт, в съответствие с
правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице
имащо право и интерес от обжалване. Разгледана по същество се преценя
като неоснователна по следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното и
съдебното производство гласни и писмени доказателства, поради което
проверяващият съд намира за ненужно да я преповтаря. Страните не спорят
по приетата за несъмнена фактическа обстановка по делото. Правилно и
обосновано първата инстанция приема и кредитира като логични и
непротиворечиви гласните доказателства - обясненията на подсъдимия,
дадени в хода на Бързото производство, приобщени чрез прочитането им по
2
реда на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от НПК и показанията на свидетеля Н. К. Н. –
***** при РД“ГП“ – Елхово, ГПУ - Болярово, дадени от него в хода на
проведеното по делото съдебно следствие, както и писмените доказателства,
приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК. Правилно и
обосновано първата инстанция приема и кредитира обясненията на подс.Н.,
като обективни, логични и като кореспондиращи с останалия събран по
делото доказателствен материал. Показанията на разпитания свидетел Н.
правилно и обосновано са кредитирани от решаващият съд с доверие като
логични, последователни и логично съвместими с обясненията на
подсъдимия. Освен това, правилно е отчетено от съда, че липсват индициии
за предубеност на свидетеля. Настоящият състав на въззивния съд споделя
изцяло доводите на решаващия такъв в посока кредитиране на приложените
по делото писмени доказателства, като редовни от външна страна и
неизолирани от останалия доказателствен материал. Анализът на събраните
доказателства, извършен от районния съд и изложен в мотивите към
присъдата е правилен и съобразен със законовите изисквания, поради което
въззивният съд напълно се солидаризира с него.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е
направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.279,
ал. 1 от НК. Правните изводи на районния съд, подробно изложени в
мотивите на обжалваната присъда, напълно се споделят от въззивната
инстанция.
Безспорно установено от фактическа страна е обстоятелството, че
въззивникът е осъществил фактически действия по преминаване на
държавната граница, като не е имал разрешение от надлежните органи на
властта, които осъществяват гранично пропускателен контрол. Безспорно е
обстоятелството, че въззивникът не е разполагал с необходимите документи
за преминаване на държавната граница през съответните КПП. С
обстоятелството на преминаване на държавната граница без разрешение на
съответните органи за това, въззивникът безспорно е нарушил установения в
страната режим и ред за преминаване на държавната граница. Осъщественото
от А. Н. деяние по чл.279 ал.1 от НК е осъществено в изпълнителна форма без
разрешение на органи на властта, в хипотеза на влизане в страната, като
3
деянието е довършено, тъй като е налице обективно преминаване на
държавната граница.
Въззивникът е осъществил деянието и от субективна страна, при пряк
умисъл, тъй като е съзнавал противообществения му характер и е искал
настъпването на противоправните последици. Съзнавал е, че преминава
държавната граница при липсата на необходими за това документи,
респективно разрешение на съответните власти, но е искал настъпването на
противоправните последици, а именно-преодоляване на държавната граница и
достигането на територията на Република България. По изложените
съображения, с атакуваната присъда районният съд правилно, обосновано и
законосъобразно е признал подс.Н. за виновен в осъществяване на
съставомерно по смисъла на чл.279, ал.1 от НК деяние.
При индивидуализация на наказанието първият съд правилно е взел
предвид като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена
опасност на деянието, а като смекчаващи такива - чистото му съдебно минало,
направените от него самопризнания в хода на досъдебното производство, с
които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото, както и
добросъвестното му поведение в хода на полицейската проверка. В резултат,
правилен се явява извода за наличие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства. Настоящия състав на въззивния
съд намира наложеното на въззивника наказание при условията на чл.55 от
НК - лишаване от свобода за срок от 6 месеца и глоба в размер на 600 лева,
както и при отлагане на изтърпяването на наложеното наказание лишаване от
свобода на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години, за справедливо.
Същото е съобразено със степента на обществена опасност на осъщественото
деяние и с ниската степен на обществена опасност на личността на
извършителя, предвид обстоятелството, че е с чисто съдебно минало,
направените самопризнания, а и механизма на осъществяване на деянието.
Затова и определеното към минимума на предвиденото в текста наказание
глоба и лишаване от свобода и с приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1
от НК при минимално предвидения в същата срок, се явява справедливо и
съответно на целите, визирани в чл.36 от НК. В този смисъл, възражението на
защитника за явна несправедливост на наложеното наказание, е
неоснователно.
4
Въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно
първоинстанционния такъв не е приложил разпоредбата на ал.5 на чл.279 от
НК. В мотивите си районният съд обосновано и правилно е отразил, че за
приложението на визираната законова разпоредба следва да бъдат преценени
внимателно всички причини, мотивирали чуждият гражданин да осъществи
състава на престъплението по чл.279 ал.1 от НК. В конкретният случай, освен
твърденията на защитника в жалбата му /които не са подкрепени с
доказателства/ в посока, че въззивника е влязъл в страната, за да потърси
закрила от Република България, по делото не са налице каквито и да било
доказателства, от които да се приеме, че са налице предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК. В дадените от въззивника
обяснения, приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането
им, същият сочи на намеР.е за преминаване през границата единствено с цел
да достигне страна от ЕС /Германия/ по лични причини, а не поради това, че в
страната си по произход е бил преследван заради свои убеждения или дейност
в защита на международно признати права и свободи. Липсват каквито и да
било доказателства, че подсъдимият е преминал границата без съответно
разрешение по причини, свързани с неговия произход, политически
убеждения или религиозни вярвания или че е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира
доводите на защитата на въззивника - подсъдим касателно наличието на
обстоятелства за приложение на разпоредбата на ал.5 на чл.279 от НК, за
неоснователни.
При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт съдът не
констатира пропуски и грешки, водещи до изменение или отмяната му.

Водим от горното и в съответствие с чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК,
Ямболски окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 64/30.04.2024 г., постановена по
НОХД № 240/2024 г. по описа на Районен съд Елхово.
5

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6