№ 465
гр. К., 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510102380 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са за установяване съществуването на вземане с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 от
ЗЗД и при условията на евентуално осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че със съобщение по ч.гр.д.№708/2021 г. по описа на Районен
съд- К., му била предоставена възможност за предявяване на иск за
установяване съществуването на вземането по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, което обусловило
правният му интерес от предявяване на иска. Твърди, че на 05.03.2019 г.
между „БНП П.П.Ф.“ и Д. Г. Д., с ЕГН-********** е сключен договор за
потребителски паричен кредит №PLUS-****, по който страните постигнали
съгласие, кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на
*** лева, за срок от *** месеца, за периода от подписването на договора до
20.02.2029 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на
месечните погасителни вноски, техния размер и размерът на оставащата
главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на *** броя
равни месечни вноски, всяка в размер на *** лева, като в договора била
посочена и общата стойност на плащанията по кредита. Въз основа на
индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен
процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент,
срещу което кредиторът сключил договора при фиксиран лихвен процент по
смисъла на §1, т.5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и
срокове. Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на
кредита, като кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса
ангажимент“ от общия размер на кредита. Лихвеният процент по кредита бил
фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е
датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни,
независимо дали е високосна и договорът бил валиден за целия срок като
страните изпълнявали точно задълженията си по него. Сумата, предмет на
договора била преведена по личната банкова сметка на ответника,
декларирана от същия и посочена в договора за кредит. На основание на чл.3
1
във връзка с чл.4 от договора, за ответника възниквало задължението да
погаси заема на *** месечни вноски, всяка по *** лева, като в чл.5 от
договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението
за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените
проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото
полугодие на съответната година, а лихвените процента в сила от 1 юли са
приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислявало на
дневна база като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на
1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Длъжникът преустановил плащането на вноските по кредит №PLUS-**** на
20.09.2019 г., като към тази дата били погасени 6 месечни вноски. На
основание чл.5 от договора, вземането на „БНП П.П.Ф." ставало изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска,
която в настоящия случай е 20.10.2019 г., от която дата вземането е станало
ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора
било изпратено изрично уведомление до длъжника. Тъй като длъжникът не е
извършил погашения по дълга било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в Районен съд-
К. за дължими суми по договор за потребителски паричен кредит №PLUS-
**** както следва: *** лева главница, *** лева възнаградителна лихва за
периода от 20.09.2019 г. до 20.02.2029 г., *** лева мораторна лихва от
20.10.2019 г. до 16.02.2021 г. и законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Законната лихва за забава била равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените
проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото
полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били
приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислявала
на дневна база, като дневният й размер за просрочени задължения бил равен
на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването
на вземане на „БНП П.П.Ф.“ СА.“ чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон **** по
договор №PLUS-****, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№708/2021 по описа на Районен съд - К.,
за сумите: *** лева главница, *** лева възнаградителна лихва за периода от
20.09.2019 г. до 20.02.2029 г *** лева мораторна лихва от 20.10.2019 г. до
16.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. При условията на
евентуалност, в случай, че предявеният установителен иск бъде отхвърлен
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то
предявява осъдителен иск за същите суми и моли съда да го уважи.
Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК,
назначеният особен представител на ответника оспорва предявеният иск.
2
Сочи, че между страните бил сключен договор за кредит за текущо
потребление от договор за потребителски кредит №PLUS-***** от 05.03.2019
г. с погасителен план за периодични плащания по главницата на кредита,
ведно с надбавка, посочена в чл.3 от договора. Падежът на задълженията се
определял от погасителния план. Забавата на длъжника се съдържала в чл.5
от договора. Клаузата на чл.7 и на чл.3 от договора били взаимоизключващи
се, тъй като чл.3 регламентирал, че „погасителните вноски“ съставлявали
изплащане на главницата по кредита, а не на лихви и разноски. Същевременно
страните договорили индивидуално като условие по договора в чл.14. Според
чл.9 на договора, всички съобщения с изявления на Кредитора, отправени към
Кредитополучателя се считали за получени и узнати от Кредитополучателя,
ако бъдат изпратени на адрес, съответно изпратени по факс или на електронна
поща, или съобщени по телефон предоставени от Кредитополучателя.
Кредитополучателят удостоверявал чрез подписването на документа
изричното си съгласие за получаване на съобщенията, отправени от
Кредитора по начините и чрез средствата, описани в предходното изречение.
Съобщения до Кредитора ще бъдат правени на посочените в Договора адрес и
телефон за връзка. А всички изменения се извършват в писмена форма и
подписали от двете страни (чл.13). Ответникът платил 6 погасителни вноски
по *** лева от общо дължима главница от *** лева по смисъла на чл.3 от
Договора, а не както ищецът ги смятал в извлечението по кредита (ведно с
лихви по кредит и главница застраховка по кредит). Така остатъкът по
главницата в смисъла на договора бил *** лева, а не *** лева. В договора
никъде не било договорено, че погасителните вноски обслужвали и „главница
застраховка по кредит“. Ищецът не отчитал в претенцията си направеното на
15.12.2020 г. плащане от ответника, на сумата от *** лева, с което намалявал
главницата и тя ставала *** лева. Счита чл.5 от договора за нищожна на
основание чл.146, ал.1 вр. чл.143 от ЗЗП като неравноправна и пораждаща
ползи само за една от страните. Ищецът не доказвал, че е уведомил длъжника
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Следвало да се съобрази
приетото в т.18 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тьлк.д.№4/2013
г. на ВКС, ОСГТК, както и мотивите към т.1 на Тълкувателно решение
№8/02.04.2019 г. по тълк. д.№8/2017г. на ВКС, ОСГТК, в което било прието,
че „при вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна
изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че
съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при
условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател, в т.ч.
и сключените между тях анекси.“. Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№708/2021 г. по описа на РС-К. се установява, че по
подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е издадена заповед
№260568/01.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, срещу длъжника Д. Г. Д., с ЕГН-********** с адрес: гр. К., ж.к.“***“
№**, вх.Д, ет.8, ап.**, за сумите: *** лева главница, *** лева възнаградителна
лихва за периода от 20.09.2019 г. до 20.02.2029 г., *** лева мораторна лихва
за периода от 20.10.2019 г. до 16.02.2021 г. и законна лихва върху главницата
3
от 25.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и *** лева разноски по
делото, от които: *** лева държавна такса и *** лева юрисконсултско
възнаграждение, като вземането произтича от договор за потребителски
кредит №PLUS-*****, сключен на 05.03.2019 г. между „БНП П.П.Ф. С.А.”
клон **** като кредитор и Д. Г. Д., като кредитополучател. С разпореждане
№263308/22.06.2021 г. на основание чл.247 от ГПК е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в Заповед за изпълнение №260236/27.01.2021г.
по ч.гр.д.№247/2021г. по описа на РС-К., по отношение на присъденото
юрисконсултско възнаграждение, което като да се чете -**лв. вместо **лв.
Не е спорeно, а и от представения договор за потребителски паричен кредит
№PLUS-*****/05.03.2019 г. сключен между ищеца като кредитор и ответника
Д. Г. Д. като кредитополучател е видно, че кредиторът предоставил на
кредитополучателя сумата от *** лв. за потребителски цели, която сума е
получена от кредитополучателя, със следните уговорени параметри и
условия: застрахователна премия: *** лв.; такса ангажимент: ** лв.; брой
погасителни вноски: *** бр.; месечна погасителна вноска: *** лв.; обща
стойност на плащанията: *** лв.; ГПР: 8.06 %; годишен лихвен процент:
6.96%. и погасителен план, в който са посочени падежните дати и оставащата
главница, с падеж на първата погасителна вноска- 20.03.2019 г., а последната
е с падеж- 20.02.2029 г. В чл.5 от договора за потребителски кредит страните
уговорили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна
вноска.
Приети като доказателство са заверени копия на извлечение от основно
вписване в ТР към 13.03.2018г. от секретариат на Търговския съд гр.***
нотификация за презгранично сливане и писмо от Канцелария на Търговски
съд в ***, за влизане в сила на презгранично сливане между ищеца и
кредитора.
Представеното от ищеца е извлечение по кредит PLUS-***** към 08.07.2021
г., за получените по договора плащания в общ размер -*** лв. и копие на
последна покана, подписана от представител на „БНП П.П.Ф.” С.А.,
съдържаща изявление за преустановено от длъжника плащане на вноските по
договора и съществуващо задължение в размер на *** лева в т.ч. ***лева –
главница, *** лева – договорна лихва, *** лева обезщетение за забава и
покана за погасяване на задължението в 7 –дневен срок, като е посочено, че
при неплащане, ще се пристъпи към съдебно събиране на посочената сума.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано
заключение, неоспорено което съдът възприема. Съгласно заключението
процесния кредит е усвоен по банковата сметка на ответника Д. Г. Д. като на
06.03.2019 г. е преведена от ищеца сумата в размер на *** лв., а ** лв. е
редуцирана като дължима такса ангажимент. Към 15.12.2020 г. по кредита са
извършени плащания в общ размер *** лв. Към 25.02.2021 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ задължението
по договора за потребителски кредит PLUS-***** е в общ размер *** лв. в
т.ч.: *** лв. главница, *** лв. застраховка, *** лв. договорна
/възнаградителна/ лихва, *** лв. мораторна лихва, а към 21.04.2022 г.- *** лв.
главница, *** лв. застраховка, *** лв. договорна /възнаградителна/ лихва,
4
***лв. мораторна лихва,.
Предвид така установеното съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422
от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД е предявен в законоустановения
едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес
от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, която
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства, което го определя като
кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. Ответникът е сключил договора за
кредит като физическо лице, на което се предоставя финансова услуга по
смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, поради което има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Затова
съдът приема, че процесният договор по своя характер е потребителски, чиято
правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата норма на
чл.24 от ЗПК и в ЗЗП. Представеният договор за потребителски паричен
кредит №PLUS-*****/05.03.2019 г. е частен документ, съдържащ подписа на
ответника и съобразно чл.180 от ГПК е доказателство, че съдържащите се в
него изявленията са на страните в т.ч. съгласието на кредитополучателя с
посочените в него условия по кредита. Предвид това съдът приема, че между
“БНП П.П.Ф.“ С.А. и ответника Д. Г. Д. е възникнало облигационно
отношение основано на сключения Договор за потребителски паричен кредит
№PLUS-*****/05.03.2019 г. по който ищецът отпуснал потребителски
паричен кредит на ответника в размер на *** лв., която сума
кредитополучателят е усвоил.
За процесното правоотношение приложим е ЗПК, като разпоредбите на чл.10
и чл.11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит, а съгласно чл.22 от ЗПК, действащ към датата на сключване на
процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9, договорът е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл.22 от ЗПК – изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото сключване на
договора.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК сочи, че планът в договора за кредит
следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит. В случая процесния договор съдържа погасителен план и
раздел “Параметри и условия“, в който е посочен размера на кредита, таксата
ангажимент, броя на погасителните вноски, размера на погасителната вноска,
общата стойност на плащанията, годишен процент на разходите и лихвен
5
процент, а от т.2 на договора става ясно, че срещу плащане на такса
ангажимент кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора. В т.3
от договора се пояснява, че погасителните вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разходите и печалбата на
кредитора, лихвеният процент е фиксиран, а началната дата за изчисляване на
годишния процент от разходите е датата на подписване на договора, като се
приема, че годината има 365 дни. Следователно процесният договор за
потребителски кредит е сключен при фиксиран, а не при променлив лихвен
процент, поради което не е необходимо да се разграничава каква част от
месечна погасителната вноска е предназначена да погаси главницата и каква
част-лихвата. Ответникът –потребител е получил още при сключване на
договора погасителен план, който не се променя / Решение №106/03.06.2022
г. по гр.д.№3253/2021 г. на ВКС, III г.о./. С оглед на изложеното, съдът
приема, че разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК не са нарушени.
Спазени са и нормите на чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК, тъй като са посочени
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, а в
т.11 на договора е предвидено и право на отказ от договора, при посочени
условия. Ето защо съдът счита, че процесният договор за потребителски
кредит не е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, а в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидена възможност за
уговаряне на клаузи за такси, свързани с допълнителни услуги по договора. В
случая в чл.2 на договора е посочено, че основанието за дължимост на таксата
ангажимент е сключването от страните на договора при фиксиран лихвен
процент по смисъла на §1, т.5 от ЗПК при съдържащите се в договора
условия, размери и срокове. Съдът счита, че претендираната такса
ангажимент попада в приложното поле на чл.10а, ал.4 от ЗПК, тъй като е
свързана с гарантиране на потребителя изпълнението на договора да е при
непроменлив лихвен процент за целия срок на действието му. Ето защо тази
клауза не е нищожна и се дължи плащане на цената по нея.
В раздел „параметри и условия“ на договора за потребителски кредит
№PLUS-*****/05.03.2019 е уговорена застрахователна премия в размер на
*** лв. По делото не е приложен договор за застраховка "Защита на
плащанията", а ищецът не е навел твърдения и в тази връзка не са ангажирани
доказателства да е заплатил от името на ответника застрахователна премия в
размер на *** лв. по такъв договор за застраховка. Следва да се отбележи
също, че липсват и данни, дали кредиторът не е обвързан към застрахователя
като застрахователен агент или е, а Кодексът за застраховане забранява
изрично на обвързания агент, да събира премии и да извършва плащания към
потребителите на застрахователни услуги. По тези съображения съдът счита,
че застрахователната премия от *** лв. не се дължи от ответника и приема, че
дължимата сума по кредита е в размер *** лв.
Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост на вземането, но не е
представил доказателства с исковата молба съгласно задължението по чл.127,
ал.2 от ГПК, че приложената покана от 21.05.2020 г. е връчена на ответника
преди подаване на заявлението на 25.02.2021 г. поради което съдът приема,
6
че на длъжника не е обявена надлежно предсрочната изискуемост на кредита
в т.ч. и при хипотеза на фингирано връчване. Съобразно т.18 на ТР
№4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, кредиторът
следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Съгласно дадените в т.9 от ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС указания, и както и практиката на ВКС, в т.ч. решение
№184/04.07.2017 г. по т. д.№60361/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение
№15/09.05.2017 г. по т.д.№60034/2016 г. на ВКС, І г.о. и др. решаващият съд
следва да вземе предвид всички падежирали вноски до приключване на
съдебното дирене, настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали
факти от значение за спорното право, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3
от ГПК. Съобразявайки задължителните указания в т.1 от Тълкувателно
решение №8/02.04.2019 г. по тълк.д.№8/2017 г. на ВКС след като
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ,
предявеният в настоящото производство установителен иск е допустим и
може да бъде уважен само за вноските, с настъпил падеж към датата на
формиране на СПН. Както е посочено в мотивите към т.1 и 2 от цитираното
ТР 8/2019 г. „Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция /първа или втора/, а не в деня на
предявяване на иска“. В случая към датата на последното о.с.з., падежиралите
погасителни вноски по договора съгласно погасителния план са 40 като
съобразявайки падежиралите вноски, на основание чл.162 от ГПК с оглед
заключението на ССЕ, при отчитане на извършените плащания, както и
недължимостта на застрахователната премия съдът определя дължимата
главница в размер на *** лв., възнаградителната лихва в размер на *** лв., а
лихвата за забава за периода 20.10.2019 г. до 20.02.2021 г. на *** лв. /онлайн
калкулатор/. Предвид изложеното предявените искове с правно основание
чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, за които сумите е издадена заповедта за
изпълнение по ч.гр.д.№247/2021г. по описа на РС-К. са основателни за
вноските с настъпил падеж включващи: *** лв. главницата, *** лв.
възнаградителна лихва, както и *** лв. мораторна лихва за забава от
20.10.2019 г. до 20.02.2021 г., а в частта над уважените до претендираните
размери исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.
По предявените в условията на евентуалност осъдителни искове:
Доколкото предявените главен установителни искове са частично
отхвърлени, то съдът дължи произнасяне по предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове за главница, възнагадителна лихва и
мораторна лихва за забава, с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.11“б“ от ТР №4/18.06.2014 г.
по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като в производството по иска по
чл.422, ал.1 от ГПК е недопустимо да се изменя основанието, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение и не намират
приложение правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК -за изменение
на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което
7
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска, въвеждането в това производство на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на
което е издадена заповедта за изпълнение, то ищецът може да стори с
осъдителен иск само при условията на евентуалност, като се съобрази с
чл.210, ал.1 от ГПК. В случай, че бъде отхвърлен установителния иск по
чл.422, ал.1 от ГПК за вноските с ненастъпил падеж, респ. за частта от
кредита, за която кредиторът е считал, че е настъпила предсрочна
изискуемост, не се преклудира правото на кредитора да предяви отхвърлените
по установителния иск сумите по съдебен ред. Това право може да се
упражни с осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422, ал.1 от
ГПК /Решение №139/05.11.2014 г. по гр.д.№57/2012 г. на ВКС, I т.о. /. В
случая доколкото предявеният главен установителен иск е частично
отхвърлен, то съдът дължи произнасяне по предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове за главница, възнаградителна лихва,
обезщетение за забава. Съгласно установена съдебна практика, предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. / в т.см. решение №114/
07.09.2016 г. по т. д.№ 362/2015 г. на ВКС, II т.о., решение №198/18.01.2019 г.
по т. д.№193/2018 г. на ВКС I т.о./ Волеизявлението за предсрочна
изискуемост на кредитора, може да е обективирано не само в нарочно писмо
/уведомление, нотариална покана, но и в друг, връчен на длъжника документ,
който може да бъде и преписът от исковата молба, но възможността не се
изчерпва с него. / решение №6/04.04.2019 по т.д. №917/2018 г. на ВКС, I т.о.
/. В решение №86/27.10.2020г. по т.д.№2118/2019 г. на ВКС и решение
№198/18.01.2019 г. по т.д.№193/2018 г. на ВКС, І т.о., постановени по чл.290
от ГПК е прието, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по
договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на
банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или
закона предпоставки, връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника- ответник. Прието също е и, че
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. В този смисъл е
и решение №142/09.12.2021 г. по т.д.№1283/2021 г. по описа на ОС-С.. Съдът
споделя тази практика и затова приема, че с връчването на препис от исковата
молба на назначения особен представител на ответника на 29.11.2021 г.
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила.
В т.2 на Тълкувателно решение №3/27.03.2019 г. по т.д.№3/2017 г. на
ВКС, ОСГТК и мотивите към нея, е прието, че предсрочната изискуемост на
вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в
нормите на чл.71 от ЗЗД и чл.432 от ТЗ, представлява преобразуващо право
на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по
чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните.
Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае
от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните
предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или
8
предвидени в закона. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на
задължението за връщане на предоставената парична сума, като се
преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна
изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните
са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора
лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за
срока на договора. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението
преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск
преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период -
след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Размерът на
вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В
случая към датата на предявяване на осъдителните искове предсрочната
изискуемост на непадежиралите по процесния договор за потребителски
паричен кредит вноски са от №30 /с падежна дата 20.08.2021 г./ до №***,
съгласно погасителния план. Предвид установеното по делото, т.2 на ТР
№№3/27.03.2019 г. по т.д.№3/2017 г. на ВКС, ОСГТК, при съобразяване със
заключението на СТЕ и частично уважения установителен иск по чл.422 вр. с
чл.415 от ГПК съдът намира предявения осъдителен иск за главница по
договора за потребителски кредит от 05.03.2019 г. за основателен размер на
*** лв., а в частта над тази сума до претендираните *** лв., както и за *** лв.
възнаградителна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 20.09.2029 г. за
неоснователни, поради следва да бъдат отхвърлени. Върху главницата от ***
лв., следва да бъде присъдена законната лихва, считано от подаване на
исковата молба, до окончателното й изплащане.
По осъдителния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД:
Предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 29.11.2021 г. и оттогава
се дължи лихва за забава върху целия неплатен остатък от главницата по
кредита. В случая с осъдителния иск се търси лихва за забава за предходен
момент – за периода от 20.10.2019 г. до 16.02.2021 г., в който такава по
отношение на предсрочно изискуемата главница не е налице. За този период
се дължи закъснителна лихва върху частта от главницата по падежиралите
вноски и тя е присъдена с установителния иск по чл.422 от ГПК. По тези
съображения предявеният акцесорен иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство с оглед на т.12 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК
се явява частично основателна. В исковото производство ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер на *** лв., *** лв. разноски за особен
представител и *** лв. разноски за ССЕ. В процеса той е представляван от
юрисконсулт, поради което на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.1
от НЗПП му се следва юрисконсултско възнаграждение, в размер на *** лв.
Следователно общия размер на дължимите за плащане разноски в исковото
9
производство възлиза на *** лв. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно
с уважената част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца разноски
за исковото производство в размер на *** лв. и *** лв. разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№708/2021 г. по описа на РС-К..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. Г. Д., с ЕГН-********** с
адрес: гр.К., ж.к.“***“ №**, вх.Д, ет.8, ап.**, че съществува вземане на „БНП
П.П.Ф. С.А.“, *** рег.№*****, чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“ клон ****, с
ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“****“, Б.П. С.,
***, на основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от
ЗЗД за сумите: *** лв. редовно падежирали вноски за главници от 20.03.2019
г. до 20.06.2022 г., *** лв. възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019 г.
до 20.06.2022 г., *** лв. мораторна лихва за забава от 20.10.2019 г. до
20.02.2021 г., по договор за потребителски паричен кредит
№PLUS-*****/05.03.2019 г. и законната лихва върху главницата от 25.02.2021
г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница в частта
над *** лв. до претендираните *** лв., иска за възнаградителна лихва в частта
над *** лв. до претендираните *** лв., иска за мораторна лихва за забава в
частта над *** лв. до претендираните *** лв. като неоснователни; за които
вземания е издадена заповед №260568/01.03.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№708/2021 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА Д. Г. Д., с ЕГН-********** с адрес: гр.К., ж.к.“***“ №**, вх.Д,
ет.8, ап.**, да заплати на „БНП П.П.Ф. С.А.“, *** рег.№*****, чрез „БНП
П.П.Ф. С.А.“ клон ****, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление
гр.С., ж.к.“****“, Б.П. С., ***, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, сумата от ***
лв. предсрочно изискуема главница по договор за потребителски паричен
кредит №PLUS-*****/05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 28.07.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
искова в частта за разликата над уважения до претендирания размер като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП П.П.Ф. С.А.“, *** рег.№*****, чрез „БНП
П.П.Ф. С.А.“ клон ****, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление
гр.С., ж.к.“****“, Б.П. С., ***, срещу Д. Г. Д., с ЕГН-********** с адрес:
гр.К., ж.к.“***“ №**, вх.Д, ет.8, ап.**, осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за *** лв. възнаградителна лихва за периода
20.09.2019 г. -20.02.2029 г. и *** лв. мораторна лихва за забава за периода
20.10.2019 г. - 16.02.2021 г. върху главницата от *** лв. по договор за
потребителски паричен кредит №PLUS-*****/05.03.2019 г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., с ЕГН-********** с адрес: гр.К., ж.к.“***“ №**, вх.Д,
ет.8, ап.**, да заплати на „БНП П.П.Ф. С.А.“, *** рег.№*****, чрез „БНП
П.П.Ф. С.А.“ клон ****, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление
гр.С., ж.к.“****“, Б.П. С., ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените
по делото разноски в размер на *** лв. и *** лв. разноски по ч.гр.д.
№708/2021 г. по описа на РС-К..
10
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№708/2021 г. по описа на РС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
11