Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, ……………
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
ІV-ти въззивен състав, в публичното съдебно заседание, проведено на пети
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Евелина Папазян
ЧЛЕНОВЕ: Атанас Н.Атанасов
мл. с-я
Габриела Лазарова
при
участието на секретаря Силва Абаджиева и прокурора Ирина Арменова, като
разгледа докладваното от съдия Папазян ВЧНД № 4516 по описа на Софийски градски
съд за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
Образувано
е по протест от представител на СРП срещу определение на СРС, НО, 16 състав,
постановено на 20.09.2018 г. по нчд № 7119/2018 г., с което на Д.В.Д. е
определено едно общо наказание измежду наказанията, наложени му с присъди по
нохд № 5073/2016 г. по описа на СРС, по нохд № 4809/2018 г. по описа на СРС и
по нохд № 7488/2016 г. по описа на СРС, в размер на най-тежкото от тях, а
именно лишаване от свобода за срок от девет месеца при първоначален строг режим
на изтърпяване на наказанието. С определението на основание чл.25 ал.2 НК е
зачетено времето, през което осъденият е бил задържан, както и изтърпяното
частично или изцяло наказание по посочените присъди. Оставено е без уважение
искането на СРП за увеличаване на определеното общо наказание. С депозирания
протест се отправя искане за изменение на така постановения съдебен акт, тъй
като според прокурора следва да се приложи разпоредбата на чл.24 НК и да се
увеличи определеното общо наказание с девет дни. Като мотиви в протеста е
посочено, че по нохд № 5073/2016 г. и по нохд № 4809/2018 г., търпяното от
осъдения наказание е над срока определен от съда, а именно 9 месеца и 8 дни. В
протеста е посочено, че на практика при така предложеното увеличение в размер
на 9 дни, лицето няма да има нищо за изтърпяване.
В
съдебно заседание представителят на СГП моли да се уважи депозирания протест и
отправя искане, на основание чл.24 НК да се увеличи определеното общо най-тежко
наказание в размер до една втора.
Защитникът
на осъдения – адв.С. счита, че определението на СРС е правилно и
законосъобразно и не следва да бъде изменено.
Осъденият
Д.В.Д. моли да се потвърди решението на СРС.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства и становищата на страните, и като
провери законността и обосноваността на атакувания
акт, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С
определение на СРС, НО, 16 състав, постановено на 20.09.2018 г. по нчд №
7119/2018 г., на основание чл.306 ал.1
т.1 НПК във вр.чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК на Д.В.Д. е определено едно общо
наказание по нохд № 5073/2016 г. по описа на СРС, по нохд № 4809/2018 г. по
описа на СРС и по нохд № 7488/2016 г. по описа на СРС, в размер на най-тежкото
от тях, а именно лишаване от свобода в размер на девет месеца. На основание
чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изпълнение
на наказанието. На основание чл.25 ал.2 НК от наложеното общо най-тежко
наказание е приспаднато изтърпяното наказание лишаване от свобода по
осъжданията в съвкупността, както и времето,
през което осъденият е бил задържан по делата от съвкупността.
Съгласно
разпоредбата на чл.25 ал.1 вр.чл.23 НК съдът налага най-тежкото от определените
за отделните престъпления наказания по
отношение влезлите в сила присъди, ако осъденото лице е извършило отделните
престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Първостепенният
съд правилно е преценил наличието на предпоставките по чл.25 вр.чл.23 НК, като
законосъобразно и правилно е наложил едно общо наказание на Д.Д. измежду тези, наложени му с присъди по нохд №5073/2016
г. по описа на СРС, по нохд № 4809/2018 г. по описа на СРС и по нохд №
7488/2016 г. по описа на СРС, в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване
от свобода в размер на девет месеца.
Осъденият Д. е извършил отделните престъпления по посочените по-горе наказателни дела, преди
да е имало влязла в сила присъда за което и да е тях.
Правилно
и законосъобразно, съобразявайки се с
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНЗС, първоинстанционният съд е определил
първоначален строг режим на изтърпяване на така определеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода.
В
съответствие с нормата на чл.25 ал.2 във вр.чл.59 НК е приспаднато времето,
през което осъденият Д. е бил задържан и по отношение на него е определена
мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест по делата, по които
са групирани наказанията, като е зачетено и изтърпяното наказание по
осъжданията в съвкупността.
Правилно
първостепенният съд е отклонил искането на прокуратурата за увеличаване на
определеното общо наказание с два месеца, като е изложил аргументи за това,
които въззивната инстанция споделя, поради което не се налага тяхното
преповтаряне. Всъщност в депозирания пред СГС протест, представителят на СРП
също изразява съгласие с мотивите в атакувания съдебен акт, относно неприлагането
на чл.24 НК. Въпреки това обаче, отправя искане за увеличаване на определеното
общо наказание с девет дни, предвид констатацията, че по част от осъжданията в
съвкупността, на практика осъденият е търпял наказание лишаване от свобода с
девет дни повече от определеното.
Въззивната
инстанция намира, че мотивите в депозирания протест с оглед исканото приложение
на чл.24 НК и увеличаване на общото наказание с девет дни, са
незаконосъобразни. При преценката относно приложението на чл.24 НК съдът следва
да се ръководи от общите правила и критерии за определяне на наказанието и
постигане на неговите цели, а не от незаконосъобразни действия на
затворническата администрация, съобразно които по твърдения на СРП, осъденото
лице е надлежал с девет дни наложеното му наказание. Използваният от СРП подход
за „узаконяване“ пропуските на държавните органи е неуместен и най-вече
незаконосъобразен.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че представителят на СГП в
съдебно заседание, проведено пред въззивната инстанция разшири исканията в
протеста на СРП за увеличаване размера на общото най-тежко наказание в размер
до една втора, което искане е незаконосъобразно, предвид на това, че въззивната
инстанция принципно има правомощие да
утежни положението на осъдения само до исканията в протеста, с който е сезиран.
Ето
защо, атакуваното определение на СРС е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.334
т.6 НПК, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 16 състав
от 20.09. 2018 г., постановено по нчд № 7119/2018 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.