Р Е Ш Е Н И Е
№ 2033 22.05.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3067 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9 ЗПК, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД против О.А.М. се твърди, че 19.05.2017г. е сключен договор за продажба на
вземания между „Провидент Файненшъл България” ООД и „АСВ” ЕАД, по силата на
което вземанията на първото дружество срещу ответницата по договор за
потребителски кредит № *******. е прехвърлено на настоящия ищец, за което
длъжникът бил уведомен. Твърди се, че на 26.07.2016г. О.М., в качеството на
кредитополучател е сключила договор за потребителски кредит под горния номер,
при спазване на Закона за потребителския кредит. По силата на договора бил предоставен
кредит в размер на 1000 лв., като сумата била предоставена в брой по
местоживеене на кредитополучателя. Договорната лихва била в размер на 197.25
лв., общата стойност на усвоената главница и лихвата възлизала на 1197.25 лв.,
които се заплащали на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер от
19.95 лв., първата от които платима на 04.08.2016г., а последната, с падеж
21.09.2017г. По избор на кредитополучателя кредитодателят се задължил да
предоставя допълнителна услуга –
доставка на заемната сума в брой по местоживеене и услуга по седмично събиране
на вноските по кредита също по местоживеене, за която услуга кредитополучателят
се задължил да заплати сумата от 852.97 лв. Така таксата за услугата „*****”
била разделена на 60 бр. равни вноски, всяка в размер от 14.22 лв., платими на
съответните дати на погасителните вноски. Или общата сума, която следвало да
бъде върната по договора била в размер на 2 100.60 лв. Крайният срок за
издължаване на кредита бил 21.09.2017г. *** било начислено и обезщетение за
забава за периода от 19.05.2017г. до датата на входиране на задължението в
съда, в размер от 41.04 лв. Твърди се, че кредитополучателят не е заплатил
изцяло дължимия паричен заем, като погасената сума била в размер на 476.19 лв.,
с която били погасени 364.36 лв. такса за услуга „*****”, 24.28 лв. такса за
оценка на досие, 45.93 лв. договорна лихва и 41.62 лв. главница. Изложени са
обстоятелства за проведено заповедно производство по ч.гр.дело № 17460 по описа
на ПРС за 2017г., като е посочено, че предвид връчването на длъжника на
заповедта по реда на чл.47 ГПК, се предявявали и настоящите искове. Направено е
искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1665.07 лв., от които
главница в размер на 958.38 лв., договорна лихва – 151.32 лв. от 01.09.2016г.
до 21.09.2017г., 25.72 лв. такса за оценка на досие, 488.61 лв. такса услуга „****”
от 26.01.2017г. до 21.09.2017г., 41.04 лв. обезщетение за забава от
19.05.2017г. до датата на входиране на заявлението в съда, както и законната
лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане. Претендирани са с исковата молба направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото писмен
отговор от назначения на ответника особен представител, със становище за
неоснователност на предявените искове. По делото нямало данни за предоставена
от кредитополучателя банкова сметка, **** от договора, съгласно която договорът
се считал прекратен от датата на сключването му. Нямало представен документ и
за това, че лицето било получило заемната сума в брой. Нямало данни и за дата
на приемане на уведомително писмо по чл.99 ЗЗД от длъжника.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 17460 по описа на ПРС за 2017г. се установява, че е издадена заповед № ***** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 03.11.2017г., по силата на която е разпоредено длъжникът О.А.М. да заплати на кредитора „АСВ” ЕАД сумата от 958.38 лв. главница, 151.32 лв. договорна лихва от 01.09.2016г. до 21.09.2017г., 25.72 лв. такса оценка на досие от 23.02.2017г. до 21.09.2017г., сумата от 488.61 лв. такса услуга „****” от 26.01.2017г. до 21.09.2017г., 41.04 лв. обезщетение за забава от 19.05.2017г. до 02.11.2017г., ведно със законната лихва от посочената дата до окончателното изплащане на сумата, както и разноски от 33.30 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Представени са формуляр за кандидатстване за кредит от О.А.М. до „Провидент Файненшъл България” ООД от 25.07.2016г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от 26.07.2016г. Приложен е договор за потребителски кредит от 26.07.2016г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и О.М., с общ размер на кредита 1 000 лв., такса за оценка на досие 50 лв. и договорени общ размер на фиксирана лихва – 31.82 % годишно – 197.25 лв.
С договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017г. „Провидент Файненшъл България” ООД е прехвърлило на „АСВ” ООД вземанията по договори за потребителски кредит, по Приложение № 1 към договора, в което е включено и вземането срещу О.М. по договор от 26.07.2016г. Представено е Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, както и пълномощно към „АСВ” ЕАД да уведомява от името на цедента длъжниците за сключения на 19.05.2017г. договор за прехвърляне на вземания.
В уведомително писмо, изх.№ ****** от „Провидент Файннешъл България” АД чрез „АСВ” ЕАД до О.М., се съдържа уведомяване за сключения договор и покана за заплащане на задължението в размер на 1 627.98 лв. Представена е и обратна разписка към писмото, видно от която пратката не е била потърсена.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 17460 по описа на Пловдивски районен съд за 2017г., че издадената заповед за изпълнение № *****. е връчена при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
С отговора на исковата молба е направено възражение, че няма представени доказателства от ищеца сумата по договора да е предоставена по банкова сметка на кредитополучателя, поради което и следвало да се приложи разпоредбата на чл.5 от него и договорът да се счита за прекратен. Липсвали доказателства и за предаване на сумата в брой. Тези възражения съдът намира за неоснователни. От клаузата на буква Д на първа страница от договора от 26.07.2016г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и О.А.М. е видно, че се съдържа отметка в Графа „Да”, в който случай, съобразно разпоредбите на договора клиентът потвърждава, че е запознат с това, че услугата Кредит у дома не е задължителна за предоставяне на кредита и се предоставя по искане на клиента, в резултат на което клиентът дължи и съответна такса; освен това в този случай, членове 4-8 не се прилагат, докато членове 25-30 се прилагат, заедно с всички останали клаузи на този договор. Според изричната разпоредба на чл.27, с подписване на този договор за кредит клиентът потвърждава, че е получил пълния размер на кредита, както е посочено на първа страница на договора за кредит – буква „А”, поради което и следва да се приеме, че договорът служи като разписка за получената по него сума.
С отговора на исковата молба е направено и възражение, че няма данни уведомителното писмо по чл.99 ЗЗД да е надлежно изпратено до длъжника – в известие за доставяне нямало входящо клеймо и дата за приемането му, тоест длъжникът не бил уведомен съобразно ЗЗД. От приложената обратна разписка е видно, че същата съдържа номера на уведомителното писмо до О.М., както и е оформено с дата, подпис на служител и печат с отметка „Непотърсена”. По делото няма данни уведомителното писмо да е връчено на адресата, но предвид приложените към исковата молба пълномощно от „Провидент Файненшъл България” ООД към „АСВ” АД да уведоми от името на първото дружество всички длъжници за прехвърлянето на вземанията по договора за прехвърляне на вземания от 19.05.2017г. и уведомително писмо, изх.№ ****., съдът намира, че е налице надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. Действително, назначеният от съда особен представител на ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, но до конституирането му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на посочената разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презумира да са получени от ответника, а не от назначения му особен представител. Следователно от датата на връчване исковата молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника. Следва да се посочи само за пълнота, че актуалната съдебна практика стига по-далеч, като намира, че уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост /уведомяването за прехвърляне на вземането/ може да се съобщи редовно и на назначения по делото особен представител /решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС/. Ето защо, съдът приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за паричен заем.
Други конкретни възражения с отговора на исковата молба не са наведени, поради което съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Направените в заповедното производство разноски възлизат на сумата от 83.30 лв., а в исковото производство – на сумата от 216.70 лв. внесена държавна такса и 346.55 лв. възнаграждение за особен представител, които с оглед изхода на делото следва да се присъдят на ищцовото дружество.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че О.А.М., ЕГН ********** *** дължи „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****** сумата от 958.38 лв. главница по договор за паричен заем 26.07.2016г., сключен с „Провидент Файненшъл България” ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, 151.32 лв. договорна лихва от 01.09.2016г. до 21.09.2017г., 25.72 лв. такса оценка на досие от 23.02.2017г. до 21.09.2017г., 488.61 лв. такса услуга „*****” от 26.01.2017г. до 21.09.2017г., 41.04 лв. обезщетение за забава от 19.05.2017г. до 02.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 02.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № ***** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17460 по описа на ПРС за 2017г.
ОСЪЖДА О.А.М., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление****** сумата от 83.30 лв. /осемдесет и три лева и 30 ст./ разноски за производството по частно гр. дело № 17460 от 2017г. и 563.25 лв. /петстотин шестдесет и три лева и 25 ст./ разноски по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Н.
СЛАВЧЕВА
Вярно с оригинала.
Р. М.