Р
Е Ш Е
Н И Е № 260005
05.01.2021 година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на десети
декември през две хиляди и двадесета година
в публичното
заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №1044 по описа
за 2020г.,за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от С.Д.С. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес,***, офис 36, адв.Ю.М., против Община Хасково, пл.“Общински“ №1,
представлявана от Кмета С.Д., иск
с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че е собственик на основание изтекла придобивна
давност на поземлен имот с идентификатор 77195.748.400 по КК на гр.Хасково,
одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, с
административен адрес гр.Хасково, ж.р.”Каменец”, целият с площ от 1520кв.м.,
трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване :
за друг вид застрояване, номер по предходен план 1744. Ищецът твърди, че е
собственик и на построените в имота сгради с идентификатори 77195.748.400.1 със
застроена площ 21кв.м. и 77195.748.400.2 със застроена площ 17кв.м. Владението
върху този имот установил на 07.11.2001г., на която дата с предишните
собственици А.И.С. и Н.В.С., притежаващи нотариален акт №***, том 1, дело
№257/1976г. за имота, постигнали съгласие да прехвърлят на ищеца собствеността
върху него. Независимо, че не бил сключен договор за покупко-продажба в
предвидената от закона нотариална форма, от този момент ищецът започнал да
владее описания имот, като демонстрирал открито собственическите си права по
отношение на същия, извършвал всички действия във връзка със стопанисването и
управлението му, в това число ограждане и обработване с личен труд. Всички тези
действия извършвал явно и необезпокоявано, като открито манифестирал
намеренията си за своене на имота. През целия този
период никой не изявявал претенции за собственост, нито пък възниквали спорове
за това. В контекста на тези обстоятелства следвало да се приеме, че в
конкретния случай са налице елементите на фактическия състав на чл.79 от ЗС по
отношение на придобиването на правото на собственост по давност на описания
имот. През 2020г. ищецът предприел действия по снабдяването с нотариален акт за
собственост на имота. След като се снабдил със скица от агенцията по кадастъра
на 12.02.2020г. подал молба-декларация в Община Хасково за удостоверяване на
обстоятелството, че за този имот не е издаден акт за общинска собственост. На
04.03.2020г. молбата-декларация му била върната, като от извършената заверка
ищецът установил, че общината е съставила акт за общинска собственост
№11482/2020г., с който 720/1520 ид.ч. от имота били
актувани като имот частна общинска собственост. С оглед гореизложеното за ищеца
налице бил правен интерес от установяване правото на собственост върху
гореописания недвижим имот с идентификатор 77195.748.400, доколкото не били
налице предвидените от ЗОС предпоставки за актуването на част от собствения му
имот като общински. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман
фактически или юридически, запазил е статута си на частна собственост и е
владян в реални граници, какъвто бил настоящия случай, следвало да се приеме,
че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и по отношение на
него не се прилагат разпоредбите на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ, нито разпоредбата на
чл.19 от ЗСПЗЗ. В приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ попадали само земеделски
земи, подлежащи на възстановяване по реда на този закон, но не били заявени за
възстановяване в определен от закона срок. За процесния
имот се твърди, че никога не е бил включван в ТКЗС и фактически не бил отнеман
от собствениците му, поради което не попадал в приложното поле на чл.19 от
ЗСПЗЗ и ответникът не бил станал негов собственик след влизане в сила на план
за новообразуваните имоти, отнасящ се до ж.р.“Каменец“. В издадено от общината
удостоверение на 15.01.2020г. било отразено, че описаният имот е идентичен с
този, описан в нотариалния акт на предишните собственици, както и че за този
имот няма подадено заявление за възстановяване на собствеността по реда на
ЗСПЗЗ. Липсвали данни ответната община да е придобила имота на друго правно
основание. Актът за общинска собственост
само удостоверявал възникване на право на собственост, но сам по себе си
нямал правопораждащо действие. Ето защо, задължително
било в него да бъде посочен не само редът и начините на издаването му, но и
конкретното придобивно основание. Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за
установено по отношение на Община Хасково, че ищецът е собственик на
гореописания недвижим имот по давностно владение.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не изпраща свой
представител в съдебно заседание и не взема становище по иска.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът
като взе предвид, че ответникът не депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК,
не изпраща представител в съдебно заседание, не взема становище по предявения
против него иск и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,
счита, че са налице визираните в закона условия за постановяване на неприсъствено
решение съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК.
Имайки
предвид гореизложеното и като взе предвид, че в случая са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение, както и че от данните по делото може
да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция и предвид
липсата на оспорване на твърденията на ищеца, съдът намира, че следва да се
уважи предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК. Следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца и направените в настоящото производство
разноски в размер общо на 759,61лв., от които 236лв. – държавна такса; 23,61лв.
– такса за вписване на исковата молба в АВп и 500лв.
– адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на
основание чл.239 ал.2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Община Хасково,
пл.“Общински“ №1, представлявана от Кмета С.Д., че С.Д.С. с ЕГН:********** ***,
е собственик въз основа на давностно владение на
следния недвижим имот : поземлен имот
с идентификатор 77195.748.400 по КК
на гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, с
административен адрес гр.Хасково, ж.р.”Каменец”, целият с площ от 1520кв.м.,
трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване :
за друг вид застрояване, номер по предходен план 1744, при съседи : поземлени
имоти с идентификатори 77195.748.401, 77195.748.403, 77195.748.406, 77195.748.398,
77195.748.399 и 77195.748.596.
ОСЪЖДА Община Хасково, пл.“Общински“ №1,
представлявана от Кмета С.Д., да заплати на С.Д.С. с ЕГН:********** ***,
направените в настоящото производство разноски
в размер общо на 759,61лв.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.239 ал.4 от ГПК.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.