№ 239
гр. Пловдив, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20235330200187 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 5985269, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на П. И. Б. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ, като се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност
на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита,
че видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 5069/18.01.2023
1
г. по описа на Районен съд Пловдив /л. 8/ и към датата на съдебното заседание
същата не разполага с разписка за надлежно връчване на ЕФ.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 -
дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията в тази насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 07.06.2022 г. в 14,26 часа, в
град Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 1 в посока от изток към запад, при
разрешена скорост за движение в населено място от 50км/ч, МПС – лек
автомобил, ФОЛКСВАГЕН КАДДИ, с рег. № ***, при отчетен толеранс от
минус 3 км/ч в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 73
км/ч., тоест с превишение на скоростта от 23 км/ч. Нарушението е извършено
в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
Серия К № 2183060.
Въз основа на горното, с посочения ЕФ на жалбоподателя му е
наложена на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП глоба в размер
на 200,00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Въпреки, че гореизложената фактическа обстановка се установява по
еднозначен и категоричен начин от формираната по делото доказателствена
съвкупност, то при издаването на обжалвания ЕФ са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на
наказаното лице.
В аспект на горното съдът констатира, че обжалваният ЕФ не отговаря
2
на изискването за надлежна индивидуализация на приложената санкционна
норма. Необходимостта за нейното посочване произтича както от изричната
разпоредба на чл. 189, ал.4 ЗДвП, в която е посочено, че задължителен
реквизит на ЕФ е индивидуализирането на нарушените правни норми, което
включва материалната норма въвеждаща правило за поведение и надлежната
санкционна норма, така и от одобрения от Министъра на вътрешните работи
образец на ЕФ, реквизит на който е правното основание (санкционната
норма), въз основа на което се налага санкцията. Все в тази връзка следва да
се имат предвид и задължителните указания на ППВС № 1/1953 г., съгласно
което всеки санкционен правораздавателен акт следва да съдържа пълно,
точно и ясно изложение както на фактическите, така и на правните основания
за ангажиране отговорността на дееца, в това число и правна квалификация на
допуснатото нарушение и санкционна норма.
В конкретния случай като санкционни са посочени нормите на чл. 189,
ал. 4, вр. 182, ал. 4 ЗДвП. От текста на цитираните норми се установява, че:
- нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП не е конкретна санкционна, а обща
норма, уреждаща режима на електронния фиш като властнически акт;
- нормата на чл.182, ал.4 ЗДвП не предвижда конкретна санкция за
конкретно нарушение, а точно обратното тя е с бланкетен характер, като
урежда налагането на санкция в двоен размер за дадени нарушения поради
наличието на квалифициращия признак „повторност“. Кои са тези нарушения
обаче, за които се предвижда санкция в двоен размер и какво е
първоначалното наказание за тях нормата на чл. 182, ал.4 ЗДвП сочи чрез
възприетия механизъм на препращане към другите алинеи на чл. 182 ЗДвП.
Не на последно място следва да се съобрази, че в различните точки на чл. 182,
ал.1-3 ЗДвП са предвидени множество санкции в различни размери в
зависимост от конкретните фактически параметри на извършеното
нарушение, като критериите са:
- стойността на превишението на скоростта;
- дали се касае за превишаване на общо ограничение на скоростта или
на такова въведено с пътен знак В26;
- дали превишението е извършено в рамките на населено място или
извън него;
- вида на МПС, с което е извършено нарушението.
3
Същевременно съгласно трайната съдебна практика при бланкетни
норми, за да бъдат спазени посочените по-горе изисквания към формата и
съдържанието на санкционните властнически актове, в самия акт следва да
бъдат посочени не само бланкетните норми, но и нормите към които те
препращат за запълване на бланкета.
Всичко гореизложено безусловно е налагало в ЕФ освен общата норма
на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и бланкетната норма на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, уреждаща
повторността, да се посочи и конкретната санкционна норма от чл. 182, ал.1-3
ЗДвП, която кореспондира на фактите по процесния случай и величината на
превишението, каквато би била например нормата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП.
Такова посочване в ЕФ липсва, което не само накърнява правото на
защита на наказаното лице да разбере правните рамки на повдигнатото му
обвинение, но и прави изцяло неразбираема волята на наказващия орган коя е
приложимата санкционна норма, което затруднява проверовъчната дейност на
съда дали правилно е приложен материалния закон.
Допуснатият порок в дейността на наказващия орган е неотстраним,
доколкото ако съдът за първи път със своя акт издири и приложи коректната
санкционна норма, наказаният субект би бил поставен в положение да
разбере правните рамки на обвинението което му се повдига, едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието му вече реално е наложено,
което е несъвместимо с правото му на защита.
В гореизложения смисъл е и трайната съдебна практика на
Административен съд Пловдив, обективирана в редица актове, най –
актуалните от които са Решение № 237/ 08.02.2023 г. постановено по
к.адм.дело № 3028 по описа за 2022 г. на Административен съд Пловдив;
Решение № 1876/ 26.10.2022 г. постановено по КАНД № 1609/2022 г. по описа
на Административен съд Пловдив; Решение № 245/ 08.02.2023 г. постановено
по КАНД № 3207/ 2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.
За пълнота на изложението съдът държи да отбележи, че в посочените
съдебни актове е изложена и споделима от настоящия съдебен състав
позиция, че в случая допуснатия порок при квалификацията на вмененото
административно нарушение не позволява преквалификация, с което да се
изправи пропуска на наказващия орган. Това е така, тъй като посочването
пълната правна квалификация, макар и точно определена, но за първи път от
4
съда с неговото решение, се явява в противоречие с правото на защита на
санкционираното лице, доколкото за същото не е било ясно изначално въз
основа на коя именно разпоредба бива санкциониран с електронния фиш. Да
се приеме обратното би означавало, че по този начин липсата на конкретно
волеизявление от наказващия орган би било запълнено от съда и дори и съдът
да посочи действително приложимата и съответна в случая санкционна
норма, то посоченият подход е в противоречие с принципа на
двуинстанционния съдебен контрол по този тип производства, доколкото с
решението си районният съд за първи път въвежда обстоятелства, свързани с
правната квалификация на нарушението, по които на практика
жалбоподателят не е имал възможност да се защитава пред този именно съд и
съответно да ги оспорва, а съдът да ги подложи на проверка.
Действително в Тълкувателно решение № 8/2021 г. е посочено, че
първоинстанционният съд може да упражни правомощието си да измени
наказателното постановление, когато наказващият орган е допуснал
нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието. В случая
обаче, се установява не хипотеза на неправилно посочена квалификация, а
липса на посочен в електронния фиш приложим закон, който вече да подлежи
на проверка и изменение чрез прилагане на закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо административно нарушение. Ето защо дори и в случая
настоящият съд да посочил съвсем точно правилната правна квалификация на
деянието, съобразявайки се изцяло с фактическото обвинение, описано в
електронния фиш, то доколкото това би било сторено за първи път едва със
съдебното решение, не може да се говори за изменение по смисъла на чл.63,
ал.7 от ЗАНН.
Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон е
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото, както се каза,
се отразява върху адекватното упражняване правото на защита на
санкционирания субект, което се изразява и във възможността му да оспори
правилността на правната квалификация пред въззивния съд. Посоченото
поради това и съставлява основание за отмяна на фиша, независимо от факта
на установеното нарушение.
Предвид гореизложеното въззивната жалба като основателна следва да
бъде уважена, съответно обжалванията ЕФ да бъде отменен изцяло.
5
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Доколкото обаче такива нито са поискани,
нито са представени доказателства реално да са сторени, то разноски не
следва да се присъждат.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване
следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание
преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен
момент не би-могло да санира този пропуск.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 5985269, издаден от ОД
на МВР - Пловдив, с който на П. И. Б. ЕГН ********** на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева
за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6