Р Е Ш
Е Н И Е №
К., 06.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на двадесет и девети
октомври две хиляди и осемнадесета година
в състав
Председател : КЕТИ КОСЕВА
при участието на секретаря Галина
Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 1517/2018 година за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове за отмяна на незаконно уволнение, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Ищцата
С.С.М.-С., моли съда да признае извършеното от ответника Д.д.я. „П.“*** със
Заповед № 101/27.04.2018 г., връчена й на 27.04.2018 год., дисциплинарно
уволнение за незаконно и да го отмени, да я възстанови на предишната й работа
като „медицинска сестра“ в детската я.; да осъди Д.д.я. „П.“*** да й заплати на
основание чл.225, ал.1 от КТ обезщетение за времето от 27.04.2018 г. до 12.06.2018 г., през което е останала
без работа след уволнението общо в размер на 1112 лв., от които за периода
27.04.2018 до 30.04.2018 г.- 76 лв.; за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018
г. - 750 лв., за периода 01.06.2018 г.- 12.06.2018 г.- 286 лв., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира съдът да осъди ответника да й заплати направените по
делото разноски.
Твърди,
че работела при ответника на длъжността „медицинска сестра“ по трудово
правоотношение на основание сключен безсрочен трудов договор № 00006/
29.10.2010 г. На 27.04.2018 г. в 15,30
часа й връчили заповед № 101 от 27.04.2018 г., с която на основание чл.330,
ал.2, т.6 от КТ, във връзка с чл.186, ал.1, т.4 и т.7 от КТ, във връзка с
чл.126, т.9 от КТ, във връзка с чл.187, ал.1, т.8, предложение първо и второ и
т. 10 от КТ, във връзка с чл.37, т.2, т. 10, т. 12 от Правилника за дейността и
вътрешния трудов ред в ДДЯ „П.“, чл.20, чл.24, чл.31, чл.39 и чл.42, т.1, т.2
от Етичният кодекс за поведение на служителите и работниците в ДДЯ „П.“, както
и т.20 от Раздел 1 - „Основни длъжностни задължения“ и т. 13 от раздел № 2 -
„Основни отговорности, присъщи на длъжността“ от длъжностната характеристика,
във вр. с чл.188, т.3 от КТ и чл.193 от КТ и чл.194 от КТ, била наказана с
дисциплинарно уволнение. Счита заповедта за незаконосъобразна, постановена в
нарушение изискванията на КТ и неоснователна, поради което заявява, че в
предвиденият в чл.358, ал.1, т.2 от КТ срок я обжалва.
Твърди,
че издадената заповед за дисциплинарно уволнение е нищожна, тъй като не
отговаря на изискванията на закона, предвидени в КТ. Описани са текстове на
закони и някои „нарушения“, но не ставало
ясно този, който я е издал, има ли тези правомощия. Положен е подпис на
Директор, но не са посочени имена, не посочено кой я издава. В хода на
производството заявява, че не желае събиране на доказателства относно
авторството на заповедта тъй като не оспорва, че заповедта е подписана от
Директора на детското заведение ответник по делото.
Твърди,
че едно от посочените в заповедта правни основания е чл.190, ал.1 т.7 от КТ -
„други тежки нарушения на трудовата дисциплина“, но такива не са описани в
мотивите на заповедта за уволнение, няма възможност да даде и по тях писмени
обяснения и да осъществи правото си на защита. Твърди, че клаузата на 126, т.9
от КТ - служителят да бъде лоялен към работодателя, да не злоупотребява с
неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения е
кумулативна, а не са посочени какви поверителни сведения е разпространявала,
нито са й искани обяснения за това, което също нарушава правото й на защита. Заявява,
че не е ясно кое от двете алтернативно дадени в закона основания е относимо към
уволнението й. Твърди, че липсата на конкретна мотивировка на заповедта е
достатъчно основание да се приеме заповедта за уволнение за немотивирана и като
такава за нищожна и подлежаща на отмяна. Лишава я от възможността да осъществи
своята защита и да посочи конкретни аргумента, които да опровергаят обвиненията
срещу нея. Твърди, че не е отчетен факта, че е член, представител и касиер със
ЗИН ********** на Българската асоциация на професионалните и по здравни грижи/
БАПЗГ/. Твърди, че като такъв член е защитена в случаите на уволнение и
задължително работодателят следва предварително да изиска мнението на тази
асоциация, което задължение е уредено и в Закона за съсловната организация на медицинските
сестри, акушерките и асоциираните медицински специалиста /ЗСДМСААМС/. По
изложените съображения с исковата молба претендира съдът да уважи исковете й
без да разглежда другите въпроси визирани в заповедта за уволнение. В хода на
производството се отказва от това свое твърдение и изрично писмено заявява,
че не твърди, че заповедта е незаконна
поради нарушаване на изискванията на чл.333 от КТ и че това, че не се ползва с
който и да е вид закрила по чл.333 от КТ.
Оспорва
твърдението на работодателя, че е извършила нарушения на трудовата дисциплина. Твърди,
че с нея се отнасят брутално, несъобразявайки се с преживяното от нея в първия
час от постъпването й на работа. На 26.03.2018 г. сутринта била в „ясленото
помещение на трета яслена група“. В помещението влязла А.Й.и започнала да
контактува с децата. Тя се преместила в страни, не е започвала какъвто и да
било разговор. Причина за последвалия напрегнат диалог била именно Й., която
започнала да й търси сметка защо пропускала сутрешната гимнастика на децата.
Твърди, че „това лице“ няма право да иска от нея обяснение и че това не влиза в
нейните задължения. Твърди, че обяснила ясно и точно, че това й е първият ден
след излизане от болницата, където се лекувала след скорошен аборт,
продължаващо кървене и др. и не й е възможно физически да изпълнява и тази
дейност на този етап, че децата сега ще се нахранят и въобще ще им окаже всички
други грижи за тях. Твърди, че не се е държала грубо с Й. и че неадекватната
реакция на педагожката Й. предизвикала конфликта. Твърди, че по това време в помещението имало
само седем деца до тригодишна възраст. Моли съда да има предвид и че в
длъжностната й характеристика не е предвидено задължение за водене на сутрешна
гимнастика, длъжността й е на пряко подчинение на директора, а при изпълнение
на длъжността има задължение да осъществява организационни връзки с педагога и
останалите служители.
Заявява,
че от бланкетните твърдения в заповедта за уволнение не й е ясно твърдените
нарушения са довели до злоупотреба с доверието на детската я. или до
разпространение на поверителни за работодателят сведения, дали е получила
някаква имотна облага или с действията си, използвайки служебното си положение
е компрометирала работодателя си пред трети лица.
Твърди,
че през седемте години, в които е работила в детската я. няма каквито и да било
наказания за нарушаване на трудовата дисциплина. Налице са допълнителни
споразумения през този период от време, от които се вижда, че основното й
трудово възнаграждение е повишавано. Не й е ясно какво точно е извършила, което
да обуславя налагането на най-тежкото наказание, предвидено в КТ и твърди, че в
този смисъл работодателят не е спазил и изискването на чл.189 , ал.1 от КТ,
което също е едно от основанията за отмяна на заповедта за уволнение. Заявява,
че дори съдът да приеме, че е следвало да бъдат по-сдържани с колежката си при
повдигнатия спор, следва съдът да се има предвид ниската степен на обществена
опасност и слабото въздействие върху околните - малки деца до 3 годишна
възраст, които едва ли са разбрали какво става. Твърди, че конфликта става през
първия час работа след излизането й от болницата / била е в болнични две
седмици - до 23.03.2018 г./ за заболяване, което силно травмира жените бъдещи
майки, че има и направление за продължаване на лечението. Представя подадена от
нея жалба вх.№113/26.03.2018 год. до Директора на Д.д.я. „П.“ №4, в която
твърди, че на 26.03.2018 год. й е упражнен психичен тормоз и уронване на
достойнството и човешките й права от А.Й.-педагог.
Твърди,
че след издаването на заповедта за уволнение работодателят не й предоставил
копия от цитираните в нея правилници, етични кодекси и др. Това я предизвикало
да сезира с молба - сигнал за съдействие Регионална Колегия на БАПЗГ Стара
Загора за допуснатите от работодателя нарушения. Твърди, че колегията с
представения документ с изх.№ 9/04.06.2018 г. изразила становището си,
квалифицирайки наложеното й дисциплинарно
уволнение като предприета крута мярка за извършеното нарушение и е предложила
на работодателя да ревизира заповедта за уволнение, да я възстанови на същата
работа и да й наложи по-лека мярка, с което работодателят не се съобразил,
въпреки правата като член на същата асоциация и по силата на Закона за
съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните
медицински специалиста / чл.8,т.1, чл.38 т.2 и др./. Твърди, че сезирала също и
Инспекцията на труда, в резултат на което й предоставили копия от вътрешните
актове посочени в заповедта за уволнение. Подала жалба и до Община К.вх.№25-13-3/28.03.2018
год., в отговора на която жалба била установена вината на педагожката.
Изложеното й дава правното основание да иска отмяната на заповедта за уволнение
като незаконосъобразна. Заявява, че тъй като след уволнението не работи никъде
претендира да й бъде изплатено и обезщетение за оставане без работа по чл.225,
ал.1 от КТ за периода от връчване на заповедта за уволнение до завеждането на
исковата молба в размер на 1112 лв.
Ответникът Д.д.я. „П."***, като работодател на
ищцовата страна е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли обективно съединените искове, с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, като неоснователни и
недоказани и да му присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Заявява, че оспорва изцяло обективно съединените искове: за признаване
уволнението на С.С.М. - С. от длъжността "медицинска сестра" при
работодателя Д.д.я. "П."*** за незаконно и отмяната му, за
възстановяване на Ст. М. - С. на предишната й работа и за изплащане на
обезщетение за оставане без работа за периода от 27.04.2018 год. до 12.06.2018
год. - общо в размер на 1112 лв.
Счита
за неоснователно твърдението за нищожност на издадената заповед за уволнение, тъй
като същата е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по
закон. Заповедта за прекратяване на трудово-правоотношение по КТ не е индивидуален
административен акт, по отношение на нея е неприложим института на нищожността.
Твърди, че представената по делото заповед за уволнение е издадена от
работодателя „Д.д.я. „П."*** и е подписана от Директора на ДДЯ„П." ***.
Подписът е положен от Директора на ДДЯ „П." *** - Д.С. Х.и тези
обстоятелства са известни на ищцата. Непосочването изрично на имената на
директора, не съставлява порок на обжалваната заповед. Заповедта за уволнение
притежава всички външни белези на акт на работодателя - изходящ номер, дата на
издаване, от кого е издадена, подпис на издателя и др. Налице е подписан
документ - заповед за уволнение, този частен документ удостоверява, че
изявлението, съдържащо се в него (материализирано в текста му), е направено от
физическото лице, положило подписа и посочено като негов автор /Директор на ДДЯ„П."
***/, т. е., изрично е посочен работодателят Д.д.я. „П." ***, както и че
воля от името на работодателя е изразена от представляващия го орган - Директорът.
Намира за неоснователни твърденията, че в заповедта за уволнение „не са описани
в мотивите" другите тежки нарушения на трудовата дисциплина. Ищцата цитира
единствено чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, като не взема предвид, че тази норма е
приложена във връзка с конкретни друга норми от ПДВТР, Етичния кодекс и
Длъжностната характеристика, подробно посочени в заповедта за уволнение. Твърди,
че в правната квалификация се е позовал на конкретно нарушени норми съдържащи
се в тези актове, с които ищцата е запозната и които регламентират основни
нейни трудови задължения. В заповедта за дисциплинарно уволнение № 101/
27.04.2018 год. на Директора на ДДЯ„П." *** ясно са описани нарушенията,
за които на ищцата е наложено наказанието - индивидуализирано е и времето и
мястото на извършването им, като изложената фактическата обстановка досежно
извършените от ответницата нарушения на трудовата дисциплина е изключително
детайлна, подробна и конкретна. Нарушенията са описани в тяхната
последователност: "Свидетели на случилото се са били и децата от яслената
група, които са на възраст до 3 години, същите са станали видимо неспокойни,
разпищели са се“, „Случилото се е поставило присъстващите деца в стресираща
обстановка, което е несъвместимо с трудовите задължения на С.С. М.- С.. Такова
поведение вреди на тяхното социално и емоционално развитие. Още повече, че
провеждането на сутрешна гимнастика е задължително, с цел възстановяване на
психическото равновесие на децата след раздялата с родителите рано сутринта.
Поставила е присъстващите при инцидента деца в риск, като е нарушила
създадената в яслената група безопасна и здравословна среда, стимулираща
социалното, емоционалното и физическото им развитие". Твърди, че с
действията си ищцата не е изпълнила основни свои задължения като мед. сестра,
гарантиращи преди всичко адекватна грижа за деца под тригодишна възраст, като
им осигури спокойствие и ведра обстановка, двигателни практики, а не скандали и
стрес. Тези задължения са подробно разписани в Длъжностната й характеристика
/напр. Разд. I, т. 4, Раздел II, т. 1 и т. 2/ и другите цитирани в заповедта
нормативни актове. Посочено е, че с действията си ответницата е проявила
непозволено поведение, съгласно КТ, ПДВТР Д.д.я. „П." ***, Етичния кодекс
и вменените й с длъжностната характеристика задължения. Твърди, че ищцата не е
изпълнила трудовите си задължения, регламентирани с Длъжностната
характеристика, а именно раздел I, т. 1 от Длъжностната характеристика:
„Основна задача на медицинската сестра е отглеждане на децата, опазване на
тяхното здраве и живот, провеждане на мерки за правилното им физическо и
психическо развитие и възпитание". Нарушила е II, т. 1, т. 2 от
длъжностната характеристика, като е поставила децата в риск с арогантното си и
агресивно поведение и като не е осъществила правилното протичане на режимните
момента в групата. Съгласно режима, изготвен за всички групи и поставен на
видно място във всяка група, от 8.15 до 8.25 часа е предвидена сутрешна
гимнастика. Упражненията, които се предвиждат за деца до 3 години са леки,
ненатоварващи, свързани са преди всичко с музика и прости движения с ръцете и
краката. Тези движения не са свързани с никакво физическо натоварване, тяхното
предназначение е психическото разтоварване и разсейване на децата след
раздялата с родителите. Независимо от това, ищцата не е представила пред
работодателя медицински документа, от които да е видно, че тя не бива да изпълнява
дори такива леки двигателни действия. Т. е., тя е нямала обективна причина да
не изпълни това свое задължение във връзка с осъществяване на предвидения
режим. Степента в която е индивидуализирано това нарушение на трудовата
дисциплина е достатъчна да се приеме, че процесното уволнение е
законосъобразно, тъй като при преценката за законосъобразност на
дисциплинарното уволнение се вземат предвид всички обективирани в заповедта за
уволнение дисциплинарни нарушения и тяхната тежест, съгласно трайната съдебна практика,
включително на ВКС. В заповедта за дисциплинарно уволнение, като правно
основание е посочено: „На основание вр. с чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ, във
връзка с чл. 126, т. 9 от КТ, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8, предложение първо
и второ" от което става ясно, че наказанието е наложено заради
„злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя". В
този смисъл ищцата не е лишена от възможност за защита на правата си. Счита, че
ищцата е наясно, че с поведението си на 26.03.2018 год. е злоупотребила с
доверието на работодателя и е уронила доброто му име. Заявява, че не е длъжен
да посочва точно правните основания, достатъчно е да са посочени конкретно и
ясно фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание, но
въпреки това правните и фактическите основания са посочени подробно, конкретно,
ясно и безпротиворечиво в заповедта. В изпълнение на чл. 195, ал. 1 КТ в
Заповед № 101/ 27.04.2018 год. на Директора на ДДЯ „П." ***, с която на
ищцата е наложено оспорваното наказание дисциплинарно уволнение, ясно са
посочени имената на наказваното лице, наказанието, законовите норми и подробно
са описани нарушенията на трудовата дисциплина. Изрично е посочен работодателят
" Д.д.я. „П." ***", както и че воля от името на работодателя е
изразена от представляващият го орган - Директор на детската я.. В този смисъл,
правото на защита на ищцата не е нарушено, предвид на което твърди, че
възраженията й за немотивираност на заповедта са напълно неоснователни.
Заявява, че не отговаря на истината, твърдението на ищцата, че като член на
БАПЗГ се ползва със закрила при уволнение и, че задължително работодателят
„следва предварително да изиска мнението на тази асоциация". Такава защита
не е предвидена в Закона за съсловната организация на медицинските сестри,
акушерките и асоциираните медицински сестри. Това е организация, членуването в
която е условие съответните специалиста да упражняват професията си, а не
синдикална организация по смисъла на КТ: „Чл. 4. Медицинска сестра, акушерка или
асоцииран медицински специалист може да упражнява професията си на територията
на Република България, ако отговаря на изискванията на глава втора и е вписан в
регистъра на регионалната колегия на БАПЗГ, на територията на която упражнява
дейността си." Независимо от това, като работодател е поискал с писмо изх.
№ 19/19.04.2018 год. информация от служителката, дали същата страда от
заболявания, включени в Наредба № 5/ 20.02.1987 год. и дали са налице другите
обстоятелства /подробно посочени в писмото/, които й гарантират правото на
закрила при уволнение. Във връзка с това писмо, ищцата е депозирала Декларация
вх. № 141/ 19.04.2018 год., от която е видно, че същата е декларирала, че няма
заболявания по Наредба № 5 и, че не са налице други обстоятелства, гарантиращи
й закрила при уволнение.
Оспорва
изцяло всички твърдения наведени от ищцата в исковата молба. Заявява, че не
отговаря на истината твърдението на ищцата, че педагожката А.Й.„няма право да
иска обяснения" от медицинската сестра и, че „това не влиза в нейните
задължения". Напротив, видно от длъжностната характеристика на педагога,
същата „дава ежедневни писмени и устни указания на медицинските сестри, при
организиране и провеждане на дневния режим, индивидуалните и групови занимания,
игрите разходките, забавленията и наблюденията и участва в тях" (т.6,
Основни длъжностни задължения). „Носи отговорност за опазване живота,
психическото и физическото състояние на децата по време на занимания и ситуации
през работното си време. Отговаря за качественото провеждане на дневния режим в
детското заведение" (т. 1 и т. 2 от Основни отговорности, присъщи на
длъжността). На практика тя има право по всяко време да посещава групите и да
наблюдава емоционалното и психическо състояние на децата и да следи правилното
протичане на режимните момента, както и качеството на грижите, които се
полагат, като при необходимост, внася корекции. В Длъжностната характеристика
на длъжността „Медицинска сестра в детска я." е заложено, като основно
задължение на медицинската сестра (раздел I, т.4: „По писмени и устни указания
на педагога на детската я. провежда Раздел III, т. 2: „При изпълнение на
длъжността се осъществяват организационни връзки и взаимоотношения с педагога
..."). Каквито и аргумента да навежда с исковата си молба, ищцата не може
да обоснове „необходимостта" от това, да крещи „в несвяст" срещу
педагога, да пада и става, насочвайки се с агресия към него, да го блъска и
дере с нокти, да го събаря и да го „изхвърля" от стаята с крясъци и викове,
при това в присъствието на 9 деца под 3 годишна възраст. Тези сцени са
неприемливи за никое заведение, най-малко за детска я., в присъствието на
децата в сутрешните часове на прием, когато те са достатъчно травмирани и
изживяват тежко раздялата с родителите си. Ищцата е наясно, че сутрешната
гимнастика е заложена в дневния режим на децата, именно за това - те да успеят
да излязат от стреса от раздялата с родителите, да се разсеят чрез музика и
раздвижване, за да могат да останат спокойни, весели и емоционално незатормозени
за деня.
Заповедта
съдържа достатъчно ясни мотиви, сочещи на злоупотреба с доверието на
работодателя и за тежко нарушение на трудовата дисциплина. Съгласно трайната
съдебна практика, за да е налице злоупотреба с доверието на работодателя не е
задължително необходимо да е установено извличане на материална облага за
служителя или негов близък, изгодата от определено поведение, което е в разрез
с определени норми, не винаги е под формата на облага, особено когато са
нарушени правилата на етичното поведение на индивида спрямо неговите колеги и
работодател и това е довело до недопустимо разстройство на работния процес,
какъвто е и процесния случай. Твърди, че практиката на ВКС възприема, че
злоупотребата с доверието на работодателя съставлява всяко действие, което е
израз на несъблюдаване на дължимото поведение на добросъвестност и доверие в
отношенията работник / респ. служител/ и работодател. Недопустимо арогантното
поведение и грубо отношение на ищцата към колегата си - педагог, в присъствието
на друга служителка, в присъствието на поверените на детската я. за гледане и
възпитание деца, съставлява нарушение на посочените в заповедта разпоредби,
представлява „злоупотреба с доверието и уронва доброто име на
работодателя" и е тежко нарушение на трудовата дисциплина, което само по
себе си обуславя налагане на най-тежкото предвидено в КТ дисциплинарно
наказание /чл. 190, т. 7 от КТ/. Вредните последици, които квалифицират
нарушението като "тежко нарушение на трудовата дисциплина" могат да
са не само материално съизмерими, но и такива, които са дали отрицателно,
разстройващо отражение върху трудовия процес, а в случая поведението на ищцата
несъмнено е дало отражение върху трудовия процес и се е отразило отрицателно на
психологическия климат в детската я., в която работа. Психическият и физически
тормоз е упражнен по отношение на педагога, с когото ищцата работа и, който е
единственият в детската я., с когото тя е длъжна да контактува ежедневно, във
връзка с осъществяване на основното предназначение на детското заведение: грижа
за живота, здравето, правилното емоционално и физическо възпитание на
поверените му деца. С поведението си ищцата е нарушила климата на работа в
заведението. На педагога се е наложило да ползва болничен, поради „невротично
разстройство", довело до временна неработоспособност. Същата е била
травмирана емоционално и физически. Я.та е останала за известно време без такъв
специалист в следствие на инцидента, създаден от ищцата. С това си поведение
ищцата е създала напрегната и стресирана работна среда, създала е обстановка на
дискомфорт и е затруднила работния процес в детското заведение. Скандалът е
станал достояние и на останалите служители, които са били на работа в този
момент. В настоящия случай, авторитетът на Д.д.я. „П." *** е подронен с
демонстрираното поведение от страна на ищцата, като е създадена атмосфера,
нямаща нищо общо с доверие и толерантност, и колегиално отношение между
служителите. С поведението си ищцата е създала пречки на педагога да изпълнява
трудовите си задължения, поради обидно - агресивното си поведение към него.
Нарушила е моралната си отговорност към колегите, като е накърнила авторитета
на А.К.Й. чрез действия, уронващи престижа на професията. Със създадената от
нея атмосфера, ищцата е затормозила трудовия процес в предприятието,
поведението й се е отразило зле на качеството на работа, на психичното
състояние на служител, с който тя трябва да работи ежедневно в синхрон, защото
това е в интерес преди всичко на децата. Налице е неизпълнение на едно от
основните задължения на работника по трудовия договор, регламентирано в чл.
126, т. 10 КТ. Твърди, че действията на служителката са несъвместими със
служебните й задължения и отговорности, още повече, в присъствието на поверените
й от работодателя деца за гледане, грижи и възпитание. Това поведение е
безотговорно, нещо повече, самата служителка не вижда нищо лошо в действията си
/да крещи неистово, да пада, да става насочвайки се към педагога за да го
блъска и дере, да го избутва от стаята с децата. Липсва каквото и да е
съжаление за извършеното от нея, напълно безкритична е към държанието си. Не е
така с обществото, което е чувствително към тази тема – присъствието на
агресивни служители в детски ясли. С тези си действия тя е извършила тежко
нарушение на трудовата дисциплина, както и е злоупотребила с доверието на
работодателя, като е поставила в риск присъстващите при инцидента деца,
нарушила е създадената в яслената група безопасна и здравословна среда,
стимулираща правилното им емоционално, социално и физическо развитие.
Родителите са поверили децата си в тази крехка възраст на това заведение,
защото имат доверие, че там за тях ще се грижат адекватно, че децата ще бъдат
обгрижвани в спокойна и неагресивна среда. С действията си, служителката
подкопава това доверие и уронва доброто име на заведението. Несериозно и
непрофесионално звучат твърденията в исковата молба, че 3 годишните деца „едва
ли са разбрали какво става". Децата са станали свидетели на неистови
крясъци, блъскане, физическа саморазправа с педагога, на шумен, стресиращ
скандал. Няма как това да не се отрази на крехката им психика, и се е отразило.
Ако, това беше инцидент в домашна обстановка, законодателят е предвидил защита
от домашно насилие на такива деца – поради психическия и емоционален тормоз,
които им се причинява. Ищцата не осъзнава сериозността на своята отговорност
към живота и здравето на поверените й деца, ако тя счита че с нищо не им е
навредила с поведението си. Определено, никой родител не би желал детето му да
става свидетел на такива травмиращи сцени в я.та, на която го е поверил. Децата може и да не реагират
видимо, какъвто не е настоящия случай, но тази липса на видима реакция може да
се дължи на стрес, на страх, но агресивната обстановка във всички случаи се
отразява зле на психиката и емоциите им. Всички тези действия сочат на
злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието по смисъла
на чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. първо и второ от КТ.
Оспорва
твърденията на ищцата, че „нямала каквито и да било наказания за нарушаване на
трудовата дисциплина". На ищцата е
наложено наказание „Забележка", на основание чл. 187, т. 8 от КТ
злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, „поради
използване на груб израз към дете и подадена жалба". Същото е заличено на
основание чл. 197, ал. 1 от КТ. Твърди,
че ищцата е запозната с ПДВТР и ЕКПСР в Д.д.я. „П." ***, което е удостоверила
с подписа си.
Твърди,
че няма задължение „да се съобрази" с мнението на Регионалната колегия на
БАПЗГ - липсва законов регламент за това. Мнението на тази организация е
ирелевантно за спора. Цитираните разпоредби от ЗСОМСААМС са общи и пожелателни
и по никакъв начин не обвързват работодателя. По - скоро те регламентират
„закрила при спорове да упражняват професията си" в контекста на чл. 1 от
него: „Този закон урежда устройството, организацията и дейността на съсловната
организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински
специалиста, условията за упражняване на професиите им и професионалното им
развитие, както и за поддържането на професионалния им регистър и сл. от
закона.". Условията за упражняване на професията са ясно разписани в чл. 5
и сл. от закона. В настоящия случай, не е налице хипотезата, при която се оспорва правото на ищцата да
упражнява професията си на медицинска сестра. Тя, като член на тази асоциация
има право да работи като такава. Този закон урежда правоспособността на
съответните специалиста да упражняват професиите си, но не урежда трудовите им
взаимоотношения. За защита на трудовите права на работниците и служителите
законодателят е предвидил членуване в синдикална организация, каквато
Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи не се явява.
Твърди,
че е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ във връзка с налагане на
наказанието. Преди налагането на наказанието е изискал първо устно, след това и
в писмена форма писмени обяснения от служителката и е получил такива. Изискал е
справка от синдиката, дали ищцата се ползва със закрила при уволнение. Изискал
е информация от ищцата, дали същата се ползва от закрила по чл. 333 от КТ.
Уволнението е законосъобразно, като акцесорен искът с правно основание чл. 344,
ал 1, т. 2 от КТ е неоснователен поради неоснователността на иска по чл. 344,
ал.1, т.1. КТ, искът по чл. 344, ал.1,
т. 3 КТ следва да бъде отхвърлен също като неоснователен. Твърди, че ищцата не
е останала без работа за претендирания срок по причина наложеното й
дисциплинарно уволнение.
От събраните по делото доказателства преценени по
отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното :
Видно от трудов договор № 6/29.10.2010г. С.С.М. е
започнала работа на длъжност медицинска сестра в Дневна детска я. ***, „П.“ гр.
К.с място на работа – „група“, считано от 01.11.2010 г. като към този момент е
имала трудов стаж 3 год. 1 мес. и 2 дни. Трудовото правоотношение е било
променяно с допълнително споразумение от 05.12.2012, допълнително споразумение от
09.08.2013 г., допълнително споразумение от 29.10.2013 г., допълнително
споразумение от 06.02.2015 г., допълнително споразумение от 06.03.2015 г., допълнително
споразумение от 27.07.2016 г. и допълнително споразумение от 08.02.2018 г. Промените
касаят частта, засягаща трудовото възнаграждение и размера на платения годишен
отпуск.
Към 26.03.2018 г. С.С.М.-С. заема длъжността
„медицинска сестра в яслена група“ в ДДЯ „П.“ *** – гр.К.с ОМВ 655 лв. и
допълнително трудово възнаграждение към основното месечно възнаграждение в
размер на 10% (ДС 08.02.2018 г. – л.111).
На 27.04.2018 г. директорът на Д.д.я. „П.“*** в
присъствието на две лица, намиращи се в трудово правоотношение с детската я. е
връчил на С.С.М.-С. Заповед № 101/27.04.2018 г., с която я наказва с
дисциплинарно наказание „уволнение“. Наказанието е наложено на осн. чл. 330,ал.
2, т.6 от КТ във вр. с чл. 186, чл. 190, ал. 1, т.4 и т.7 от КТ, във вр. с чл.
126, т.2 от КТ във вр. с чл. 187, ал.1, т.8, предложение първо и второ и т.10
от КТ, във вр. с чл. 37, т.2, т.10, т.12 от Правилника за дейността и вътрешния
трудов ред в Д.д.я. „П.“***, чл. 20, чл. 24, чл. 31, чл. 39, чл. 42, т.1, т. 2
от Етичния кодекс за поведение на служителите и работниците в - ДДЯ „П.“ ***,
гр. К., т. 20 от раздел I „Основни
длъжностни задължения“, т. 13 от Раздел II „ Основни отговорности присъщи на длъжността“ от
длъжностна характеристика за длъжността „медицинска сестра в детска я.“, във
вр. чл. 188, т. 3 от КТ, писмени обяснения на С.С.М.-С., А.К.Й., Д.Ц.Б.по реда
на чл. 193 от КТ, чл. 194 от КТ.
Цитираните в заповедта текстове от закона предвиждат
следното:
Чл. 330,ал. 2, т.6 от КТ предвижда, че работодателят
прекратява трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят
бъде дисциплинарно уволнен. Чл. 186 от КТ предвижда, че виновното неизпълнение
на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се
наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания независимо от
имуществената, административно-наказателната или наказателната отговорност, ако
такава отговорност се предвижда. Чл. 190, ал. 1, т.4 и т.7 от КТ предвиждат, че
дисциплинарно уволнение може да се налага за злоупотреба с доверието на
работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения и за други
тежки нарушения на трудовата дисциплина. Чл. 126, т.2 от КТ предвижда, че при
изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е
длъжен да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява
възложените задачи. Чл. 187, ал.1, т.8, предложение първо и второ и т.10 от КТ
предвижда, нарушения на трудовата дисциплина са злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на предприятието, неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение. Чл. 37, т.2, т.10, т.12 от Правилника
за дейността и вътрешния трудов ред в ДДЯ„П.“ ***, гр. К.предвиждат, че при
изпълнение на служебните си задължения служителите са длъжни да спазват
установената трудова дисциплина и да изпълняват съвестно задълженията си
произтичащи от длъжностната им характеристика, да говорят на децата, техните
родители и със служителите в детската я. в вежлив тон, да изпълняват
всички други нареждания, произтичащи от нормативните атове, колективния трудов
договор и от характера на работата. Чл. 20, чл. 24, чл. 31, чл. 39, чл.
42, т.1, т. 2 от Етичния кодекс за поведение на служителите и работниците в ДДЯ„П.“
***, гр. К.предвиждат служителите в детската я. да създават безопасна здравословна
среда, която стимулира социалното, емоционалното и физическото развитие на
детето; да не участват в практики, които не зачитат достойнството на детето или
да опасни и вреди за физическото и емоционалното му здраве и развитие ; да не
използват отношенията си със семейството за лично облагодетелстване; за
утвърждават собствения и на колегите си авторитет чрез лично поведение и
чувство за отговорност; да не допускат на работното си място поведение,
несъвместимо с добрите нрави. Чл. 20 от раздел I „Основни длъжностни
задължения“ и т. 13 от Раздел II „ Основни отговорности присъщи на длъжността“
от длъжностна характеристика за длъжността „Медицинска сестра в детска я.“
предвиждат, че медицинските сестри в групите са отговорни за добрия микроклимат
и колегиални отношения, не обиждат и не нагрубяват деца, родители и колежки;
носят отговорност за спазване на трудовата дисциплина.
За налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание,
видно от изричното записване в
заповедта, работодателят е взел предвид тежестта на нарушенията,
обстоятелствата, при които са извършени и поведението на извършилият
нарушението.
Заповедта за налагане на наказание „дисциплинарно
уволнение“ е мотивирана. Обстоятелствата мотивирали,
работодателя на ищцата, да й наложи дисциплинарно
наказание „уволнение“ са изложени подробно в Заповед № 101/2018 г. и се
изразяват в следното: арогантно и агресивно държание на С.С.М.-С. спрямо
служителката А.К.Й. на работното й място, през работно време в присъствието на
друг служител на ДДЯ„П.“ ***, гр. К.и деца от яслена група № 3 на 26.03.2018
г., изразяващо се в крещене с висок
глас, блъскане на А.Й.с намерение да я изведе от помещението, което се помещава
яслената група. На 26.03.2018 г. след 08,10 часа; нарушение на етични норми и
трудови задължения, изразяващи се в: неотговаряне на поздрава на служител на ДДЯ
„П.“ ***, гр. К.и грубо отношение към изпълняващия длъжността педагог А.Й.по
повод отправен към С.М.-С. въпрос, целящ да изясни на какво се дължи
неизпълнението на конкретно задължение на С.М.-С. – пропуск на режимния момент
от сутринната гимнастика на децата, изразяващо се в изкрещяване на думите „това
не ти влиза в работата, защото имам здравословен проблем“; създаване на
напрегната и стресирана работна среда, обстановка на дискомфорт, затруднили
работния процес в детското заведение; поставяне на присъстващите в яслената
група деца на възраст до три години в стресираща децата обстановка, видимо отразила
се негативно върху психичното им състояние с опасност за причиняване на вреди
на тяхното социално и емоционално развитие; злоупотреба с доверието на
работодателя в няколко посоки, извършване на действия, уронващи престижа на
професията, накърняващи авторитета на колега, нарушаване на създадената в
групата от работодателя безопасна и здравословна среда, стимулираща социалното,
емоционалното и физическото развитие на децата и представляваща основна отговорност
на работодателя, предвид предмета му на дейност.
Видно от представения трудов договор № 80/2014 г. Д.С.
Х.е директор на Д.д.я. „П.“***. Обстоятелството, че Заповед № 101/2018 г. е
подписана от Д.Х., в качеството й на директор на детското заведение не се
оспорва от ищцата.
На ищцата на 15.04.2016 г. е връчена длъжностна
характеристика за длъжността „медицинска сестра в детска я.“. Видно от
представената длъжностна характеристика медицинската сестра извършва отглеждане
на деца, при което носи отговорност за тяхното здраве, има задължение да опазва
тяхното здраве и живот, да провежда мерки за правилното им физическо и
психическо развитие и възпитание, отговаря за правилното провеждане на дневния
режим и има задължение (т.10, раздел II) да е
внимателна с децата, като неупотребява неподходящи изрази в общуването с
децата, персонала и родителите; да пази авторитета на детската я..
Видно от представената длъжностна характеристика за
длъжността „педагог“, връчена на А.К.на 16.10.2014 г., основно задължение на
педагога в дневната детска я. е да планира, организира, ръководи и контролира
цялостната възпитателна работа с децата в детското заведение. Да дава ежедневни,
писмени и устни указания на медицинските сестри при организиране и
провеждане на дневния режим, индивидуалните и групови занимания, игрите,
….и да участва в тях. Задължение на педагога е активно да се включва в
организирането и провеждането на режимните моменти; да провежда педагогически
съвещания и практикуми с медицинските сестри. Основно задължение на педагога е
да отговаря за качественото провеждане на дневния режим в детското заведение,
като същия носи отговорност за опазване живота, психическото и физическото
състояние на децата по време на занимания и ситуации през работно време.
В Д.д.я. „П.“***
е утвърден етичен кодекс за поведение на неговите служители и работници. Същият
е приет на общо събрание на работниците и служителите в Д.д.я. „П.“***, проведено на 14.03.2018 г. Ищцата С.С.М.-С.
е удостоверила с подписа си, че е запозната с този етичен кодекс. Етичния
кодекс задължава работещите в детското заведение да имат поведение, което не
накърнява престижа на Д.д.я. „П.“ ***,
не само по време на изпълнение на служебните задължения, но и в своя обществен
живот (чл. 2, т. 4). Прокламира като принцип за професионално поведение
стремежът за изграждане на доверие с децата, на защитаване на интересите на
децата, на избягване на действия и ситуации, които биха предизвикали конфликт.
При изпълнение на своите трудови функции, работещите с деца имат моралната
отговорност да защитават по най-добър начин интересите на детето, като създават
безопасна здравословна среда, стимулираща правилното развитие на детето. Морална
отговорност на работещият в Д.д.я. „П.“***
е утвърждаване на авторитета на колегите си, чрез лично поведение чувство за
отговорност, разрешаване на противоречия с колега, чрез съдействието на
етичната комисия, недопускане на действия, уронващи престижа на професията и
проява на нетърпимост към подобни действия. Изрично в чл. 46 от Етичния
кодекс е прието, че работещите в Д.д.я. „П.“*** следва да създават сигурна обществена
среда, в която детето да получава адекватни грижи, възпитание без насилие.
Етичния кодекс изисква да се спазва служебната йерархия.
Считано от месец септември 2017 г. организация на
дейността на ответника е регламентирана с представения по делото Правилник за
дейността и вътрешния трудов ред в Д.д.я. „П.“***, намиращ се на разположение на
работещите в заведението в кабинета на
директора, със съдържанието на който С.С.М.-С. е удостоверила с подписа си, че
е запозната (л. 82). Правилникът регламентира задълженията на медицинската
сестра в своя чл. 27 и задълженията на педагога в – чл. 28 като съдържанието на
тези задължения не се различава по същество от коментираните по-горе задължения
по длъжностни характеристики за същите длъжности. Правилникът съдържа и общи
задължения към всички работещи в детското заведение, сред които са: да се
явяват на работа в състояние, което им позволява изпълнение на възложените
задачи (чл. 37, т. 4); да говорят на децата, техните родители и с другите
служители в детското заведение с вежлив тон (чл. 27, т. 10); да изпълняват
всички нареждания, произтичащи от нормативни актове, от характера на работата.
Видно от правилникът за дейността и вътрешния трудов
ред приемът на деца се осъществява от 06,30 часа до 08,30 часа, а работното
време на директора на детското заведение започва от 08,30 часа, това на
педагога започва в 07,00 часа, на детегледачките и медицинските сестри – в
зависимост от смяната. Първа смяна изпълнява задълженията си от 06,30 часа до
13,30 часа.
В съответствие за възрастовите изисквания на децата в Д.д.я.
„П.“*** е изготвен и предоставен на
вниманието на родителите дневен режим за децата. Дневният режим посочва
дейностите засягащи децата и разпределението им по часове. Времето от 06,30 аса
до 08,10 часа е определено за прием на децата, игри с играчки. Времето от 08,15
часа до 08,25 часа е определено за гимнастика. Времето от 08,25 часа до 08,30
часа е определено за подготовка за закуска. Спазването на този режим се
потвърждава от показанията на свидетелката Б.
Видно от показанията на свидетелката Б. и свидетелката
Й. провежданата във времето от 08,15 часа до 08,25 часа гимнастика е под
формата на игра, организирана от медицинската сестра, съпроводена с пеене, не
изисква особени физически усилия и има за цел да се привлече вниманието на
децата, за да се разсеят от раздялата с родителя и да се приведат в едно
спокойно състояние („децата пляскат с ръчички, тропат с краченца, докато пеят
песнички“).
Безспорно в отношенията между страните е, че ищцата С.С.М.-С.
е майка на едно дете.
Видно от снетата от д-р К.анамнеза в медицинско
направление за ТЕЛК от 27.03.2018 г. С.С.М.-С. е съобщила, че след физическо
натоварване е направила спонтанен аборт през август 2017 г. През месец март
2018 г. по повод установена през месец февруари 2018 г. бременност ищцата е
регистрирана за наблюдение при акушер-гинеколог. На 12.03.2018 г. по
повод болки в корема и кървене ищцата е прегледана и оставена на лечение в
здравно заведение в гр. Ст.З.където е установена патологична бременност,
в резултат на което й е направено абразио.
Видно от представените от С.С.М.-С. пред работодателя
болнични листове на ищцата са били разрешени следните отпуски, поради времена
неработоспособност: 4 дни от 06.02.2018 г. до 09.02.2018 г. с диагноза остър
ларинготрахеит; 14 дни от 22.02.2018 г. до 08.03.2018 г. с диагноза хроничен
тубулоинтерстициален нефрит, неуточнен; 12 дни от 12.03.2018 г. до 23.03.2018
г. с диагноза спонтанен аборт, инкомплетен аборт без усложнения с два режима „болничен“
и „домашно-амбулаторен“; 2 дни от 04.04.2018 г. до 05.04.2018 г. с диагноза
остър ларинготрахеит.
Твърдението на ищцата в исковата молба, че на 26.03.2018
год. около 8,15-8,30 часа е „първият час след излизането й от болница“ не се
подкрепя от представените по делото доказателства. Ищцата не представя
доказателства за времето, в което е била в болнично заведение, но от
съдържанието на представените документи следва, че постъпването в него е на
12.03.2018 год., след която дата й е направено абразио и след болничният режим
на нея й е предписан домашно-амбулаторен режим, т.е. прекарала е отпуска си
временна нетрудоспособност в домашни условия, а след изтичането на този отпуск
са следвали два почивни дни преди явяването й на работа на 26.03.2018 год.
Видно от обясненията на ищцата в съдебно заседание на
29.09.2018 г. болничният лист, удостоверяващ състоянието й на времена
неработоспособност поради спонтанен аборт ищцата е предоставила лично на
работодателя си много преди датата 26.03.2018 г. При предоставянето на
болничния лист не е разговаряла с ръководството на детското заведение за
състоянието си. Отбила се е в помещението, в което изпълнява трудовите си задължения,
в което помещение заварила детегледачките В.и Д.и медицинската сестра П.А.. Споделила
с тях, че направила аборт и че още една седмица ще е в „болнични“.
След ползван отпуск за временна нетрудоспособност до
23.03.2018 год. на 26.03.2018 г. ищцата се е явила на работа за първа смяна и
започнала изпълнението на трудовите си задължения.
Видно от обясненията на С.С.М.-С. дадени в съдебно
заседание на 26.09.2018 г. имала намерение да разговаря с директора на детското
заведение да й разреши да ползва платения си годишен отпуск в размер на 41 дни
или да бъде освободена от задълженията, свързани с воденето на гимнастика и
физкултура, след представяне на документ, удостоверяваш състоянието й поради
това, че не се чувства добре и не може да изпълнява задълженията си. Заявява,
че е била наясно преди идването си на работа, че не е в състояние да изпълнява
трудовите си задължения, но съзнателно не е потърсила лекар, който да
удостовери, че е в състояние на временна неработоспособност, тъй като се
чувствала неудобно пред ръководството на детското заведение, колежките и
служителите, заради продължителното си отсъствие от работа по други
здравословни проблеми.
На 26.03.2018 г. от явяването си на работа до 08,25
часа ищцата не е споделяла с никого начинът, по който се чувства и намеренията
си да разговаря с директора на детското заведение за състоянието си.
Видно от показанията на свидетелката Б. изцяло
подкрепящи се от показанията на свидетелката Й. и от обясненията на ищцата
дадени на 29.03.2018 г. на 26.03.2018 г. около 08,00 часа А.Й., изпълняваща
длъжността педагог в Д.д.я. „П.“*** по
повод изпълнението на преките си служебни задължения влязла в помещението на
втория етаж на детското заведение, в което ищцата изпълнявала трудовите си
задължения – в яслената група. В помещението се намирали девет деца на
възраст до 3 години, доведени и оставени
за отглеждане, ищцата и Д.Б. – детегледачка. Броят на децата е удостоверен от
ищцата лично с посочване на бройката на децата и полагането на подпис от нейна
страна за удостоверяване, че е извършила спрямо тези девет деца конкретна
дейност при приемането им /л.29/. При влизането си в помещението А.Й.поздравила,
свидетелката Б. отговорила на поздрава, ищцата въпреки, че чула поздрава не
отговорила, станала и отишла в сервизното помещение. Неуважителното поведение
на С.М.-С. не направило особено впечатление на свидетелката Б., тъй като било
обичайно за ищцата да се държи по този начин. Педагожката разговаряла с децата
в групата, след което тръгвайки да излиза от помещението попитала С.С.М.-С.
защо пропуска един от дневните режими от графика на децата, а именно сутринната
гимнастика. В отговор на въпроса ищцата, излизайки от сервизното помещение и
минавайки покрай Й. започнала да й крещи със злоба и очевидна неприязън „Махай
се от тук! Напусни! Ти не си тази, която да ми казваш какво да правя.“. Й.
останала в помещението и й казала, че не й е дошла на гости, а да си върши
задълженията. В този момент ищцата скочила от мястото, на което била седнала и
започнала отново да крещи „Махай се! Напусни!“. Спъвайки се в разпръснатите пред
нея детски играчки се развикала още по-силно, връхлетяла върху Й. и започнала
да я блъска и драска с ръце, бутайки я да излезе от стаята. Едно от децата се
разплакало, а другите видимо се разтревожили. Й. вдигнала ръце към лицето си,
за да се защити. Не отговорила на агресията, единственото което казала на
ищцата било „Ти не си добре.“ Ищцата я блъснала в един от шкафовете, Й. се
ударила, залитнала, подпряла се на лявата си ръка, ищцата продължавала да я
блъска и дере, както и да й крещи „ Ти не си човека, който ще ми казваш какво
да правя.“. В този момент се намесила свидетелката Б., избутала ищцата и А.Й.успяла
да напусне помещението. Б. се върнала при децата, прегърнала разплаканото дете,
а другите деца я наобиколили, разговаряла с тях толкова време, колкото е било
необходимо да се успокоят. Крясъците на С.М.-С. били чути на първия етаж на
сградата от Н.Х.– домакин в Д.д.я. „П.“***
и В.Т.– медицинска сестра в същото заведение. Св. Х.чувайки от първия етаж
крясъците на ищцата съобщила на свидетелката Т., изпълняваща длъжността
директор, при отсъствието на директора Д.Х., че става нещо в групата на ищцата
и е редно Т. да се намеси. Св. Т. също чула викане от втория етаж, но си
обяснила чутото с това, че вероятно ищцата С.М.-С. се кара на някое от децата,
поради което не се ангажирала с намеса. Раздала закуската на децата, когато при
нея разтреперана, много разстроена, пребледняла с вид на човек, на който всеки
момент „ще му стане лошо“ влязла заемащата длъжността „педагог“ в ДДЯ А.Й.. По
ръцете й имало белези, белезите били от дране с нокти. Й. споделила, че това й
го е причинила С.С.М.-С..
Видно от показанията на свидетелките Б., Т. и Х.между
педагожката Й. и медицинската сестра С.С.М.-С. преди този инцидент не имало
пререкания и прояви на неуважение от страна на Й. въпреки, че ищцата като човек
не приемала чуждо мнение, искала винаги тя да бъде права, не се съобразявала с
другите, за нея било обичайно да говори с по-силен глас, да повишава тон на
децата и на колегите си, особено когато е афектирана от нещо.
По инициатива на П.А. - член на синдикалната
организация на КНСБ при детското заведение в ДДЯ било свикано общо събрание. Целта
на събранието била да се обсъди случилото се, да се изясни кой е виновен. На
събранието ищцата твърдяла, че А.Й.е виновна за инцидента, настоявала, че Й. й
посегнала. Твърденията на ищцата на проведеното общо събрание не се покривали
от обективните факти и от свидетелстването за фактите от присъствалото на
инцидента лице – Д.Б. и от другия участник в инцидента – А.Й.. По ръцете на
ищцата нямало следи от нараняване въпреки, че тя показвала ръцете си пред
всички и твърдяла, че ръцете й са наранени. Твърденията на ищцата, че е била
предизвикана от А.Й.били категорично оспорени от детегледачката Б., която
изказала възмущението си от неверните неща, които говори С.М.-С. („На самото събрание стана страшна какафония. На моменти
се наложи да прекъсна С., докато говореше и да кажа, че не е вярно това, което
тя казва. И друг път съм й правила забележка да не говори така.“). А.Й.настоявала, че тя е потърпевша от поведението
на С.С., С.С.М.-С. настоявала пред събранието, че тя е права и че тя е
потърпевша от поведението на А.Й.. Обсъжданията станали достояние и на
работещите в същата сграда служители на друго детско заведение. Работният
процес в детското заведение бил разстроен и прекъснат, казали се много
„приказки“, обясненията на ищцата за причините, поради които не е изпълнила
задълженията си да проведе сутринната гимнастика не били приети за основателни,
отсъствието на чувство за вина у ищцата възмутило А.Й., но въпреки това тя пред
всички й предложила да спрат до тук, т.е. ищцата да се извини за държанието си
и повече да не се повдига този въпрос. Ищцата не е приела отправеното й
предложение, напротив заявила, че няма да остави „нещата до тук“.
С.С.М.-С. подала жалба вх.№113/26.03.2018 год. до
Директора на ДДЯ„П.“, в която твърди, че на 26.03.2018 год. й е упражнен
психичен тормоз и уронване на достойнството и човешките й права от А.Й.-педагог.
Същият ден – 26.03.2018 год. А.Й.уведомила писмено
Директора на Д.д.я. "П." *** за инцидента, посочвайки, че арогантното
и неуважително поведение на медицинската сестра С.С.М.-С. към нея не е
прецедент и настояла да бъдат предприети необходимите мерки.
На 26.03.2018 год. А.Й.дала
писмени обяснения за инцидента.
С писмо изх.№13/26.03.2018 год., работодателят поискал
писмени обяснения от Д.Ц.Б.– детегледачка в Д.д.я. „П.“ ***в качеството й на
пряк свидетел на събитията довели до инцидента в трета група на 26.03.2018 год.
На 26.05.2018 год. Д.Б. дала писмени обяснения, вх.№115, от които е видно, че
вместо да отговори на поздрава на Й. и да обясни, че има здравословен проблем,
който й пречи да проведе сутрешната гимнастика на децата, медицинската сестра С.С.
започнала да се заяжда с Й., казала й да се маха, да си тръгва, пред нея и пред децата крещяла в
несвяст и блъскала Й., в отговор на което Й. казала на ищцата , че не е добре. Тези
обяснения се подкрепят и от показанията дадени от Б. в настоящото производство.
С писмо изх.№14/30.03.2018 год., връчено лично на
ищцата на същата дата, работодателят
поискал писмени обяснения от С.С.М.-С. във връзка с нарушения на трудовата
дисциплина – събитията, довели до инцидента в трета група на 26.03.2018 год. и
да представи доказателства за описаните в обясненията твърдения, която дала
такива още на 29.03.2018 год. / вх. при Дневна детска я. №117/29.03.2018 год./. В обясненията си ищцата
посочва, че Й. се е обърнала към нея на фамилно име – „С., не провеждаш
гимнастика …“, че Й. се заяждала с нея и я обиждала, че на проведеното общо
синдикално събрание заявила „Сега отивам в Общината, тъй като тук няма да се
случи нищо“, че на 27.03.2018 год. посетила личния си лекар и поискала той да й
издаде документ, с който да я освободи от „физически натоварвания и
гимнастика“, а тя й издала „направление за ТЕЛК“ какъвто се издава на ученици,
уверявайки я, че точно такъв документ следва да й се издаде. В писмените с
обяснения ищцата признава, че казала на Й. „да излезе“ понеже предстояла
закуската на децата и Й. й пречела на нормалния процес в поверената й група …за
да продължи закуската с децата започнала „да издърпва Й. към вратата за да
излезне“.
Поведението на ищцата се отразило негативно върху психичното
състояние на членовете на колектива на детското заведение – св. Й. не била в
състояние да продължи изпълнението на трудовите си задължения и потърсила
медицинска помощ, в резултат на което й бил разрешен отпуск за временна
нетрудоспособност за времето от 27.03.2018 год. до 30.03.2018 год. с диагноза невротично
разстройство, неуточнено, затворила се в себе си, спряла да контактува с
колегите си; св. Б. продължила да преживява случилото се следващите два-три дни
/„всичко ми минаваше през главата .. на моменти като се сетя за случай не ми
ставаше добре защото такова нещо не ми се беше случвало … служител да се държи
по този начин“/, освен това изпитвала притеснение, че поведението на С.С., на
което е станала свидетел, може да се повтори; очакванията на св. Т. шуменето
около инцидента да приключи за около седмица не се сбъднали, случилото се
определя като голям проблем за детското
заведение, като нещо което „разтърсило всички и което едва ли скоро ще бъде
забравено“, нещо неприятно и потискащо за всички, каращо ги да се чувстват
„омерзени“; св. Н. Х.се чувствала притеснена от станалото, от това, че
случилото се е разстроило децата, от
това, че информацията за случилото се излязла извън границите на
колектива /“разчуло се, получило широк
отзвук“/, че случилото се ще обезпокои
родителите, които трябва да са спокойни когато оставят децата си и се
поуспокоила след като С.С. била уволнена.
Видно от представените медицинско свидетелство
издадено от д-р Р.Р.на 26.03.2018 год. и съдебно-медицинско свидетелство изд. от
д-р Р.Д.на 27.03.2018 год. на 26.03.2018 год. А.Й.е получила по няколко
охлузвания и кръвонасядания на двете предмишници, причинени от действието на тъпи
твърди предмети. Съдът приема, че описаните наранявания са причинени на А.Й.от С.С.М.-С.
на 26.03.2018 год. сутринта.
Твърденията на ищцата, че на 26.03.2018 год. е била в
състояние на нетрудоспособност препятстващо възможността да изпълнява трудовите
си задължения не се подкрепят с доказателства-нито писмени, нито гласни.
Напротив, на 26.03.2018 год. и след това до 04.04.2018 год. ищцата е продължила
да изпълнява трудовите си задължения. На 27.03.2018 год. е посетила личния си
лекар, от когото е получила документ наименуван „медицинско направление за ТЕЛК“
съдържащ снета от пациента анамнеза, констатиране обективно на задоволително
добро общо състояние на пациентката, изброяване на диагнозите, с които
пациентката е регистрирана при личния си лекар. Документът не представлява изпращане
на пациента на ТЕЛК, нито удостоверява извършване на други действия освен общия
външен преглед и записването, че са „дадени съвети от специалист за работа без
физическо натоварване и емоционално напрежение“.
На 19.04.2018 г. Директорът на Д.д.я. „П.“ ***е
поискал от ищцата да даде информация дали страда от заболявания и дали са
налице обстоятелства, които обосновават наличието на специална закрила по чл.
333 КТ. На 19.04.2018 г. ищцата е подала декларация, с която декларирала, че не
са налице факти и обстоятелства, които да са основания за ползване на закрила
при уволнение. Обстоятелствата, изложени в декларацията са били обект и на
проверка, извършена от Директора на ДДЯ „П.“ ***-К., видно от представените
отговори на направени от работодателя запитвания до Председателя на
синдикалната организация на КНСБ в Д.д.я. "П." ***и до общинския
координатор на КНСБ при Общински синдикален съвет К..
Освен подадената до Директора на Д.д.я. „П.“ ***жалба вх. № 113/26.03.2018 г. ищцата е
направила оплаквания по повод инцидента на 26.03.2018 год. и пред Кмета на
Община К., комисията по професионална етика към регионалната колегия на БАПЗГ и
инспекцията по труда. По делото няма данни, че оплакването до Община К.е
направено преди 27.04.2018 г. – датата на уволнение на ищцата. От становището
на регионалната колегия на БАПЗГ
(Българската асоциация на професионалните и по здравни грижи) е видно, че подадената до БАПЗГ молба за съдействие е от
09.05.2018 г., т.е след което на ищцата е връчена заповедта за уволнение. Данни
за отправян от ищцата до Инспекцията по труда сигнал по делото не са
представени.
Във свръзка с доводите на ищцата, че БАПЗГ е счел, че
наложеното и дисциплинарно наказание е несъизмеримо тежко с извършеното от нея
съдът счита, че становището на БАПЗГ няма за съда и за работодателя на ищцата нито
задължителен, нито препоръчителен характер. Доколкото асоциацията има
правомощия да следи за осигуряването на условия на конкретния медицински
специалист да упражнява професията си на територията на регионалната колегия, в
която специалистът е вписан, подадената до асоциацията жалба е следвало да бъде
разгледана единствено в кръга на правомощията на асоциацията, т.е. дали са
налице обстоятелства, които пречат на ищцата да упражнява професията
„медицинска сестра“. В този смисъл депозираното от регионалната колегия на
агенцията на 04.06.2018 г. становище съдържа констатация, че са били уронени
престижът и авторитетът и на двете професии „медицинска сестра“ и „педагог“, че
С.С.М.-С. е извършила нарушение, изразяващо се в некоректно отношение към
колега и е породила сериозен междуличностен конфликт в работната среда сред
деца, констатации за накърняване на възможността на ищцата да упражнява
професията си в становището не се съдържа.
В исковата молба ищцата твърди, че е сезирала Инспекцията
на труда, благодарение на която й били предоставени копия от вътрешните актове
посочени в заповедта, но не представя доказателства за това свое твърдение,
нито становището на Инспекцията по труда по повод нейния сигнал.
Видно от представената Заповед 156/18.10.2011 г. на С.С.М.-С.
като медицинска сестра в трета група, въз основа на подадена жалба от трето
лице е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за използване на груб език
към дете. По смисъла на чл. 197, ал. 1 КТ това дисциплинарно наказание е
заличено с изтичане на една година от налагането му. То не е било предмет на
обсъждане от работодателя при вземане на решение относно наказанието, а
установяването на факта на налагането му оспорва верността на твърдението на
ищцата, че не са й налагани наказания по време на целият й трудов стаж в
ответното заведение.
За доказване на твърдението си, че е останала без
работа след уволнението си, ищцата е представила декларация от 12.06.2018 г., с
която декларира, че от 27.04.2018 г. не е работила по трудово правоотношение и
не е получавала трудово възнаграждение. Видно от подадената от ищцата на
21.09.2018 г. декларация в периода от 12.06.2018 г. до 21.09.2018 г. тя не е
работила по трудово правоотношение, не е получавала трудово възнаграждение,
търсила си е работа и не е отказвала предлагана й работа. Представени са
служебна бележка от 18.09.2018 г. от АЗ-БТ- К., от която е видно, че ищцата е
регистрирана като безработна, считано от 09.05.2018 г. От представеното
удостоверение за декларирани данни от 19.09.2018 г. с приложена справка за
актуалното състояние е видно, че С.С.М.-С. е работила по трудово правоотношение
до 27.04.2018 г., няма записвания в трудовата книжка след преназначаването й
при ответника на 01.01.2018 г.
Полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за
месец януари 2018 г. при отработени 21 работни дни и 1 ден платен отпуск
възлиза на 720,50 лв. През месец февруари 2018 г. ищцата има 12 отработени дни
и 8 дни отпуск по болест, а през месец Март 2018 г. има 5 отработени дни, 1 ден
платен отпуск, 15 дни отпуск по болест.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните изводи:
Предявеният от ищцата иск за отмяна на
наложеното й наказание „дисциплинарно уволнение“ като незаконосъобразно е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Заповед № 101/27.04.2018г. е издадена от работодателя
на ищцата С.М.-С.Д.д.я. „П.“*** в лицето на оправомощената да представлява
детското заведение в качеството й на директор на същото Д.Х., в кръга на
нейните правомощия и след спазване на процедурата по чл. 190–195 КТ.
Ищцата е била лично запозната с всички упоменати в
Заповед № 101/27.04.2018г. актове, съдържащи цитирани в заповедта нарушени от
ищцата норми преди налагането на наказанието „дисциплинарно уволнение“. На
ищцата е било съобщено къде се съхраняват екземпляри от тези актове, оставени
от работодателя на разположение. Твърденията на ищцата, че не са й предоставени
копия от вътрешните актове описани в заповедта са неоснователни. Доказателства,
че е отправяла искане до работодателя да й предостави актовете, което искане да
е било оставено без уважение по делото не са представени.
Ищцата е извършила нарушенията на трудовата дисциплина
описани в Заповед № 101/27.04.2018г.
Явила се е на работа в състояние, в което е считала че
не може да изпълнява част от възложените й задачи, с което нарушила
задълженията си по чл.126, т.2 от КТ.
Осъществила е състава на чл. 187, ал.1, т.8, предложение първо и второ и
т.10 от КТ – извършила е нарушения на трудовата дисциплина, които се квалифицират
като злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието,
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов
договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.
Грубо е нарушила задълженията си по чл. 37, т.2, т.10,
т.12 от Правилника за дейността и вътрешния трудов ред в Д.д.я. „П.“***, а именно при изпълнение на служебните
си задължения да спазва установената трудова дисциплина и да изпълняват
съвестно задълженията си произтичащи от длъжностната й характеристика, да говори
със служителите в детската я. с вежлив тон, да изпълняват всички други
нареждания, произтичащи от нормативните атове, колективния трудов договор и от характера
на работата.
Съзнателно и напълно безотговорно е нарушила
задълженията по чл. 20, чл. 24, чл. 31, чл. 39, чл. 42, т.1, т. 2 от Етичния
кодекс за поведение на служителите и работниците в Д.д.я. „П.“*** като с поведението си е създала опасна
среда, накърняваща емоционалното здраве и развитие на девет деца; грубо е
уронила собствения и на колежката си Й. авторитет чрез личното си поведение
като е допуснала на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави.
Поведението на ищцата съставлява нарушение на
задълженията й по чл. 20 от раздел I „Основни длъжностни задължения“ и т. 13 от
Раздел II „ Основни отговорности присъщи на длъжността“ от длъжностна
характеристика за длъжността „Медицинска сестра в детска я.“ тъй като е довело А.Й.до
състояние на емоционална нестабилност, разстроило е работния процес в
заведението, накърнявайки добрия микроклимат и колегиални отношения за един
относително дълъг период от време чрез нарушаване на задължението си „да не
нагрубява колежките“ си като „нагрубяване“ е несъвместимо лека форма на
изискване за въздържане от невежливо и некоректно поведение в сравнение с
упражненото от ищцата над колега физическо насилие.
След като изискването за съблюдаване на предварително
разписани правила и етични норми е изискване към всички служители във всички
структури на ДДЯ „П.“ ***- една йерархично построена система, като правилата в
правилника за дейността и вътрешния трудов ред, като изискванията включени в
длъжностната характеристика и като правилата за етично поведение в отношенията
между служителите, неспазването им представлява неизпълнение на изискванията на
работодателя, т.е. нарушение на трудовата дисциплина. /Решение 80/26.03.2010 по гр.д. ***979/2008 на ВКС първо
г.о./
Действията на ищцата на 26.03.2018 год. извършени на
работното й място във времето между 8,15 и 8,30 часа спрямо заемащата
длъжността „педагог“ А.Й.в присъствието на св. Б., изразяващи се в крещене,
блъскане с избутване, дране представляват упражнено от С.С.М.-С. спрямо
служител на ответника непровокирано и необосновано физическо насилие - действия
насочени срещу друг човек, които имат за цел да причинят на този човек
страдание и които имат като резултат причиняване на физическо, психическо и
емоционално страдание на лицето за един продължителен период от време.
Насилието упражнено от ищцата над служител на работодателя в присъствието на
друг служител на работодателя и на деца на възраст до 3 години е недопустимо от
гледна точка на морала, на закона, на професионалната етика и добрите нрави,
уронва доброто име на работодателя.
Ищцата, като човек живеещ в цивилизовано общество няма
право да използва насилие спрямо друго човешко същество. Като изпълняваща
длъжността „медицинска сестра“, ищцата няма право да използва насилие спрямо лицата,
с които влиза във взаимоотношения по повод изпълнението на трудовите си функции.
Като изпълняваща длъжността „медицинска
сестра“, ищцата няма право да използва насилие спрямо поверените й за
отглеждане и възпитание деца. Самото присъствие на детето при сцени на насилие българският
законодател определя като форма на
емоционално насилие върху него. Всеки изпълняващ длъжността „медицинска сестра
в яслена група“ следва да е наясно, че във възрастта до 3-4 год. детето е
особено податливо за промяна и за изграждане на стереотипи и в същото време се
намира в неравностойна и зависима позиция спрямо възрастните. Когато децата растат в среда, в която се практикува
насилие, те възприемат грубите насилнически взаимоотношения, които ги
заобикалят като даденост и естествена форма за отреагиране на напрежението и
справяне с конфликтни ситуации. Лошият пример на ищцата има тежки последици за
психофизическото им развитие. Твърдението на ищцата, че „децата едва ли са
разбрали какво става“ предвид факта, че насилието е упражнено в тяхно
присъствие и че децата видимо са се разстроили, е неоснователно.
Ищцата не е изпълнила свое трудово
задължение – да проведе сутринната гимнастика на децата в групата. Ищцата не е
представила на работодателя си и не представи доказателства по делото, че на
26.03.2018 г. е имала основателни причини (удостоверени по надлежния ред от
медицински специалист) да не изпълнява задълженията си, свързани с провеждането
на сутринната гимнастика. Задължение на педагога А.Й.е да следи провеждането на
режимните моменти, какъвто момент е провеждането на сутринната гимнастика. Във
връзка с това си задължение, изпълняващата длъжността „педагог“ А.Й., има право
да се информира защо задължението не се изпълнява. Ищцата е длъжна да съобщи на
педагожката по един възпитан, вежлив и неуронващ авторитета начин какви са
причините за неизпълнението, дотолкова, доколкото нейният отговор служи за
основание на педагога да обоснове изпълнението или неизпълнението на
собствените си задължение по упражняване на контрол. Пред работодателя не са
представени доказателства за прояви на невъзпитано, грубо и/или неетично
поведение от страна на педагога при изпълнение на трудовите му функции на
26.03.2018 г., не се събраха доказателства за проявено грубо, неетично или
превишаващо правомощията поведение на педагога А.Й.спрямо С.С.М.-С. на 26.03.2018
г., което мотивира съдът да приеме, че поведението на ищцата спрямо педагога А.Й.не
е било провокирано от последната или от други независещи от С.С.М.-С.
обстоятелства.
Ищцата има
задължение по Кодекса на труда да се явява на работа в състояние, в което може
да изпълнява трудовите си функции. Видно от нейните признания в съдебно
заседание тя е считала, че не е в състояние да изпълнява трудовите си
задължения, но въпреки това съвсем съзнателно се е явила на работа 26.03.2018
год./“не съм си взела нов болничен лист,
защото ми стана неудобно. Преди аборта имах проблеми с бъбреците, не бях на
работа и стана много време времето, в което отсъствах, това натоварва
останалите служители в детската я.“/ За
начина, по който се чувства и за намеренията си да поиска разрешение за
ползване на платен отпуск или за неизпълняване на част от трудовите си
задължения, ищцата не е уведомявала нито работодателя си, нито негов
представител, нито друго от явилите се на работа до 08,30 часа на 26.03.2018 г.
лица. След упражняването на физическо насилие върху Й. ищцата е демонстрирала пред
целия колектив на детското заведение липса на съжаление и на каквато и да било критичност
към поведението си както и непрофесионално отношение към последиците от
поведението си –отношение поддържано и в обстоятелствената част на исковата
молба /“следва да се има ниската степен
на обществена опасност и слабото въздействие върху околните-малки деца до 3
годишна възраст, които едва ли са разбрали какво става“/.
Ищцата е реагирала на изпълнението на служебните
задължения на педагога Й. по изключително неадекватен на ситуацията начин,
в резултат на който поведението й е станало достояние и повод за основателно
притеснение на част от работещите в Д.д.я. „П.“*** още в момента на извършването му /крещенето и
малтретирането/, направило е съпричастни към случилото всички членове на
колектива на детското заведение – работодател на ищцата, по време на
обсъждането му на проведеното веднага след инцидента събрание на синдикалната
организация, както и на странични на правоотношението лица в лицето на работещите
в друго детско заведение лица, помещаващо се в същата сграда, където се помещава
работното място на ищцата, които са се ангажирали с поведението на ищцата,
изразявайки мнение по отношение на стореното от нея.
Извършеното от ищцата на 26.03.2018 год. е тежко
нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл.187 т.10 от КТ, уронва доброто
име на работодателя и представлява злоупотреба с доверието на работодателя по
см. на чл. 187 т.8 от КТ. Поведението на
ищцата е засегнало престижа на професиите „педагог“ и „медицинска сестра“ и
уронило доброто име на работодателя Д.д.я. „П.“***. Подобно поведение
представлява злоупотреба с доверието на работодателя като в конкретния случай
доверието на работодателя има не материален аспект, а морален – на ищцата са
поверени грижите за здравето, живота и правилното възпитание на деца в ниска
възраст.
Наложеното на ищцата наказание е съразмерно на
тежестта на извършеното нарушение тъй като определящи за преценката на
съразмерността на наложеното наказание са критериите по чл.189, ал.1 от КТ –
тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на
служителя, преценени в съвкупност.
Грубото и арогантно държание на С.С.М.-С. към колега
съпроводено с крясъци и физическо насилие е разстроило трудовия процес на
ответника не само за работния ден 26.03.2018 г., но и за следващите няколко
дни, в които служители на ответника по време на работа са продължили да бъдат в
стресово състояние – да преживяват неадекватното поведение на ищцата, да се
притесняват от факта, че такова поведение може да се повтори, да се тревожат за
авторитета си, за авторитета на заведението, в което работят. Притеснявали се,
че тъй като информацията за извършеното от ищцата е излязло извън рамките на Д.д.я.
„П.“ ***, извършеното от ищцата ще да бъде тълкувано като поведение, което си
позволяват работещите в детското заведение един към друг и спрямо децата и
заведението ще бъде възприето като неприемливо от родителите на децата,
посещаващи Дневна детска я.. Като резултат от поведението на ищцата на
26.03.2018 год. Д.д.я. „П.“ ***е останала без изпълняващ длъжността „педагог“
за период, който предвид характера на дейността на заведението е значителен и
дава отражение върху ефективността на трудовия процес.
Разстройването и затормозяването на работния процес,
увреждане на климата в колектива и засягането на голям обществен интерес
/защита на децата в обществените заведения от психически и емоционален тормоз/
от лице, което няма никакво критично отношение към извършеното нарушение съставлява тежко нарушение на трудовата
дисциплина.
С действията си ищцата е злепоставила /без значение
дали умишлено или по непредпазливост/ работодателя
си пред трети лица, за които й е било известно, че се помещават в същата
сграда, в която изпълнява трудовите си задължения/ извършвайки деяние,
компрометиращо оказаното й от ответника-работодател доверие. Работодателят е
оказал доверие на ищцата, възлагайки и грижите за здравето на деца в една много
крехка възраст. Деянието, компрометиращо това доверие на работодателя е
извършеното от ищцата застрашаване на психическото здраве на деца до 3 год.
възраст, чрез упражняване на емоционално психическо насилие върху тях в
ситуация насочена към задоволяване на неин личен интерес.
Засегнатият обществен интерес и чувствителността на
обществото към проявите на агресия в детските заведения както и липсата на
каквато и да било самокритичност у ищцата обосновават необходимостта от
налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Предвид акцесорния характер на исковете по чл. 344,
ал.1, т.2 и т.3 от КТ /т.е. тяхното уважаване е възможно само и доколкото е
налице уважаване на главния иск - този по чл.344, ал.1, т.1 от КТ/ предявените
от ищцата искове съдът да я възстанови на предишната й работа като „медицинска
сестра“ в Д.д.я. "П."*** и да осъди Д.д.я. „П.“*** да й заплати на
основание чл.225, ал.1 от КТ обезщетение за времето от 27.04.2018 г. до
12.06.2018г., през което е останала без работа след уволнението общо в размер
на 1112 лв. следва да бъдат отхвърлени поради неоснователността на иска с пр.
осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за отмяна на уволнението като незаконно.
Разноските на ищцата по делото
възлизат на 1200лв. за адв. възнаграждение.
Разноските на ответника възлизат на 1200лв.
за адвокатско възнаграждение и ищцата следва да му ги заплати изцяло.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от С.С.М.-С., живуща **** против Д.д.я. „П.“***,
представлявана от директора Д.С. Х.искове съдът да признае за незаконно
извършеното със Заповед № 101/27.04.2018
г. уволнение на и го отмени, съдът да
възстанови С.С.М.-С. на предишната й работа като
„медицинска сестра“ в Д.д.я. „П.“*** и
да осъди Д.д.я. „П.“*** да й заплати на основание чл.225, ал.1 от КТ
обезщетение в размер на 1112 лв. за времето от 27.04.2018 г. до 12.06.2018г.,
през което е останала без работа след уволнението.
ОСЪЖДА
С.С.М.-С., живуща **** да заплати на Д.д.я. „П.“***, представлявана от Д.С. Х.-
Директор сумата 1200 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :