№ 156
гр. Свиленград, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100026 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искове с основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С исковата молба ищецът “Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна
Тауърс - Г, е поискал от съда да признае за установено по отношение на ответника Е. Х. Х.,
с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. **********, ул. „*******“ № ***, вх.*, ет.*, ап.**,
съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 758/2021г. по описа на Районен съд –
Свиленград, а именно: сумата 326,46 лв. (триста двадесет и шест лева и 46 ст.) – главница,
представляваща стойността на електрическа енергия, доставена на клиент с кл.№
**********, в обект на потребление, находящ се в с.********, ул. „*****“ № **, с аб. №
**********, за периода от 20.05.2021г. до 09.07.2021г., сумата 2,77 лв. (два лева и 77 ст.) –
обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 25.06.2021г. до
26.08.2021г., законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
заявлението в съда - 15.09.2021г. до окончателното й изплащане. Ищецът е посочил, че
процесните вземания произтичат от неизпълнение на задължението на ответника да заплати
стойността на електрическата енергия и мрежови услуги, доставени в собствения му обект
на потребление, описан по-горе, за периода от 20.05.2021г. до 09.07.2021г., на основание
Общите условия за продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про Продажби” АД, във
вр. с чл.98 а от Закона за енергетиката. Поискал е и присъждане на направените разноски в
исковото и в заповедното производство.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, е
подал отговор на исковата молба в указания му срок, с който е признал предявения иск за
основателен.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но е депозирал молба, в която
е посочил, че след образуване на настоящото производство, на 23.06.2022г. ответникът е
платил претендираните главница и лихва, поради което моли съда да приеме за установено,
че последният не му ги дължи. С молбата е поискал съдът да осъди ответника да му заплати
1
разноските, направени в исковото и в заповедното производство.
Ответникът, чрез особения му представител, в открито съдебно заседание поддържа
отговора и не възразява срещу искането на ищеца за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и съобрази
становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Приложено е и ч.гр.д. № 758/2021 г. по описа на РС - Свиленград, образувано по
постъпило в съда на 15.09.2021 г. заявление по чл. 410 от ГПК, по което е издадена Заповед
№ 254/08.10.2021 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на
заявителя “Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК: *********, срещу длъжника Е. Х. Х., с
ЕГН: **********, за сумата 326,46 лв. (триста двадесет и шест лева и 46 ст.) – главница,
представляваща стойността на електрическа енергия, доставена на клиент с кл.№
**********, в обект на потребление, находящ се в с.********, ул. „*****“ № **, с аб. №
**********, за периода от 20.05.2021г. до 09.07.2021г., сумата 2,77 лв. (два лева и 77 ст.) –
обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 25.06.2021г. до
26.08.2021г., законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
заявлението в съда - 15.09.2021г. до окончателното й изплащане, както и за сторените
разноски, включващи сумата 25,00 лв. - държавна такса и сумата 50,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. Заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което и заповедният съд е дал съответни указания по чл. 415 от ГПК.
Исковата молба на ищеца е подадена в едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал.4
от ГПК, тъй като съобщението за предявяване на иска по чл. 422 ГПК е получено на
14.12.2021 година, а исковата молба е депозирана в съда с посмо с пощенско клеймо от
13.01.2021 година.
По делото е безспорно, а и от приетите извлечения - плащания по фактури е видно, че
сумите 326,46 лв. (главница) и 2,77 лв. (мораторна лихва) са били заплатени на 23.06.2022
г., т.е. след подаване на исковата молба в съда. Останалите доказателства по делото не
променят крайните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК, съдът, който
разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл. 417
ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415
от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането,
относно което, вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В случая е
налице посочената идентичност от обективна и субективна страна, като исковете са
допустими, тъй като са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си
по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В този смисъл е и разрешението в т. 9
от Тълкувателно решение № 4/2013 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно която в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК
2
намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
От приетите по делото и неоспорени доказателства се установява, че между страните по
делото са съществували валидни договорни отношения по повод доставката на
електрическата енергия и мрежови услуги, във връзка с което са били издадени съответни
фактури. Липсва спор, че главниците по тях са заплатени след депозирането на исковата
молба в съда. Не е спорно също, че дължимата и претендирана лихва за забава също е била
заплатена след депозирането на исковата молба.
Извършеното в хода на производството плащане от страна на ответника, ценено при
условията на чл. 235, ал. 3 ГПК и в съответствие с указанията, дадени в т. 9 на ТР № 4/2013
г. ОСГТК на ГК, обосновава извод, че установителните искове за вземанията за главница и
мораторна лихва, за които суми в хода на заповедното производство по ч.гр. д. № 758/2021
г. по описа на РС - Свиленград е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, се явяват неоснователен и следва да бъдат отхвърлени, като
погасени чрез плащане.
Относно разноските:
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
изхода на спора. В случая следва да се вземе предвид, че исковете се отхвърлят, като
погасени чрез плащане, извършено след подаване на исковата молба. С оглед на това следва
да се приеме, че ответникът е оспорвал иска и с това е станал причина за завеждане на
делото, тъй като в хипотезата на чл. 422 ГПК, исковата молба се счита за подадена от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. По тези причини настоящият състав приема, че
отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с
поведението си е предизвикал завеждане на производството от ищеца - по аргумент на
противното на чл.78, ал.2 от ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца
разноски.
Исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта
за изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 758/2021 г., вкл. и
разноските за него, а с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това
искане. Разноските, посочени в заповедта за изпълнение, не са заплатени. Поради това, в
полза на ищеца следва да се присъдят и сторените от него разноски в заповедното
производство.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна
3
Тауърс - Г, против Е. Х. Х., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. **********, ул.
„*******“ № ***, вх.*, ет.*, ап.**, искове за признаване на установено в отношенията между
страните, че съществува вземане на ищеца против ответника за сумата 326,46 лв. (триста
двадесет и шест лева и 46 ст.) – главница, представляваща стойността на електрическа
енергия, доставена на клиент с кл.№ **********, в обект на потребление, находящ се в
с.********, ул. „*****“ № **, с аб. № **********, за периода от 20.05.2021г. до 09.07.2021г.,
сумата 2,77 лв. (два лева и 77 ст.) – обезщетение за забавено плащане на главницата,
дължимо за периода от 25.06.2021г. до 26.08.2021г., законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на заявлението в съда - 15.09.2021г. до окончателното й
изплащане, за които суми в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 758/2021 г. по
описа на РС - Свиленград е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК,поради погасяването им чрез плащане, извършено след датата на завеждане на
исковата молба в съда.
ОСЪЖДА Е. Х. Х., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. **********, ул.
„*******“ № ***, вх.*, ет.*, ап.**, да заплати “Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, Варна Тауърс - Г, сумата 475,00 лева – деловодни разноски за исковото производство,
от които 75,00 лв. - внесена държавна такса, 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение и
300,00 лв. - възнаграждение за особен представител на ответника, както сумата 75,00 лева -
разноските, сторени в заповедното производство, от които 25,00 лева - платена държавна
такса и 50,00 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4