Решение по дело №8794/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 435
Дата: 6 октомври 2021 г. (в сила от 6 октомври 2021 г.)
Съдия: Ивайло Димитров
Дело: 20211100508794
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 435
гр. София, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И в закрито заседание на шести
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
Членове:Нели С. Маринова

ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело
№ 20211100508794 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника „О.б.“ АД, срещу постановление за
разноските изх. № 26969 от 11.05.2021 г. по изпълнително дело № 20218510401075 на ЧСИ М.П.,
рег. № 851 на КЧСИ, в което е обективиран отказ на съдебния изпълнител да намали приетите за
събиране разноски в полза на взискателя за адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лв..
Жалбоподателят поддържа, че единствените действия на адвоката на взискателя се свеждат
до подаването на молба за образуването на изпълнителното производство, поради което
разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до размера от 200 лв.,
съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Излага, че изпълнителното дело е с ниска фактически и правна сложност, а в
срока за доброволно изпълнение е погасил всички дължими по изпълнителния лист суми.
Взискателят по изпълнителното дело Л.Х.Г. признава, че е в срока за доброволно
изпълнение вземането е погасено чрез плащане, но счита жалбата за просрочена, тъй като
възражението срещу приетите за събиране разноски е подадено на 07.05.2021 г., към която дата е
бил изтекъл 14-дневният срок, считано от датата на връчване на поканата за доброволно
изпълнение - 21.04.2021 г.
Частен съдебен изпълнител М.П. е депозирал мотиви, в които поддържа становище за
неоснователност на жалбата, доколкото размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е
определен съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г..
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се
явява процесуално допустима. Доколкото предмет на контрол е законосъобразността на отказа на
съдебния изпълнител да намали приетото за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя,
то и релевантно към преценка допустимостта на жалбата е спазването на срока по чл. 436, ал. 1,
1
изр. 1, предл. последно от ГПК, поради което без правно значение е дали искането до ЧСИ е
депозирано в срок, щом последният се е произнесъл по същество.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20218510401075 на ЧСИ М.П., рег. №851 на КЧСИ, е образувано по
молба от Л.Х.Г., чрез адв. А.Ч., за събиране на вземания от „О.б.“ АД, обективирани в
изпълнителен лист от 12.04.2020 г., в общ размер на 255 лв. По изпълнителното дело е представен
договор за правна защита и съдействие от 16.04.2021 г., с който взискателят и упълномощеният
адвокат са уговорили адвокатско възнаграждение в общ размер на 400 лева, заплатени в брой,
видно от отбелязването в договора. С молбата за образуване е поискано налагане запор на
банковите сметки на „О.б.“, в случай че длъжникът не плати в срока за доброволно изпълнение.
На 21.04.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, а на 07.05.2021 г.
длъжникът е депозирал възражение срещу размера на разноските с искане то да бъде намалено до
200 лв. - за образуване на изпълнителното дело. С обжалваното постановление за разноските с изх.
№ 26969/11.05.2021 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи искането на длъжника за
намаляване на адвокатското възнаграждение.
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на
длъжника.
Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско
възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са
представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за образуване на
изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 400 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, то може да
бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не по малко от определения в
чл. 36 от Закона за адвокатурата размер. В чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. - за
образуване на изпълнително дело. Същото не е спорно, че се дължи с оглед депозираната от
адвоката на взискателя молба за образуване на изпълнителното дело.
Разпоредбата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ урежда размера на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В случая обаче по
изпълнителното дело не се установява процесуалният представител на взискателя да е осъществил
процесуални действия, които да имат характера на такива, за които да се дължи възнаграждение по
чл. 10, т. 2 НМРАВ. Обективно не е било необходимо предприемането на действия по
удовлетворяване на паричното вземане, тъй като е безспорно, че в срока за доброволно изпълнение
длъжникът е превел по банков път дължимата сума.
Следователно, уговореното и платено адвокатско възнаграждение се явява дължимо
единствено за образуване на изпълнителното дело, в размер на 200 лева, като над този размер до
претендираните 400 лв. не следва да бъде възлагано в тежест на длъжника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „О.б.“ АД постановление за разноските изх. № 26969 от
2
11.05.2021 г. на ЧСИ М.П., рег. №851 на КЧСИ, по изп. дело №20218510401075, с което съдебният
изпълнител е отказал да намали приетите за събиране в полза на взискателя Л.Х.Г. разноски за
адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до 400 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3