НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 12.03.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
14694/2018г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца „Ф.и.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
съществува вземане срещу ответника К.Д.И., ЕГН ********** *** за сумите, както
следва: 1357,28лева, представляваща неплатена
главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 01625593/05.12.2011г., сключен между „БНП Пърсънъл
Файненс” ЕАД и К.Д.И., вземанията по който са
прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 10.01.2017г.; 86,80лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода 15.01.2015г. до 15.12.2015г.; 285,32лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.01.2015г. до
13.04.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
26.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2809/27.04.2018г. по ч.гр.д. №
5963/2018г. по описа на ВРС.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата и уточняваща я молба: На 05.12.2011г. между „БНП Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски
паричен кредит № PLUS- 01625593. Въз основа на него и в изпълнение на
задължението си, финансовата институция е предоставила на ответника по
банковата му сметка сумата от 3576лева. Подписвайки договора и съгласно чл. 1
от него, с подписа си той е удостоверил получаване на сумата по кредита.
Насрещното му задължение съгласно чл. 3 от договора е било връщане на сумата
чрез 48месечни погасителни вноски, включващи главница и добавка, представляваща
печалбата на кредитора. Твърди, че от 15.01.2015г. ответникът е преустановила
погашенията на дълга. Поради това и на основание чл. 5 от договора при забава
на погасителна вноска е начислявано обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Крайният падеж за издължаване е настъпил на дата 15.12.2015г. На
10.01.2017г. по силата на договор за цесия, ищецът придобил вземането по
договора за потребителски кредит. Въз основа на изрично упълномощаване от цедента, ищецът е изпратил до ответника уведомление за
извършената цесия, което е останало неполучено. Затова и с настоящата искова се
прави такова. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Молбата е за уважаване на исковата претенция.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
Първото по делото
заседание е проведено на 18.02.2019г., като редовно призован ответникът не се е
явил, не е представляван и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Видно от приложените
по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е и
за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите по чл.
422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД, ищецът е
ангажирал писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Те се
преценяват като достатъчни, с оглед доказване наличие на валидно сключен договор
потребителски паричен кредит № PLUS- 01625593/05.12.2011г.,
по които „БНП Пърсънъл
Файненс” ЕАД е отпуснал на ответника сума в размер на
3576лева със задължение за нейното връщане на 48месечни погасителни вноски. Размерът
на погасителната вноска по погасителен план е 134,43лева. Усвояването на така
отпусната сума е извършено по банков път, по посочена от кредитополучателя
банкова сметка. *** 15.12.2015г., т.е понастоящем настъпил. Плащанията по
договора са били преустановени, доколкото липсват доказателства опровергаващи
това твърдение. Последно платената погасителна вноска е тази с падеж
15.12.2014г. Съгласно чл. 3 от договора, страните са уговорили дължимост на надбавка, представляваща печалба на кредитора,
т.е договорно възнаграждение при фиксиран лихвен процент от 38,01% за целия
срок на договора. Т.е установява се и дължимостта на
претендираната договорна лихва. На основание чл. 5 от договора, при забава на
една или повече погасителни вноски се дължи и обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноски. Заявяването
й в случая е с начало първата неплатена погасителна вноска по погасителния план,
от когато всъщност ответникът е в забава и начисляването й е до датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което и при липса на твърдения
за извършвани плащания, дължимостта й се явява
доказана. Следва да се приеме, че така уговореният фиксиран за срока на
договора размер на възнаградителната лихва от 38,01% и
годишен размер на разходите 47,72% не противоречат на закона и добрите нрави, защото
не надхвърлят нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора за
това, че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, вкл. и
адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил,
прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и
възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя. В тази
връзка съдът съобрази и нововъведената разпоредба
на чл.19, ал.4 ЗПК. Затова и съдът приема в изпълнение на служебното си задължение с оглед дадените указания в ТР № 1/2009г.
на ОСТК на ВКС, че тези клаузи са действителни.
Установява се наличие за валиден договор за цесия, по
силата на който ищецът като цесионер е придобил от „БНП Пърсънъл Файненс” ЕАД съществуващо вземане на
последното към ответника. Цесията е била
надлежно съобщена най- късно с връчване препис от исковата молба, а и принципно
този факт би имал значение при наличие на твърдения за извършвани плащания
преди това, каквито обективно липсват.
Предвид горното, преценени
в тяхната съвкупност, доказателствата по делото обуславят извод за вероятната
основателност на претенциите, както по основание, така и по размер.
По тези съображения, съдът установява наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради
което и претенцията следва да се уважи по този ред.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са в
общ размер на 269,71лв., от които 150лева юк.
възнаграждение и 119,71лева допълнителна ДТ. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ
бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника
в размер на 100лева.
Съобразно т.12 ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от
него разноски в заповедното производство в общ размер на 84,59лева, от които 34,59лева
платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на ищеца „Ф.и.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** съществува вземане срещу ответника К.Д.И., ЕГН ********** *** в размер на
сумите, както следва: 1357,28лева, представляваща неплатена главница по договор за
потребителски паричен кредит № PLUS- 01625593/05.12.2011г.,
сключен между „БНП Пърсънъл Файненс”
ЕАД и К.Д.И., вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.01.2017г.; 86,80лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 15.01.2015г. до
15.12.2015г.; 285,32лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.01.2015г. до
13.04.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда–
26.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2809/27.04.2018г. по ч.гр.д. №
5963/2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА К.Д.И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.и.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 219,71лева, представляваща направени в исковото производство
съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА К.Д.И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.и.” ЕАД,
ЕИК ********* сумата от 84,59лева,
представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 5963/2018г. по описа на
ВРС, 18 състав, съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239,
ал.4 ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ
при РС- Варна: