Решение по дело №612/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 декември 2023 г. (в сила от 22 декември 2023 г.)
Съдия: Йорданка Христова Матева
Дело: 20237060700612
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№335/22.12.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на шести декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА

 

При секретаря Д. С. разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 612/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 и чл. 171, т. 1, б. „Б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

 

Настоящето дело е образувано по жалба на Г.Д.Г. (с погрешно посочено в жалбата фамилно име Д.)*** против Заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП № 23-0268-000278/02.10.2023 г. на мл. автоконтрольор в РУ – Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико Търново, с която спрямо оспорващия е приложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, за дето управлявал ППС след употреба на наркотични вещества – нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. второ от ЗДвП.

С жалбата приложената ПАМ се оспорва бланкетно като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят и процесуалния му представител искат отмяна на ПАМ с мотива, че не са налице материално правните основания за прилагането й, тъй като от представеното в пода на съдебното оспорване медицинско изследване на кръвта на лицето от деня непосредствено след деня на проверката се установява, че тестът за всякакви наркотици, вкл. кокаин е отрицателен. Претендира разноски.

Ответната страна – мл. автоконтрольор в РУ – Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико Търново, не се явява и не изпраща представител.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото вкл. служебно доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № 23-0268-000278/02.10.2023 г. на мл. автоконтрольор в РУ – Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико Търново Пламен спрямо Г.Д. *** е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, за дето управлявал ППС след употреба на наркотични вещества – нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. второ от ЗДвП.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 02.10.2023 г., около 20.15 часа, в гр. Лясковец, ул. В. Левски Г.Д.Г. управлявал собствения си мотоциклет КТМ 450 ЕХЦ с рег. № ***след употреба на наркотични вещества, като последното се установило при орален наркотест в 22.03 часа в сградата на РУ. На водача там бил извършен такъв с техническо средство Дръг Тест 5000 с инвентарен номер ARME – 0011, като проба № 372 реагирала положително за кокаин. По желание на водача му бил издаден и талон за медицинско изследване № 118116/02.10.2023 г., който бил изпълнен. По преписката е налице Писмо, с което е възложена химико – токсикологична експертиза на взетите кръвна проба и проба урина във ФСМП – Горна Оряховица от Г. вечерта на 02.10.2023 г., като е определен срок за извършване на изследването до 02.11.2023 г. По делото не е представен резултата от изследването, а е уточнено от началника на РУ – Горна Оряховица, че към 14.11.2023 г. резултат няма (В този смисъл Писмо до съда вх. № 5384/15.11.2023 г. ).

Във връзка с нарушението, по повод което е приложена процесната ПАМ е съставен на водача на мотоциклета и АУАН № GА9846616, който е представен и приет като доказателство по делото. В обстоятелствената част на този АУАН е възпроизведена същата фактическа обстановка, а цитираното поведение на водача е било квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. второ от ЗДвП.

От ответника са представени и са приети като доказателства относно компетентността на органа, издал оспорената заповед няколко други такива за определяне на компетентни лица по контрола на движението и делегиране на правомощия да издават заповеди от типа на процесната и справка за нарушител. В хода на съдебното производство от жалбоподателя е представено медицинско изследване от 03.10.2023 г., извършено от лабораторен лекар д-р Я.Т.от СМДЛ „Рамус“ ООД, видно от което е, че в изследваната на посочената дата урина на Г. няма следи от наркотични вещества, вкл. пробата за кокаин е отрицателна.

 

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от адресата на индивидуалния административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните мотиви:

Предмет на настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Индивидуалният административен акт, предмет на съдебния контрол, е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 172 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл. 165, ал. 1 ЗДвП са определени основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, вкл. по т. 1.3 - Областните дирекции на МВР, като със Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. директорът на ОД на МВР Велико Търново е делегирал своята компетентност на издателя на акта – съответния по график за деня младши автоконтрольор в ОД на МВР – Велико Търново (т. 2.1), т. е. заповедта е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, очертаваща нарушението по повод което се прилага ПАМ, посочено е и правното основание за издаване на заповедта, а именно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, който гласи: за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Според текстовата част на процесната заповед нарушението, за което се прилага ПАМ е управлението на ППС след употреба на наркотично вещество – кокаин, установена с орална проба. Управлението на ППС след употреба на наркотично вещество е нарушение и би било достатъчно основание за прилагане на процесната ПАМ. В тази връзка съдът намира, че същественият въпрос е дали този факт е доказан в настоящето производство. Не е спорно по делото, че на жалбоподателя е извършена проверка с Дръг Тест 5000 ARME – 0011, който е отчел положителен резултат за употреба на кокаин, но показанията на техническото средство са оспорени от водача, като е дадена кръвна проба и урина за химическо изследване. При наличието такива законът предвижда именно резултатите от тях да са определящи – чл. 171, ал. 1, т. 1 б. "б" от ЗДвП. Както вече се каза, по желание на Г. му е издаден талон за медицинско изследване, като взетата кръвна проба и проба урина не са анализирани в определения от разследващия срок до 02.11.2023 г., а и до 14.11.2023 г., видно писмения отговор на ответника по делото.  Същевременно, по делото е представено от водача и не е оспорено от ответника медицинско изследване от 03.10.2023 г., извършено от лабораторен лекар д-р Я.Т.от СМДЛ „Рамус“ ООД, видно от което е, че в изследваната на посочената дата урина на Г. няма следи от наркотични вещества, вкл. пробата за кокаин е отрицателна. Според сайт на Лаборатория Рамус, последната предлага комбиниран тест за наркотици с 5, с 6 или с 10 параметъра (при предварителна заявка), като чевидно на жалбоподателя е направен такъв с 6 параметра, вкл. кокаин. Ноторно известно е, че тестовете по урина отчитат следи от употреба на наркотични вещества в значително по-широк прозорец от слюнчените тестове. Слюнчените тестове са по-подходящи за детекция на по-скорошна употреба, до като уринарните – отчитат и по-отдалечен във времето такава. Според публикуваните параметри на сайта на лабораторията: Комбиниран тест за наркотици в урина - трайност на анализираните параметри - ЛАБОРАТОРИЯ РАМУС (ramuslab.com) тестът позитивира за период 1-3 дни след употребата на кокаин конкретно, т.е. представения по делото тест е отрицателен за кокаин за посочения период който включва и датата на нарушението, както е описано. Според чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания – т. е. всеки от тези начини е възможен за ползване. След като тестът на пробата урина от 03.10.2023 г. на Г., взета по-малко от ден след нарушението и взетата орална проба от ответника, е отрицателен, то Протоколът за проверка на употреба на наркотични вещества на ответната администрация от 02.10.2023 г., 22.30 часа е опроверган в настоящето производство и съдът намира, че не е налице предпоставката за прилагане на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя, доколкото не е установена по несъмнен начин предпоставката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. В тази връзка следва да се отбележи, че посоченото медицинско изследване категорично не отговаря на изискванията по наредбата относно регламентираните в нея ред и условия за извършване на медицинските и химико-токсикологични лабораторни изследвания за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Но след като ответникът не е представил изготвен по реда на чл. 24, ал. 2 от наредбата протокол за химическо или химико-токсикологично изследване за определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, който лабораторията, извършила изследването, има задължението по 77, ал. 1 от наредбата служебно да изпрати заедно с протокола по чл. 14, ал. 2 на структурата, посочена в талона за изследване, въпреки че срокът за неговото изготвяне е изтекъл, нито е поискал изискването му по делото от последната или отлагане до изготвянето му не може да се приеме, че употребата на кокаин е доказано безспорно и съответно е налице основание за прилагане на процесната ПАМ.

 

Предвид изложеното и в обобщение съдът намира, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административно производствените правила, но е постановена в противоречие с материалния закон и жалбата като основателна следва да се уважи със съответните последици от това.

В тази връзка основателно е искането за присъждане на направените разноски от жалбоподателя, представляващи платената ДТ за делото в размер на 10 лева и хонорар за 1 адвокат, доколкото същият е поискан и платен. По отношение на размера на адвокатския хонорар съдът намира, че предвид фактическата и правна сложност на спора, която е несъществена, претендираното възнаграждение е завишено, поради което същото следва да се присъди в размер на 200 лева.

 

 

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Г.Д. *** Заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП № 23-0268-000278/02.10.2023 г. на мл. автоконтрольор в РУ – Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико Търново.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново да плати на Г.Д. ***, с ЕГН ********** сумата от 210 (двеста и десет) лева разноски за делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: