МОТИВИ по НОХД № 2078 / 2015 г., СГС, НО, 22-ри
състав
Софийската градска прокуратура е
внесла обвинителен акт срещу подсъдимите Н.А.М.,В.Л. С. и Г.С.С. за престъпление по чл.123,ал.1 от НК, за това,
че на 24.07.2012 г. около 16,30 ч. в гр.С.,жк.“*****“,бл.***,между
вх.“Д“ и „Е“ поради немарливо изпълнение на занятие ,представляващо източник на
повишена опасност/в различни качества за отделните подсъдими/ при подмяна на
топлопреносната мрежа на „Т.“ С. с изкопаване на изкопи и подмяна на тръби от
централен тръбопровод до абонатната станция на блока, не спазили определени
нормативни изисквания/посочени в обв.акт/ ,като с това причинили по
непредпазливост смъртта на Р.С. Г./на 72 г./доколкото в резултат на падането й
в необезопасения изкоп Г. получила висока шийна травма свързана със счупване на
зъба на втори шиен прешлен с изкълчване назад , от което увреждане е настъпила
смъртта на пострадалата.
Досъдебното производство е било
образувано на 25.07.2012 г. на основание чл.212,ал.1 от НПК с факта на
първото действие по разследването, като в началото разследването е водено с
оглед извършено престъпление по чл.136,ал.1 от НК/“Злепоставяне“/.По-късно
досъдебното производство продължило с оглед извършено престъпление по чл.123,ал.1
от НК.
Съдът конституира като частни
обвинители в съдебното производство наследниците на пострадалата, тъй като бяха
налице съответните процесуални предпоставки за това.
В хода на съдебното производство
пред първоинстанционния съд бяха изслушани обясненията на подсъдимите, бяха
разпитани свидетелите по обв.акт , изслушаха се заключенията на вещите
лица,бяха назначени нови експертизи ,приеха се и бяха прочетени писмените
доказателства.След като намери делото за
изяснено от фактическа и правна страна обяви за приключено съдебното следствие
и даде ход на делото по същество.
Прокурорът по същество заяви,че
поддържа така внесените
обвинения. Пледира, че с оглед на събраните всички
възможни доказателствени материали обвинението
е доказано по безспорен и категоричен начин.Анализът
на доказателствената съвкупност ,според представителя на държавното обвинение ,подкрепя
посочената в обв.акт фактическа обстановка , а именно че подсъдимите при
професионална непредпазливост са причинили смъртта на пострадалата.Като
смекчаващи обстоятелства да се отчете чистото съдебно минало на подсъдимите,
поради което държавното обвинение не възразява наказанието им да се
индивидуализира около минималния размер по реда на чл.66,ал.1 от НК.
Повереникът
на частните обвинители също поддържа държавното обвинение и пледира
за признаване на тримата подсъдими за виновни в извършването на предявеното им
обвинение.Няма спор между страните ,че подсъдимите виновно не са обезопасили
процесната дупка/изкоп/,над която са работили.Спорно е дали между травматичното
увреждане в резултат на падането й и настъпилата по-късно смърт е налице пряка
причинно следствена връзка.При анализ на доказателствата по делото обаче е
видно ,че такава връзка е налице, независимо от придружаващите стари заболявания
, които е имала пострадалата.Подсъдимите не са желаели фаталния изход за
пострадалата , но ако си бяха изпълнили задълженията да преградят
дупката/изкопа/ ,вероятно Г. и досега бибила между живите , намира още
повереникът.Подсъдимитне следва да бъдат признати за виновни с едно справедливо
наказание, за да могат подсъдимите повече да ценят чуждия живот.
Защитникът/на
подс.М./ заявява ,че основния въпрос е дали деянието , за което се
води делото е такова по чл.123,ал.1 от НК/причиняване на
смърт при професионална непредпазливост/ или по чл.134,ал.1 от НК/причиняване
на телесна повреда при професионална непредпазливост/.В тази посока подсъдимите
признават грешките в дадените обяснения,налице са и други доказателства , но не
и такива за причинната връзка с фаталния изход за пострадалата.Нито в обв.акт ,
нито в пледоариите си прокурорът не обосновава в какво се състои тази
причинно-следствена връзка.Вещите лица също не отговарят на този въпрос, вмакар
да им е зададен и на досъдебното производство и на съдебното следствие.Според
този защитник историята на придружаващите заболявания е допринесла решително за
фаталния изход на пострадалата.На третия ден лекарите са искали да изпишат Г. ,
но поради това че идвал телевизионен екип да заснеме репортаж , пострадалата
била оставена на лечение за повече време.Между инцидента и смъртта е изминал
период от 3 месеца.Ако съдът намери ,че е налице деяние по чл.134,ал.1 от НК ,то да
признае виновни за подсъдимите, като освободи от наказ. отговорност същите на
основание чл.78А,ал.1 от НК.В случай ,че подс.М. бъде признат за виновен
,то да се постанови наказание с приложението на чл.66,ал.1 от НК.
Защитникът
/на подс.С./ пледира
към съда да постанови една оправдателна Присъда спрямо подзащитния
си.Обвинението не доказано и основно това касае липсата на причинно-следствена
връзка между увреждането и последваталата смърт на пострадалата.Вещото лице
казва ,че имало непрекъсната причинно-следствена връзка , а трябва да има
непосредствена причинно-следствена връзка.Разликата е важна , още повече на
фона на теоретичната възможност усложненията по повод съпътстващи заболявания
да са причина за смъртта й.Според този защитник необезопасяването на изкопа не
може да се вмени във вина на подзащитния му.За самата пострадала е било ясно
,че там има стрително-монтажни работи,тъй като по няколко пъти на ден е
излизала навън на разходка.Като е тръгнала да преминава отгоре над изкопа сама
е допринесла за падането си.Според този защитник няма пряка причинно-следствена
връзка между инцидента и настъпилата смърт , тъй като са изминали около 4
месеца между тях.По-лесно би било да се говори за причинна връзка , ако смъртта
бе настъпила 4-5 дни след инцидента , а не 4 месеца по-късно.В длъжностната
характеристика на „монтьор отопление“ не пише никъде ,че е длъжен да
обезопасява изкопни работи, в които участвува.Поради това следва той да бъде
оправдан.Ако съдът не сподели това виждане , то да се приложи привилегирования
състав на чл.123,ал.4,вр.ал.1 от НК с приложение на чл.55,ал.1,т.2,б.“Б“ от НК.
Защитникът
/на подс.С./ като се придържа към заявеното от
другите защитници има забележки относно точността при воденето на съдебното
следствие.Техническата експертиза не е отбелязала никъде размерите на процесния
изкоп,тъй като има значение от какво разстояние пада пострадалата.Не са събрани
доказателства ,че подс.С. имал задължение да обезопасява изкопа,напротив
доказало се/според защитника/ обратното ,че ако е бил обезопасен изкопа ,то
загражденията допълнително биха попречили на извършването на самите изкопни
дейности.Защитникът оспорва и СМЕ , като счита ,че вещото лице се опитало да
преиначи факти и детайли в Заключението.Вещото лице поддържа наличието на пряка
причинно-следствена връзка между уврежданията от падането и настъпилата смърт,
макар този извод да не се подкрепя от мнението на други медицински
специалисти/чието писмено становище не е прието от съда/.Не би имало спор ,при
настъпила смърт 4-5 дни след инцидента, че леталния изход е във връзка с
инцидента.Но при такива придружаващи заболявания/“изключително тежки“,според
този защитник/,подобен извод не е задължителен.Поради горното се иска от съда
да оправдае подс.С..В случай , че съдът не сподели такъв извод,то да се
постанови осъдителна Присъда при условията на чл.55 от НК.Не следва да
се игнорира ,че сама пострадалата е допринесла за падането там.Тя се е
разхождала по няколко пъти на ден и е знаела добре , че там има
строително-монтажни работи.Освен това след падането е била в съзнание, говорела
и е ходила.
Подсъдимият М./по
същество и при последна дума/ изказва съжаления и извинения на близките на
пострадалата,приъсединява се към защитата.
Подсъдимият С./по същество и при
последна дума/ изразява съжаление , но счита че не е виновен за
станалото.Заявява ,че е помогнал на пострадалата след инцидента.
Подсъдимият С./по същество и при
последна дума/ изразява съжаление ,но счита че нямат вина за станалото.Заявява
,че са направили каквото са могли.Не се признава за виновен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като обсъди доводите на страните, приема за установено следното
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Н.А.М.
е роден на *** ***,българин,български гражданин,с висше
образование,специалност „Топлоенергетика“ на ТУ/бивш ВМЕИ/,У. на ЕТ „М.-** Н.М.“,женен
,неосъждан , с ЕГН-**********.
Подсъдимият Г. С. С. е
роден на *** ***,професия
шивач,месторабота – монтажник на отоплителни тела в ЕТ „М.-** Н.М.“,неженен,
неосъждан, с ЕГН-**********.
Подсъдимият В. Л. С. е роден на *** ***,българин, български
гражданин,жив.гр.С.,жк.“Захарна фабрика“,бл.**,Вх.*,ет.*,ап.*,средно специално
образование,професия радиотехник,монтажник отоплителни тела към ЕТ „М.-** Н.М.“,неженен,неосъждан,
с ЕГН-**********.
Подс.Н.М. бил У. на ЕТ „М.-** Н.М.,но
поради малкия си персонал подс. изпълнявал ролята на бригадир и технически
ръководител при изпълнение на различни строително-монтажни дейности.Подсъдимите
С. и С. пък били на длъжност „монтажник-отопление“ и „монтьор топлофикационни
съоръжения“ към фирмата на подс.М..
На 12.07.2012г. бил сключен Договор
между „М.К.“ ООД и ЕТ „М.-** Н.М.“ ,като вторият в ролята на подизпълнител следвало да изпълни монтажни работи по подмяна на топлопреносната
мрежа на „Т.-С.“ ЕАД.Договорът включвал 16 позиции , по които следвало да се
изпълнят редица монтажни дейности.По последната позиция № 16 следвало да се
извърши реконструкция на топлопровод в жк.“*****“ от бул.“З.С.“*** и ***.Изпълнението
било възложено на ЕТ „М.-** Н.М.“ ,тъй като разполагал с удостоверение от ДАМТН
да извършва ремонт на тръбопроводи за водна пара и гореща вода.Поради малкия
персонал на ЕТ „М.-**“ подс. М. съвместявал едновременно функциите на „бригадир
и „технически ръководител“.От друга страна „М.К.“ ЕООД изготвили инструкции за
безопасност при изпълнение на изкопните дейности ,като съгласно последните не
следвало да се допускат външни лица в близост до изкопните дейности,като за
целта се правят нужните ограждения, а така също следвало да се постави и
нужната маркировка.В Приложение № 2 на инвестиционния проект от „Т.“ било
посочено ,че по време на строителството
следва да се изгради плътна ограда ,пешеходно мостче с парапет.
На 24.07.2012 г. на обекта пред бл.*** в жк.*****“ отишли
подсъдимите С. и С., както и багериста Р.С..Преди започване на работа подс.М.
направил инструктаж на работниците ,вкл. и за нуждата от обезопасяване на
изкопните раблоти.При започване на изкопните работи обаче нямало маркировка ,
не били изградени
заграждения и така имало достъп на външни лица.След това подс.М. напуснал
района на строителните работи за да достави матерали, без да се убеди ,че
строителните дейности са надлежно обезопасени съгласно инструкциите за
безопасност.
Работата по изкопните работи започнала по-рано, като
след изваждане на пръстта тя била натрупвана встрани.Изкопните работи по
изкопаване на трасето до бл.*** били извършени от багериста С. , който забелязал
също че района на дейността му не е заграден. Имало няколко разклонения на изкопните работи , както и главен изкоп на
булеварда.Подс.С. като монтажник се намирал до багера и поставял муфи на
тръбопроводните отклонения.Подс.С. следял кабелите на улично осветлрение да не
откъсне багера.В следобедните часове там възникнала авария и били извикани
подсъдимите да помогнат.Те оставили
необезопасения изкоп , водещ до бл.*** и отишли към главни изкоп.
Около 16,30 ч. пострадалата Р.С. Г.
била излязла от дома си/намиращ се в жк.“*****“,бл.***,Вх*/ и преминавала
покрай извършения изкоп.Ширината на отклонението на изкопа ,водещо до бл.***
била около 9 м. при дълбочина от около 1,20м. и ширина – около 0,8 м.Тъй като
изкопът не бил обезопасен по никакъв начина/нямало метална ограда , сигнални
ленти / а около него имало наслагани
тротоарни плочки, Г. стъпила на една плочка ,за да премине от другата страна
,но плочката се оказала нестабилна ,Г. изгубила рпавновесие и паднала в изкопа
надолу с главата.След това се развикала за помощ ,като виковете й били чути от
двамата подсъдими С. и С.,които извадили пострадалата от дупката и я положили
да седне на близка пейка.Г. се опклаквала от болки във врата.Подс.М. бил
уведомен за инцидента по телефона, като веднага се отправил към мястото на
изкопите.Като стигнал видял пострадалата и разбрал ,че се оплаква от болки във
врата.
След като дошла линейка на Бърза
помощ Г. била откарана в Пирогов, където била приета с диагноза „денс
аксис“.Лечението продължило до 10.11.2011 г. когато Р. Г. починала.
По назначената Съдебно-медицинска
експертиза/СМЕ/ е изготвено Заключение с извод ,че причината за смъртта на
пострадалата е високата шийна травма със счупване на зъба на втория шиен
прешлен с изкълчване назад и от
настъпилите след това усложнения настъпила смъртта е налице непрекъсната
причинно-следствена връзка.
От Заключението на
Съдебно-Техническата експертиза e видно ,че са нарушени редица императивни нормативни
изисквания за здравословни и безопасни условия на труда.От подс.М. не са
спазени изискванията на чл.26,т.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително-монтажни работи/СМР/, тъй като като
„технически ръководител“ не е спзил изискванията на изискванията на ЗБУТ/Законът за безопасните
условия на труда/ към използваните строителни технологии и проекти,
както и изискванията на План за безопасност и здраве ,явяващ се част от
Инвестиционен проект за изграждане на ограждения на изкопа,монтиране на
пешеходни мостчета ,по които да преминават пешеходците и за използване на
предупредителни табели.Подсъдимите С. и С. от своя страна пък не са спазили
изискванията на т.1,9 от Приложение № 1 към чл.2,ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труда при
извършване на СМР ,както и чл.30ал.2 и чл.31,ал.2 и 3 от същата Наредба
,както и на Приложение 2 от План за безопасност и здраве на Инвестиционния проект , като не са
изпълнили поставената им задача от работодателя/техническия ръководител да поставят защитни ограждения , сигнализирани с предупредителни
знаци и табели при изкопаване на траншеи и ями в населени места или на места
,където има движение на хора.Не е спазен и чл.33 от ЗБУТ , съгласно който всеки
работещ е длъжен да се грижи както за собствената си безопасност , така и за
безопасността и на другите лица ,пряко засегнати от дейността му в съответствие
с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена по несъмнен начин въз основа на събраните на досъдебното
производство гласни и писмени доказателствени материали:от
обясненията на подсъдимите М.,С. и С. в
СЗ/в голямата им част,л.78-95 от съд.произв./,от показанията на свид.В.Д.-частен обвинител от
СЗ/л.105-107 от съд. произв./,на свид.Т.Е.-частен
обвинител от СЗ/л.134-138 от съд.произв./ на свид.С.И. от СЗ/л.107-110 от СЗ/ , на свид.Н.Т. от СЗ/л.110/, на св.Р.С.
от СЗ/л.110-112/,на св.П.Ц. от
СЗ/л.166-172/както и от досъдебното производство/л.164-165 на ДП/,, както и от , от
Заключенията на СМЕ/Съдебно
- Медицинската Експертиза/,Допълнителната СМЕ/от досъд. произв. и назначената в
СЗ/, от Заключението на СТЕ/Съдебно-Техническата
експертиза/ и Допълнителната СТЕ, както и
от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства ,
приети и прочетени в СЗ.
Обясненията на подсъдимия М.
в СЗ съдът кредитира в една значителна част.Този подсъдим не отрича че е негово
задължение да разпредели задачите като технически ръководител вкл. по
обезопасяването му.Ангажиментът да се обезопаси района също така не е само
негов , а на всички които работят там.Дава подробности при разпита си относно
технологията на дейността им тогава и какво точно са правили.Същевременно подс.М.
не се счита за виновен,макар да съзнава отговорността си и на останалите
подсъдими по необезопасяването на изкопната дейност.Не е прехвърлял функциите
на ръководител на обекта на никой ,тъй като „момчетата знаят ,че при изкопни
работи се обезопасява района“.Не отрича че негов ангажимент е да достави
предварително огражденията с оградни платна тип „Инжстрой“ 1х1,2 м. Изразява
критичност и съжаление за станалото.Счита ,че внезапно възникналата авария на
главния изкоп и оставянето без надзор на процесния изкоп /в който пада
пострадалата/ е причина за инцидента с Г./макар и преди да бъдат извикани
там другите двама подсъдими ограждения
не е имало/.В частта ,където подс.М. не прави различие между поемане на
отговорност заинцидента и субективното си отношение към обвинението същият
упражнява правото си на защита чрез даване на обяснения.Съдът не кредитира тази
част от обясненията , тъй като не допринасят за изясняването на обективната
истина
Обясненията на подс.С.
съдът кредитира.Този подсъдим не отрича ,че имало приготвени платна за
ограждане на изкопа ,но не направил това , тъй като бил извикан по спешност да
помага за друга авария наблизо.Подс.С. също заявява че е тяхно общо задължение
да изградят защитните ограждения за обезопасяване на изкопа.Било му казано
всеки да обезопасява неговия район или който остане последен на изкопа.Уточнява
,че информационна табела и пешеходно мостче имало само на главния изкоп/на
бул.„Добринова скала“/, но не и на отклонението до бл.***,където е паднала
пострадалата Г..Всъщност такива имало и там-подготвени ,но неизползвани по
предназначение.
Обясненията на подс.С. съдът
също кредитира.Този подсъдим заявява ,че му е правен инструктаж за безопасност
,но не го помни.Ангажиментът за ограждане на изкопа в края на дейността била
обща за всички , а не за конкретен човек.Който бил свободен , отивал да работи и
накрая трябва да го обезопаси.Когато ходели на обяд ,един винаги оставал ,но не
за да предупреждава гражданите за опасности ,а да пази инструментите.След като М.
е напуснал не е имало нито друг ръководител на обекта , нито специално
натоварен да обезопасява обекта.
Съдът приема ,че по същество в
обясненията си подсъдимите не отричат отговорността си по неизпълнение на
задължения по повод обезопасяване на извършваните изкопни работи.
Показанията на свид.В.Д. и Т.Е./наследници
на пострадалата и частни обвинители в съд. производство/ не са такива на
очевидци на процесното събитие.Същевременно без тенденциозност и независимо от
родствената връзка с пострадалата, тези свидетелки сравнително подробно и
безпристрастно разказват за придружаващите заболявания на майка им приживе
,както и за навиците й в къщи.Д. възразила майка й да бъде изписана по-рано от
Пирогов и настояла да й се направи ЯМР/ядрено-магнитен резонанс/ ,тъй като
виждала че пострадалата има остри болки и изразила съмнение дали може да се
грижи за нея в къщи.Д. се съмнявала и в качеството на лечението , тъй като
гл.лекар й казал ,че на пациентката „нищо й няма“ , а последната „пищяла от
болки“.Свид.Е. била в по-малка степен ангажирана към онзи момент от проблемите
на майка си ,тъй като била бременна и това налагало да обръща повечевнимание на
себе си.Въпреки това и тази свидетелка съобщава какви придружаващи заболявания
е имала пострадалата преди фаталния инцидент.Като
цяло намира ,че следва да кредитира показанията на двете дъщери на
пострадалата, тъй като съобразно спомените добросъвестно и без нюанси на
тенденциозност и пристрастност тези свидетелки разказват възприятията си по
съществото на делото.
Показанията на свид.С.И.
съдът намира за подробни ,хронологични и логични, поради което ги кредитира
изцяло.Този свидетел от позицията на безпристрастев страничен наблюдател -.
очевидец разказва възприятията си от събитието.Същият е минавал като пешеходец
скоро след инцидента и е възприел неговото настъпване лично.От показанията му
става ясно ,че частично изкопът е бил обезопасен ,частично е бил
необезопасен,като свидетелят е категоричен ,че на мястото на падане на
пострадалата не е имало никакво обезопасяване.
Показанията на свид.Н.Т. съдът
кредитира изцяло ,макар този свидетел да използваше специфични изразни средства
, които на моменти се различаваха от основното съдържание на свидетелските
показания/възпроизвеждане на лични възприятия/,като се наложи да се прави
забележка на Т. как точно да възпроизвежда спомените си от случая.С уговорката
че този свидетел изпитваше известни
колебания как точно да внъзпроизведе възприетото,не може да се счита че Т. е
недобросъвестен относно съдържанието на показанията му.Съдът отчете и
обстоятелството ,че по време на възникване на инцидента той е бил на известно
разстояние от събитията.
Показанията на свид.Р.С.
съдът кредитира изцяло,тъй като намира за добросъвестно дадане и съобразно
спомените му –хронологични и логични.Същият разказва за задълженията си като
багерист към ЕТ „М.-** Н.М.“ и как бил изпратен да помага на авария на главния
изкоп , поради което напуснал обекта през което време е паднала пострадалата в
изкопа и не е очевидец на самия инцидент.С.
признава ,че след завършването на изкопа до бл.*** мястото е останало
необезопасено.
Показанията на свид.П.Ц. съдът кредитира също изцяло .Ц. работел като
изкопчия към ЕТ „М.-**“ и тогава също участвал в СМР ,като възприел пострадалата
като „любопитна гражданка“ , като според него Г. искала да види какво има в
изкопа и така паднала в него.Този свидетел също признава ,че не е имало
препятствия не е имало ,така че да не могат да преминават граждани през изкопа.
Заключенията на вещите лица са също
компетентно и добросъвестно дадени.В този смисъл Заключението на СМЕ и
Допълнителната СМЕ съдът прие в СЗ и кредитира изцяло като
компетентно и добросъвестно дадено.Според Заключението на СМЕ на труп № 94/2012
г./л.124-128 от ДП/ причината за смъртта на пострадалата е високата шийна
травма и настъпилите от нея усложнения.Последните са достатъчно детайлно и
хронологично проследени на л.125 от ДП/2 стр. От Заключ. на СМЕ/и не е нужно да
бъдат възпроизвеждани от съда в настоящите мотиви.Действително пострадалата е
имала придружаващи заболявания,които са отразени в Заключеението на СМЕ , на те не са
детерминирали настъпилите усложнения.Според това заключение причината за
смъртта е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка от травматичното
увреждане на 24.07.2012 г.Механизмът на увреждането добре отговаря да е получен
при височинна травма
От
Заключението на допълнителната СМЕ/назначена в СЗ/ и след преценка на хистологичните
изследвания/предвид възникналата
дискусия между страните в СЗ за наличието или липсата на причинна връзка между
процесния инцидент и смъртта на пострадалата/ вещото лице потвърди изводите си
,като ги детайлизира.В това Заключение вещото лице като потвърди извода си ,че
смъртта на Г. е в причинна връзка с увреждането и от падането в изкопа на
24.07.2012 г. и настъпилите усложнения от последната ,конкретизира че
усложненията са – двустранна абсцедираща пневмония и сепсис.Тези усложнения са
се развили на фона на хронично протичащи заболявания – сърдечни заболявания ,
диабет и ревматоиден артрит.Данни ,за това да са настъпили усложнения в
резултат на някое от придружаващите заболявания на пострадалата , не се
установиха в хода на съдебното производство.Съдът проведе неведнъж подробни
разпити на вещото лице , изтотвило Заключенията на СМЕ като от отговорите
вещото лице компетентно и подробно даде отговор на поставените му въпроси.не
бяха налице основания за замяна на това вещо лице,нито съмнение в правилността
на дадените Заключения, поради което съдът се довери на заключенията на
експерта, който е извършил аутопсията на пострадалата.Принципът на
непосредственост в наказателното производство се гарантира в най-висша степен
именно в подобна хипотеза.Възможни са различни теоретични мнения на редица
медицински специалисти,но в най-висока степен това вещо лице е било в
непосредствена близост до обекта на изследване/пострадалата Р. Г./, тъй като
без да е нужно да се теоретизира излишно, експертът следва да отговори на
въпроите ,които интересуват наказателното производство и изискват специални знания.
Съдът кредитира и Заключението на
вещото лице , изготвило Заключенията на Съдебно-Техническата експертиза и
допълнителната СТЕ, тъй като са компетентни и безпристрастно дадени. Съображенията
си да кредитира тези Заключения съдът е аргументирал и на стр.4-5 от
мотивите/по-горе/.
Съдът кредитира и останалите писмени
доказателства,приети и прочетени нв СЗ.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед на приетата за установена
фактическа обстановка съдът счете, че от обективна и субективна страна подс.Н.А.М. е осъществил съставите на
престъпленията по чл.123,ал.1 от НК,а подсъдимите Г.С.С. и В. Л.С. са осъществили състава на
престъплението по чл.123,ал.4,пр.1-во,алт.1-ва,вр.ал.1-ва от НК.
От
обективна страна – на 24.07.2012 г. в гр.С. ,жк.“*****“,бл.***,между
входовете „Д“ и „Е“ около 16,30 ч. подсъдимите
са осъществявали занятие,представляващо източник на повишена опасност/при
подмяна на топлопреносната мрежа на „Т.-С.“ с изкопаване на изкопи и подмяна на
тръби от централния тръбопровод до блока съгласно Договор от 12.06.2012 г.
Подс.М. в нарушение на чл.26,т.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително-монтажни работи/СМР/, тъй като като
„технически ръководител“ не е спзил изискванията на изискванията на ЗБУТ/Законът за безопасните
условия на труда/ към използваните строителни технологии и проекти,
както и изискванията на План за безопасност и здраве ,явяващ се част от
Инвестиционен проект за изграждане на ограждения на изкопа,монтиране на
пешеходни мостчета ,по които да преминават пешеходците и за използване на
предупредителни табели, както и чл.30,ал.2 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи/СМР/,
като „Технически ръководител“ е бил длъжен ,но не е оградил с плътна
временна ограда съгласно изискванията на СГО и не е сигнализирал със знаци и
табели или светлинна сигнализация.
Подсъдимите Г. С. С. и В.Л.С. в
нарушение на на т.1,9 от Приложение № 1 към
чл.2,ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труда при извършване на СМР ,както и
чл.30ал.2 и чл.31,ал.2 и 3 от същата Наредба ,както и на Приложение 2
от План за безопасност и здраве на
Инвестиционния проект , като не са изпълнили поставената им задача от
работодателя/техническия ръководител да
поставят защитни ограждения ,
сигнализирани с предупредителни знаци и табели при изкопаване на траншеи и ями
в населени места или на места ,където има движение на хора.Не е спазен и чл.33
от ЗБУТ , съгласно който всеки работещ е длъжен да се грижи както за
собствената си безопасност , така и за безопасността и на другите лица ,пряко
засегнати от дейността му в съответствие с квалификацията му и дадените от
работодателя инструкции.Двамата в качеството си на „Монтажник-отопление“
не са осъществили контрол по спазване на безопасните и здравословни условия на
труда.
Така всеки един от тримата подзсъдими с
неспазване на тези правила за безопасност е причинил при професионална непредпазливост смъртта на пострадалата Р.С. Г./на 72 г./,
която след падане в необезопасения изкоп е поличала висока шийна травма
/счупване на зъба на втори шиен прешлен с изкълчване назад/ и след настъпили
усложнения в пряка и непосредствена причинна връзка е настъпила смъртта на
пострадалата на 10.11.2012 г.
Подсъдимите С. и С. след деянието
направили всичко зависещо от тях за спасяване на пострадалата,тъй като веднага
се притекли на помощ на Г. , изнесли я от изкопа , сложили я на близка пейка да
седне и й дали да пие вода.С оглед фактическата ситуация не е имало какво
повече да направят тези двама подсъдими/и при отсъствието на подс.М./,докато се
е изчаквало идването на линейка на Спешна медиц. помощ.
От обективна страна съдът намери
,че с действията си пострадалата е
съпричинила съставомерния резултат ,доколкото има собствен каузален принос в
причинния процес по настъпване на инкриминираното си увреждане.Г. на дневна
светлина е имала достатъчна възможност да възприеме провеждащите се изкопни
работи и независимо от липсата на обезопасителни мерки ,сама да прецени
опасностите от инцидент като реални и да заобиколи мястото на провеждане на
СМР.При липсата на ограждения обаче поведението на пострадалата по преминаване
над изкопа се преценява от съда само като съпричиняване , а не като
изключителна вина на пострадалия за увреждането.
От субективна страна
тримата подсъдими са
действали виновно ,при „професионална непредпазливост“ поради немарливо изпълнение на занятие
,представляващо източник на повишена опасност.непредпазливата вина е във
формата на „небрежност“ , тъй като подсъдимите не са предвиждали настъпването
на общественоопасните последици , но са били длъжни и са могли да ги предвидят
и съответно- предотвратят.
Съдът намери ,че наказанията
следва да се определят по реда на чл.54 от НК при превес на
смекчаващите обстоятелства и наличието на съпричиняване от страна на
пострадалата за собственото й увреждане.Тримата подсъдими са с чисто съдебно
минало,като С. и С. са неосъждани , а М. е неосъждан/ реабилитиран/.Подсъдимите
дават и тримата обяснения , в които по същество правят самопризнания.М. не се
признава за виновен , а другите двама подсъдими не взимат отношение по въпроса
за вината.Всичките подсъдими съжаляват за станалото и отправят извинения към
близките на пострадалата.Това сочи на критичност от страна на подсъдимите.На
последно място следва да се посочи ,че е налице и ситуация от спешен порядък ,
в хода на която подсъдимите са отишли на съседен изкоп да помагат зда
отстраняването на авария и са изоставили техния изкоп необезопасен и без човек
около него.Това не ги извинява за станалия инцидент ,но снижава степента на
обществена опасност на извършеното.Двама от подсъдимите са оказали помощ на
пострадалата , което е основание да се прекварлифицира извършеното от тях по
привилегирования състав на чл.123,ал.4 от НК.
Съдът оправда подсъдимите С. и С.
за по-тежкото повдигнато обвинение по чл.123,ал.1 от НК ,тъй като бяха
признати за виновни по привилегирования състав на чл.123,ал.4 от НК.Същевременно
съдът призна заневиновен подс.М. за онази част от обема на обвинението , в
което му е вменено нарушаване на членове и клаузи от Договор между
равнопоставени търговски субекти.Бланкетният състав на престъплението по чл.123
от НК включва в диспозицията си нарушени нормативни правила , а не
клаузи на договори , които нямат характер на всеобща задължителност каквито са
правните норми.Поради това неизпълнението на който и да е договор , не може да
е част от състава, на който и да е от
бланкетните състави на Особената част на НК.
Предвид гореизложеното съдът
наложи наказания „Лишаване от свобода“ на подс.М. в размер на 1 година/за
извършеното престъпление по чл.123,ал.1 от НК , за което е и
внесения обв.акт/, а на другите двама подсъдими „Лишаване от свобода“ в размер
на по 8 месеца/за всеки един от тях , но по привилегирвания състав на чл.123,ал.4
от НК, като за обвинението срещу тях по чл.123,ал.1 от НК С. и С.
бяха оправдани на основание чл.304 от НПК.Наказанията на всички
подсъдими бяха отложени по реда на чл.66,ал.1 от НК , тъй като са
налице материалноправните предпоставки за това и поради ниската лична степен на
обществена опасност на подсъдимите целите на наказанието по чл.36
от НК биха се постигнали и без ефективното изтърпяване на така
наложените накадзания „Лишаване от свобода“.
Правните възражения на защитата се явяват неоснователни. Аргументите на защитата за
липсата на причинна връзка между увреждането на пострадалата и настъпилата
по-късно смърт на същата бяха в достатъчна степен коментирани при анализа на доказателствената
съвкупност.Обстоятелството ,че са изминали месеци между увреждането и
настъпилата смърт на пострадалата не е достатъчен аргумент да се оспорва
причинната връзка.Вещото лице от позицията на своите специални знания в тази
област е категорично относно наличието на такава причинна връзка.Съдът и
органите на досъдебното производство могат да се обърнат към експерти ,за да
изготвят Заключение , а в определени случаи експертизите са
задължителни.Доколкото съдът не намери основания да подложи на съмнение
Заключенията на СМЕ,макар послединте да не са задължителни,то следва да им се
довери.Освобождаването на подсъдим от наказателна отговорност по реда на чл.78А
от НК е възможна само доколкото не е причинена смърт,тоест в настоящия
случай не е възможно. Индивидуализация на наказанието по реда на чл.55 от НК съдът не
намери ,че е удачно в този случай доколкото не се констатираха нито многобройни
, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, и най-лекото наказание за
подсъдимите не се явява несъразмерно тежко за поправянето на подсъдимите.
Съдът на основание чл.189,ал.1
от НПК осъди подсъдимите да заплатят разноските по водене на наказателното
производство в общ размер на 725 лв/за
възнаграждения на вещи лица/,като всеки от тримата подсъдими следва да запрати
по 241,66 лв,както и по 5 лв.ДТ за служ. издаване на изп. лист.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: