Р
Е Ш Е Н И Е
№
138
Габрово,
06.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на петнадесети юни, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА
при секретаря Мариела Караджова и с участието на прокурор
Надежда Желева от Окръжна прокуратура
Габрово, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 122 от 2022
година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-817 от 10.05.2022 г., подадена от Е.М.Д. ***,
ЕГН: **********, против Решение № 41 от 16.03.2022 г. на Районен съд Севлиево
/РСС/, постановено по н.а.х.д. № 405 от 2021 г. по описа на същия съд, с искане
за неговата отмяна.
С атакуваното съдебно
решение е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено
с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата /ЗП/ № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с
който за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, във вр. с чл. 102, ал.
2 и на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП на касатора Д.
е наложено административно наказание – глоба в размер на 300.00 /триста/ лв. и
е постановено заплащането на такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП в размер на 10.00
лв.
Нарушението, за което
е издаден процесният ЕФ, се изразява в следното:
На 20.05.2020 г. в 17.36 часа,
е управлявано посочено ППС – лек автомобил Форд Фокус, с обща техническа
допустима максимална маса от 1710, две оси, за което не е била заплатена пътна
таса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според неговата категория, като негов собственик е Е.М.Д..
С това е реализирано нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, във вр. с чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от същия
нормативен акт е наложена посочена по-горе санкция и задължението за заплащане
на дължимата пътна такса.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В жалбата се сочи, че
деецът е лице с 50% трайно намалена работоспособност, съгласно ЕР на ТЕЛК за
срок от две години – до 1.10.2021 г., а съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба Н-19
от 2.12.2008 г. за условията и реда за освобождаване от заплащане на винетни
такси при ползване на платената пътна мрежа на лица с 50 и над 50 на сто
намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и лица или семейства, отглеждащи
деца с трайни увреждания до 18-годишнавъзраст и до завършване на средно
образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се освобождават от
заплащането на една годишна винетна такса при ползването на платената пътна
мрежа за един лек автомобил, който е тяхна собственост или съпружеска
имуществена общност, по реда, определен в глава втора. В периода от 12.05.2020
г. до 4.06.2020 г. жалбоподателят е управлявал ежедневно автомобила си по
процесния пътен участък, който път попада в платената пътна мрежа, без да е
изпълнил процедурата по глава втора от тази Наредба. На 4.06.2020 г. бил спрян
от контролните органи и на място е заплатил общо 8 броя компенсаторни такси за
всички нарушения, за които е бил уведомен от тези органи, констатирани на
посочени в жалбата дати от 2020 г. или общо е заплатил сумата от 560.00 лв.,
като е счел, че е платил такса за всички констатирани нарушения, извършени с
процесното МПС. На следващия ден – 5.06.2022 г., е подал заявление-декларация по образец в
Дирекция „Социално подпомагане“ – Севлиево за получаване на безплатна годишна
електронна винетка за автомобила. АПИ е издала безплатна годишна ел. винетка
със срок на валидност 12.06.2020 г. – 12.06.2021 г. След като получил
процесният ЕФ, жалбоподателят извършил справка на официалния сайт за дължимата
тол-такса и установил, че освен процесния фиш има издадени още 9 такива за
периода от 12.05.2020 г.– 29.05.2020 г., които още не му били връчени. Очевидно
е, че той в случая формално е нарушил посочената правна норма, за което му е
наложена глоба с процесния ЕФ, но
степента на обществена опасност на деянието е по-ниска в сравнение с
множеството случаи на нарушения на същата нормативна разпоредба, т.к. той е
имал право на безплатна винетка към датата на нарушението и доколкото е
заплатил компенсаторната такса от 560.00 лв. за предходните извършени от него нарушения от
19.05.2020 г. до 4.06.2020 г. Заплащането на тези такси е постигнало
предвидената в закона превантивна функция.
За да постанови
съдебния си акт, РСС е счел, че ЕФ е законосъобразен, издаден при спазване на
законовите изисквания за форма на акта и при спазена процедура и санкцията е правилно
индивидуализирана. Приема за безспорно, че жалбоподателят е извършил на
инкриминараната дата процесното нарушение, като е получил безплатна винетка
по-късно– на 12.06.2020 г. На 4.06.2020 г. той е заплатил няколко винетни такси
за периода от 19.05.2020 г. – 4.06.2020 г., в която връзка е основното
възражение на жалбоподателя за приемане на случая като маловажен, т.к. той е
останал с впечатлението, че е платил всички дължими от него винетни такси,
констатирани от АПИ до 4.06.2020 г. Съдът обаче е счел твърдението за
несъстоятелно, т.к. е без значение за
колко нарушения са заплатени такива компенсаторни такси поради това, че
заплащането води до необразуване на административно-наказателно производство
или до прекратяване на вече образуваното такова за всяко отделно конкретно
деяние, извършено на конкретната дата. В настоящата хипотеза се установява, че за процесната дата за лекия
автомобил, собственост на жалбоподателя, не е била заплатена такава такса и не
е била налице безплатна винетка. Санкцията е предвидена във фиксиран размер и в
случая не може да се определи различен от посочения. РСС намира, че в случая не
следва да се приложи нормата на чл. 28а от ЗДвП, т.к. не става въпрос за
малозначително деяние, нарушението е формално и е без значение наличието на
настъпил вредоносен резултат. За периода 12.05.2020 г. – 4.06.2020г.
жалбоподателят е управлявал автомобила си почти ежедневно по пътища, за които е
необходимо заплащането на винетна такса, без да е заплатил такава, като не е
налице инцидентно еднократно нарушение, а множество такива и това обстоятелство
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от
същия вид. Затова и съдът потвърждава ЕФ.
В законния срок касаторът е оспорил
първоинстанционния съдебен акт, като намира, че неправилно съдът не е счел
деянието за маловажен случай.
Жалбата е депозирана
в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и
следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.
Фактическата обстановка не се оспорва от касатора. Оспорват се изводите му
досежно неприложимостта на чл. 28а от ЗАНН за случая. За периода на извършване
на деянията касаторът е имал правото на безплатна винетка, съгласно цитираната
по-горе Наредба, като с поведението си той не е ощетил бюджета. Подал е
заявление за издаване на такава веднага на следващия ден, след процесното нарушение
и заплащането на осем компенсаторни такси. Не е съзнавал, че в периода от
12.05.2020 г. до 4.06.2020 г. е извършвал нарушения, движейки се по част от
платената пътна мрежа на страната и заплатените от него компенсаторни такси
многократно надвишават цената на еднодневна винетка, като наказателната функция
на тези заплатени такси в този смисъл не е била отчетена от първоинстанционния
съд. Неправилно РС не е отчел, че превантивната функция на наложената процесна
санкция вече е била изпълнена със заплащането на компенсаторните такси.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован,
не се явява, представлява се от адв. А., който поддържа депозираната жалба.
Ответната страна се представлява
от юрисконсулт М., който оспорва жалбата. Страната представя и писмен отговор
по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.
При направената от
настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност на процесното
решение на РСТ се установи следното:
АСГ споделя изводите
на първоинстанционния съд, че процесният
ЕФ съдържа всички необходими реквизити и от съдържанието му по несъмнен
начин става ясно за какво по вид нарушение е санкциониран касаторът.
Към преписката са
приложени квитанциите за заплатени компенсаторни бонове, като на всеки от тях е
посочено за нарушение от коя дата е направено плащането. Приложени са осем
такива документа, като първият е за нарушение от 26.05.2020 г., а последният е
за нарушение от 1.06.2020 г. Нарушението е от 20.05.2020 г., т.е. за него не е
заплатена такава такса. Преди това също са налице данни за нарушения от същия
вид – 12.05, 13.05, 14.05, 15.05, 18.05, както и от 21.05., 22.05, 28.05, 29.05
– всички от 2020 г., за когато също не са налице компенсаторни бонове. В случая
са налице редица еднотипни нарушения, за които, съгласно правилата на
административно-наказателния процес, следва да се наложи санкция по отделно, за
всяко от тях, с изключение на 8-те случая, за които вече е била заплатена
компенсаторна такса: 19.05, 26.05, 27.05, 31.05, 1.06, 2.06, 3.06., 4.06, всички
от 2020 г.
По делото е приложено
експертно решение от 23.11.2019 г., с което на Д. е призната 50% неработоспособност за срок от
две години или до 1.10.2021 г. Няма спор, че до 5.06.2020 г. той не се е
снабдил с винетка, за да управлява МПС по пътищата, за които се дължи
заплащането на такава такса, а според чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението
на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Процесното нарушение
е реализирано от обективна страна и фактологията е изяснена.
Правната квалификация
на деянието съответства на направеното в ЕФ описание.
Санкционната
разпоредба също е правилно приложена от административно-наказващият орган.
Настоящата инстанция
споделя изцяло подробните мотиви на първоинстанционния съд, поради което и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК във връзка с чл. 236 от същия кодекс,
не следва да ги повтаря. Не са налице обстоятелства, налагащи отмяна или
изменение на първоинстанционния съдебен акт. Водачът на МПС следва да спазва
правилата на ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени по неговото
приложение и изпълнение. Касаторът е извършвал многократни еднотипни нарушения
и е санкциониран за нарушение на чл. 139 , ал. 5 от ЗДвП, според която движението
на ППС по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата. Той е санкциониран
именно затова, че е управлявал ППС, без да е изпълнил задължението си по
установяване размера на дължимата от него пътна такса, вкл. и посредством
подаване на заявление за снабдяване с безплатна винетка. Като формално деяние,
нарушението е такова, че съставът му не включва противоправен резултат, вкл.
увреждане на бюджета и липсата на такъв резултат не го прави в конкретния
случай деяние с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
останалите нарушения от същия вид. Функцията на компенсаторната такса може да
се счита за реализирана единствено за деянията, за които такава е платена, но
за останалите аналогични случаи следва да се търпи административнонаказателна отговорност.
В заключение съдът
намира, че оспорения съдебен акт е законосъобразен и мотивиран, с оглед на
което следва да се остави в сила.
В постъпилия своевременно Отговор на
касационна жалба, подаден от надлежно упълномощени юрисконсулти – Д.М. и И.И.,
е направено и своевременно искане за присъждане на деловодни разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Искането е допустимо и основателно, такива следва да се присъдят в полза на Агенция
„Пътна инфраструктура“ на основание чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3
от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на
правната помощ, както и чл. 2, ал. 1 от УП на РДГ, в размер на 80.00 лв.
Поради така
изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 41 от
16.03.2022 г. на Районен съд Севлиево, постановено по н.а.х.д. № 405 от 2021 г.
по описа на същия съд, с което е потвърден
Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/
№ **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, за извършено нарушение
на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, във вр. с чл. 102, ал. 2, като на основание чл. 179,
ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП на касатора Е.М.Д. е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300.00 /триста/ лв. и е
постановено заплащането на такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП в размер на 10.00 лв.
ОСЪЖДА
Е.М.Д. ***, ЕГН: **********, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“
деловодни разноски за настояща съдебна инстанция на стойност 80.00лв.,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.