НОХД № 1363/2014 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подcъдимия Д.П.М.
*** за престъпление по чл.343б ал.1 от НК за това, че на 10.05.2014 г., в с.
Варвара, обл. Пазарджишка, по ул. „27-ма”, в посока гр. Велинград, е управлявал
МПС - лек автомобил „БМВ 730”
с peг. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,30 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410
ARBА” с фабр. № ARKA 0014.
В съдебно заседание
подсъдимият се явява лично и със
защитник, не се признава за виновен по обвинението
и дава обяснения.
Представителят на
Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвинението и излага подробни
доводи по същество. Пледира за осъдителна присъда и
налагане на наказание лишаване от свобода, с приложението на чл.66 от НК, както
и на наказание лишаване от правоуправление.
Районният
съд след като обсъди и прецени събраните
по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
е правоспособен водач на МПС от 2009 година, като до момента е наказван със
седем НП и седем фиша за извършени административни нарушения по ЗДП.
На 09/10.05.2014 год. свидетелите
В.Р. и
Н.П. /полицейски служители в РУП-Септември/ изпълнявали служебните си
задължения, като работели по линия „Пътен контрол”, на ул. „27-ма” в с.
Варвара, обл. Пазарджишка, в района на разрушения Ж.П. мост. В този участък
патрулният автомобил бил спрян в едно уширение на пътното платно, от дясно, в
посока за гр.Велинград, непосредствено под улична лампа.
Около 01.45 часа св.П. извършвал
проверка на водач на лек автомобил, който бил спрян на отсрещната страна на платното,
т.е. срещу патрулният автомобил. Когато приключил с проверката и проверяваният
автомобил потеглил, св.П. бил все още от отсрещната страна на пътното платно. В
този момент към патрулният автомобил, в посока за гр.Велинград, се приближавал
лек автомобил „БМВ 730”
с peг. № ***, управляван от подс.Д.М..
Св.Р., който бил от страната на
патрулния автомобил, навлязъл на около метър на пътното платно и подал стоп-палка,
към приближаващия автомобил, а едновременно с това осветявал и с фенер към
него. Водачът на автомобила обаче не спрял, а продължил движението си напред
със скорост от около 50 км.
час. Когато минал в близост до двамата полицейски служители, той бил разпознат
от тях, т.к. те го познавали по физиономия отпреди.
След отминаването на автомобила
свидетелите П. и Р. се качили на патрулния автомобил и го последвали. Движели
се зад него на дистанция от около 25-30 метра и въобще не го губели от поглед.
Подсъдимият изминал с автомобила си около 600 метра от мястото,
където му била подадена стоп-палката, след което навлязъл в бензиностанцията,
находяща се в края на с. Варвара, в
посока гр. Велинград. Там спрял до една от бензиноколонките. Секунди след това
до автомобила спрял и полицейският автомобил. В този момент полицейските
служители видели как от шофьорското място слиза именно подс.М.. Те също излезли
от полицейския автомобил и отишли до подсъдимия. Разбрали, че в автомобила
освен водача има още две лица, а именно съпругата на М., която била на предната
седалка до шофьора и св.И.А., който се возел отзад. Полицейските служители поискали документите на
М. и докато траела проверката забелязали, че той лъха на алкохол. Поради тази
причина му била извършена проба с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410 ARBA” с фабр. № ARKA 0014. Първоначално
подс.М. не подавал равномерно и достатъчно количество въздух, което наложило да
бъде тестван няколко пъти, докато уредът отчете правилно пробата. Дори се
наложило св.Р. да му покаже как и колко въздух да подаде към апарата. След като
подсъдимият успял да подаде необходимото количество въздух, скалата на уреда
отчела 1,30 промила алкохол. След това на подсъдимият бил издаден талон за
медицинско изследване и бил откаран от полицейските служители във ФСМП-
Септември, където обаче отказал преглед
и както и даване на кръвна проба за химическо изследване, което било удостоверено
от дежурния лекар. В сградата на РУП-Септември против подсъдимия бил съставен АУАН
с бланков номер Серия „Т” № 632018 и peг. № 679
от 10.05.2014 г., който М. отказал да получи. След това той бил задържан с полицейска заповед в РУП-
Септември за срок от 24 часа.
По повод на това било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от приетата като писмено доказателство справката, приложена на л.8 от
ДП, техническото средство „Алкотест Дрегер 7410 ARBA” с фабр. № ARKA 0014 е преминало успешно на
последваща проверка за техническа изправност на 07.03.2014г. и
е било технически изправно към момента на проверката, т.к.
се калиброва на
всеки шест месеца.
Видно от заключението на приетата
по делото видео-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и
компетентно, вещото лице е изследвало предаденият в ДП с ПДП от 15.05.2014 г., компакт
диск, съдържащ записите от охранителните
камери на горския пункт, находящ се непосредствено срещу гореописаната
бензиностанция за периода от 01.00ч. до 02.30 ч. на 10.05.2014 год. Вещото лице
е категорично, че компактдискът съдържа шест видеофайла записани в „AVI” формат. Записаните изображения представляват цифров
презапис на оригиналните файлове, като не са установени следи от манипулация. При
възпроизвеждането на един от видеофайловете с времетраене 1 мин. и 15 сек. се
установява, че в полезрението на камерата на 49-та сек. се появява тъмен на
цвят автомобил с неразличима марка и контролен номер и на 50-та сек. излиза,
като в следващата 51-ва сек. в полезрението на камерата влиза светъл автомобил
със светлоотразителен надпис от лявата страна на вратите, наподобяващ „Полиция”
поставян на патрулните автомобили „Опел Астра” с неразличим контролен номер,
който на 52-та сек. излиза. Двата
автомобила се движат един от друг в период по-малък от 2 сек.
Видно
от заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза, което съдът
цени като обективно и компетентно, непосредствено преди бензиностанцията по
посока гр.Велинград е оформен паркинг. Аналогично, непосредствено преди
Контролния пункт (гледано в обратна посока) също е оформен паркинг. Използвайки
специфичния контур (еркер) на сградата на Контролния пункт, под него, в
западния ъгъл, са монтирани две камери (на височина 3.25 м.) насочени по
протежение на двете посоки на улицата.
От тези камери са заснети видеозаписите, като първия файл
(Event 20140510015121001) е заснет от камерата насочена
см гр.Септември, а останалите 5 записа са от камерата насочена към гр.
Велинград. Разстоянието между мястото на извършваните проверки (където не бил
спрял автомобила) и бензиностанцията е около 600 метра. Разстоянието
от камерите до зоната под навеса, в ляво от реда на колонките за гориво е около
24-25 метра,
а до полицейския автомобил, (видим на файловете: Event20140510015501002, Event20140510015801002,Event20140510020333002 и Event20140510020842002), около 23-24 метра.
При отговора на въпроса на какво разстояние се е движил полицейският
автомобил от автомобила, за който се твърди, че е управляван от подсъдимия,
непосредствено преди влизането на двата автомобила в бензиностанцията, вещото
лице е категорично, че първият автомобил навлиза в наблюдаваното поле на
камерата в 49.26 секунда (отчитано от началото на записа) и излиза в 50-тата
секунда, а вторият (полицейският) навлиза в 51.37 секунда, а излиза в 52.17
секунда. Разликата на движение между двата автомобила е около 2 секунди, като при
скорост от порядъка на 40- 50
км/ч това се равнява на 22-28 метра дистанция.
Вещото лице е посочило, че нормите, по отношение на
затъмняването на стъклата на автомобилите, разрешават предното (челно) стъкло
на автомобилите да бъде с пропускливост на светлина - поне 75%, а на предните
странични стъкла - минимум 70%. В случая, челното и предните
странични стъкла на автомобила, управляван от М. са леко затъмнени фабрично. Не
може да се оцени точно процента на предните странични стъкла, но е направен оглед
на автомобила в светлата част на деня, като са направени и снимки с цел да се
установи окомерно, степента на затъмняване. По отношение на
видимостта отвън - навътре и конкретно в условията на тъмнина е направен и допълнителен
оглед, в тъмната част на деня - в зона неосветена от изкуствена светлина. При провеждане на огледа са направени снимки при осветяване
фенерче (с LED източник на светлина, без
светкавицата на фотоапарата) и със задействане на светкавицата. Установено е, че в този случай,
торса на шофьора се вижда по-добре, но все пак недостатъчно за идентифицирането
му. Снимките били направени в статично положение на автомобила, като е посочено, че при движение на
автомобила визуално се установява, че практически е невъзможно да се види и
идентифицира шофьора от страна на статичен наблюдател. Посочено е още, че при
условие, че наблюдението се извършва в тъмната част на деня, в зона между два
ел. стълба с осветителни тела и осветяване с фенерче, не може да се определи
точно разстояние, от което може да бъде
възприет намиращия се в автомобила шофьор, но все пак може да се приеме, че е в
рамките на няколко метра (5-10) – при статична позиция на наблюдение. Отразено
е, че е още по-трудно е да се определи тази възможност – при движение на
автомобила с някаква скорост. Вещото
лице е категорично, че при относително слабото затъмняване на предните стъкла
на конкретния автомобил, може да се каже, че наблюдението отвън на вътре през
деня е възможно от сравнително по-големи разстояния. В тъмната част на
денонощието възможността за наблюдение
(дори при адаптирано към околната среда зрение) се влошава силно, като при
пълен мрак – решаващо може да бъде осветяването от светлините на арматурното
табло. В такава ситуация, има значение времето за наблюдение (взиране), което
се свързва с адаптирането на очите към осветеността на наблюдаваната зона.
В съдебно
заседание вещото лице поддържа и допълва заключението си, като е категорично,
че мястото, където е била подадена стоп-палка към автомобила, управляван от М.
е било осветено от улична лампа. При това положение и с допълнително осветяване
към автомобила с фенерче от страна на подаващия сигнал за спиране е напълно
възможно водачът да бъде разпознат от полицейските служители, още повече, като
се държи сметка и за това, че те са го познавали по физиономия и от преди. Вещото лице сочи още, че първият файл от записите
на охранителните камери е този, в който се вижда, че двата автомобила влизат и
излизат от кадър, непосредствено преди влизането им в бензиностанцията, т.е.
това е файлът, от който се установява, че разликата на движение между двата
автомобила е около 2 секунди и то непосредствено преди спирането на бензиностанцията. След
това има втори файл, на който се вижда, как полицейският автомобил спира.
Разликата между двата файла е 3.5 минути, което на пръв поглед иде да покаже,
че полицейският автомобил е пристигнал на бензиностанцията именно след повече
от три минути. С оглед на последното съдът допусна допълнителна авто-техническа
експертиза.
Видно от
заключението на приетата по делото допълнителна авто-техническа експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно, системата за видео наблюдение в
горския пункт, от която са снети записи принципно включва две камери за заснемане
на пътното платно - в двете посоки и цифрово записващо устройство (DVR) базирано на персонален компютър (PC). Видео информацията („AVI” файлове) се записвали на твърдия диск (HDD) на компютъра. Управлението на системата (в т. ч. и камерите) се осъществявала
от компютъра, чрез инсталирана приложна програма. Записващото устройство на
системата за видео наблюдение записва синхронно видеосигналите от камерите и
текущата дата и час - задавани oт компютъра. Видео изображенията
от камерите се записват във „AVI” файлов формат. Изображенията са
разделителна способност: 320/240 точки, с честота 30 кадъра в секунда.
Съществена особеност е, че системата не прави непрекъснат запис, а само при
движение в наблюдаваното пространство. Когато е регистрирано движение в обхвата
на една от камерите се записва сигнала само от тази камера. Съответно, когато в
зрителните полета и на двете камери е регистрирано движение се прави запис на сигналите от двете камери.
Така се намалява обема на записваната информация. Системата е била настроена за
реакция при регистриране на движещи се обекти на средна степен на
чувствителност. Например движение на хора и по-големи обекти. Това обяснява и
големите интервали между изследваните видеоклипове. Просто поради среднощния
час, не е имало движение по пътя и камерите са работели, но изображенията от
тях са били статични и не са записвали.
В съдебно заседание вещото лице
поддържа и допълва заключението си, като е категорично, че при записа от първия
файл се вижда как двата автомобила се движат в интервал от две секунди един
след друг непосредствено преди да навлязат в бензиностанцията. Записът от
втория файл е 3.5 минути след това. Единственото логично предположение, което
прави вещото лице е това, че първоначално, при навлизането и спирането на двата
автомобила в бензиностанцията, те са били спрени извън зоната на обхват на
охранителните камери и поради това не е направен запис. След три минути и
половина очевидно полицейският автомобил /който първоначално е бил спрял до автомобила на М./ е бил
преместен и е попаднал в обхвата на втората камера, като е заснет вторият файл,
на който се вижда спиране не патрулната кола. Съдът напълно се солидаризира с
това умозаключение на вещото лице, т.к. както вече се спомена многократно,
непосредствено преди да навлязат в бензиностанцията двата автомобила са се
движели в интервал от 2 секунди, при което е напълно логично да се приеме, че
те пристигат на бензиностанцията почти по едно и също време. Няма логика да се
мисли, че полицейският автомобил е пристигнал на бензиностанцията 3.5 минути
след автомобила на М., щом се е движел непосредствено зад него преди това на
дистанция 22-28 метра
в зависимост от скоростта ан движение в порядъка 40 – 50 км/ч.
Горната фактическа обстановка
съдът възприе изцяло от показанията на
свидетелите Н.П. и В.Р., заключенията на видео-техническа експертиза,
заключението на основната и допълнителна авто-техническа експертиза, а също и
от писмените доказателства инкорпорирани в доказателствения материал по реда на
чл.283 от НПК.
Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и горепосочените гласни доказателства, които
са непротиворечиви, хронологично точни, кореспондират изцяло със заключенията
на приетите експертизи и по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
Съдът
не дава вяра на обясненията на подсъдимия, с които той отрича да е карал
процесния лек автомобил. Твърди, че св.И.А. е бил водач на автомобила, а той се
возел отзад. Твърди, че преди проверката към автомобила не е била подавана
стоп-палка за спиране от полицейски служители. Твърди, че когато спрели на
бензиностанцията да зареждат той слязъл от задната част на автомобила и отишъл
до офиса, където чукал по стъклото, за да събуди бензинджията. Сочи, че след
него от автомобила слязъл и водачът А..
Твърди, че бензинджията излязъл до бензиноколонката и започнал да
зарежда автомобила с гориво. Сочи, че едва след този момент, т.е. около 2-3
минути след тяхното пристигане, в бензиностанцията пристигнала и полицейската
кола.
Тези
негови обяснения са израз на заетата защитна позиция, целяща избягване на наказателна отговорност,
а не източник на фактите от обективната
действителност.
В
горния смисъл показания депозират и свидетелите И.А. и С.М., на които съдът
също не дава вяра. Очевидно е че тези двама свидетели са заинтересовани от
изхода на делото /първият е приятел, а вторият – съпруг на подсъдимия/, което
ги мотивира да не казват истината, а с показанията си да обслужват защитната
позиция на М..
Обясненията
и показанията в горния смисъл обаче напълно се опровергават от останалите
събрани по делото доказателства, които съдът изцяло кредитира. На първо място
това са показанията на свидетелите П. и Р.. Те са категорични, че именно М. е
бил водач на автомобила, като са го видели и разпознали като такъв още, когато
е преминал покрай тях и не е спрял на подадената му стоп-палка. Фактът, че
страничните стъкла на автомобила на М. са били леко затъмнени фабрично не е
било пречка полицейските служители да го възприемат и разпознаят като водач,
което бе и експертно установено след изслушване и приемане на заключенията на
основната и допълнителна АТЕ. Установи се, че мястото е било осветено от улична
лампа, св.Р. си е служил и с допълнителна светлина посредством фенер насочен,
към приближаващия автомобил, а отделно от това двамата полицаи са разпознавали,
т.к. са познавали по физиономия М.
отпреди.
Свидетелите
П. и Р. са категорични и за това, че веднага след като автомобилът на М. е
преминал покрай тях и не е спрял, те са го последвали с патрулния автомобил. Движели
са се на дистанция от около 25-30м. зад него, не са го изпускали от поглед и
след като автомобилът е спрял на бензиностанцията те са спрели непосредствено
до него. В този момент отново видели, че именно подсъдимият слиза от
шофьорското място. Двамата свидетели нямат никакъв личен мотив да уличават
подсъдимия, като му приписват поведение или деяние , което иначе той да не е
извършил, поради което съдът напълно им се доверява. Казано с други думи, ако
наистина въпросната вечер автомобилът е бил управляван не от М., а от св.А. то
няма никаква логика полицейските служители да не насочат проверката си към
него.
Доказателство,
че именно подс.М. е управлявал автомобила се извежда и от обективно
установеното негово поведение. Основно от това, че след като е бил поканен да
бъде изпробван с техническо средство той не е отказал. Вярно е, че 2-3 пъти
в началото не е вкарвал достатъчно количество
въздух в дрегера, за да се направи качествена проба, но накрая такава е била
направена. Ако хипотетично се приеме, че М. наистина не е карал тази вечер
колата, то няма никакво логика да се подложи
на проба с техническото средство, още повече като знае, че преди това е
пил алкохол. Най-логично е било да откаже да бъде тестван, с аргумент, че не
той е водач. Той обаче е започнал да твърди, че не е карал колата, едва след
като е възприел резултата от пробата с техническото средство и е бил отведен за
дава кръвна проба.
Обясненията
на М. и показанията на свидетелите И.А. и С.М. относно това, че
полицейският патрул пристигнал на бензиностанцията 2-3 минути след тях, с което
се създава внушение, че полицаите няма как да са видели кой е бил водач, т.е.
кой е слязъл от полицейското място, също са несъстоятелни. За да подсилят
достоверността на това си твърдение и тримата заявяват, че когато пристигнали
на бензиностанцията М. слязъл от автомобила, отишъл до офиса, чукал на
стъклото, повикал бензинджията, последният отишъл до бензиноколонката, започнал
да зарежда гориво и едва след това дошъл патрулният автомобил.
Тези
твърдения напълно се опровергават от показанията на св.С.И. – служител на
бензиностанцията във въпросната вечер. Той е категоричен, че не е бил свидетел
на даване на полицейски автомобил на бензиностанцията и изпробване на водач за
алкохол. Сочи, че не е виждал подсъдимия на бензиностанцията. Спомня си само,
че въпросната вечер и то през нощта е дивало някакво момече, което било с л.а.
„Ауди” или „БВМ”, което го питало дали на бензиностанцията има камери и си
тръгнало. Категоричен е, че през процесната нощ няма спомен да е зареждал
гориво на л.а. „БМВ” и в този момент да са пристигнали полицаи.
Показанията
на този свидетел се потвържадават и от изисканите от стопанисващия
бензиностанцията „М.” ЕООД-с.Варвара и приети като писмени доказателства –
списък на продадени стоки на 10.05.2014г. за времето от 01.30 до 02.30 часа,
както и Контролна лента от електронен носител /КЛЕН/ от фискалното устройство в
бензиностанцията. Видно е от тези доказателства, че последно на
бензиностанцията е заредено гориво на 09.05.2014г. в 23:26:39ч., а първото
заредено гориво за 10.05.2014г. е било в 02:35:41ч. и в 02:36:40ч. Тогава е
зареждан бензин А95Н и газ. Очевидно зареждането не е на автомобила на М., за
който е безспорно установено, че е дизелов. Отделно от това е видно от
разпечатката на техническото средство /лист 9 от ДП/ и от съставения АУАН /лист
4 от ДП/, че М. е изпробван за алкохол с
техническото средство точно в 02.04ч., което значи, че преди това той не
зареждал гориво. От записите на охранителните камери става ясно, че неговият и
полицейският автомобил навлизат в бензиностанцията малко преди 02.00 часа.
С оглед възприетата фактическа
обстановка и след анализ на доказателствата съдът прие, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б
ал.1 от НК, като на на 10.05.2014 г., в с. Варвара, обл. Пазарджишка, по ул.
„27-ма”, в посока гр. Велинград, е управлявал МПС - лек автомобил „БМВ 730” с peг. № ***, с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,30 на хиляда, установено по надлежния ред
с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410 ARBА” с фабр. № ARKA 0014.
Подсъдимият е имал
представи за всички обективни елементи на състава, като е предвиждал и е
допускал настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Действал
е при евентуален умисъл, тъй като е съзнавал, че е употребил алкохол, чиято
концентрация в кръвта му би могла да надхвърля максимално допустимата по закон
и няма право да управлява МПС, но преследвайки пряката си цел - да се придвижи
с автомобила от едно място до друго, се е съгласил с настъпването на
общественоопасните последици.
В нарушение на чл.5
ал.3, т.1 от ЗДП подсъдимият е управлявал автомобила си, след като е употребил
алкохол, като с оглед концентрацията на алкохол в кръвта му – 1.3 промила, нарушението
му по ЗДП съставлява престъпление по чл.343Б ал.1 от НК.
Употребата на
алкохол е установена в съответствие с изискванията на Наредба № 30 от
27.06.2001г. на МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол или
друго силно упойващо вещество от водачи на МПС.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на деянието е висока с оглед засягането на правната сигурност и
установеният правов ред в страната. Включено е в раздел втори на глава
единадесета на НК “Престъпления по транспорта и съобщенията”.С него се засягат
важни обществени и лични интереси. От друга страна съдът прецени обществената
опасност на конкретно извършеното от подсъдимия
деяние, която е също висока, предвид фактът, че автомобилът е управляван
по улиците в населено място, а преди това и по републиканската пътна мрежа.
Преценявайки
личността на подсъдимият съдът отчете, че същият е с относително висока степен на обществена опасност. Осъждан е два
пъти, а веднъж е освобождаван от наказателан отговоронст по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.343в ал.2 от НК. За първото му осъждане по НОХД №
135/94г. на ПОС е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл.86 ал.1, т.4
от НК. За второто му осъждане по НОХД № 883:2006г. на ПРС е настъпила абсолютна
реабилитация по смисъла на чл.88а ал.1, във вр. с чл.82, ал.1, т.5 от НК, при
което той следва да се тритира като неосъждан, доколкото по НАХД № 1579/05г. е
било освободен от наказателна отговорност. Независимо от настъпилата му
реабилитация обаче миналите му осъждания следва да се отчитат като негативна
характеристична данна. Отделно той е и изключително негативно охарактеризиран по местоживеене. Криминално
проявен е и се е оформил като системен нарушител на правилата по ЗДП, предвид
множеството нарушения по този закон, за които е санкциониран общо 14 пъти с НП
и фишове.
Причината за
извършване на престъплението следва да се търси в личността на подсъдимият, в
ниското му правосъзнание и култура и недисциплинираността му като водач на МПС.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства съдът
прецени чистото съдебно минало и невиската концентраия за алкохол – близка до
предвидения в престъпния състав минимум.
Като отегчаващи
обстоятелства се отчетоха негативните характеристични данни и наличието на други административни нарушения на правилата за
движение по пътищата.
При тези данни и като отчете наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им
тежест съдът счете, че за постигане целите на наказанието, същото следва да се
определи при превес на смекчаващите. На тази база подсъдимият бе осъден на четири
месеца лишаване от свобода, с което ще се постигнат целите на наказанието.
С
оглед данните за личността на подсъдимия и преди всичко семейното му положение
и чистото съдебно минало съдът намери, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за неговото поправяне и превъзпитание не се налага ефективно
изтърпяване на наложеното наказание ЛС, поради което и на основание чл.66 ал.1
от НК отложи изтърпяването за изпитателен срок от три години.
Възпитателната
работа с условно осъдения се възложи на наблюдателната комисия при Община Септември.
Съдът като взе в предвид факта, че подсъдимият, като водач на МПС на инкриминираната дата, се
е бил превърнал в една непрекъсната опасност за всички участници в движението,
като отчете концентрацията на алкохол в кръвта му и останалите смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест,
намери за необходимо да упражни по
осезателно въздействие спрямо горния по посока, спазване на императивните
правила, обезпечаващи безопасността при управление на МПС.
Предвид
това и на основание чл.343г във вр. с чл.343б ал.1 от НК съдът постанови подс.М. да бъде лишен от право да управлява
МПС за срок от чесет месеца, като намери, че именно с този размер на
наказанието ще се постигнат неговите цели.
На
основание чл.59 ал.4 от НК съдът приспадна времето, през което подс.М. е бил
лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 10.05.2014
година до влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия М. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР – Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 71.02 лв., а по сметка
на Районен съд – Пазарджик – сума в размер на 170 лв. за експертизи, както и по
5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: