МОТИВИ към присъдата по НОХД № 354 по описа за 2020 год.
на ВРС 38 състав.
Против подсъдимия С.И.А. Варненският районен прокурор е
повдигнал обвинение по чл.206 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 04.10.2016г., в
гр.Варна, неправомерно се разпоредил с движима вещ - товарен автомобил, модел
влекач „Рено" 400 Е ТЕК МАГНУМ, с рама № ***, двигател ***, на стойност
9730.00 /девет хиляди седемстотин и тридесет / лева, собственост на
представляваното от него търговско дружество „***" ЕООД с ЕИК ***, която
владеел, обременена с особен залог по Договор за особен залог от 15.09.2016г.,
вписан в Централен регистър на особените залози, като продал посочения товарен
автомобил с Договор за продажба на МПС /от 04.10.2016г., в гр.Варна/, с
нотариално удостоверяване на подписите положени на документа, без да запази
правата на заложния кредитор - „А.С." ЕООД.
Пред съда подсъдимия А. не се признава за виновен.
Сочи, че е изплащал редовно задълженията си към заложния
кредитор. Заявява, че не е чел какво е подписвал, като се е подписвал
многократно на различни документи. Вещта - товарен автомобил продал на
съпругата си, тъй като имали неуредени финансови отношения с нейната майка и се
налагало тя да си плаща кредита.
Впоследствие бившата му съпруга решила да продаде камиона на бащата на
подсъдимия, за да си спаси къщата.
В пледоарията си по съществото на делото представителя на
ВРП поддържа обвинението. Моли съда за осъдителна присъда, като на подсъдимия
се наложи наказание лишаване от свобода под предвидения в закона минимум, което
да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Моли и да бъдат възложени
разноските по делото.
Защитника на подсъдимия А. счита, че подсъдимия следва да
бъде оправдан. Сочи, че документите ,
представени при вписване на особения залог касаят декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК – относно недвижими имоти, а не – по чл.264 ал.2 от ДОПК. Счита, че по
делото липсват доказателства, установяващи неправомерното разпореждане на
подсъдимия с вещта. Не е установено кой държи и владее вещта. Подсъдимия не е
собственик на вещта, а това е „***“ ЕООД. Това, че подсъдимия е управител на
дружеството не го прави собственик на вещта. Счита още, че по делото е
установено, че договора с „Автотрейд СА“ е
недействителен. Не е имало среща между страните по договора. Св. А.сочи, че
договора бил сключен в офиса му в гр. Варна, а в договора е посочено – гр.
Добрич. Многократно подсъдимия е заявявал, че не е подписвал такъв договор.
Факта, че не оспорва подписа си не означава , че договора е действителен и , че
няма да оспори съдържанието му. Липсата на предаден екземпляр от договор
безспорно доказана, че липсва договор за залог, макар на хартиен носител да има
такъв.Факта, че сключването на договора е порочно води до извод за неговата
недействителност и за недействителност на самото вписване.
Предвид разпоредбата на чл.17 от ЗОЗ не е налице умисъл
на подсъдимия да извърши деянието. По делото липсват доказателства относно
съобщаване на подсъдимия, че е вписан залог. По никакъв начин подсъдимия не е
затруднил събирането на вземането на „А.С.“ ЕООД. МПС, което е вписано в
договора за залог е налично. Липсата на съобщаване за вписан договор е дезангажирала подсъдимия и той вероятно е приел, че няма
вписване, което не е пречка да се разпореди с МПС, за да спаси от отчуждаване
имота на тъщата си.
Счита, че следва да се отчете по- благоприятна
законодателна уредба от 31.12.2016г., тъй като е настъпила в период, когато са
били налице тези взаимоотношения.
Счита, че събраните доказателства по делото са
противоречиви и не доказват по безспорен начин извършването на престъпление,
поради което моли да бъде постановена оправдателна присъда.
В последната си дума подс. А.
не се признава за виновен. Каквото и да е направил не е било с умисъл. Не е той
причината да се стигне до тук.
След преценка на събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
В качеството си на управител на „***" ЕООД подс. А. встъпил в
договорни отношения с „А.С.“ ЕООД с управител св. А.. На 15.05.2015г., в
гр.Добрич между двете дружества бил сключен договор за зареждане с горива и
смазочни материали , като търговско дружество „Автотрейд
СА"-ЕООД било доставчик по договора, а „***" ЕООД - купувач. Предмет
на посочения договор било зареждане с горива и смазочни материали на
автомобилите на купувача в бензиностанцията собственост на доставчика , считано
от 18.05.2015г. Лимит на зарежданията бил в размер на
4 500 лева на месец, като купувачът се задължавал да заплати пълната стойност
на фактурата за доставено гориво в срок от пет календарни дни след датата на
издаване на фактурата, по банков път, по сметка на доставчика.
Във времето подс. А. изпитал
финансови затруднения, поради което и плащанията му по фактурите за зареждане
на гориво от бензиностанцията- собственост на „Автотрейд
СА"-ЕООД, закъснели значително.
По инициатива на подс. А. той и
св. А.се срещнали в гр. Варна и разговаряли да бъдат заплатени паричните
задължения касаещи заредено гориво, разсрочено, на няколко вноски.
Като гаранция за плащанията било взето решение да се
сключи Договор за особен залог. Подс. А. предложил за
обезпечаване на вземането по договора за гориво, да направи залог на товарен
автомобил, модел влекач
„Рено" 400 Е
ТЕК МАГНУМ, с
рама № ***, двигател 5537M03268682, собственост на управляваното от него
дружество „***"ЕООД с ЕИК ***.
На 15.09.2016г., бил сключен договор за особен залог
между Автотрейд СА"-ЕООД, от една страна като
Заложен кредитор и „***"ЕООД, от друга страна като Залогодател.
Залогодателят „***"ЕООД, учредявал в полза на
Заложния кредитор залог върху движимо имущество - товарен автомобил, модел
влекач „Рено" 400 Е ТЕК МАГНУМ, с рама № ***, двигател ***. Залогът
обезпечавал вземането на заложния кредитор по договор за гориво подписан между
страните, както и незаплатени фактури по задължение за заплащане на суми по
този договор в размер на 13 263,68 лева. По договора били вписани и клаузи
относно съхранението и използването на заложеното имущество от Залогодателя, като същото оставало във владението на „***"ЕООД,
представлявано от подс. А.. Сред задълженията на залогодателя било и това да не отчуждава заложеното
имущество без съгласието на Заложния кредитор. В договора за особен залог,
горепосочения товарен автомобил бил вписан с регистрационни табели № ТХ3777ХС,
но към 15.09.2016г. товарният автомобил имал вече нов регистрационен номер, а
именно ТХ3636АН въз основа на подадено заявление от подс.
А. до Началника на сектор „ПП" при ОД МВР-Добрич от 30.08.2016г. за
ползване на посочения регистрационен номер.
При сключването на
договора за особен залог подс. А. не обяснил, че
товарният автомобил е с променен регистрационен номер и в договора бил вписан
стария му номер. Договорът за особен залог от 15.09.2016г., следвало да бъде
вписан в Централния регистър на особените залози, като към него следвало да се
приложат заявление за вписване на договор за залог и декларация по чл.264, ал.1
от ДОПК с нотариална заверка на подписите положени по посочените документи от
подсъдимия.
С оформянето на документацията и подаването на
документите за вписване на договора за особен залог ЦРОЗ се занимавала св. Б.,
която обслужвала юридически търговско дружество „Автотрейд
СА"-ЕООД.
Тъй като възникнал проблем с документите за вписване на
залога, на няколко пъти се наложило да се оформя документация и съответно да се
посещава нотариус.
На 24.10.2016г. отново бил посетен нотариус и бил заверен
подписът положен в декларацията по ДОПК от подс. А.,
както и положеният от същия подпис на заявление за вписване на договор за
залог. Поради горното договорът за особен залог от 15.09.2016г., бил вписан в
ЦРОЗ на 02.11.2016г.
Междувременно подс. А. решил да
се разпореди с обременената с особен залог вещ, като я продаде на бившата си
съпруга св. А.. Подс. А. не уведомил за това заложния кредитор „Автотрейд
СА"-ЕООД.
На 04.10.2016г., в гр.Варна, бил сключен договор за
покупко-продажба на МПС - товарен автомобил, модел влекач „Рено" 400 Е ТЕК
МАГНУМ, с рама № ***, с нотариално удостоверяване на подписите на продавач и
купувач положени по договора. С договора подс. А.
продал на св. А. товарния автомобил.
Впоследствие св. А. от своя страна продала товарния автомобил на търговско дружество „***
БГ" ЕООД с ЕИК ********* /управлявано от едноличния собственик на капитала
- Иван Стоянов А. - баща на обвиняемия/.
Съобразно договореното между св. А.и подс.
А., последният следвало да приключи с плащанията по споразумението по договора
за зареждане с горива и смазочни материали до 27.02.2017г. След като това не се
случило, св. А.подал на 17.03.2017г., заявление за пристъпване към изпълнение
до ЦРОС - насочване на изпълнение върху
товарен автомобил, модел влекач „Рено" 400 Е ТЕК МАГНУМ, с рама № ***.
Впоследствие св. А.установил,
че не може да удовлетвори вземанията си, тъй като заложената вещ е била
прехвърлена на трето лице.
Видно от заключението на назначената и изготвена по
делото съдебно-оценителна експертиза, стойността на инкриминираната вещ -
товарен автомобил, модел влекач „Рено" 400 Е ТЕК МАГНУМ, с рама № ***,
двигател ***, възлиза на стойност 9730.00 /девет хиляди седемстотин и тридесет
/ лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от събраният в хода на досъдебното производство доказателствен материал: отчасти обясненията на подс. А.; показанията на св.Й., св. П.; св. А.и св. А.,
както и от заключението на СОЕ; документи относно учредяване на договора за
залог; потвърждение за впсиване; заявление за вписване
на пристъпване към изпълнение; свидетелство за съдимост и др.
В показанията си св. А.и св. П. сочат на установените
договорни отношения с подс. А. относно закупуването
на гориво. Подс. А. също сочи, че такива отношения
между „Автотрейд СА“ и „Бимстрас“
са били установени.
Св. А., св. П. и подс. А. сочат
на затруднения на „***“ да изплати натрупани задължения към „Автотрейд СА“.
Подс. А. и св. А.сочат,
че по телефона между двамата се е провел разговор, след което била проведена
среща. На тази среща била постигната договореност за колко време подс. А. ще може да изплати задълженията на „***“. На тази среща било постигнато съгласие
относно начините на изплащане на дължимата сума.
Подс. А. ; св. А.и
св. Й. сочат, че като залог за звеманията на „Автотрейд СА“ от страна на подс. А.
бил учреден особен залог. Документите за този договор библи
изготвени от св. Й..
Договорът /т.ІІ л.7/ бил подписан от двете страни, но
възникнали затруднения по впсиването му наложили да
бъдат подписвани отново декларация по ДОПК и да се презаверява
подписът на подс. А.. В тази връзка подс. А. посетил кантора на нотариус двукратно – на
16.09.2016г. и на 24.10.2016г., видно от надлежното нотариално удостоверяване
върху заявленията за вписване на договор за особен залог/т.І л.25-26 и л.29/.
В двете заявления товарният автомобил бил с вписани рег.
№ ТХ3777ХС и съответните рама и двигател.
Договорът за особен
залог от 15.09.2016г. на товарен автомобил,
модел влекач „Рено"
400 Е ТЕК
МАГНУМ, с рама № ***, двигател 5537M03268682,
собственост на „***" ЕООД с ЕИК *** бил вписан едва на 02.11.2016г. в
ЦРОЗ, видно от приложените по делото Удостоверение за вписване и опис /т.ІІ л.73-76/.
Преди изготвяне на документите за особен залог, на
30.08.2016г. подс. А. заявил промяна на
регистрационния номер на превозното средство от ТХ3777ХС на ТХ3636АН / т.ІІ
л.36- 45/.
Вписаният договор за особен залог съдържал старите
регистрационни номера на автомобила ТХ3777ХС.
На 04.10.2016.подс. А. продал
на св. А. „Рено" 400 Е
ТЕК МАГНУМ,рег.№ ТХ3636АН с
рама № ***, двигател 5537M03268682, собственост на „***"ЕООД с ЕИК ***,
като бил оформен писмен договор, надлежно заверен нотариално /томІІ, л.26 /.
На този факт сочат и подс. А. в
своите обяснения, както и св. А. в показанията си.
Промяната в собствеността била надлежно отразена на
същата дата /т. ІІ л.18/.
Впоследствие , на 08.09.2017г. автомобилът бил продаден
от св. А. на „*** БГ“ ЕООД, с управител бащата на подс.
А. /том ІІІ р л.92/. На този факт сочат и подс. А. в
своите обяснения, както и св. А. в показанията си.
В показанията си св. П. – началник-склад към „Автотрейд СА“ сочи, че е свидетел на установените отношения
между „***“ и „Автотрейд СА“ и възникналите
затруднения по изпълнението на договор от страна на „***“.
Тъй като в уговорените срокове не постъпили всички
уговорени плащания, били предприети действия по удовлетворяване на вземанията
на „Автотрейд СА“ от заложната вещ /том ІІ л.71—72/.
В хода на тези действия св. П. и св. А.сочат, че било установено прехвърлянето
на автомобила „Рено" 400 Е
ТЕК МАГНУМ, с рама № ***, двигател 5537M03268682, от подс. А. като управител на „***“, на св. А..
Въз основа на горните доказателства се установява
фактическа обстановка, идентична със сочената от обвинението.
Показанията на разпитаните свидетели и тези на подс. А. и св. А. относно установените договорни отношения
между страните , настъпилите затруднения в плащанията, промяната на
регистрационния номер на автомобила и последващите
отчуждавания са в унисон с писмените доказателства по делото, поради което и се
кредитират от съда.
Съдът не кредитира соченото от подс.
А., че подписвал документи без да ги чете, като знаел за едни срокове.
Направило му впечатление, че пише други срокове, но му казали, че това е
формалност.
Подс. А. поддържа
тезата, че не му е връчван договор за залог и никой не му се е обадил, за да му
каже , че е вписан такъв договор за залог.
Подобна теза противоречи на твърденията на подс. А., че е извършвал плащания, съобразно уговореното
със св. А.разсрочено плащане на задълженията на „***“, за което и е бил учреден
конкретния особен залог.
Следва да се отбележи, че изначално подс.
А. е деяствал с умисъл да не обезпечи вземането на „Автотрейд СА“, който факт се установява по безспорен начин
посредством промяната на регистрационните номера на товарния автомобил – заложна
вещ / на 30.08.2016г./ още преди подписване на договора за особен залог/на
15.09.2016г./. Подс. А. е действал, умишлено
укривайки този факт от кредитора „Автотрейд СА“.
Впоследствие, отново без да предупреди кредитора
/изпълнявайки според собствените му обяснения задълженията си , обезпечени
именно със залог върху вещта автомобил „Рено" 400
Е ТЕК МАГНУМ, с
рама № ***, двигател 5537M03268682/ , подс. А.
отчуждил вещта, продавайки я на бившата си съпруга – св. А..
Изложеното по- горе мотивира съда да не кредитира
обясненията на подс. А. в частта, в която сочи, че не
е знаел какво е съдържанието на подписваните от него документи, както и , че не
е знаел, че съществува вписан договор за особен залог.
С оглед на така установеното съдът прие, че подсъдимия С.
И.А. е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл.206 ал.2 вр.
ал.1 от НК, тъй като на 04.10.2016г., в
гр.Варна, неправомерно се разпоредил с движима вещ - товарен автомобил, модел
влекач „Рено" 400 Е ТЕК МАГНУМ, с рама № ***, двигател ***, на стойност
9730.00 /девет хиляди седемстотин и тридесет / лева, собственост на
представляваното от него търговско дружество „***" ЕООД с ЕИК ***, която
владеел, обременена с особен залог по Договор за особен залог от 15.09.2016г.,
вписан в Централен регистър на особените залози, като продал посочения товарен
автомобил с Договор за продажба на МПС /от 04.10.2016г., в гр.Варна/, с
нотариално удостоверяване на подписите положени на документа, без да запази
правата на заложния кредитор - „А.С." ЕООД.
Преди да приеме за установено, че подсъдимия С.И.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението съдът
прецени възраженията на защитата и намери същите за неоснователни, предвид на
следното:
Защитника на подсъдимия А. сочи, че документите ,
представени при вписване на особения залог касаят декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК – относно недвижими имоти, а не – по чл.264 ал.2 от ДОПК.
По така възразеното следва да се отбележи,че документите,
касаещи процедурата по вписване на особения залог са предмет на проверка от
органа по вписването и преценката относно тяхната правна значимост е
предоставена именно на този орган.
Факт от значение в настоящия казус е вписването на
договора за особен залог и тъй като такова вписване е безспорно установено
посредством приложените писмени доказателства, съпътстващите вписването
документи не влияят върху съставомерността на
деянието.
Защитата счита, че по делото липсват доказателства,
установяващи неправомерното разпореждане на подсъдимия с вещта. Не е установено
кой държи и владее вещта. Подсъдимия не е собственик на вещта, а това е „Бимстраснс“ ЕООД. Това, че подсъдимия е управител на
дружеството не го прави собственик на вещта.
Безспорно, като собственик на вещта в настоящия казус се
легитимира „***“ ЕООд, но дружеството действа чрез
своя управител и това е подс. А.. Именно подс. А. е лицето, постигнало договореност за разсрочване
на плащанията спрямо кредитора „Автотрейд СА“ и той е
лицето, предложило конкретната вещ – предмет на особения залог. Пак подс. А. е заявил промяна в регистрацията на превозното
средство, предхождаща сключването на договора за особен залог и е укрил този
факт от кредитора. Отново подс. А., след като вещта
му е била предадена във владение е лицето, предприело действия по отчуждаването
й, посредством продажба на бившата си съпруга.
Защитата счита още, че по делото е установено, че
договора с „Автотрейд“ е недействителен. Не е имало
среща между страните по договора. Св. А.сочи, че договора бил сключен в офиса
му в гр. Варна, а в договора е посочено – гр. Добрич. Многократно подсъдимия е
заявявал, че не е подписвал такъв договор. Факта, че не оспорва подписа си не
означава , че договора е действителен и , че няма да оспори съдържанието му.
Липсата на предаден екземпляр от договор безспорно доказва, че липсва договор
за залог, макар на хартиен носител да има такъв. Факта, че сключването на
договора е порочно води до извод за неговата недействителност и за
недействителност на самото вписване.
Съдът не кредитира подобна позиция, доколкото по делото безспорно
се установява, че между подс. А. и св. А.се е
състояла среща, на която е била постигната договореност за разсрочване на
плащанията. След постигане на тази договореност е бил сключен и договорът за
особен залог.
Без значение е къде всяка от страните е положила своя
подпис в този договор, доколкото всяка страна , полагайки своя подпис се е
съгласила с условията по договора.
Нещо повече- подс. А. е
продължил да засвидетелства волята си да се задължи по този договор като
управител на „***“ , посещавайки допълнително нотариус във връзка с
възникналите трудности по вписване на особения залог.
Логично е след като при полагане на последните подписи,
удостоверени нотариално подс. А. не е бил търсен за допълнително отстраняване на нередности по вписването,
и след като е започнал изпълнение на паричното си задължение, той да действа
със съзнанието, че изпълнява задълженията си , обезпечени с договора за особен
залог.
Защитата сочи още, че предвид разпоредбата на чл.17 от
ЗОЗ не е налице умисъл на подсъдимия да извърши деянието. По делото липсват
доказателства относно съобщаване на подсъдимия, че е вписан залог. По никакъв
начин подсъдимия не е затруднил събирането на вземането на „А.С.“ ЕООД. МПС,
което е вписано в договора за залог е налично. Липсата на соъбщаване
за вписан договор е дезангажирала подсъдимия и той
вероятно е приел, че няма вписване, което не е пречка да се разпореди с МПС, за
да спаси от отчуждаване имота на тъщата си.
Съдът не кредитира такава теза, доколкото, както вече
беше отбелязано, подс. А. изначално е действал с
умисъл да не се задължи с вещта по договора за особен залог, променяйки на по-
ранен етап от сключване на договора за особен залог регистрационните номера на
превозното средство.
На последно място защитата счита, че следва да се отчете
по- благоприятна законодателна уредба от 31.12.2016г., тъй като е настъпила в
период, когато са били налице тези взаимоотношения.
По така наведеното възражение следва да се отбележи, че
промяната в чл.12 от ЗОЗ от 31.12.2016г. е настъпила значително след
отчуждаване на превозното средство от подс. А., което
е станало на 04.10.2016г.
Независимо от горното, такава промяна не влияе върху
квалификацията на деянието, тъй като не променя фактическия му състав,
осъществен от подсъдимия А., който се е разпоредил с обременения със залог
автомобил, без да запази правата на заложния кредитор.
Обект на престъплението: обществените отношения,
осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху движими
вещи.
От обективна страна: изпълнителното деяние е осъществено
чрез действие - противозаконно разпореждане с движимо имущество товарен
автомобил, модел влекач „Рено" 400 Е ТЕК МАГНУМ, с рама № ***, двигател ***,
на стойност 9730.00 /девет хиляди седемстотин и тридесет / лева, собственост на
представляваното от подсъдимия търговско дружество „***" ЕООД, която
владеел, обременена с особен залог по Договор за особен залог от 15.09.2016г.,
вписан в Централен регистър на особените залози, в свой интерес.
Субект на престъплението: пълнолетно вменяемо
физическо лице.
От субективна страна: деянието е извършено при пряк
умисъл. Подс. А. е съзнавал, че вещта, която владее е
обременена с особен залог по Договор за особен залог от 15.09.2016г., съзнавал е, че така предадената вещ
обезпечава вземането на „Автотрейд СА“ и не следва да
извършва разпоредителни действия с нея, но въпреки всичко е насочил действията
си към разпореждане с вещта- автомобил, продавайки го на бившата си съпруга. По
този начин е препятствана възможността кредиторът „Автотрейд
СА“ да удовлетвори вземането си, насочвайки го към вещта- обезпечение. Волята
на подс. А. е била насочена към постигане на съставомерния резултат. Той е искал и целял настъпването
му.
Причини за извършване- стремеж към материално
облагодетелстване по престъпен начин. При издирване на мотивите на подс. А. да извърши деянието, съдът намери, че мотив за
извършване на престъплението е била възможността подс.
А. да избегне насочването на вземането на кредитора към вещта, обременена с
особен залог и по този начин да осуети възможността кредиторът да събере
дължимите суми от „***“.
При определяне на наказанието на подсъдимия А. съдът
съобрази степента на обществена опасност на конкретното деяние и прецени същата
към средния размер, предвид обстоятелствата на извършване на престъплението,
факта, че се касае за вещ със сравнително висока стойност.
Съдът прецени и степента на обществена опасност на дееца,
като взе предвид следното:
Смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно
минало.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не
констатира.
Изложените обстоятелства мотивираха съда да наложи
наказание в минимален размер, при условията на чл.54 от НК, който размер е
адекватен на извършеното деяние, а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА
ГОДИНА.
Съдът намери, че за осъществяване на целите на
генералната и специалната превенция и по- специално за поправяне и
превъзпитание на дееца не е наложително подс. А. да
бъде изолиран от обществото и с определяне на един изпитателен срок в минимален
размер ще се въздейства предупредително и възпитателно върху него и останалите
членове на обществото. С оглед изложеното и на осн.
чл.66 ал.1 от НК съдът ОТЛОЖИ изпълнението на наказанието с изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите както на генералната, така и на специалната превенция.
Съдът възложи на подсъдимия направените разноски по
делото съобразно чл.189 ал.3 от НПК.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :