№ 15
гр. Габрово , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на пети февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20214210100073 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие.
Образувано е въз основа на молба от К. П. М., с пълномощник адвокат И. М., с
която е отправено искане до съда за издаване на заповед за защита срещу домашно
насилие по отношение на П. К. М..
В молбата се твърди, че ответникът е син на молителя. Загубил работата си и не
бил способен да се справя сам финансово, поради което от една-две години се върнал
да живее при родителите си. От тогава започнал и техният денонощен психически и
физически тормоз, особено в моменти, когато ответникът злоупотреби с алкохол или
те откажат да му дадат пари да си закупи такъв.
На 16.12.2020 г., около 19,00 ч., ответникът се прибрал пиян и започнал да крещи,
да се кара с родителите си и да ги обижда. Казал, че ще да потроши цялата къща и
започнал да повдига леглото, да бута масата и мебелите. Обиждал ги с всякакви
епитети, трошал и блъскал каквото му попадне пред очите. След това започнал да
посяга да удря молителя. Хванал го и започнал да го блъска. Съпругата му Й.М. се
изплашила и започнала да му вика да го остави. Виковете й били чути от съседите,
които им се притекли на помощ. Успели да го изкарат извън стаята и се обадили на
телефон 112. Като разбрал, че полицията ще идва, ответникът избягал в неизвестна
посока.
1
Ответникът и съпругата му се чувстват застрашени и много уплашени, тъй като са
напълно незащитени от поведението на ответника.
Поради изложеното молителят прави искане съдът да наложи спрямо ответника
следните мерки за защита от домашно насилие: Да го задължи да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителя и да му забрани да приближава на
по - малко от 100 м. молителя, неговото жилище, и местата му за социални контакти и
отдих.
В с.з. молителят се явява лично и с адвокат Маджарова. Поддържат изложените в
молбата твърдения и искания.
Ответникът се явява лично. Заявява, че на 16.12.2020 г. имал проблеми със
социални работници по повод на дъщеря си. Вечерта, при разговор с родителите си се
изнервил. Пил една ракия и избухнал.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно по делото, а се установява и от извършената служебна справки в НБД
"Население", че молителят и ответникът са баща и син.
Към молбата е приложена декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН, в която молителят К.М.
е декларирал, че на 16.12.2020 г., около 19,00 ч., синът му се прибрал пиян и започнал
да крещи, да се кара с родителите си и да ги обижда. Казал, че ще да потроши цялата
къща и започнал да повдига леглото, да бута масата и мебелите. Обиждал ги с всякакви
епитети, трошал и блъскал каквото му попадне пред очите. След това започнал да
посяга да удря и молителя. Хванал го и започнал да го блъска. Съпругата му Й.М. се
изплашила и започнала да му вика да го остави. Тогава виковете й били чути от
съседите, които им се притекли на помощ. Успели да го изкарат извън стаята и се
обадили на телефон 112. Като разбрал, че полицията ще идва, ответникът избягал в
неизвестна посока.
По искане на молителя като свидетели по делото бяха разпитани Й.М.М. и Е.З.С..
Свидетелката Й.М. е съпруга на молителя и майка на ответника. Пред съда тя
обясни, че тя и съпругът й живеят в къща, а синът им - в постройка, намираща се в общ
двор, на известно разстояние от къщата, състояща се от две стаи и санитарен възел.
Когато синът им пийнел, идвал при тях и започвал да говори за неща от преди 20 г.
Известно време родителите му гледали децата. На 16.12.2020 г. вечерта ответникът пак
се развикал, че родителите не искали децата. Свидетелката била легнала на легло,
2
което синът й хванал и дигнал заедно с нея. Блъснал баща си. Свидетелката се
уплашила и се развикала, като на виковете й се отзовали съседите.
Свидетелката Е.С. обясни пред съда, че живее в съседна къща с тази на молителя.
На 16.12.2020 г. вечерта тя извикала полиция, защото чула страхотна "гюрултия" от
съседите. Отишла при тях заедно с приятеля си и видяла, че ответникът се кара с
родителите си. Поговорили и те се прибрали. В около 11 ч. отново се чул силен шум от
къщата на молителя и свидетелката отново отишла да види какво става. Видяла, че
леглото се намира по средата на стаята, а Й.М. викала за помощ и да позвънят в
полицията. Свидетелката видяла, че домашния телефон бил счупен, а ответникът бил
взел мобилния телефон. Ответникът буйствал, като дърпал и блъскал баща си. И
двамата му родители били силно притеснени. Когато дошли полицаите, не намерили
ответника, защото бил избягал някъде. Свидетелката обясни също, че в миналото на
адреса на молителя многократно са викани и са идвала полицейски служители заради
скандали.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна
следното:
Законът предвижда няколко кумулативни предпоставки, при наличието на които
могат да бъдат постановени предвидените в чл. 5 от ЗЗДН мерки за защита от домашно
насилие, а именно – извършен акт на насилие от лице, което се намира с пострадалия в
някоя от връзките, посочени в чл. 3 от ЗЗДН, с цел да се въздейства върху физиката или
психиката на пострадалия по начин, поставящ го в подчинено положение. В настоящия
случай тези предпоставки са налице.
Безспорно се установи по делото, че молителят и ответникът са баща и син, с
оглед на което К.М. е активно легитимиран да търси защита, а П.М. е пасивно
легитимиран като ответник по молбата.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
При съвкупната преценка на представената декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН и
изявленията на страните съдът стига до извода, че на 12.11.2020 г. е осъществен акт на
психическо, емоционално и физическо насилие от ответника спрямо молителя,
изразяващ се във викане, отправяне на обиди, блъскане и бутане на мебели в къщата,
блъскане на молителя и посягане да бъде ударен, като всичко това е извършено
3
вечерта, в отреденото за почивка време. Действията на ответника се установяват по
несъмнен начин не само от представената от молителя декларация, а и от показанията
на разпитаните свидетели, които съдът приема за достоверни, тъй като съвпадат с
отразеното в декларацията, а и свидетелката Стоянова е напълно незаинтересовано от
изхода на делото лице. Особено от показанията на последната съдът достига до извод,
че в случая не се касае за обикновен битов скандал, а за много по-сериозен инцидент,
предвид факта, че същият е станал достояние и на живущите в съседство. Свидетелката
Стоянова обективно и непротиворечиво пресъздаде пред съда впечатленията си от
поведението на ответника, което е създало у родителите му основателен страх от
ескалация и настъпване на по-тежки последици и предизвикало сигнализиране на
органите на РУМВР Габрово.
При така установените обстоятелства съдът приема, че поведението на ответника
спрямо молителя покрива признаците, посочени в чл. 2 от ЗЗДН и са налице
визираните в закона предпоставки за постановяване на предвидените в чл. 5 от ЗЗДН
мерки за защита, а именно – извършен акт на насилие от лице, което се намира с
пострадалото лице във връзката, посочена в чл. 3 т. 5 от ЗЗДН.
Конкретните мерки, които следва да се определят спрямо ответника, са тези,
поискани с молбата и предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, а именно -
задължение на ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо молителя, и
налагане на забрана за ответника да приближава молителя, жилището му и местата му
за социални контакти и отдих на по-малко от 20 метра, като това разстояние се
определя при отчитане на обстоятелството, че страните живеят в общ двор. Втората
мярка следва да бъде наложена за срок от 18 месеца, считано от датата на
постановяване на настоящото решение. Тези мерки съдът приема за адекватни такива,
които ще доведат до постигане на целите, предвидени в закона - да се отнеме
възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие и да го мотивира към
неагресивно поведение спрямо пострадалото лице.
Тъй като от показанията на разпитаната св. М. се установи, че страните не живеят
в общо жилище, неприложима е мярката по чл. 5 ал. 1 т. 2 от ЗЗДН.
На основание чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на ответника следва да бъде наложена и
задължителната кумулативна санкция – глоба от 200,00 лева.
На основание чл. 21, ал. 1 от ЗЗДН органите на РУ – Габрово следва да следят за
изпълнението на заповедта, като при неизпълнение полицейският орган, констатирал
нарушението, следва да задържи нарушителя и да уведоми незабавно органите на
прокуратурата.
4
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН и чл. 78 ал. 6 от ГПК, в тежест на ответника
следва да бъде възложена държавната такса по делото в размер на 25 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ,
извършено на 16.12.2020 г. от П. К. М., ЕГН:**********, по отношение на К. П. М.,
ЕГН:**********, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА извършителя на домашно насилие П. К. М., ЕГН:**********, с
адрес гр. Габрово, ул. "*********" № 12, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо К. П. М., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. "*********" № 12,
на осн. чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на извършителя на домашно насилие П. К. М., ЕГН:**********, с
адрес гр. Габрово, ул. "*********" № 12, да приближава К. П. М., ЕГН:**********, с
адрес гр. Габрово, ул. "*********" № 12, жилището му на посочения адрес, неговите
места за социални контакти и отдих, на по-малко от 20 /двадесет/ метра, за срок от 18
/осемнадесет/ месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение, на
осн. чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложената мярка за защита, като на осн. чл.
20 ЗЗДН, заповедта подлежи на незабавно изпълнение.
НАЛАГА на П. К. М., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. "*********" №
12, глоба в размер на 200 /двеста/ лева, платима по сметка на Габровския
районен съд.
ОСЪЖДА П. К. М., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. "*********" № 12,
да заплати по сметка на Районен съд Габрово сумата 25,00 /двадесет и пет/ лева ,
представляващи държавна такса по делото, както и сумата 5,00 /пет/ лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Габрово в 7-дневен срок
от връчването му на страните.
Преписи от решението и заповедта да се изпратят на РУ на МВР Габрово.
5
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6