РЕШЕНИЕ
№ 692
гр. В., 04.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20223110105069 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от В. Г. Х., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. Е. Г. № * срещу „А. з. с. на вз." ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д. № *, офис сграда Л., ет. 2, оф. 4 иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника поради погасяването по давност сумата от 3292,26 лв.,
представляваща сбор от следните суми за събирането на които е образувано ИД № * по
описа на ЧСИ И. С., peг. № * в КЧСИ: 1705,21 лв. главница, законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.02.2016 г. до окончателното
изплащане на задължението, 894,25 лв. договорна лихва за периода 30.01.2015 г. до
30.06.2015 г., 209,62 лв. обезщетение за забава за периода 31.01.2015 г. - 30.01.2016 г., както
и 438,18 лв. разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК, за които по ч.гр.д. № * г. на
Районен съд - В. е издаден изпълнителен лист от 17.05.2016 г., въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
В исковата молба ищецът, чрез адв. П. К. и адв. К. П., твърди, че за отричаните суми
е издаден изпълнителен лист на 17.05.2016 г. по влязла в сила заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № *г. на ВРС и въз основа на него е образувано ИД № * по описа на
ЧСИ И. С., pen № 712 в КЧСИ. Сочи, че задължението произтича от договор за кредит Credi
home+ № *г., сключен с „М. К.” АД, като вземането е прехвърлено на „А. з. с. на вз.“ АД с
договор за цесия. Излага се, че по искане на ответника първоначално е образувано ИД № * г.
по описа на ЧСИ И. С., рег. № *на КЧСИ, което е прекратено на 08.10.2020 г. на основание
чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, а последното иззпълнително действие по него е извършено на
09.06.2016 г. Счита оспорените суми като погасени по давност потради изтичане на
предвиденият в чл. 110 от ЗЗД срок. Поддържа се, че давността по изпълнителния лист е
прекъсната на 09.06.2016 г., като от тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност,
а новото ИД е образувано от взискателя на 26.08.2021г., след нейното изтичане. Излага се,
че няма данни за поискани от взискателя по ИД № * г. изпълнителни действия, които да не
са извършени от частния съдебен изпълнител. По изложените съображения моли за
уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
1
Ответникът „А. з. с. на вз." ЕАД чрез ст.юрк. И. Ст. оспорва иска изцяло като
недопустим и неоснователен. Сочи, че ищецът не твърди да е заплатил присъдените суми.
Поддържа, че настъпването на погасителната давност не води до погасяване на
задължението, а само до погасяване на възможността на кредитора да събере дължимото му
по принудителен ред. Излага, че към датата на отговора на исковата молба за задълженията
на ищеца няма образувани исково или изпълнително дело при държавен съдебен
изпълнител, нито при ЧСИ. Прави се предложение до ищеца за постигане на споразумение
по спора. По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска.
В о.с.з. страните не се явяват не се представляват. Поддържат изразените позиции по
спора с писмени молби докладвани от съда.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и видно от преставения по делото препис, в полза на „А. з. с.
на вз." ЕАД срещу ищеца е издаден изпълнителен лист № * г. въз основа на Заповед № * г.
по ч.гр.д. № * г. на ВРС, за сумата от 1705,21 лв. незаплатена главница по договор за кредит
CrediHome+ № *г., сключен с „М. К.” АД, което задължението е прехвърлено на „А. з. с. на
вз.” АД с договор за цесия от 16.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението- 01.02.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, 894,25 лв. договорна лихва, 209,62 лв. обезщетение за забава , както и сумата
от 483,18 лв., разноски в заповедното производство.
Липсва спор, а и от представният в препис екземпляр от ИД № * по описа на ЧСИ И.
С. се установява, че изпълнителното дело е образувано на * г. по молба на ответника въз
основа на изпълнителния лист издаден по ч.гр.д. № * г. на ВРС.
Видно от отразяването на гърба му въз основа на него първоначално е оразувано ИД
№ * г. по описа на ЧСИ И. С., което е прекратено 08.10.2020 г., поради перемпция, при
последно изпълнително действие предприето на 14.06.2016 г.
С писмо от 16.09.2021 г. ЧСИ е уведомил Началника на Сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – В., че налага запор върху собственост на ищцата МПС с ДК № *.
Въз основа на молба от 22.06.2022 г. от взискател, ИД е прекратено на основание чл.
433, ал.1, т.2 от ГПК,
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 439 от ГПК и цели съдебно
установяване, че в полза на ответника не съществува вземане срещу ищеца, за което има
образувано производство за принудителното му събиране. За успешното провеждане на иска
в тежест на ищеца е да установи наличието на твърдяните правопогасяващи факти,
настъпили след приключването на производството, по което е издадено изпълнителното
основание и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност – датата на настъпване на изискуемостта на задължението по чл. 114
от ЗЗД и изтичане на съответноприложимия законоустановен давностен срок.
В настоящия случай между страните липсва спор, а и от коментираната по-горе
доказателствена съвкупност се установяват по безспорен начин правнорелевантните факти,
че срещу ищцата е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № * г. на ВРС, а въз основа на
нея изпълнителен лист № * г. в полза на „А. з. с. на вз." ЕАД.
Видно от горното спорът между страните по делото не е по фактите, а единствено по
правото и в частност се свежда до основателността на твърденията на ищеца, че в негова
полза е изтекла погасителна давност за задълженията му по заповедта за изпълнение по
ч.гр.д. № * г. на ВРС.
По отношение на приложимия давностен срок съдът намира следното: Неоспорената
процесна заповед за изпълнение е проявила правоустановителното си действие с влизането
си в сила, подобно на силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно съдебно решение,
с което се уважава искова претенция. И в двете хипотези страните са длъжни да прекратят
съществуващия между тях спор и да приведат поведението си в съответствие с
постановеното от съда, а ненаведените в хода на заповедното или исковото поризводство по
съответния процесуален ред и срокове, факти и обстоятелства, а в определени случаи и
възражения, се преклудират и не могат да служат за повдигане на нов спор за същото право
между страните. По тези съображения, съдът намира, че в случая за задълженията, за които е
2
издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № * г. на ВРС е приложима специалната
петгодишна давност относима към съдебните решения, която е уредена в разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, а не специалната тригодишна давност по чл. 111 от ЗЗД. Тази давност
започва да тече от датата на влизане в сила на съдебния акт, която съвпада с деня следващ
този, в който е изтекъл двуседмичния срок по чл. 414 от ГПК (в относимата към 2009 г.
редакция) за подаване на възражение срещу заповедта или в случая най-късно от дата
17.05.2016 г.
Следователно считано от 17.05.2016 г. кредиторът е могъл в петгодишен срок
изтичащ на 17.05.2021 г. да събере вземането си принудително, без риск от
противопоставяне на възражение за погасяване правото му на принудително изпълнение.
Именно в тази връзка е и следващият спорен по делото материалноправен въпрос
дали след настъпване изискуемостта на вземането през 2016 г. поведението на кредитора се
е отразило на движението на погасителната давност – т.е. дали е довело до нейното спиране
или прекъсване.
В тази връзка съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва освен с
признанието на дълга, каквото в случая не се твърди, така и с предприемането на действия
за принудително изпълнение.
В случая от доказателствата по делото се установява по безпротиворечив начин, че по
искане на кредитора, ответник, е образувано ИД № * г. по описа на ЧСИ И. С., последното
изпълнително действие по което е предприето на 14.06.2016 г., видно от изричното
отразяване от ЧСИ в този смисъл, съгласно положения на ИЛ щемпел за прекратяване на ИД
поради перемпция на 08.10.2020 г. Т.е. от 14.06.2016 г. е започнала да тече нова петгодишна
давност по чл. 117, ал.2 от ЗЗД за погасяване на дълга на ищеца, изтичаща на 14.06.2021 г.
Същевременно от доказателствата по делото не се установява в този период
взискателят- ответник, да е предприел каквито и да е било фактически или правни действия
за събиране на вземането си, годни да прекъснат течаващата погасителна давност, като
следващото такова е извършено на 16.09.2021 г., когато по новообразуваното ИД № * ЧСИ е
наложил запор върху МПС собственост на ищцата, и то без наличието на изрично възлагане
от страна на взискателя по реда на чл. 18 от ЗЧСИ.
При така констатирания осъществен фактически състав на погасителната давност в
периода 14.06.2016 г. – 14.06.2021 г. по отношение на сумите по процесната издадената
заповед, състоящи се от главница, договорна и мораторна лихва, както и разноски,
предявеният иск по чл. 439 от ГПК като основателен следва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора право да репарира сторените в процеса разноски има ищеца,
които съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 от ГПК възлизат на общо
731,69 лв., от които 131,69 лв. за внесена държавна такса и 600,00 лв. за платено в брой
адвокатско възнаграждение. Или с решението по делото на ищеца следва да се присъди
сумата от 731,69 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Съдът намира за неоснователно
направеното от ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК доколкото
възнаграждението от 600,00 лв. e дори под относимият минимум от 629,23 лв., определен по
реда на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в относимата редакция обнародвана в ДВ. бр.88 от 04.11.2022
г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Е. Г.
№ * не дължи на „А. з. с. на вз." ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Д-р П. Д. № *, офис сграда Л., ет. 2, оф. 4 сумата от 3292,26 лв., представляваща сбор
от следните суми за събирането на които е образувано ИД № * по описа на ЧСИ И. С., peг.
№ *в КЧСИ: 1705,21 лв. главница, законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 01.02.2016 г. до окончателното изплащане на задължението,
894,25 лв. договорна лихва за периода 30.01.2015 г. до 30.06.2015 г., 209,62 лв. обезщетение
за забава за периода 31.01.2015 г. - 30.01.2016 г., както и 438,18 лв. разноски, на основание
чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК, за които по ч.гр.д. № * г. на Районен съд - В. е издаден изпълнителен
лист от 17.05.2016 г., въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
3
от ГПК, поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 439, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „А. з. с. на вз." ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Д-р П. Д. № *, офис сграда Л., ет. 2, оф. 4 ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. Х., ЕГН **********,
с адрес: гр. В., ул. Е. Г. № * сумата от 90,78 лв., представляваща сторените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4