№ 11171
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110167851 по описа за 2022 година
Производството е oбразувано по искова молба от “Софийска вода” АД против Р. М. С.,
с която е предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск с правно основание по чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите с искане да бъде признато за
установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи вземанията по издадена по
реда на чл. 410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 51849/2022
г. на СРС в размер на 1221,05 лева, представляваща задължения за доставена и потребена
вода до водоснабден имот, находящ се в ....................... по фактури, дължими в периода от
05.01.2022 г. до 04.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че ответникът е бил потребител на ВиК услуги за посочения имот за
периода от 12.10.2018г. до 15.12.2021г. на основание пар. 1, т. 2, б. А от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на
водоснабдителни и канализационни услуги. Предвид посоченото претендира да е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника за предоставяне на ВиК услуги при
публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на
отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е изпълнил задължението си за
уведомяване на ВиК оператора за промяна титуляра на партидата. Ето защо след служебна
справка в имотния регистър на 05.01.2022г. ищецът префактурирал задължението за
доставени ВиК услуги за периода от 02.12.2021г. до 31.12.2021г. на ответника, като съгласно
приложимите общи условия вземането било с падеж на 04.02.2022г. При така изложените
фактически твърдения иска от съда да признае за установено съществуването на вземанията
по издадената заповед за изпълнение и да му присъди сторените разноски в исковото и
заповедното производство.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва, че е бил
собственик на имота, за който е начислено процесното вземане, за твърдения от ищеца
период. Възразява, че не е имала качеството потребител на ВиК услуги и че не е потребила
ВиК услуги на твърдяната от ищеца стойност. Развива съображения, че между страните не
1
бил подписан договор. Издадената заповед за изпълнение за процесното вземане била
нищожна поради липсата на надлежна индивидуализация на вземането. Оспорва иска и по
размер с доводи, че стойността на потребените ВиК услуги не била изчислена коректно и
след измерване, а в нарушение на приложимите нормативни изисквания. Иска предявеният
иск да бъде отхвърлен. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от правна и фактическа страна:
Предявен е по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск с правно основание по чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите.
Видно от приложеното ч. гр. дело 51849/2022 г. по описа на Софийски районен съд по
същото съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
Р. М. С.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок
по чл. 414 ГПК депозира възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок
заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал.1 т. 1 ГПК, предвид
което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова претенция и
същата е процесуално допустима.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между
страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК
услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на
претендираните суми.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на законово
основание за прекъсването или спирането й.
С Определение № 14421 от 20.04.2023 г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо
се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че за периода от
12.10.2018г. до 15.12.2021г. ответникът Р. М. С. е била собственик на имота, за който е
начислено процесното вземане.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост. Следователно, за да бъде едно лице потребител на В и
К услуги, следва да бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно право на
строеж или право на ползване върху имот, който е присъединен към водоснабдителните и
канализационните системи.
По делото не се установява за процесния период между страните да е било налице
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги при публично
известни общи условия. Видно от представения по делото Нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 9, том VIII, рег. № 16977, дело № 1293/2021 г., вписан в СВ
– гр. София, с вх. рег. № 96136, акт № 38, том CCLII, дело 74751, ответницата Р. М. С. е
прехвърлила на третото за процеса лице Данчо Иванов Митев процесния недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин 5“, блок 519, вход Г, етаж 1, представляващ
Апартамент 2. С Протокол за въвод във владение на недвижим имот от 15.12.2021 г., също
приобщен към доказателствения материал по делото, ответницата е предала още на същия
ден от сключване на договора за покупко-продажба владението на купувача, като
последният е поел задължение да смени партидните номера за ток и вода на свое име в
едномесечен срок от настоящия протокол.
2
По делото не се представиха други доказателства, които да обусловят материалната
легитимация на ответницата Р. М. С., която към процесния период, претендиран от ищеца,
от 05.01.2022 г. до 04.02.2022 г., да е притежавала качеството собственик на водоснабдения
имот.
Наред с това, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, получаването на услугите В и К се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени
от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на
услугата В и К, наричани за краткост "общи условия", се определят редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води.
В случая по делото не е представен препис от общите условия, които са били актуални за
процесния период, поради което и съдът не може да приеме, че е доказано пълно и главно,
че ищецът е спазил условията, за да извършва отчитането на потребената В и К услуга "на
база.
Отделно от гореизложеното следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 30
от Наредба № 4 изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение,
а за сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение.
Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна
собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази
наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и
загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. В тази насока трябва да се вземе
предвид и разпоредбата на чл. 35, ал. 1-6 от Наредба № 4, съгласно която показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в общите условия
или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е
по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените
съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на
длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в
жилищата на потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора. При
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия
представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време
извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.
Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и
адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на
показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на
водата със скорост 1, 0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1.
В случая ищецът нито е посочил коя от хипотезите е налице, за да се извършва
служебно отчитане на водомера – т. нар. "отчитане на база", нито е ангажирал каквито и да
било писмени или други доказателствени средства, за да се установи наличието на
предпоставките за това. Представени са само счетоводни документи (фактури), които са
частни свидетелстващи документи и не обързват съда с доказателствената им сила.
Следователно и при извод за доказаност на наличието на облигационно правоотношение
между страните за процесния период искът е неоснователен, тъй като не са доказани
предпоставките за отчитане на потребената вода при т. нар. "база".
Ето защо, искът за установяване дължимост на сумата от 1221,05 лв., представляваща
стойност на доставена и потребена вода през периода от 05.01.2022 г. до 04.02.2022 г., се
явява неоснователен.
По разноските:
3
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на
разноски за заповедното и исковото производство. Претендирани са от него с представения
списък по чл. 80 ГПК разноски за адвокатски възнаграждения на основание чл. 38, ал. 1, т. 3
от Закон за адвокатурата, като съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на
адв. Иван – Александър Ч. Н. сумата в размер на 50 лева – за процесуално представителство
по ч. гр. д. № 51849/2022 г. по описа на СРС, 113 състав, и сумата в размер на 422 лева – за
процесуално представителство в настоящото исково производство.
Ищецът няма право на разноски нито за настоящото производство, нито за заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“
№ 159, ет. 2 и ет. 3, срещу Р. М. С., ЕГН **********, с адрес: ............, иск по реда на чл. 422
от ГПК с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че Р. М. С. дължи на „Софийска вода” АД сумата от 1221,05
лева, представляваща задължения за доставена и потребена вода до водоснабден имот,
находящ се в ....................... по фактури за периода от 05.01.2022 г. до 04.02.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 51849/2022 г. по описа на СРС, 113 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА „СОФИЙСКА
ВОДА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес Център
Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и ет. 3 да заплати на адв. Иван –
Александър Ч. Н. от САК със служебен адрес гр. София, район „Триадица“, ул. „Петър
Парчевич“ №15, ет. 1, ап. 2 сумата в размер на 50 лева – за процесуално представителство
по ч. гр. д. № 51849/2022 г. по описа на СРС, 113 състав, и сумата в размер на 422 лева – за
процесуално представителство в настоящото исково производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4