№ 49
гр. Велико Търново, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ПЕТЯ СТОЯНОВА
АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Д. Янк. Л.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ. ГРИГОРОВ
Въззивно административно наказателно дело № 20244000600076 по описа за
2024 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по Глава ХХІ във връзка с чл.378 ал.5 от НПК.
С Решение №109/15.12.2023г. ОС-Ловеч по АНД№398/2023г. е
постановил: ПРИЗНАВА Х. М. В. за ВИНОВЕН в това, че на 05.12.2018г., в
гр.Ловеч, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по
ЗДДС на представлявания от него ЕТ „Х. В.-90", с ЕИК № ********* в
особено големи размери - 32 536,32 лева, като:
- потвърдил, посредством П. Д. Т., неистина в справка-декларация за
данък върху добавената стойност по чл.125 от ЗДДС, подадена в ТД на НАП-
В.Търново, Офис-Ловеч и заведена с вх. №11001256887/05.12.2018 г.,
декларирайки, както следва:
в Раздел Б: „Данни за упражненото право на данъчен кредит": в кл.30
-„Данъчна основа и данък на получените доставки, ВОП, получените
доставки по чл.82, ал.2-5 ЗДДС и вноса без право на данъчен кредит или без
данък", че данъчната основа на извършеното от ЕТ „Х. В.-90" ВОП без право
на данъчен кредит е в размер на 0 лева, при действителна стойност на
данъчната основа на извършеното ВОП без право на данъчен кредит в размер
на 163311,81 лева; в кл.31 - „Данъчна основа на получените доставки, ВОП,
1
получените доставки по чл.82, ал.2-5 ЗДДС, вноса, както и данъчна основа на
получените доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС: - с право на пълен данъчен
кредит", че данъчната основа на получените от ЕТ „Х. В.-90" доставки с
право на пълен данъчен кредит е общо в размер на 163941,94 лева, при
действителна стойност на данъчната основа на получените доставки с право
на пълен данъчен кредит общо в размер на 630,13 лева; в кл.41 - „ДДС с право
на пълен данъчен кредит", че начисления на ЕТ „Х. В.-90" ДДС по доставките
е общо в размер на 32 788,40 лева, при действителна стойност на начисления
ДДС по доставките общо в размер на 126,04 лева; в кл.40 - „Общо данъчен
кредит /кл.41+кл.42хкл.33+кл.43/", че общият размер на данъчния кредит по
получените от ЕТ „Х. В.-90" доставки е общо в размер на 32 788,40 лева, при
действителна стойност на общия размер на данъчния кредит по получените
доставки общо в размер на 126,04 лева;
в Раздел В: „Резултат за периода" - кл.50 - „ДДС за внасяне /кл.20-
кл.40/>=0", че ДДС, подлежащ за внасяне от ЕТ „Х. В.-90" е в размер на 0
лева, при действителна стойност на ДДС, подлежащ за внасяне общо в размер
на 32 536,32 лева; в кл.60 „ДДС за възстановяване /кл.20-кл.40/<0", че ДДС,
подлежащ на възстановяване на ЕТ „Х. В.- 90" е в размер на 126,04 лева, при
действителна стойност на ДДС, подлежащ за възстановяване в размер на 0
лева; съставил и използвал, посредством П. Д. Т., счетоводен документ с
невярно съдържание - дневник за покупки, при представяне на информация
пред органите по приходите - НАП, ТД -В.Търново, Офис - Ловеч, приложен
към цитираната справка-декларация, в който отразил протокол по чл.117 от
ЗДДС с № **********/19.11.2018 г. за извършеното от ЕТ „Х. В.-90" ВОП без
да е налице право на данъчен кредит спрямо същото, същевременно с което
не отразил в същия дневник за покупки фактура /инвойс/ с № 2211/19.11.2018
г., с издател Хуго Майер Аутомобиле, с VIN №DE130811224, без право на
данъчен кредит по извършения ВОП; приспаднал, посредством П. Д. Т.,
неследващ се данъчен кредит в размер на 32 662,36 лева, като необявените и
неплатените данъчни задължения са внесени в бюджета, заедно с лихвите –
престъпление по чл. 255, ал. 4 предл. 2 във вр. ал. 3 във вр. ал. 1 т.2 предл. 1 т.
6 и т. 7 от НК. На основание чл.78а от НК освобождава Х. М. В. от
наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в
размер на 1000.00 /хиляда/ лева в полза на Държавата. Съдът се е произнесъл
и по въпроса за разноските по делото.
Недоволен от постановеното решение е останал обвиняемия Х. М. В.,
като го обжалва чрез адвокат В. А. от АК – Ловеч, с твърдения за
незаконосъобразност и необоснованост и иска да бъде отменено и се
постанови оправдаване на обвиняемия.
В съдебно заседание процесуалният представител на обвиняемия Х. М.
В., адв. В. А. моли да се приеме, че атакуваният съдебен акт е неправилен и
следва да бъде отменен.
В съдебно заседание обвиняемия Х. М. В. не се явява за изразяване на
2
становище.
Представителят на ВТАП излага съображения, че жалбата е
неоснователна, както и допълнителните съображения към нея, тъй като
обжалваният съдебен акт е обоснован и съответен както на доказано
установената фактическа обстановка, така и на закона. При постановяването
на този съдебен акт няма допуснати нарушения на процесуалните правила.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и
правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата.
Жалбата на обвиняемия Х. М. В., подадена чрез адв. В. А. е в
предвидения от закона срок/Решенето е обявено на 15.12.23г. а жалбата е
подадена на 28.12.2023г. в предвидения 15-дневен срок/ и от активно
легитимирано лице, поради което следва да се приеме, че е процесуално
допустима.
По основателността на жалбата.
Настоящото производство е второ по ред пред ВТАС. С Решение
№112/06.10.2023г. ВТАС по АНД№202/2023г. е постановил: Отменя Решение
№ 32 от 09.05.2023 г. по АНД № 119/2023 г. на Окръжен съд Ловеч и връща
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на
съдебното заседание. Цитираното по-горе Решение №109/15.12.2023г. на ОС-
Ловеч по АНД№398/2023г., което е предмет на настоящата жалба, е
постановено след връщане на делото за ново разглеждане. Основанието за
отмяна на Решение №32/09.05.2023г. по АНД №119/2023г. на Окръжен съд
Ловеч е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което
не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, тъй като в решението
липсва посочване на правната квалификация на престъплението.
За да постанови решението си ЛОС е приел следната фактическа
обстановка, която се приема и от настоящата инстанция:
Х. В. живеел в с. Ломец област Ловешка. Бил собственик и
представляващ на ЕТ „Х. В. -90“, с ЕИК *********, регистриран с решение от
17.08.1990 г. по ф.д. №1097/1990г. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч от
01.04.1994 г. и по ЗДДС. Предмет на дейност на фирмата бил изкупуване,
производство и пласмент на селскостопанска продукция от растителен и
животински произход, търговия с добитък и фуражи, изкупуване, събиране,
преработка и пласмент на диворастящи, включително и транспортни и
таксиметрови услуги със собствен превоз или с нает превоз.
Свидетеля П. Т. водила счетоводството на фирмата, като първоначално
била назначена по трудови правоотношения и във „Веко-90“ ЕООД,
управлявано също от В.. От 2017г., поради добрите и дългогодишни
приятелски отношения с В., продължила да извършва тези действия, като
ежемесечно преди 14- то число, посещавала офиса на търговеца, където на
предоставен й компютър, чрез счетоводен софтуер „Ажур“ осчетоводявала
3
представените й първични счетоводни документи, изготвяла и предавала по
електронен път, предоставен й от Х. В. електронен подпис, СД по ЗДДС.
Свидетелят Х. А. живеел в гр.Троян и извършвал дейност на доставяне
на автомобили, които се намират извън пределите на България. Познавал Х.
В.. Последният от своя страна през есента на 2018г., посредством сина си –
свидетеля ЗаХ. В., се договорил да закупи лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „С560 4Матик Ланг“ от търговец, регистриран на територията на ФРГ -
„Хуго Майер Аутомобиле“. С оглед на това помолил свидетеля А. през
м.ноември 2018г. до отиде до търговеца и да му докара автомобила, като за
целта му предал сумата от 9900 лева, която да предаде на продавача, както и
допълнителни средства, които били необходими за заплащане на разходи във
връзка с транспортирането на автомобила. Свидетелят А. бил придружен от
свидетеля В. Г.. Цената на лекия автомобил била предварително заплатена от
Х. В., чрез общо два банкови превода- на 13.11.2018г. чрез валутен превод от
банковата сметка с Титуляр ЕТ „Х. В.- 90“ била преведена на продавача
сумата от 500 евро, с левова равностойност съобразно курса на банката – 979
лева и на 14.11.2018 г. чрез валутен превод от банковата смета на Х. В. като
физическо лице сумата от 83000 евро, с левова равностойност, съобразно
курса на банката – 162356,30 лева.
На 17.11.2018 г. свидетелите А. и Г. с бус на техен познат пристигнали
при търговеца „Хуго Майер Аутомобиле“, като по банков път му била
приведена сумата от 9900 евро. На 19.11.2018г. последния издал фактура
№2211, в която била посочена стойността на автомобила, а именно 83500
евро, без върху същата да е начисляван ДДС, тъй като се касае за
вътрешнообщностно придобиване/ВОП/ като регистриран в страна – членка
на ЕС търговец с валидна ДДС регистрация. На 21.11.2018 г. свидетели А. и
Г. докарали лекия автомобил и го предали на Х. В. на паркинга срещу
заведение „Антик“, където се намирал същия и където поискал да го
паркират. На 22.11.2018 г. лекият автомобил бил регистриран от свидетеля
ЗаХ. В. в сектор ПП при ОД на МВР – Ловеч, като такъв с брой седящи места
плюс водача – 4+1 и собственик ЕТ „Х. В.- 90“. С оглед на това сумата от
9900 евро, в левова равностойност 19194,52 лева, била върната от продавача
на Х. В., чрез банков превод като физическо лице.
На 05.12.2018г. Х. В. представил на свидетелката Т. документите по
придобития от него лек автомобил „Мерцедес“, модел „С560 4Матик Ланг“,
като я попитал дали по отношение на него може да ползва данъчен кредит,
обяснявайки й, че има намерение да го отдава под наем и го е закупил с тази
цел. Същата му обяснила, че при тези условия би могъл да получи такъв.
Тогава Х. В. и казал да го осчетоводи по този начин, което тя и сторила като
създала протокол по чл. 117 от ЗДДС за ВОП с №**********/19.11.2018 г.,
който отразила и в двата отчетни регистри по ЗДДС – в дневника за покупки
и продажби и изготвила СД по ЗДДС. Освен това същата, съставила и справка
–декларация за данък върху добавената стойност по чл.125 от ЗДДС и
изпратила в ТД на НАП –Велико Търново, офис Ловеч, чрез предоставения й
4
от Х. В. електронен сертификат, издаден на ЕТ „Х. В.-90“, с ЕИК *********.
Последната постъпила и била заведена с вх.№11001256887/05.12.2018г. В нея
било декларирано следното: в Раздел Б: „Данни за упражненото право на
данъчен кредит": в кл.30 -„Данъчна основа и данък на получените доставки,
ВОП, получените доставки по чл.82, ал.2-5 ЗДДС и вноса без право на
данъчен кредит или без данък", че данъчната основа на извършеното от ЕТ
„Х. В.-90" ВОП без право на данъчен кредит е в размер на 0 лева, при
действителна стойност на данъчната основа на извършеното ВОП без право
на данъчен кредит в размер на 163311,81 лева; в кл.31 - „Данъчна основа на
получените доставки, ВОП, получените доставки по чл.82, ал.2-5 ЗДДС,
вноса, както и данъчна основа на получените доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС:
-с право на пълен данъчен кредит", че данъчната основа на получените от ЕТ
„Х. В.-90" доставки с право на пълен данъчен кредит е общо в размер на 163
941,94 лева, при действителна стойност на данъчната основа на получените
доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 630,13 лева; в
кл.41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит", че начисления на ЕТ „Х. В.-90"
ДДС по доставките е общо в размер на 32 788,40 лева, при действителна
стойност на начисления ДДС по доставките общо в размер на 126,04 лева; в
кл.40 - „Общо данъчен кредит /кл.41+кл.42хкл.33+кл.43/", че общият размер
на данъчния кредит по получените от ЕТ „Х. В.-90" доставки е общо в размер
на 32 788,40 лева, при действителна стойност на общия размер на данъчния
кредит по получените доставки общо в размер на 126,04 лева;
в Раздел В: „Резултат за периода" - кл.50 - „ДДС за внасяне /кл.20-
кл.40/>=0", че ДДС, подлежащ за внасяне от ЕТ „Х. В.-90" е в размер на 0
лева, при действителна стойност на ДДС, подлежащ за внасяне общо в размер
на 32 536,32 лева; в кл.60 - „ДДС за възстановяване /кл.20-кл.40/<0", че ДДС,
подлежащ на възстановяване на ЕТ „Х. В.-90" е в размер на 126,04 лева, при
действителна стойност на ДДС, подлежащ за възстановяване в размер на 0
лева. Към посочената по-горе справка –декларация свидетелката Т. изготвила
и приложила и дневник за покупки, в който отразила протокола по чл. 117 от
ЗДДС с № **********/19.11.2018 г., като не отразила в него фактура /инвойс/
№ 2211/19.11.2018 г. с издател Хуго Маер Аутомобилес VIN №DE *********,
без право на данъчен кредит по извършения ВОП.
В резултат на представените по-горе документи на ЕТ „Х. В. - 90“, с
ЕИК ********* бил приспаднат данъчен кредит в размер на 32662,36 лева,
като по тази начин е било избегнато установяването и плащането на данъчни
задължения по ЗДДС на представляваното от него дружество в особено
големи размери, а именно 32 536,32 лева.
Впоследствие била извършена проверка за установяване на факти и
обстоятелства на ЕТ „Х. В. -90“, с ЕИК ********* на подадените отчетни
регистри, приложени към СД по ЗДДС, описана по-горе. Същата завършила с
протокол №П-04001119024123-073-001/10.05.2019г. Било изготвено и искане
за предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице във
връзка с декларираното ВОП на стоки. Х. В. не представил такива. След
5
връчване на същия на покана на основание чл.103 от ДОПК, относно това
самостоятелно да извърши корекция на подадената, посредством
свидетелката Т., по електронен път СД и декларира дължимия данък,
съобразно направените в проверката констатации, а именно, че не са спазени
разпоредбите на чл.70, ал. 1 т. 4 от ЗДДС, същия депозирал писмени
обяснения и представил копие от договор за наем сключени между него и
„Хана Хим“, ЕООД – гр.Троян за отдаване под наем на автомобил модел
„Мерцедес С 560 4Матик“, рег. № ОВ 8282 ВМ със съответната рама и
двигател, както и други документи.
Х. В. не се възползвал от дадената му възможност да извърши корекция
в подадената декларация, поради което му била извършена ревизия от
свидетелките Златка Златанова и Корнелия Цветанова. Същата приключила с
ревизионен акт № Р 04001119003886-091-001/10.01.2020г., с който бил
установен размер на задължението за внасяне на ДДС – 32536,32 лева и лихва
в размер на 3543,13 лева или общо 36079,45 лева. В доклада на ТД НАП –
Велико Търново №Р-04001119003886-091-001/11.12.2019 г. било отразено, че
в хода на извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства в
офис на НАП – Ловеч на 26.02.2019г. не са представени договор за наем на
автомобила от 05.11.2018г. и приемателно предавателен протокол от
23.11.2018г., като не е посочено, че закупуването на автомобила от Германия
е с цел отдаване под наем. Бил направен извод, с оглед и на обстоятелството,
че лекия автомобил е бил закупен основно с лични средства на физическото
лице Х. В., а не със средства на едноличния търговец, като автомобилът е бил
регистриран на търговеца и същия е негов получател, че това е сторено с цел
ползване на данъчен кредит при покупката му, като не са спазени
разпоредбите на чл. 70 ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДДС и правото на приспадане на
данъчен кредит не е налице. Впоследствие ревизионния акт е бил обжалван,
като с решение № 10203/11.11.2022 г. по АД №947/2022 г. на ВАС е било
потвърдено решение № 80/09.06.2021 г. по АД№ 203/2020 г. на АС – Ловеч, с
което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионния акт.
От заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза,
изготвена на досъдебното производство и изслушана пред ЛОС се установява,
че придобитото от ЕТ „Х. В.- 90“ моторно превозно средство „Мерцедес 560
4Матик“ през ноември 2018г. представлява „лек автомобил“ за целите на
ЗДДС, като едноличния търговец извършил продажба на МПС на обща
стойност 8833,33 лева и не е извършвал нито една от дейностите транспортни,
охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски
услуги или подготовка на водачи на МПС, като нито една от дейностите не е
била „основна“ за едноличния търговец, т. е. не са налице изискванията на
доставки през последните 12 месеца преди текущия период, които да
представляват 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от
търговеца доставки. Стойността на доставките от продажба на МПС в размер
на 8833,33 лева, представлява 0,86% от общата стойност на всички изпълнени
през периода доставки. Освен това се установява, че за ВОП на процесния
6
автомобил не е налице право на приспадане на данъчен кредит и резултата от
СД по ЗДДС вх. № 11001256887/05.12.2018 г. се променя от ДДС за
възстановяване в размер на 126,04 лева на ДДС за внасяне в размер на 32
662,36 лева, като дължимия данък върху добавената стойност за данъчен
период м. ноември 2018 г. е 32536,32 лева.
С платежно нареждане от 15.01.2020 г. ЕТ„Х. В.- 90“ е внесъл
дължимия данък в пълен размер, ведно с начислената лихва или общо
36079,45 лева.
Фактическата обстановка ЛОС е приел при следния анализ на
доказателствата, който се възприема от настоящия съд:
Доказателства подкрепящи приетата фактическа обстановка са:
показанията на свидетелката Т. и приложените към делото писмени
доказателства: СД за данък върху добавената стойност по чл.125 от ЗДДС,
подадена в ТД на НАП-В.Търново, Офис-Ловеч и заведена с вх.
№11001256887/05.12.2018г.; заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза; договора за наем на лекия автомобил марка
Мерцедес С560 4Матик; приложените към делото документи за регистрация
на посочения автомобил; заверени копия по ЗДДС и дневници за продажби за
данъчни периода 10/2017 г. – 10.2018 г.; копие на платежно нареждане от
15.01.2020 г.; приложени на л. 258 – л. 263, том първи фишове за нарушения
по ЗДП, извършени от Х. В., ревизионен акт; ревизионен доклад и
приложените към него документи; показанията на разпитаните свидетели
Златанова, Цветанова, Берчев, Г..
Анализът на горните доказателства, посочва ЛОС, установява, че Х. В. е
ползвал автомобила за лични цели, а същият не е бил отдаден под наем. В
подкрепа на това, че лекия автомобил е бил отдаден под наем са показанията
на свидетелката Т. и свидетеля Станев. Последният твърди, че е виждал
повечето пъти автомобила да е управляван от Ани/свидетелката Т./, но и мъж
с мустаци „за когото зная, че е някакъв шофьор при Х. в някоя от неговите
фирми“. Свидетелката Т. в показанията си посочва, че е сключила договор с
ЕТ „Х. В. -90“ –Троян за наем на лека автомобил марка Мерцедес С560
4Матик, който и е бил необходим за извършваната от нея работа на брокер.
Този договор за наем е сключен на 05.11.2018г. В него е посочен и
регистрационния номер на автомобила ОВ82****, независимо от
обстоятелството, че същия е бил докаран от свидетелите Г. и А. в гр. Троян на
21.11.2018 г. и регистриран в КАТ – гр. Ловеч от свидетеля ЗаХ. В. на
22.11.2018г.. Обективно невъзможно е в цитирания по-горе договор за наем
от 05.11.2018 г. да е вписан регистрационния номер на лекия автомобил,
преди същия да е бил докаран в Република България с поставени немски
номера/видно от показанията на свидетеля Г./ и преди да е регистриран в
КАТ – Ловеч от свидетеля ЗаХ. В.. В показанията си свидетеля Г. посочва, че
автомобила е бил управляван от „Х.“ и от време на време неговия работник,
„не зная как се казва Фико. Примерно съм го виждал, когато се прибира към
7
с.Ломец, където живее, лично Х. си я кара тази кола….Познавам А. като
търговец при Х.. ….“
След анализа на доказателствата ЛОС е изложил следните мотиви
от правна страна:
ЛОС приема, че Х. В. е осъществил обективните и субективни признаци
от състава на престъплението по чл.255 ал. 4, пр. 2, във връзка с ал. 3, във
връзка с ал. 1, т. 2, пр. 1,т. 6 и т. 7 от НК, като на 05.12.2018 г., в гр.Ловеч,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС на
представлявания от него ЕТ „Х. В.-90", с ЕИК № ********* в особено големи
размери - 32 536,32 лева. Изпълнителното деяние е осъществено от Х. В.,
посредством свидетелката П. Т., като потвърдил неистина в справка-
декларация за данък върху добавената стойност по чл.125 от ЗДДС, подадена
в ТД на НАП-В. Търново, Офис-Ловеч и заведена с вх. №
11001256887/05.12.2018 г., декларирайки, описаните в решението
обстоятелства.
Правото на данъчен кредит е регламентирано в раздел Данъчен кредит и
право на приспадане на данъчен кредит – чл. 68 и следващите от Закона за
данък върху добавената стойност, посочва ЛОС. В чл. 70 ал. 1 т. 4 от същия
закон е посочено, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице,
независимо, че са изпълнени условията по чл. 69 или чл. 74, когато е
придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Изключение от това
правило е чл. 70 ал. 2, т. 1 от ЗДДС, а именно, че правилото на чл. 70 ал. 1 т. 4
от ЗДДС не се прилага, когато превозните средства по ал. 1 т. 4 се използват
единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози,
отдаване под наем и други подробно изброени.
Придобитият чрез ВОП лек автомобил, с рег.ОВ82****, собственост на
ЕТ „Х. В.-90", с ЕИК № ********* не бил отдаден под наем. В показанията си
свидетеля Г. твърди, по отношение на свидетелката Т. „Нея не съм я виждал
да кара тази кола“. В тази част тези показания противоречат на показанията на
свидетелката Т., на свидетеля Ковачев и свидетеля Станев, че Т. също е
управлявала лекия автомобил. ЛОС дава вяра на показанията на свидетелите
в тази им част, а именно, че и свидетелката Т. е управлявала лекия автомобил.
Това обстоятелство, правилно е посочено, че не оборва приетия по-горе извод
на съда, че лекия автомобил не й е бил отдаден под наем, с оглед на
изброените доказателства. В тази връзка е и заключението на вещото лице по
изготвената и изслушана пред ЛОС съдебно счетоводна експертиза, като
приема, че съгласно параграф 1, т. 18 от ЗДДС лек автомобил е автомобил, в
който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5,
какъвто в случая е лек автомобил марка Мерцедес С560 4 Матик, придобит от
ЕТ „Х. В.-90“ с управител Х. В.. Съгласно параграф 1, точка 18а от ЗДДС
“основна дейност“ по смисъла на ЗДДС е дейността на регистрираното лице,
когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една или
повече от изброените дейности/за които е налице право на приспадане на
8
данъчен кредит, изброени в чл. 70 ал. 2, т. 1-4/представлява повече от 50 на
сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през
последните 12 месеца преди текущия, независимо дали са изтекли 12 месеца
от регистрацията на този закон, като не се установява едноличния търговец да
е извършвал нито една от дейностите, освен придобиването на лекия
автомобил, включително отдаване под наем.
Въпреки това съобразявайки показанията на свидетелката Т., че Х. В. й
е посочил, че лекия автомобил е бил закупен с цел да бъде отдаден под наем и
ще бъде отдаван под наем, като тя му е посочила, че в такъв случай може да
ползва данъчен кредит и той й е наредил по този начин да осчетоводи ВОП,
което тя и сторила, използвайки счетоводния продукт „Ажур“. Същата
осчетоводила представената фактура относно лекия автомобил с право на
данъчен кредит и протокол по чл. 117 от ЗДДС.
От субективна страна Х. В. е действал чрез Т./чрез посредствено
извършителство, като същата не носи наказателна отговорност/, при пряк
умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Това
се установява от всички посочени по-горе доказателства - от факта, че след
извършената му данъчна проверка и отправените до него искания за
представяне на доказателства, че по отношение на закупения от него
автомобил марка Мерцедес С560 4Матик са налице основания за ползване на
данъчен кредит, същия е представил посочения по-горе договор за наем,
както и безспорно установения факт, че го е използвал за лични нужди,
твърдейки пред свидетелката Т., че го е закупил с цел отдаване под наем и че
ще го отдава под наем.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 т. 14 от НК „данъци в особено
големи размери“ са тези, които надхвърлят 12000 лева. С платежно нареждане
от 15.01.2020 г. ЕТ „Х. В.-90“ е внесъл дължимия данък в пълен размер в едно
с лихвите – 36074, 45 лева.
Относно вида и размера на наказанието ЛОС е изложил следните
съображения, които също се приемат от настоящата инстанция:
За престъплението по чл. 255 ал. 4, пр. 2 във връзка с ал. 3, във връзка с
ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода
до три години и глоба до 1000 лева. Налице са основанията на чл.78а от НК, а
именно: за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до
три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, деецът не е
осъждан за престъпление от общ характер/видно от приложеното към делото
свидетелство за съдимост, същия е амнистиран за извършено от него
престъпление/, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този
раздел и причинените имуществени вреди са възстановени. С оглед на това
съдът го освобождава от наказателна отговорност и му налага наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева в полза на държавата, като приема, че така
наложеното наказание съответства на обществената опасност на деянието и
9
на дееца.
При горните решение и мотиви на ЛОС оплакванията в жалбата
включително и в съдебно заседание пред настоящия съд, се свеждат до
следното:
Първото оплакване, което се свежда до твърдението, че съдът не прави
разграничение между данъчен деликт и престъпление. Съдът приема, че не е
налице право на данъчен кредит за вноса на процесния лек автомобил и
съответно ангажира административно-наказателната отговорност на
регистрираното по ДДС лице.
Във връзка с това оплакване следва да се има предвид, че ЛОС ясно е
посочил, че е налице престъпление и е обосновал умисъла за това в
посочените по-горе съображения. Съдът е посочил и приложимата правна
норма от специалната част на НК, която ангажира наказателната отговорност
на обвиняемия.
Второто оплакване се свежда до това, че обвинението за потвърждаване
на неистина в справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС, ВХ. №
11001256887/05.12.2018 г. не е доказано. Тази справка-декларация има
обобщаващо значение и има за цел да уведоми органът по приходите - НАП
за стопанските операции на регистрираното лице. Тя или вярно включва
данните от счетоводните регистри по чл.124, или невярно. Обвинението
следва да докаже коя част от справката-декларация не отговаря на
счетоводните регистри, съответно е нарушен чл.125 или чл. 124 от ЗДДС.
Доказателства в тази насока не са събирани. От заключението на вещото лице
и от писмените доказателства е видно, че справката-декларация отразява
точно информацията от счетоводните регистри по чл. 124 от ЗДДС. Самата
справка-декларация се генерира автоматично на базата на счетоводна
програма „Ажур“, според св. Т. и според вещото лице Д. М.. При наличие на
автоматична програма обвиняемият не би могъл да внесе информация в
декларацията, която е различна от информацията в счетоводните регистри,
поради което не може да има умисъл за извършване на престъпление при
изготвянето на декларацията. В този смисъл издадената справка-декларация
вярно отразява фактите от обективната действителност, същата е истинна и
не е налице престъпна волева дейност на обвиняемия, свързана с произволно
или неправилно пренасяне на данни от счетоводните регистри в справката-
декларация. По тези съображения обвинението за потвърждаване на неистина
10
в справката-декларация не е доказано.
Във връзка с това възражение следва да се има предвид, че обвинението
и присъдата ясно посочват в какво се състои деянието и съответно
потвърждаване на неистина в справка-декларация. В тази насока ЛОС е
посочил, че изпълнителното деяние е осъществено от Х. В., посредством
свидетелката П. Т., като потвърдил неистина в справка-декларация за данък
върху добавената стойност по чл.125 от ЗДДС, подадена в ТД на НАП-В.
Търново, Офис-Ловеч и заведена с вх. № 11001256887/05.12.2018 г.,
декларирайки, както следва:
в Раздел Б: „Данни за упражненото право на данъчен кредит": в кл.30
-„Данъчна основа и данък на получените доставки, ВОП, получените
доставки по чл.82, ал.2-5 ЗДДС и вноса без право на данъчен кредит или без
данък", че данъчната основа на извършеното от ЕТ „Х. В.-90" ВОП без право
на данъчен кредит е в размер на 0 лева, при действителна стойност на
данъчната основа на извършеното ВОП без право на данъчен кредит в размер
на 163311,81 лева; в кл.31 - „Данъчна основа на получените доставки, ВОП,
получените доставки по чл.82, ал.2-5 ЗДДС, вноса, както и данъчна основа на
получените доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС: -с право на пълен данъчен
кредит", че данъчната основа на получените от ЕТ „Х. В.-90" доставки с
право на пълен данъчен кредит е общо в размер на 163 941,94 лева, при
действителна стойност на данъчната основа на получените доставки с право
на пълен данъчен кредит общо в размер на 630,13 лева; в кл.41 „ДДС с право
на пълен данъчен кредит", че начисления на ЕТ „Х. В.-90" ДДС по доставките
е общо в размер на 32 788,40 лева, при действителна стойност на начисления
ДДС по доставките общо в размер на 126,04 лева; в кл.40 - „Общо данъчен
кредит /кл.41+кл.42хкл.33+кл.43/", че общият размер на данъчния кредит по
получените от ЕТ „Х. В.-90" доставки е общо в размер на 32 788,40 лева, при
действителна стойност на общия размер на данъчния кредит по получените
доставки общо в размер на 126,04 лева;
в Раздел В: „Резултат за периода" - кл.50 - „ДДС за внасяне /кл.20-
кл.40/>=0", че ДДС, подлежащ за внасяне от ЕТ „Х. В.-90" е в размер на 0
лева, при действителна стойност на ДДС, подлежащ за внасяне общо в размер
на 32 536,32 лева; в кл.60 - „ДДС за възстановяване /кл.20-кл.40/<0", че ДДС,
подлежащ на възстановяване на ЕТ „Х. В.-90" е в размер на 126,04 лева, при
действителна стойност на ДДС, подлежащ за възстановяване в размер на 0
лева; съставил и използвал, посредством П. Д. Т., счетоводен документ с
невярно съдържание - дневник за покупки, при представяне на информация
пред органите по приходите - НАП, ТД - В.Търново, Офис - Ловеч, приложен
към цитираната справка- декларация, в който отразил протокол по чл.117 от
ЗДДС с № **********/19.11.2018 г. за извършеното от ЕТ „Х. В.-90" ВОП без
да е налице право на същия дневник за покупки фактура /инвойс/ с №
11
2211/19.11.2018 г„ с издател Хуго Майер Аутомобиле, с VIN№DE130811224,
без право на данъчен кредит по извършения ВОП; данъчен кредит спрямо
същото, същевременно с което не отразил и приспаднал, посредством П. Д.
Т., неследващ се данъчен кредит в размер на 32 662,36 лева.
В резюме – горното означава, че обвиняемия е декларирал освободена
от ДДС покупка на автомобил, без да има право на това, и във връзка с това
неследващ се данъчен кредит в размер на 32 662,36 лева. Казано по друг
начин - обвиняемия е предоставил невярна информация относно закупения
автомобил на счетоводителя, така че да се изпълни изключението по чл.70
ал.2 т.1 от ЗДДС и да не се изпълни хипотезата на чл.70 ал.1 от ЗДДС, който
гласи, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо
че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато: т.4 е придобит или внесен
мотоциклет или лек автомобил.
На фона на горното оплакването е неоснователно.
Третото оплакване се свежда до това, че обвинението за съставяне и
използване на документ с невярно съдържание - дневник за покупки не е
доказано. Съгласно чл.4 ал. 1 от Закона аз счетоводството счетоводният
документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация,
класифициран като първичен, вторичен и регистър. В случая първичният
документ е издадената фактура за покупката на автомобила от Германия -
фактура №2211/13.11.2018 г. на стойност 83500 Евро. Доколкото тази сделка
е Вътреобщностно придобиване /ВОП/, във фактурата не се начислява ДДС, а
такова се начислява от купувача при вноса на автомобила. Купувачът - ЕТ „Х.
В. 90“ е създал изискуемият в случая документ за начисляване на ДДС -
протокол по чл. 117 от ЗДДС. Този протокол се изготвя независимо дали
купувачът има или няма право на данъчен кредит, в какъвто смисъл са
обясненията на вещото лице Д. М. и на св. П. Т. в с.з. от 15.12.2023 г.
Първичните счетоводни документи - фактурата и протокола по чл. 117 от
ЗДДС са документите, които може да бъдат изследвани за „вярност“ или
„истинност“. Обвинението не съдържа твърдения за съмнения в първичните
счетоводни документи.
Начинът на счетоводното отразяване във вторични счетоводни
документи и счетоводни регистри е законово определен в чл. 4 ал. 3-4 от ЗСч.
Вторичният документ е носител на преобразувана (обобщена или
диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни
12
документи, а регистърът е носител на хронологично систематизирана
информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни
документи.
Във връзка с това възражение следва да се посочи, че съгласно
обвинението и решението обвиняемият е съставил и използвал, посредством
П. Д. Т., счетоводен документ с невярно съдържание - дневник за покупки,
при представяне на информация пред органите по приходите - НАП, ТД -
В.Търново, Офис - Ловеч, приложен към цитираната справка-декларация, в
който отразил протокол по чл.117 от ЗДДС с № **********/19.11.2018 г. за
извършеното от ЕТ „Х. В.-90" ВОП, без да е налице право на данъчен кредит
спрямо същото, същевременно с което не отразил в същия дневник за
покупки фактура /инвойс/ с № 2211/19.11.2018 г., с издател Хуго Майер
Аутомобиле, с VIN №DE130811224, без право на данъчен кредит по
извършения ВОП.
Видно е от обвинението, че обвиняемия не отразил в същия дневник за
покупки фактура /инвойс/ с № 2211/19.11.2018 г., с издател Хуго Майер
Аутомобиле, с VIN №DE130811224, без право на данъчен кредит по
извършения ВОП. В това се изразява деянието в частта по чл.255 ал.1 т.6 от
НК – който състави или използва документ с невярно съдържание при
представяне на информация пред органите по приходите.
Всъщност става въпрос за това, че дневника за покупките е оформен
така, че да не се отрази облагаема доставка и съответно да не се начисли
дължим ДДС. ДДС се самоначислява при получаване на стоката в случая
фирмата ЕТ „Х. В.“ 90 с протокол по чл. 117. Когато може да се ползва
данъчен кредит, тогава този протокол се отразява на дневника за покупки и
дневника за продажби, което ще рече, че задължението за ДДС се занулява.
Ако лицето няма право на данъчен кредит, той се декларира и намира
отражение единствено и само в дневника за продажби. Тогава лицето, което е
придобило съответната стока внася това ДДС в републиканския бюджет. В
този смисъл е напълно доказано това, че е налице счетоводен документ с
невярно съдържание - дневник за покупки, при представяне на информация
пред органите по приходите.
Оплакването е неоснователно.
Четвъртото оплакване се свежда до това, че обвинението е за
13
злоупотреба със счетоводен регистър - дневник за покупки, който се води
съгл. чл.124 ал. 1 т. 1 и ал. 4 от ЗДДС. В мотивите на ОС - Ловеч на стр. 9 е
прието, че е съставен и използван счетоводен документ с невярно съдържание
- дневник за покупки, в който бил отразен протокол по чл. 117 от ЗДДС с №
88/19.11.2018 г.“, като се посочва и с неясно значение за случая описанието на
„фактура №2211/19.11.2018 г. без право на данъчен кредит“. Изводът на ЛОС
е неправилен. Фактурата не може да бъде с или без право на данъчен кредит.
Фактурата отразява извършената сделка - индивидуализация на продавач,
купувач, конкретно МПС и цена. Всички тези реквизити са точно отразени в
дневника. Самото право на данъчен кредит възниква от предназначението,
целта на придобиването и начина на ползване на купения автомобил от
регистрираното лице, а не от фактурата /инвойс/, както приема ЛОС.
Независимо от предназначението на МПС, фактурата е една и съща. Сделката
- покупка на процесното МПС, материализирана във фактурата е обявена
своевременно и точно. Задължението на данъчнозадълженото лице да
декларира вярно данъчното събитие е изпълнено. Това е фактът, който може
да е верен или неверен. Всичко останало е правно регламентирана дейност,
която може да е правилна или не, но не става въпрос за истина или неистина.
Св. П. Т. е отразила фактурата в дневника за покупки поради факта, че
автомобилът няма да се ползва от фирмата, а ще се предоставя под наем.
Лично тя е запозната с договора за наем с „Хана Хим“ ЕООД и е издавала
фактурите за наема - на тримесечия с начислен ДДС за всяка наемна вноска.
Договорът за наем в случая е първичният счетоводен документ, на основание
на който сделката се вписва в дневника за покупки.
На това оплакване беше даден отговор по третото оплакване. Само
следва да се посочи относно твърдението, че фактурата не може да бъде с или
без право на данъчен кредит. Това е вярно доколкото фактурата е първичен
счетоводен документ и отразява съответната сделка. Същественото в случая е
това, че сделката, отразена във фактурата е тази която не е осчетоводена по
правилния начин, задължаващ обвиняемия да внесе съответното ДДС. Точно
обратното - осчетоводена е така, че обвиняемия да не дължи съответното
ДДС, въпреки че всъщност го дължи.
Оплакването е неоснователно.
Петото оплакване се свежда до това, че е неправилен извода на ЛОС, че
14
вписването на 05.12.2018 г. на сделката в счетоводния регистър, дневник за
покупки “прави този дневник с „невярно съдържание“. Вписаната сделка
покупка на МПС е реална и не прави този регистър с невярно съдържание.
Договорът за наем също е реален, потвърждение за което са и фактурите за
наема на автомобила с включен ДДС. Твърденията в предложението на
Окръжна прокуратура за наличие на факти, сочещи на неизпълнение на
договора за наем се отнасят за един последващ период, но в никой случай не
са осъществени на 05.12.2018 г., в който момент според прокуратурата и съда
е извършено престъпното деяние.
Данъчната ревизия не приема договора за наем за нуждите на данъчното
производство, но това не прави този договор недействителен.
Постановлението на прокуратурата не съдържа обвинение относно
валидността на договора, няма и диспозитив в тази насока. Дневникът за
покупки не става документ с невярно съдържание от включването в него на
протокола по чл. 117 от ЗДДС. Обвинението за създаване и използване на
документ с невярно съдържание е недоказано.
Това оплакване повтаря до голяма степен третото и четвъртото
оплакване, но от друга гледна точка. Относно твърдението, че е неправилен
извода на ЛОС, че вписването на 05.12.2018 г. на сделката в счетоводния
регистър, дневник за покупки “прави този дневник с „невярно съдържание“,
следва да се посочи, че това твърдение не се споделя от настоящия състав.
Отново следва да се посочи, че не е въпроса в това дали вписаната сделка по
закупуване на МПС е реална, а дали е оформена според изискванията на чл.70
от ЗДДС и според значимите за приложението му юридически факти.
Дневника за покупки е с невярно съдържание защото е оформен така, че
съдържа твърдение за наличие на данъчен кредит, който според обвиняемия е
наличен защото е налице юридическия факт на „отдаване на съответното
МПС под наем“. Този юридически факт не се доказва нито при съставянето
на ревизионния акт, нито в хода на съдебния процес. Тук следва само да се
посочи, че съгласно чл.127 ал.1 от НПК са писмени доказателствени средства
ревизионните актове, с които са установени данъчни задължения и
приложените към тях ревизионни доклади. Действително, съгласно чл.129
ал.2 от НПК обвинението и присъдата не могат да се основават само на
данните от ревизионните актове. В настоящото производство е видно от
изброените доказателства от ЛОС, че решението не се основава само на
15
ревизионния акт, а на редица писмени доказателства, свидетелски показания и
експертно заключение. Това от своя страна означава, че ревизионния акт по
настоящото дело и докладите към него са годно писмено доказателствено
средство. В тази насока следва да се добави и това, че този ревизионен акт е
преминал проверката на две съдебни инстанции/ЛОС и ВАС/ и е бил
потвърден. Това се посочва, за да стане ясно, че доказването на фактите,
изключващи приложението на чл.70 ал.2 т.1 от ЗДДС е несъмнено доказано.
Отделен е въпросът дали при наличие на тези факти е налице умисъл за
извършване на деянието, който въпрос ще бъде засегнат по-долу.
Шестото оплакване се свежда до това, че обвинението за приспадане на
недължим данъчен кредит в размер 32662.36 лв. е необосновано. ЛОС в
мотивите излага съображения за основната дейност на ЕТ „Х. В. 90“ и
съобразно основната дейност на търговеца не е налице право на приспадане
на данъчен кредит. ЛОС приема също така в мотивите си, че купеният
автомобил не е предоставян под наем на „Хана Хим“ ЕООД, тъй като не бил
управляван основно от св. А. Т., на технически преглед бил представян от
друго лице, което вероятно е шофьор на Х. В., като последният често
управлявал автомобила, плащал глоби за пътни нарушения, застраховки и
други разходи за автомобила. Тези изводи на съда са произволни и не
намират законова опора. Как ще се ползва предоставеният под наем
автомобил, кое лице физически ще управлява автомобила, кое лице ще плаща
глобите за нарушения при управление на автомобила, няма отношение към
юридическото ползване на автомобила „под наем“. Неправилно ОС - Ловеч
изгражда обвинението на свидетелски показания за ползването на
автомобила. В какво качество един свидетел ще има непрекъснато
наблюдение и ще установява един автомобил от кого се управлява
преимуществено, или като автомобилът е спрял пред общия офис на А. Т. и Х.
В. кой е ползвателят. При такъв извод би следвало да се приеме, че при
наличие на шофьор, различен от наемателя, или ако наемател и наемодател
ползват съседни офиси - всеки наемен договор би бил недействителен. Още
повече, че в случая наемател не е физическото лице А. Т., а търговско
дружество - „Хана Хим“ ЕООД, който факт е безспорен, поради което
шофьорът на автомобила е без никакво значение за действителността на
договора. Законово регламентирано е, че всички електронни фишове за глоби
се връчват на собственика, както и задължено лице да плаща задължителни
16
застраховки и данъци е именно собственика. Отношенията между
собственика и наемателя по повод тези плащания са извън обсега на
обвинението.
Ако двамата са в автомобила как се установява дали автомобилът се
ползва от собственика или от наемателя? - няма мотиви в тази насока.
Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че съгласно чл.70 ал.2
т.1 от ЗДДС алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато:
превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за отдаване под
наем, включително при последващата им продажба;
Съгласно т. 5 на ал.2 алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато превозните
средства по ал. 1, т. 4 се използват и за дейности, различни от посочените в т.
1 - 4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1 - 4 дейности са
основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен
кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено
изискването за основна дейност.
В тази връзка на досъдебното производство е изготвена експертиза, в
съдебно заседание е изслушано вещото лице и съдът се е позовал на това
експертно заключение. От последното недвусмислено става ясно, че не са
налице предпоставките на чл.70 ал.2 т.5 от ЗДДС, за да се приеме, че е налице
основание за начисляване на данъчен кредит във връзка с придобития
автомобил. ЛОС е изложил съображения в тази насока, които се споделят от
настоящия състав и не е нужно да се повтарят.
Относно твърдението, че ЛОС неправилно приема в мотивите си, че
купения автомобил не е предоставян под наем на „Хана Хим“ ЕООД. На този
въпрос ЛОС е дал убедителен отговор, в мотивите цитирани по-горе, които се
споделят от настоящия съд. Следва да се добави това, че освен това е налице
ревизионен акт и доклад към него в който се приема същото. Този
ревизионен акт е преминал проверката на две съдебни инстанции/ЛОС и
ВАС/ и е бил потвърден. Съгласно чл.127 ал.1 от НПК ревизионните актове, с
които са установени данъчни задължения и приложените към тях ревизионни
доклади са писмени доказателствени средства. Ревизионния акт по
настоящото дело и доклада към него са годно писмено доказателствено
средство, което подкрепя извода за липса на действително наемно
правоотношение по смисъла на чл.70 ал.2 т.1 от ЗДДС. Действително
17
ревизионният акт по силата на чл. 127, ал. 1 от НПК е уреден като писмено
доказателствено средство, но е необходимо да се съберат и анализират и
други доказателства извън ревизионния акт, който няма формална
доказателствена сила. В тази връзка решението на ЛОС се основава на редица
писмени доказателства, свидетелски показания и експертно заключение,
което означава, че ревизионния акт и доклада към него е годно писмено
доказателствено средство. Относно договора за наем на процесния автомобил
следва да се има предвид, освен съображенията на ЛОС, и още че при
извършената проверка от офис на НАП Ловеч към 26.02.2019г. не са
представени договор за наем от 05.11.2018г. на автомобил и приемо-
предавателен протокол от 23.11.2018г. Към 26.02.2019г. тези документи не са
установени в счетоводството на търговеца и не са представени от същия. В
тази връзка счетоводителя на търговеца св.П. Т. казва:“Не мога да кажа защо
дружеството не е представило документите.“. Това основателно поставя под
съмнение съществуването на наемния договор и фактурите към онзи момент.
Тези документи са представени чак след връчване на поканата по чл.103 от
ДОПК през м.април. Прави впечатление, че първата фактура за плащане на
наем е с дата 01.04.2019г., като е отразено плащане на наем за м.януари,
февруари и март. При това положение доказателствената съвкупност,
обсъдена от ЛОС, несъмнено води до извода, че не е налице действително
наемно правоотношение, което да обуслови приложението на чл.70 ал.2 от
ЗДДС.
Седмото оплакване се свежда до това, че ЛОС не обсъжда в мотивите си
изпълнението на договора за наем - издадените фактури с начислен ДДС и
плащането на ДДС по тях. Тези документи, както и самият наемен договор не
са предмет на обвинението и не са обсъдени от съда.
ЛОС в мотивите излага съображения за договора за наем на автомобила
от 05.11.2018 г., сключен между ЕТ „Х. В. 90“ и „Хана Хим“ ЕООД, че
същият бил с недостоверна дата, следователно недействителен.
Инкриминираната справка-декларация е изготвена на 05.12.2018 г. Св. П. Т.
заявява, че оформя документите на ЕТ „Х. В. 90“ един или два пъти месечно.
Нормално е на същата дата - 05.12.2018г. да са оформени всички други
документи на търговеца. Същата свидетелка заявява като свидетел, че на дата
05.12.2018 г. е обсъждан въпроса за предоставянето на автомобила под наем.
Дали при съставянето на договора за наем е вписан погрешно месеца, а датата
18
съвпада с датата на декларацията, което е най-вероятно, можем само да се
предполага. Съдебен акт не може да бъде произнесен на основание
предположения. Ако въпросният наемен договор е бил изготвен само за
нуждите на данъчното производство, той би бил „безупречно“ съставен.
Наличието на небрежност при поставянето на датата сочи по-скоро на
реалност на договора, отколкото на фиктивност. Съвпадението на датата на
наемния договор с датата на декларирането на сделката не е без значение за
случая, а индиция за евентуална техническа грешка.
До голяма степен това оплакване съвпада с предходното шесто
оплакване, в което бяха обсъдени въпросните фактури и това, че и на тяхна
база се налага извода за последващо оформяне на документация, след
започналата проверка на данъчната администрация, съобразно нуждата за
прилагане на чл.70 ал.2 от ЗДДС и съответно избягване на установяване и
плащане на ДДС. Относно датата на наемния договор следва да се има
предвид, че същия няма как да се приеме, че има достоверна дата от
05.11.2018г. и то най-малкото поради това, че в него са отразени факти, които
няма как да са съществували към тази дата/относно последващата
регистрация на МПС/. Това е пряко доказателство, че този договор няма как
да е изготвен преди регистриране на процесния автомобил. Видно е от талона
за регистрация на автомобила, че същия е регистриран на 22.11.2018г., а в
договора за наем, който е с дата 05.11.2018г. е посочен регистрационния
номер на автомобила, който към последната дата все още не е бил
регистриран и съответно не е имал български регистрационни табели. Не
съществува вариант посочения регистрационен №ОВ82****, в договора за
наем да е бил известен на страните по договора към дата 05.11.2018г. В тази
връзка твърдението, че е налице техническа грешка и доколкото се разбира се
твърди, че датата на договора за наем е 5.12.2018г. не може да се приеме за
доказано. В тази връзка следва да се посочи, че действителността на
представения договор за наем не се преценява само на база недостоверната му
дата. В тази насока ЛОС е изложил подробни съображения, които се споделят
и от настоящия съд. Следва да се има предвид, че в тази насока са от значение
документите, представени от обвиняемия, доказателствата за ползване на
автомобила, представянето му на технически преглед, установените близки
отношения между страните по договора/физическите лица, които са го
подписали/. Въобще анализа на всички доказателства сочи на извод, че
19
документацията по договора е оформена не с реалната цел на отдаване под
наем на автомобила, а с цел данъчно оправдаване на избягване на
установяване и плащане на ДДС.
Осмото оплакване се свежда до това, че плащането на част от
стойността на автомобила с лични средства на Х. В. също се приема от ЛОС
за намерение за лична употреба на автомобила. Св. П. Т. установи какви са
счетоводните действия в търговеца с паричните средства в случая, както и че
това е обичайна правомерна дейност. Още повече, че едноличния търговец и
физическото лице са един правен субект по смисъла на закона. Данъчният
кредит е в полза на регистрирано лице, което след сделката има последваща
сделка, има следващ платец на данъка. ДДС не се губи, а го плаща следващия
купувач. В случая ЕТ „Х. В. 90“ ползва данъчен кредит, но „Хана Хим“
ЕООД дължи ДДС за наемните вноски и ДДС ще бъде събран от този
последващ купувач. И реално е събиран за един продължителен период от
време.
Относно възражението, че ЛОС базира извода си за намерение за лична
употреба на автомобила с аргумент, че плащането на част от стойността на
автомобила с лични средства на Х. В.. Във връзка с това възражение следва да
се посочи, че правилно ЛОС е обсъдил и това обстоятелство, защото то има
отношение към преценката на реалността на договора за наем на автомобил.
Възражението би било основателно ако този факт е единствения въз основа
на който ЛОС прави извод за липса на реално наемно отношение. В случая
този факт е част от множество факти/посочено по-горе/, които в съвкупност
водят до извод за липса на действително наемно правоотношение.
Относно втората част на оплакването, че има следващ платец на данъка
и ДДС не се губи, а го плаща следващия купувач, следва да се има предвид,
че това е без значение за съставомерността на деянието. Дори да се приеме,
че въз основа на в последствие представения наемен договор на автомобила,
се събере дължимото ДДС, то това не променя извода за наличие на
престъпление по чл.255 от НК. Това е така защото деянието е извършено на
съответната дата и се отнася до съответния данъчен период, а настъпилите
след това обстоятелства могат да бъдат само смекчаващи вината такива.
Същественото е това, че несъмнено е доказано, че при покупката и вноса на
въпросния автомобил обвиняемия е извършил деянието, като е избегна
20
установяване и плащане на съответното ДДС.
Деветото оплакване се свежда до това, че съгласно ЗДДС, данъкът е
изискуем от лицето, което извършва придобиването при вътреобщностно
придобиване /ВОП/ - чл. 84 от ЗДДС. При ВОП във фактурата не се
начислява ДДС, а този данък се самоначислява от получателя - затова се
създава протокола по чл. 117 ОТ ЗДДС. Право на данъчен кредит имат
регистрираните лица по ЗДДС - чл. 68 от ЗДДС. Ограничения на правото на
приспадане на данъчен кредит - чл.70 ал. 1 т. 4 от ЗДДС - за лек автомобил
няма право на данъчен кредит. Отпадане на ограничения за ползване на
данъчен кредит първа хипотеза - чл. 70 ал. 2 т. 1 от ЗДДС - ако лекият
автомобил се използва единствено за отдаване под наем. Отпадане на
ограничения за ползване на данъчен кредит втора хипотеза - чл. 70 ал. 2 т. 5
от ЗДДС - ако лекият автомобил не се ползва само за отдаване под наем, но се
ползва и за други дейности, но дейността „предоставяне под наем“ е основна.
Неправилно ЛОС обсъжда само втората хипотеза на отпадане на
ограниченията за ползване на данъчен кредит, предвидена в чл. 70 ал. 2 т. 5 от
ЗДДС - ако лекият автомобил се ползва и за други дейности, но дейността
„предоставяне под наем“ е основна. В същия смисъл е била поставена и
задачата на вещото лице. Предложението на прокуратурата не съдържа
твърдение за двойнствено ползване на автомобила - за отдаване под наем и за
други дейности. Прокуратурата приема, че автомобилът не се предоставя под
наем, при което ползването за други дейности би било без значение, което
води до едностранчивост на извода на съда и до обсъждане само на
цитираната по-горе втора хипотеза на отпадане на ограничението за ползване
на данъчен кредит.
Във връзка с това възражение до голяма степен бяха изложени
съображения и по-горе. Правилно ЛОС е обсъдил и двете възможни
изключения по чл. 70 ал. 2 т. 1 и т.5 от ЗДДС. Относно приложението на
чл.70 ал.2 т.5 от ЗДДС следва да се подчертае, че този текст намира
приложение ако превозните средства се използват и за дейности, различни от
посочените в т. 1 - 4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1 -
4 дейности са основна дейност за лицето. Във връзка с приложението на този
текст от закона ЛОС е посочил, че не се установява едноличния търговец да е
извършвал нито една от дейностите, включително отдаване под наем. В този
смисъл няма основание да се приеме, че ЛОС не е обсъдил надлежно
приложението на закона. Отделен е въпросът, че всъщност обвиняемия
твърди, както и счетоводителя на търговеца, и се позовава единствено на това,
21
че конкретния автомобил е бил закупен с цел отдаване под наем, което
попада в изключението по чл.70 ал.2 т.1 от ЗДДС.
Десетото оплакване се свежда до това, че приспадането на данъчен
кредит е извършено на валидно основание и при условие, че има последващ
платец на ДДС - търговецът наемател „Хана Хим“ ЕООД, който дължи ДДС,
и съответно го е внесъл съгласно договора за наем и съгласно счетоводната
експертиза. Извършената данъчна ревизия води до недопустима правна
последица - събиране на ДДС за процесния автомобил два пъти - един път от
вносителя ЕТ „Х. В. 90“ без право на приспадане на данъчен кредит и втори
път от „Хана Хим“ ЕООД. Смисълът на ЗДДС в никой случай не може да се
приеме, че е да се лиши един регистриран по ДДС търговец от право на
приспадане на данъчен кредит, при условие, че има последващ платец на ДДС
за същия автомобил.
Това възражение не може да се приеме. Действително не следва да се
лиши един регистриран по ДДС търговец от право на приспадане на данъчен
кредит, но в случая очевидно не става въпрос за това. Не може да бъде
споделено виждането, че извършената данъчна ревизия води до недопустима
правна последица - събиране на ДДС за процесния автомобил два пъти - един
път от вносителя ЕТ „Х. В. 90“ без право на приспадане на данъчен кредит и
втори път от „Хана Хим“ ЕООД. Данъчната ревизия води до извод, че
обвиняемия не е начислил дължимия ДДС при покупката и вноса на
автомобила, а това, че в последствие с обсъждания наемен договор
обвиняемия се е опитал да оправдае избягването на установяването и
плащането на ДДС е отделен въпрос. Този въпрос е от значение за настоящия
казус, доколкото се установява, че не е налице реално наемно
правоотношение.
На фона на горното оплакванията на жалбоподателя са неоснователни.
Несъмнено е доказано по делото, че обвиняемия е избегнал установяване и
плащане на ДДС, при посочените квалификации по чл.255 от НК от
обективна страна. Несъмнено е установено, че не е било налице
изключението по чл.70 ал.2 т.1 и т.5 от ЗДДС и съответно обвиняемия е
следвало да начисли ДДС. Относно субективната страна на деянието тя се
доказва не само от интереса на обвиняемия да си спести над 32000лв, но и от
начина на извършване на покупката и вноса на автомобила. Последния се
купува за лични нужди, в голяма степен с лични средства, но на името на
22
търговеца, без да попада в обхвата на дейност на търговеца по смисъла на
чл.70 ал.2 от ЗДДС. Относно прекия умисъл настоящия състав приема
напълно цитираните по-горе мотиви на ЛОС.
Предвид изложеното по-горе атакуваният съдебен акт следва да бъде
потвърден на основание чл.338 вр. чл.378 ал.5 от НПК.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.338 от НПК Решение
№109/15.12.2023г. на ОС-Ловеч, постановено по АНД№398/2023г. по описа
на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23