№ 4132
гр. Варна , 15.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503356 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 49798/24.07.2020 г., депозирана от И. Д. М. с ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. „Страхил Войвода“ № 5, вх. Б, ет. 6,ап. 38, чрез адв.
Михаил Томов, срещу Решение от 2525/22.06.2020 г., постановено по гр.д. № 19085 по
описа на РС-Варна за 2019г., ГО, 25 съдебен състав, с което е отхвърлен предявения от
въззивника, срещу “Електроразпределение Север” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, „Варна Тауърс – Г“, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, иск
с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, за приемане на установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника заплащането на сумата от 7 435.68 лв. /седем
хиляди четиристотин тридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, начислена по
фактура № **********/20.09.2019г., за периода от 15.07.2016г. до 14.06.2019г. за
електрическа енергия по партида с абонатен № **********, клиентски № *********, с адрес
на потребление гр. Добрич, ул. „П. Хитов“ № 1, вх. Д, ет. 3, ап. 8.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 265461/11.09.2020 г. от въззиваемата
страна “Електроразпределение Север” АД, действащо чрез адвокат Никодим Георгиев.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
1
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
неправилен и необоснован, както и че е в разрез със събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. В тази връзка твърди, че единствените доказателства, на които
лицензианта се опира, са оспорените такива по смисъла на чл. 180 ГПК, издадени от и
ползващи същия, негодни да удостоверят сочените в тях обстоятелства. От страна на
ответника не е представено удостоверение на БИМ на ДАМТН относно годността на
посочения уред - чл. 31 и чл. 32 от ЗИ, както и чл. 39 ЗИ. Следователно липсата на
доказателства в тази насока задължава съда да приеме възражението на ищеца за вярно, че
електромерът е изначално негоден и не е преминавал надлежна проверка. Косвено това се
установява и от процесния Констативен Протокол. Сочи, че по делото не е представено
удостоверение за одобрен тип, следователно необосновано съдът е приел, че електромерът е
от одобрен тип и към процесния период. Твърди, че ВРС неправилно е неглижирал
законовата норма, че потребителите дължат на доставчика - продавач, само стойността на
месечно доставената, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия посредством
законно монтиран и сертифициран електромер.
Жалбоподателят намира за неправилен е извода на ВРС, че по делото не била оборена
презумпцията, че ищецът като клиент на дружеството е бил в някакво неизпълнение на
задължение, тъй като е очевидно, че на адреса е бил монтиран изначално негоден
електромер, който не може да мери правилно ел.енергията. Сочи, че ответникът е следвало
да установи правния произход на претенцията си, например наличието на деликт, на
неоснователно обогатяване (напр. ищеца да е ползвал ел. енергия без да я заплаща) или
някакво договорно основание, количество на твърдяното дневно и нощно потребление,
цената на киловат час ел. енергия за всеки един месец по отделно и по кои тарифи, одобрени
от ДКЕВР е изчислена сумата.
Въззивникът излага подробни доводи, че по делото не е се установило, че общите условия
на ответника са влезли в сила, поради което и същият не може да се ползва от тях в
отношенията си с потребителя.
Твърди, че съгласно чл.154 от ГПК, в тежест на ответника е било да установи, при условията
на "пълно и главно доказване" обстоятелството, че процесното количество ел.енергия е
потребено от ищеца в качеството му на потребител на ел.енергия за конкретния адрес и
конкретния електромер, но такова доказване не е било проведено.
В заключение въззивникът моли за отмяна на атакуваното съдебно решение, както и за
присъждане в негова полза на сторените съдебно-деловодни разноски на двете съдебни
инстанции.
В отговора си на въззивната жалба, въззиваемето дружество намира обжалваното съдебно
решение за правилно, законосъобранзо, обосновано и постановено в пълно съответствие с
процесуалните и съдопроизводствени правила, както и кореспондиращо със събрания по
делото доказателствен материал. Намира, че изводите на съда, изградени върху приетите по
2
делото доказателства, в това число и заключение на вещо лице и разпит на един свидетел, са
правилни, а претенцията на дружеството е доказана по основание и размер. Сочи, че всички
твърдения на ищеца са неотносими към настоящия случай, тъй като общите условия са
ирелевантни по случая, а цитираните съдебни решения неприложими.
Предвид изложеното в отговора дружеството моли атакуваното съдебно решение да бъде
потвърдено в неговата цялост, като претендира и сторените от него съдебно-деловодни
разноски, включващи и адвокатско възнаграждение.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 49798/24.07.2020 г., депозирана от
И. Д. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Страхил Войвода“ № 5, вх. Б, ет. 6,ап. 38,
чрез адв. Михаил Томов, срещу Решение от 2525/22.06.2020 г., постановено по гр.д. №
19085 по описа на РС-Варна за 2019г., ГО, 25 съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 3356/2020 г. на ОС-Варна за 20.01.2021 г. от
09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3