Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин Пелин,
09.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД EЛИН ПЕЛИН, Пети състав, в публично
заседание на седемнадесети септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 100 по
описа за 2020 г. на РС Елин Пелин и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от З.А.А., ЕГН ********** с адрес: *** срещу Наказателно постановление
№ 19-1204-003721/15.01.2020 г. на
Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София, с което на
основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3 месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено, тъй като професията му е свързана с
шофиране. Твърди, че е съгласен да плати глобата, но моли наказателното
постановление да бъде отменено в частта относно лишаването от правоуправление,
тъй като от това зависи работата му.
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован, явява
се лично в съдебно заседание и поддържа жалбата.
Административно наказващият орган – ОДМВР
София, редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище в
съдебно заседание. В писмото, с което е изпратена административната преписка
заявяват, че жалбата е неоснователна и молят наказателното постановление да
бъде потвърдено.
РП
Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като провери
законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Видно от обжалваното Наказателно
постановление № 19-1204-003721/15.01.2020
г. на Началник група към ОДМВР
София, с-р Пътна полиция ОДМВР София, същото е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № АА318159/21.12.2019 г. по описа
на РУ Елин Пелин ОД МВР София срещу З.А.А.. Наказателното постановление
е съставено срещу жалбоподателя за това, че: „На 21.12.2019 г. около 13.00 ч. в
Община Елин Пелин, на път автомагистрала №….. като водач на лек автомобил……с рег. № ……, държава България, при обстоятелства:
на автомагистрала Хемус, в района на 29 километър с посока на движение гр.В., като водач на личния си лек
автомобил …..с рег. №…… и допуска следното
нарушение: водача използва за движение
лентата за принудително спиране на автомагистрала е извършил: на автомагистрала
се движи в лентата за принудително спиране, без повреда на пътното превозно
средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното
средство, с което е нарушил чл.58, т.3 от ЗДвП, поради което на основание
чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца.
Видно от АУАН № АА318159/21.12.2019 г.
по описа на ОД МВР София, същият е
съставен от В.Г.В. –
младши полицйски инспектор при РУ Елин Пелин и подписан от свидетеля А.Т.Г. срещу
З. А.А., за това, че: „На 21.12.2019
г. около 13,00 часа по АМ 2 Хемус в района на 30 км с посока на движение гр.В., като водач на личния си л.а. …..рег. № ….. и допуска следното нарушение:
Водача използва за движение лентата за принудително спиране на
автомагистралата, с което виновно е нарушил чл.58, т.3 от ЗДвП. АУАН е връчен
на жалбоподателя лично срещу подпис и в
него не са направени възражения.
От справка за МПС Ауди рег. № СВ 8648НН се установява,
че е собственост на З. А.А..
Представена е заповед № 8121з-515/14.05.1018 г. на
министъра на вътрешните работи, определяща компетентността на служителите от
„Пътна полиция” да съставят АУАН по ЗДвП и служителите компетентни да издават
наказателни постановления по ЗДвП.
От справка за нарушител водач на
името на З.А.А. се
установява, че същия е правоспособен водач
и има наложени и други наказания по ЗДвП.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели В.Г.В. и А.Т.Г. се установява следното: Свидетелят В. –
актосъставител сочи, че си спомня за случая. Съставил АУАН в качеството си на
служител на РУ Елин Пелин на длъжност младши полицейски инспектор. Твърди, че с
колегата му били на АМ Хемус по повод
контрол на пътя по предварително изготвен план, когато констатирали
нарушението. Не помни дали жалбоподателя го е питал дали може да излезе от
колоната с автомобили и да мине по стария път за Витиня, който бил на около 200
метра от мястото, където било констатирано нарушението. Но дори и да е било
така, за стария път за Витиня има отделна лента, по която водачите да се
отбиват и да не напускат автомагистралата, поради което отбиването за стария
път за Витиня не предполага движение по аварийната лента. Поддържа изцяло
описаната в АУАН фактическа обстановка. Свидетелят Г., твърди, че констатираното
нарушение било извършено на 29-30 км. на АМ Хемус на пътя посока Варна. С
колегата му В.В. били назначени в специална операция за недопускане на движение
на МПС-та в аварийната лента. В тази връзка
установили три автомобила, които се движели в аварийната лента, поради
което същите били спряни. Колегата му В. говорил с водачите, за да установи
причината поради която са се движели в аварийната лента – имат ли здравословен
проблем или някакъв технически проблем на МПС. Водачите, които били установени
да се движат в аварийната лента извършвали движението много преди
отбивката от магистралата, а дори да е
трябвало да се отбият от магистралата, за тази отбивка имало отделна лента.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно
лице – наказания с наказателното постановление и е процесуално допустима, а
разгледана по същество, съдът намира същата за основателна, по следните
съображения:
Настоящият съдебен състав
намира, че при реализиране на административно наказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до
накърняване правото на защита на жалбоподателя и тъй като същите са абсолютни
не могат да доведат до разглеждане на спора по същество. В случая, както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, липсват
основни реквизити съобразно
императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съставът на административното нарушение по
чл.58, т.3 от ЗДвП, предвижда, че: „При движение по автомагистрала на водача е
забранено: 3. да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен
при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на
водача или пътниците в превозното средство;”. Законодателят в цитираната норма
на чл.58, т.3 от ЗДвП е предвидил изключения от въведената обща забрана, а
именно при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни
проблеми на водача или пътниците в превозното средство, като при наличието на
което и да е от тези изключения административна отговорност на водача на
пътното превозно средство движещ се в лентата за принудително спиране на
автомагистрала не може да се търси. Изложеното налага извод, че при ангажиране
на административна отговорност на водач на моторно превозно средство за
нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП следва да не е налице което и да е от тези
изрично предвидени от законодателя изключения, като липсата им следва да се
посочи изрично в наказателното постановление и издадения преди това АУАН. При
непълното излагане на обстоятелствата по конкретното нарушение, в това число
непосочването, че не е налице за нарушителя някое от изключенията по чл.58, т.3
от ЗДвП се установява неизпълнение в пълен обем на задълженията по чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН за административнонаказващия орган при издаването на НП и по чл.42,
т.4 от ЗАНН при съставянето на АУАН. Неизпълнението на тези задължения по
чл.57, ал.1, т.5 и чл.42, т.4 от ЗАНН в хода на административното производство,
съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като засягат правото на
защита на субектът, подведен по административна отговорност.
Следва да се отбележи също така, че всички конкретни деяния, съставляващи
административни нарушения, трябва да бъдат конкретизирани, както по време, така
и по място на извършването си, като в конкретния случай липсва посочване на точното място на извършване на нарушението. В АУАН
е посочено, че проверката е извършена в района на 30-ти км на АМ „Хемус”, а в
наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено на 29-ти км
на АМ „Хемус. Липсата на конкретна индивидуализация на кой километър от АМ
Хемус е извършено нарушението и противоречивите данни в тази насока,
практически води до невъзможност за установяване на мястото на извършване на
деянието, доколкото АМ Хемус е разположена в различни съдебни райони. Непосочването
на мястото на извършване на нарушението по несъмнен и категоричен начин е
съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на
наказателното постановление. Индивидуализирането на мястото на
извършване на нарушението е от значение за преценка на териториалната
компетентност на органите установили нарушението и на административнонаказващия
орган. Неспазването на териториалната компетентност прави всички действия и
актове на органа нищожни, в т.ч. и издаденото наказателно постановление. Ето
защо е задължително винаги да се сочи точното място на извършване на
нарушението. Видно от разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН,
законодателят е визирал мястото на извършване на нарушението, като задължителен
реквизит на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление. Реквизитите на АУАН и НП са изчерпателно изброени и императивно
определени, поради което липсата на който и да е от тях води до порочност на
издадения акт.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№19-1204-003721/15.01.2020 г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна
полиция ОДМВР София.
Решението подлежи на касационно
обжалване по
реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: